РЕШЕНИЕ
№ 1976
гр. Варна, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110113797 по описа за 2024 година
Ищецът Д. П. Д. твърди, че на 02.12.2022г. на път VAR 1023
(гр.Аксаково - гр.Игнатиево), км.2, е настъпило ПТП с участието на автобус
„Сетра Кароса" с peг.№***, в резултат на което е причинена смъртта на
пешеходеца К. А. Н.. Автобусът се е движил в посока към гр.Игнатиево. В
района на км.2 същият нарушил правилата за движение по пътищата, като
ударил движещия се по пътното платно, плътно вдясно в лентата за движение
на автобуса /поради липса на наличен тротоар за движение на пешеходци/
пешеходец К. А. Н., вследствие на което била причинена неговата смърт. Във
връзка с настъпилото събитие е образувано ДП №616/2022г. по описа на
ОДМВР Варна. Водено е НОХД №816/2023г. по описа на ОС-Варна.
приключило с присъда, влязла в законна сила, с която шофьорът на автобуса е
признат за виновен за настъпване на процесното ПТП и причиняване по
непредпазливост смърт. Пострадалият при ПТП-то е транспортиран по
спешност до МБАЛ „Света Анна", но въпреки проведеното комплексно и
оперативно лечение е починал на 06.12.2022г. Внезапната смърт довела до
множество страдания и огромни затруднения в осиротялото семейство на К.
А. Н.. Той е бил в изключително добро здравословно състояние и напълно
активен до момента на неговата смърт. Ищецът е брат на починалия К. А. Н.,
като до момента на неговата смърт те са съжителствали под един покрив в
изключително близки и топли отношения - обичали са се, разбирали са се и са
разчитали на взаимна подкрепа. Д. изживява изключително тежко внезапната
загуба на своя брат и към настоящия момент все още не може да приеме
случилото се. Не минава и ден. през който да не тъжи за своя близък. Д.
твърди, че скръбта му е несравнима и неутешима, като счита, че е лице
попадащо в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за
претърпените от смъртта на К. Н. вреди. Сочи, че смъртта на брат му е пряка и
непосредствена последица от получените от процесното ПТП увреждания.
1
Твърди се, че водачът на автобуса е от кръга лица. чиято отговорност се
покрива от застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
полица със срок на валидност от 08.05.2022г. до 07.05.2023г., издадена от
ответника - ЗК „Л.И." АД. Със Заявление №3125/26.03.2024г. пред ЗК "Л.И."
АД е предявена претенция за заплащане по доброволен ред на
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, като и е образувана щета 0000-1000-01-24-7266, по която ответното
дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на
обезщетение, което становище счита за изцяло неоснователно и
незаконосъобразно. В тази връзка счита разпоредбата на чл.498, ал.1 от КЗ, е
абсолютно неправилна и противоконституционна. Смята, че поставянето на
един гражданскоправен субект в неравностойно положение спрямо друг, а
именно въвеждането на задължителна предпоставка - предявяване на
доброволна претенция пред застрахователя като условие за реализирането на
гражданските права по съдебен ред, противоречи на основни принципи и
начала в ГПК /чл. 2 и чл. 9 от ГПК, Конституцията на Република България
/КРБ/ и Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи
/чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС/. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от 19 900лв, като частичен иск от
сумата в размер на 100 000лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от загубата на брат му К. А.
Н., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на смъртта му -
06.12.2022г. до окончателното й изплащане и да се присъдят сторените по
делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който
сочи, че не оспорва съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на МПС автобус „Сетра" с рег.№***, по силата
на застрахователна полица ВG/22/122001205189, действаща към датата на
ПТП -02.12.2022г., но оспорва изцяло предявеният иск по основание и размер.
