РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. Монтана, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на девети март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500065 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, образувано по жалба на
„ЗАД „А.“ АД против постановление от 3 декември 2021 г. на ЧСИ М.И. по
изп. д. № 2504/2017 г., с което са определени разноски и лихви.
Жалбоподателят „ЗАД „А.“ АД твърди, че отказът на ЧСИ да намали
като прекомерен размера на адвокатското възнаграждение, платено от
взискателите, е незаконосъобразен. Твърди, че единственото действие,
извършено от пълномощника, е подаване на молба за образуавне на
изпълнително дело, а за това действие чл. 10 от НМРАВ предвижда хонорар
от 200 лв. Делото не се отличава с висока степен на правна или фактическа
сложност, затова възнаграждението от общо 10 700 лв за пълномощника на
въззивниците е твърде завишено.
На следващо място посочва, че при изчисляване размера на законната
лихва следва да се приложи чл. 6 от ЗМДВИП, като за периода 13 март 2020
г. – 9 април 2020 г. лихви не се начисляват.
Поддържа становище, че таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ е
незаконосъобразно определена: изпълнителното дело е образувано въз основа
на един изпълнителен лист, производството е едно, поради което и таксата
следва да се изчисли върху общата сума на вземанията,а не по отделно за
всяко събрано вземане.
Жалбоподателят моли да бъде отменено обжалваното постановление на
ЧСИ.
Ответниците по жалбата М.И., М. Б., В.Б. и М. Б. чрез пъномощника си
1
адв. Е. Х. оспорват жалбата като неоснователна и молят да бъде оставена без
уважение. Изтъкват, че са налице четири отделни договора за павна помощ,
сключени от всеки от взискателите с адв. Х., договорени са четири отделни
възнаграждения, определени в минималния размер по НМРАВ. Изтъкват, че
вземанията не са били доброволно погасени от длъжника, а след налагане на
запор върху банкова сметка, поради което действията, извършени от
пълномощника, не се изчерпват само с подаване на молба за образуване на
изпълнителното производство, осве това предстои и извършване на нови, тъй
като плащането не е покрило целия дълг.
Относно начислената лихва за периода13 март 2020 г. – 9 април 2020 г.
поддържат, че разпоредбата на чл. 6 от ЗМДВИП не намира приложение в
случая, тъй като дългът не произтича от договор за кредит.
По реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изплънител е
приложил мотиви към обжалваното действие.
МОС обсъди доводите на страните и след като провери
законосъобразността на обжалваното постановление, приема за установено
следното:
Изп. д. № 2504/2021 г. е било образувано по молба на М.И., М. Б., В.Б. и
М. Б. за събиране на вземания срещу ЗАД „А.“ АД. Молбата е подадена чрез
пълномощника на взискателите адв. Е.Х., като са приложени договори за
правна помощ, сключени с всеки от взискателите по отделно и договорени
възнаграждения по всеки отделен договор.
По искане на взискателите ЧСИ е наложил запор върху банкова сметка
на длъжника и от наличните по сметката суми са платени главниците, както
следва: по 120 000 лв на М.Б. и М.И. и по 150 000 лв на другите двама
взискатели.
С поканата за доброволно изпълнение ЧСИ е уведомил длъжника за
размера на дълга към всеки от четиримата взискатели, като е изчислил и
законната лихва. Периодът, за който се дължи законна лихва, е от 13
февруари 2020 г. до 10 декември 2021 г. В ПДИ са посочени също дължимите
разноски: 10 700 лв хонорар на пълномощника на взискателите и 33 760,50 лв
такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧИ.
Длъжникът е направил възражение досежно размера на адвокатското
възнаграждение, периода, за който се дължи лихвата и размера на таксата по
чл. 26 от ТТР към ЗЧИ. С писмо от 3 декември 2021 г. ЧСИ е отказал да
уважи възраженията.
МОС намира, че жалбата е основателна относно размера на
адвокатското възнаграждение и на таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Вземането на М.И. е 120 000 лв, на М. и В.Б.и – по 180 000 лв, а на М.Б.
– 150 000 лв. Изчислен по правилото на чл. 10, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2 от
НМРАВ минималният хонорар по договора с М.И. е 1965 лв, с М. и В.Б.и – по
2 565 лв, а с М.Б. – 2265 лв или общо 9 360 лв. МОС намира възражението за
намаляване на възнагражденията до минималния размер за основателно.
