Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                   

                                             гр.Л., 10.02.2020 г.

                                               

                                    В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в състав:    

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА

 

секретар ЦВЕТОМИРА БАЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 99 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производство по чл. 45, чл.52 от Закона за задълженията и договорите.

Съдът е сезиран с искова молба вх.№ 6991/16.10.2019 година, подадена от Т.А.Ц., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адвокат Р.С.Р. от ВТАК, съдебен адрес: *** срещу Б.М.Б., ЕГН **********,***, живущ ***, Г.С.Г., ЕГН **********,*** и М.Б.М., ЕГН **********,***, с посочено правно основание чл.45 ЗЗД и  цена на иска 100 000 лева за претърпени неимуществени вреди.

Ищецът излага, че на 23.12.2017 година около 19.15 ч. в с.Д., област Л., на ул.”М.” № ***, Б.М.Б., в съучастие като извършител с Г.С.Г. и М.Б.М., умишлено и по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари по главата и по тялото с брадва и дървени предмети са му причинили средна телесна повреда.Същата се изразява в разкъсно-контузна рана на главата и счупване на подлежащи черепни кости с проникване в черепната кухина, както и остър епидурален хематом и контузия на мозъчно вещество, довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота. Във връзка с извършеното от ответниците деяние е образувано досъдебно производство № 315/2017 г. по описа на РУ –Луковит, след което е внесен обвинителен акт. В хода на съдебното производство по НОХ дело № 158/2019 година по описа на РС-Луковит е представено  споразумение между подсъдимите и Районна прокуратура- Луковит, което е одобрено от съда с протокол № 36/21.06.2019 г. и е влязло в сила. С това споразумение ответниците са се признали за виновни в повдигнатото им обвинение и съдът им наложил наказания лишаване от свобода при условията на чл.66 НК.

Поддържа, че извършеното от ответниците престъпление се отличава с особена жестокост, арогантност и значителна обществена опасност, а цялото действие на престъплението се е развило пред съпругата и невръстното му дете, в тъмната част от денонощието, в собствения му дом.

Посочва, че  вследствие на получените увреждания е приет по спешност в УМБАЛ „Д-р Г. Странски” ЕАД, -гр.Плевен, където са му проведени редица изследвания, при които са установени множество счупвания в областта на черепа, проникване на тези части в черепната кухина и образуване на епидурален хематом, което е довело до временна опасност за живота и на 24.12.2017 г. му е извършена мозъчна операция.

Ищецът твърди, че възстановителният период е продължил месеци наред, като към настоящия момент раните са зараснали, но ударът в главата го е променил напълно.Вследствие на удара са засегнати определени центрове на мозъка, изпада в състояния, при които не може да говори, замисля се за елементарни неща, не осъзнава къде се намира, има цялостно забавени реакции.След нанесения му побой се чувства непълноценен, трудно взема елементарни решения, не е напълно самостоятелен. Към настоящия момент напълно разчита на помощта на съпругата си за всичко.От психологична гледна точка промените в поведението му, неговите възприятия, отношения с приятелите и семейството, начинът на живот са напълно различни от преди инцидента. Твърди, че не се очаква значителна промяна в здравословното му състояние и тези проблеми ще го съпътстват и ще му създават трудности до края на живота му.

Моли, да бъде постановено решение, с което ответниците да бъдат осъдени да му заплатят неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 23.12.2017 година и до окончателното им изплащане.

Към исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени доказателствени искания.

Призовката, заедно с исковата молба и приложенията, са изпратени на посочения в исковата молба адрес на ответниците и редовно връчени.

В срока по чл.131 от ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците, поради което съдът следва съобрази последиците от неподаване на отговор, съгласно чл.133 ГПК.

В съдебно заседание ищецът се представлява от Р.Р. от АК-Русе, който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Ответниците се представляват от адвокат Г. ***, който оспорва претенцията по размер.