Оспорва иска за заплащане на законна лихва. Сочи, че ищецът е депозирал
застрахователна претенция пред дружеството на 26.03,2024г. По арг. на чл.496
от КЗ, застрахователното дружество евентуално би изпаднало в забавен ако не
се произнесе по предявената претенция в срок до три месеца. Оспорва
изключителната вина на водача на автобуса И. М., и навежда възражение за
съпричиняване от страна на починалия К. Н., който с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва твърдяната силна
емоционална връзка и привързаност между ищците и техния наследодател.
Оспорва материалната легитимация на ищеца Д. Д., да получи обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на брат си К. Н.. Като сочи, че съгласно
Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018 г. по тьлк. дело №1/2016г. на
ОСНГТК на ВКС, възможността за обезщетяване на лица, извън изброените в
ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение,
когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по
интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена
връзка. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда
във всеки отделен случай, въз основа на фактите и доказателствата по делото.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение
е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока
2
емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Съгласно Тълкувателното решение, връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване, съобразно принципа за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Оспорва наведеното в исковата молба
твърдение, че ищецът и починалият са съжителствали под един покрив в
изключително близки и топли отношения. Твърди, че починалият е допуснал
грубо нарушение на правилата за движение по пътищата, като се е движил по
пътното платно без светлоотразителна жилетка и в нарушение на чл.108 от
ЗДвП. В конкретния случай не са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта считана за
нормална за съответната родствена връзка. Последното предполага трайно
живеене в едно общо домакинство на починалия и преживелия родственик и
отношения, сравними с тези между родител и дете или съпрузи, доколкото
същите изрично попадат в кръга на материално легитимираните лица, които
могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди, в случай на
смърт. Възразява срещу изключителната вина на водача на застрахованото при
него МПС и счита, че починалият, с действията и бездействията си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, по-конкретно прави
възражение за съпричиняване от негова страна. В условията на евентуалност
ако исковата претенция бъде доказана счита, че същата се явява прекомерна.
Исканият размер на обезщетението от ищеца счита за прекомерно завишен.
Съгласно Постановление №4/25.05.1961г. на Пленума на ВС, обезщетение за
претърпени неимуществени вреди се присъжда само и единствено след като се
установи, че действително са претърпени такива вреди". Моли да му се
присъдят направените по делото разноски за адвокатско и юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.493а от КЗ.
Страните по делото не оспорват, че на 2.12.2022г. около 20ч. на път VAR
1023 свързващ гр.Игнатиево с гр.Аксаково е настъпило ПТП при което
автобус „Сетра Кароса“ с рег.№*** застрахован при ответното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ управляван от И. И. М. е блъснал и
причинил смъртта на К. А. М.ов, явяващ се брат на ищеца. Вината на водача
на автобуса е призната с влязла в сила присъда по НОХД №816/2023г. на ВОС.
По настоящото дело като свидетел е разпитан водача на автобуса причинил
смъртта на брата на ищеца, като той сочи в показанията си, че загиналият се е
движил по осевата линия на пътното платно в тъмната част на деня при което
го е ударил с управлявания от него автобус.
Разпитани са и двама свидетели на ищеца, които в показанията си сочат,
че ищецът и загиналия са били в близки отношения и са живеели заедно, като
поведението на ищеца се е променило след смъртта на брат му и той е станал
затворен и по-тъжен.
Липсва спор, че към момента на настъпване на ПТП-то ответното
дружество е било застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за
автобуса с който е причинено то.
От фактическа страна съдът приема за доказано настъпването на ПТП
на 2.12.2022г. при което е загинал К. А. Н. докато се е придвижвал
3
нерегламентирано пеша по пътното платно на път VAR 1023 в участъка между
гр.Аксаково и гр.Игнатиево, към момента на настъпване на ПТП-то е била
действаща сключена при ответника застраховка Гражданска отговорност за
автобуса.
Съгласно разпоредбата на чл.493, ал.1 от КЗ (обн. ДВ бр. 102 от
29.12.2015) застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други
участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой като в тези случаи застрахователят покрива - неимуществените и
имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, а съгласно
чл.493а, ал. 1 от КЗ в случаите на смърт на пострадалото лице се дължи
обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и
неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице.