Длъжникът разполага с имущество, и плащането на главниците е било
2
осъществено веднага след налагането на запор, което е спестило извършване
на допълнителни проучвания и предприемане на процесуални действия от
страна на пълномощника на взискателите, което обосновава извод, че не е
налице особена сложност на делото, макар интересът да е значителен. МОС
приема, че са осъщствени предпоставките на чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляване размера на адвокатските възнаграждения, платени от
взискателите.
Неоснователно е възражението, че дължимият хонорар следва да се
редуцира до 200 лв – само за подаване на молбата за образуване на
производство пред ЧСИ. Това възражение би било основателно, ако
длъжникът беше платил доброволно в срока, указан му с ПДИ. В
поризводството са извършвани действия и след ПДИ по събиране на дълга, а
предстоят и други до пълно удовлетворяване на взискателите, за които
пълномощникът следва да получи възнаграждение.
МОС намира за неприложима в случая разпоредбата на чл. 6 от
ЗМДВИП, поради което отхвърля доводите на жалбоподателя, че за периода
13 март 2020 г. – 9 април 2020 г. не се дължи законна лихва. Облекчението на
чл. 6 от ЗМДВИП се отнася до длъжници по договори за кредит и други
форми на финансиране, предоставени от финансови институции по чл. 3 от
ЗКИ, какъвто ЗАД „А.“" АД не е. Дължимите суми по изп. д. № 2504/2021 г.
представляват обезщетения по застрахователен договор. Основанието на
дълга не е кредит, отпуснат на ЗАД „А.“ АД, за да се спре начисляването на
законна лихва за периода на действие на извънредното положение през 2020
г.
Относно таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът приема, че
дължимият размер е 15 820 лв. За база за изчисляване на таксата чл. 26 от
ТТР към ЗЧСИ определя „събраната сума“. Използването на единствено
число на съществителното сума сочи, че разпоредбата не разграничава
отделните вземания, събирани в едно и също изпълнително производство,
независимо дали те се дължат на различни взискатели или пък на един и същи
взискател, но на различни основания. Под сума следва да се разбира сборът
на събраните вземания.
Правната същност на таксата е цена на предоставена услуга. В
изпълнителното дело съдебният изпълнител осъществява едни и същи
действия за събиране на общата сума по изпълнителния лист независимо дали
тази обща сума е сбор от вземания с различно основание и различни
титуляри. В разглеждания случай е наложен един запор, в резултат на който
са събрани главниците и по четирите вземания на всеки от взискателите. Не
се касае до отделни производства, провеждани самостоятелно и независимо
едно от друго, за да се събира такса по всяко вземане. Именно затова е
въведена и скала според размера на вземанията – с нарастване на размера
нараства и пропорционалната такса.
В случая, ако ЧСИ следваше последователно да проведе избрания от
него начин на изчисляване на таксата, би трябвало да отдели вземанията за
главница от вземанията за лихва и да изчислява такса върху всяко отделно
3
вземане – както за обезщетение, така и върху лихвите. Този пример сам по
себе показва несъстоятелността на идеята да се изчислява такса върху всяко
вземане по отделно.
На основание горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 3 декември 2021 г. по изп. д. №
20217480402504 по описа на ЧСИ М.И. в ЧАСТТА, с която е отхвърлено
възражение на ЗАД „А.“ АД за намаляване размер на адвокатско
възнаграждение и в ЧАСТТА, с която е изчислена такса по чл. 26 от ТТР към
ЗЧСИ, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимите от длъжника „ЗАД А.“ АД разноски за
възнаграждение на пълномощника на взискателите, както следва: по договора
за правна помощ с М.И. – до 1965 лв, по договора за правна помощ с М.Б. –
до 2565 лв, по договора за правна помощ с В.Б. – до 2565 лв и по договора за
правна помощ с М.Б. – до 2265 лв.
ОПРЕДЕЛЯ такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 15 820 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на ЗАД „А.“ АД против
постановление на ЧСИ М.И. по изп. д. № 20217480402504 от 3 декември 2021
г. в ЧАСТТА, с която е определена законна лихва за периода периода13 март
2020 г. – 9 април 2020 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4