От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото живеят в с.Д..От намиращите се по НОХ дело № 158/2019 по описа на Районен съд Луковит писмени доказателства, се установява, че  срещу тримата ответници е образувано досъдебно производство № ЗМ-315/2017 г. по описа на РУ гр.Луковит, пр.№ 1/2018 г.по описа на Районна прокуратура Луковит и същите са обвинени в извършване на умишлено престъпление /пряк умисъл/ по чл.131, ал.1,т.12 от НК. С Определение от 21.06.2019 година по НОХ дело № 158/2019 г. ,  Луковитският районен съд е одобрил споразумението, сключено между прокурор от РП Луковит и подсъдимите Б.М.Б., Г.С.Г. и М.Б.М., с което са се признали за виновен в това, че на 23.12.2017 година, около 19.15 часа, в с.Д., обл.Л., ул.”М.” № ***, като извършители и в съучастие  с останалите, умишлено и по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари по главата и по тялото с брадва и дървени предмети, са причинили средна телесна повреда на Т.А.Ц., изразяваща се в разкъсно-контузна рана на главата и счупване на подлежащи черепни кости с проникване в черепната кутия, както и остър епидурален хематом, контузия на мозъчно вещество, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, което съставлява престъпление по чл.131, ал.1,т.12,предл. първо ,във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.6-то, хип.първа и предл.5-то, хип.2-ра, вр. чл.10, ал..2 НК  и за което престъпление са им наложени наказания „лишаване от свобода” за различен срок и изтърпяване при условията на чл.66 НК.

От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р М.Г. въз основа на писмената документация, изпратена от Клиника по неврохирургия УМБАЛ-Плевен, се установява, че на 23.12.2017 г. ищецът е приет по спешност в 23.17 часа и в листа за преглед е отразено, че е пострадал при побой- ударен с брадва и му е поставена диагноза: епидурален кръвоизлив с открита черепно-мозъчна травма.

При направен скенер на главата са констатирани данни за счупване на черепни кости в ляво челно и странично темпорално.Контузия на мозъчно вещество. Епидурален хематом в ляво- челно и в страничната част на главата.На 24.12.2017 г. е извършено оперативно отстраняване на епидуралния хематом- трепанация на черепни кости в ляво слепоочно с импресия на същите.Отстранени са 5 големи фрагмента и е евакуиран епидурален хематом. Следоперативния период е протекъл гладко и е изписан на 29.12.2017 г.

На 02.01.2020 година съдебният лекар (с участието и на специалист невролог) е извършил контролен преглед на Т.Ц., при който е установено, че същият е в съзнание, ориентиран за време и място, правилно отговаря на поставените въпроси, има спомен за случилото се, движи четирите крайника с еднакъв обем и сила. Оплаква се от главоболие. Обективно е констатирано, че в лявата челна странична област на главата се вижда дефект на черепната кутия- хлътване на кожата с дълбочина около 0.3 см., като размерите са между 7 на 4 см. Неврологичните данни са за асиметрия на черепната кухина от наличния дефект на кожата е черепа (от направената трепанация на черепа и отстраняване на част от черепните кости в областта на черепния покрив), лека изразен хоризонтален настагъм при поглед в ляво, остатъчен сетивно рефлекторен синдром в дясно от централен тип и е поставена диагноза: посттравматична церебрастения.

Според експерта, на ищеца е причинена травма на главата, изразяваща се в счупване на черепните кости в ляво и открита черепно-мозъчна травма с данни за епидуралния хематом и последваща трепанация и отстраняване на хематома, повреда, обуславяща: проникване в черепната кутия и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Лечението в УМБАЛ Плевен е било навременно проведено, висококвалифицирано и животоспасяващо. Остатъчните явления от травмата обуславят наличието на временно и неопасно разстройство на здравето. Посочено е, че следва да се извърши оперативно възстановяване на дефекта с пластика на черепните кости.

По делото е приета и комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, изготвена от в.л. д-р М.М. –психиатър и от М.Д.- психолог, която съдът кредитира изцяло като обоснована и компетентно изготвена.