Според текста на чл.478, ал. 1 от КЗ пострадало е лицето, на което е
причинена смърт или което е претърпяло телесно увреждане от моторно
превозно средство, а увредено – ал.2 – е лицето, включително пострадалото
лице, което има право на обезщетение за вреди, причинени от моторно
превозно средство.
При така цитираните разпоредби, увреденият може да иска обезщетение
пряко от застрахователя като за да получи такава обезвреда следва да
установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно-следствена връзка
между събитието и вредата, както и в случая, когато се ангажира
отговорността на застрахователя наличието на застраховка "Гражданска
отговорност", както и качеството си на правоимащо – увредено или
пострадало лице.
От правна страна съставът приема, че установеното наличие на
сключена застраховка ГО заедно със съдебното признаване на вината на
шофьора на застрахованото при ответника МПС създава предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество за заплащане на
застрахователно обезщетение. От друга страна ищецът не е сред основният
кръг на лицата признати като имащи право да търсят обезщетение за
неимуществени вреди с ТР №1/21.06.2018 по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на
ВКС и Постановление №4 от 25.V.1961г., Пленум на ВС, но би могъл да
попадне сред предвидените в тези задължителни тълкувания извънредни
случай определени като „по изключение всяко друго лице, което е създало
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания“.
При настоящия случай е безспорно, че ищецът и починалия са братя,
като свидетелските показания на ищцовите свидетели макар и оскъдни сочат,
че те са обитавали едно жилище. Същите свидетели навеждат твърдения, че
след инцидента ищецът е променил поведението си, като и двама сочат, че той
е станал затворен и е извършвал безпричинни действия. Свид.Н.М. сочи, че
ищецът има свое семейство-жена и две деца, с което е разделен отдавна, а
освен това има брат и сестра, които живеят другаде. При изложените данни
съставът намира, че по делото не се е доказало, че ищецът е имал трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия, като за такава следва да се приеме
връзка, в която участниците създават взаимни очаквания и разчитат един на
друг за реализиране на житейските си цели и ежедневното си съществуване.
4
Следва да се има предвид и това, че настоящият състав възприема, че
починалият е бил в състояние на съпричиняване на настъпването на смъртта
си с факта на придвижване в тъмната част от денонощието по средата на
неосветен междуградски път в нарушение на чл.108 от ЗДвП, като това
обстоятелство е взето предвид и от съда по наказателното производство.
Воден от горните съображения съставът приема, че предявеният иск
следва да бъде отхвърлен като недоказан по основание.
Предвид извода за неоснователност на претенцията и направеното
искане за присъждане на разноски следва да се присъдят такива в рамките на
претендираните 550лв.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.499, ал.1 и 2 от
КЗ и чл.496 от КЗ и чл.493а, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД иска на Д. П. Д.
ЕГН********** от с.Ботево, Общ.Аксаково, Обл.Варна спрямо ЗК "Л.И." АД,
ЕИК*** със седалище в гр.София, р-н Студентски, *** за заплащане на сумата
от 19 900лв. претендирана, като частичен иск от иск целият в размер на
100 000лв. застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ищеца, изразяващи се в болки и страдания, получени като пряка и
непосредствена последица от смъртта на брат му К. А. Н. при ПТП настъпило
на 2.12.2022г. и причинено от МПС автобус „Сетра Кароса“ д.к.№***
застрахован при ответника по застраховка Гражданска отговорност, заедно със
законната лихва върху тази сума от датата на ПТП-то до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА Д. П. Д. ЕГН********** от с.Ботево, Общ.Аксаково,
Обл.Варна да заплати на ЗК "Л.И." АД, ЕИК*** със седалище в гр.София, р-н
Студентски, *** сумата от общо 550лв. сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5