            По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите И.М.Т. и М.С.Т., чиито показания съдът приема, тъй като са непротиворечиви. Първата свидетелка съжителства с ищеца и описва подробно обстоятелствата, настъпили след като ищецът е бил нападнат от ответниците, тъй като по време на нападението не си е била вкъщи. Заявява, че Т. е лежал на леглото, облян в кръв и е бил неадекватен.Закаран е в болницата в гр.Луковит, направена му снимка на главата, но състоянието му е било лошо и е закаран с линейка в гр.Плевен, където му е направена животоспасяваща операция. Свидетелката се е грижела за него в болницата в Плевен и твърди, че първоначално е бил в кома, след което е дошъл в съзнание, но не е имал спомен за случилото се и не е познал близките си, бил е уплашен, неориентиран, Започнал е да връща паметта си след около две седмици. Свидетелката твърди, че е настъпила голяма промяна в ищеца- станал нервен, не помни имената на предметите, които го заобикалят, не желае контакти с хора, проявява нетърпимост към шум, често получава главоболие. Заявява, че извън болките чувства напрегнатост, неспокойствие, още е уплашен и стресиран. Не е направил възстановителна операция на черепа поради липса на средства, тъй като вече не може да работи предишната си работа.

Свидетелят М.Т.потвърждава описаните от св.Т. факти във връзка с инцидента и за настъпилата промяна в ищеца. Описва, че преди това Т. е работел при него като зидар, но сега не може да изпълнява тази работа „бърка много нещата и не му се получава зидарията”. Забравя лесно за какво е тръгнал, трудно намира думите. Преди е бил весел, пеел, а след това не са го чувала повече. Сега е затворен и се усамотява.

При така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД, според който всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Правото да получи обезщетение за имуществени и немуществени вреди от непозволено увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. А за да бъде уважен искът е необходимо ищецът да докаже всички елементи от състава на деликта  (непозволеното увреждане), които са : противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от наказателния съд споразумение има последиците на влязла в сила присъда и според чл.300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици на деянието, следва да бъдат установени конкретно със съответните допустими от ГПК доказателствени средства в настоящето производство.

От събраните по делото доказателства, съдът приема, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди  в резултат на причиненото му от ответниците умишлено и по хулигански подбуди телесно увреждане, представляващо средна телесна повреда, квалифицирано като престъпление по чл.131, ал.1,т.12,пр. първо във вр. с чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, предл. шесто, хипотеза , и предложение 5,хипотеза 2 във вр. с чл.20, ал.2 НК.

Увреждането се потвърждава от заключението на съдебно-медицинската експертиза, според която на ищеца е причинена травма на главата, изразяваща се в счупване на черепните кости в ляво и открита черепно-мозъчна травма с данни за епидуралния хематом и последваща трепанация и отстраняване на хематома, повреда, обуславяща: проникване в черепната кутия и разстройство на здравето, временно опасно за живота. Лечението в УМБАЛ Плевен е било навременно проведено, висококвалифицирано и животоспасяващо. Остатъчните явления от травмата обуславят наличието на временно и неопасно разстройство на здравето. Посочено е, че следва да се извърши оперативно възстановяване на дефекта с пластика на черепните кости.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза се потвърждават твърденията в исковата молба за промяна на ищеца и на неговия начин на живот. Въз основа на цялостен анализ на данните от делото, на анамнестичната информация и след проведеното психиатрично интервю и психологично изследване,експертите са приели, че Т. Ц.има органично разстройство на личността, която е резултат от причинените му мозъчни увреждания. Развитието на органичния процес при Т.Ц. е в посока -личностова промяна с когнитивни нарушения, вероятно снижение на паметта и интелекта (в бъдеще време), евентуално получаването на епилептични припадъци или епилептични еквиваленти. Експертите са приели, че е много малко вероятно при същия да възникне Посттравматично стресово разстройство или друг тип психично разстройство с качествени изменения в отделните сфери на психичния живот. Характерът и тежестта на получената травма на главата с развитието на органично разстройство на личността, са довели до промени в психологичното и социално функциониране на Т.А.Ц.. Налице е забавен по темп мисловен процес. Затруднени са възможностите да се мисли абстрактно, да се планират отделните етапи от действието, както възможностите за антиципация. Нарушена е интеграцията и достъпа до семантичната памет.Полученото увреждане и развилото се органично разстройство на личността, са довели до промени в поведението, трудовата и социална реализация на Ц.. Същият е променил начина си на живот, станал е по затворен, избягва шумните места и компании. Чувства се до известна степен непълноценен, не е в състояние да работи активно, занимава се с неквалифициран труд и дейности, което се е отразило и на размера на получаваното от него възнаграждение. Това води до потиснатост и чувство за малоценност.

Тези заключения на експертите намират потвърждение и в показанията на разпитаните свидетели.

Съдът приема за установени в производството всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност по чл.45 ЗЗД на преките причинители на вредата и те дължат обезщетение на ищеца за тези вреди.

При определяне на размера на неимуществените вреди, следва да се приложи разпоредбата на чл.52 ЗЗД, основана на принципа за справедливост. В съдебната практика се приема, че от значение са конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, каквито са характерът и тежестта на увреждането, начинът и обстоятелствата, при които е извършено, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им; възраст и обществено положение на пострадалия.

При съобразяване на горното в конкретния случай, се налага изводът, че ищецът е претърпял негативни физически и емоционални изживявания, уплаха и стрес, които продължават и в настоящия момент. По време на побоя е бил на 33 години, а полученото в резултат на побоя органично разстройство на личността е нелечимо. Безспорно доказана е промяната в неговото поведение и начина му на живот, продължаващото главоболие. Изпитва затруднения при общуването си с близки и приятели. Развил е чувство за непълноценност и се е затворил в себе си, поради невъзможността да общува пълноценно и да работи и осигурява доходи за семейството си по начина, по който  го е правил преди увреждането. Начинът и обстоятелствата, при които е извършено престъплението сочи, че ответниците не зачитат общоприетите норми за поведение в обществото, действията им са били нагли и престъплението е извършено по хулигански подбуди (последните са елемент от състава на престъплението, за което са се признали за виновни). Нахлуването в дома на ищеца не е било предизвикано, ударите по него са нанесени по начин и средства, опасни за намиращите се в къщата хора (брадва и дървени предмети) и единствено своевременната медицинска намеса и извършената животоспасяваща операция в болницата в гр.Плевен са предотвратили настъпването на най- тежкия резултат. На ищеца предстои и реконструктивна операция, която също е свързана с изтърпяването на още физически и емоционални болки и страдания.  Всичко това, както и младата му възраст, дава основание на съда да приеме, че тези болки и страдания следва да бъдат възмездени със сумата от 80 000 лева, която ответниците дължат солидарно. Солидарната им отговорност произтича от закона- чл.53 ЗЗД, съгласно който ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. За разликата над този размер и до претендирания- 100 000 лева, искът следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.84,ал.3 ЗЗД върху сумата от 80 000 лева, ответниците дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от деня на увреждането- 23.12.2017 г. и до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът е освободен от заплащане на такси и разноски по делото, съгласно чл.83, ал.1,т.4 ГПК и не е представил доказателства за платено адвокатско възнаграждение, поради което разноски не му се дължат от ответниците.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответниците следва да заплатят по сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 3200 лева, както и сумата от 602.60 лева –разноски, представляващи възнаграждение на експертите.

На основание чл.78,ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на всеки от ответниците: М.Б.М. и Б.М.Б., разноски по делото в размер на 160.00 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска

Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд

 

                                                        Р   Е   Ш   И :

           

ОСЪЖДА, на основание чл.45, чл.52 и чл.53 ЗЗД, Б.М.Б., ЕГН **********,***, живущ ***, Г.С.Г., ЕГН **********,*** и М.Б.М., ЕГН ********** ***, да заплатят солидарно на Т.А.Ц., ЕГН **********,***, сумата 80 000 (осемдесет хиляди) лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от причинените му на 23.12.2017 година телесни увреждания, за които ответниците са се признали за виновни и са сключили с РП споразумение, одобрено с определение от 21.06.2019 г. по НОХ дело № 158/2019 година на Районен съд –Луковит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане- 23.12.2017 г. и до окончателното изплащане на задължението, като за разликата над тази сума и до предявения размер - 100 000.00 (сто хиляди) лева- ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Б.М.Б., ЕГН **********,***, живущ ***, Г.С.Г., ЕГН **********,*** и М.Б.М., ЕГН ********** ***, да заплатят по сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса върху уважената част от иска в размер на 3 200.00 (три хиляди и двеста) лева, както и разноски по делото в размер на 602.60 лева (шестстотин и два лева и 0.60 стот.).

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, Т.А.Ц., ЕГН **********,***, да заплати на всеки от ответниците: М.Б.М. ЕГН ********** *** и Б.М.Б., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 160.00 ( сто и шестдесет) лева, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва пред АПЕЛАТИВЕН СЪД- ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                      

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: