РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 15.02.2019 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: петнадесети януари две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно гражданско дело номер 1835 по описа за 2018 година
Производството по делото по реда на чл.258
и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивната жалба на „Каристо 2015“
ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.169, ап.12,
представлявано от управителя Григорий Дараджанов, подадена чрез пълномощник –
адв.М.Милев, против решение № 1938/10.10.2018 г., постановено по
гр.д.№ 4695/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „Каристо
2015“ ЕООД против Община Бургас, ЕИК *********, с адрес гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26, за връщане на сумата от 2 054.99 лв., платена
без основание от ищеца на ответника във връзка с отношения между страните,
възникнали въз основа на разрешение №
II зона –
003433/20.04.2016 г. на Община Бургас, ведно със законната лихва върху сумата
от 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение „Каристо
2015“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Бургас направените по делото съдебни
разноски в размер на 100 лв.
Във
въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
същото се счита за неправилно и необосновано. Според въззивника, районният съд
е дал неправилна правна квалификация на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД, като се сочи,
че предвид твърденията в исковата молба и фактите по делото квалификацията на
исковата претенция би следвало да бъде по чл.59 ЗЗД, тъй като ответната община
се е обогатила неоснователно за сметка на ищцовото дружество с процесната сума.
В тази връзка са изложени твърдения, че въззивникът е ползвал преместваемия
обект до 30.09.2016 г., като предварително е информирал Община Бургас с нарочна
молба № 70-00-1802/1/ от 21.09.2016 г., че преустановява търговската си дейност
в кафене „Маргарита“ поради прекратяването на договора за наем от 01.10.2016 г.
и е поискал да бъде прекратено действието на издаденото му от ответника
разрешение. Твърди се, че с разрешението за поставяне се предоставя услуга,
изразяваща се във възможността да бъде поставен временен преместваем обект и
същия да бъде използван на територия, собственост на Общината, поради което
изводите на БРС биха били евентуално правилни, ако правото на въззивника да
ползва общинския терен произтича от двустранен договор за наем, а не от
административен акт, какъвто е настоящият случай. В тази връзка, въззивникът
счита, че след като ответната Община предоставя услуга с административен акт,
то такса за нея следва да се дължи само ако юридическото или физическото лице
са се възползвали от тази услуга и то за срока, за който са я ползвали. Предвид
това се счита, че след като въззивникът е заплатил процесната сума за период,
през който не е ползвал услугата предмет на издаденото разрешение за поставяне,
то Община Бургас се е обогатила неоснователно с тази сума за сметка на ищеца,
който е обеднял с нея, поради което дължи връщане на онова, с което се е
обогатила. По тези съображения, моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и да постанови ново решение, с което да уважи предявения иск. Не са
направени нови доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските
в съдебното производство.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Община
Бургас, подаден чрез ст.ю.к.Алексиев, в
който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба. За
неоснователно се счита възражението на въззивника за неправилна правна
квалификация на предявения иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, като се посочва, че именно
по този въпрос по настоящото дело се е произнесъл смесен петчленен състав на
ВАС и ВКС с Определение № 61/15.06.2018 г. по адм.д.№ 38/2018 г., в което е
постановено, че с оглед фактическите обстоятелства в исковата молба и заявения
петитум предявеният иск е за връщане на даденото при отпаднало основание, което
представлява гражданскоправен спор и следва да се разгледа от гражданския съд.
Оспорват се като неоснователни и доводите на въззивника за недължимост на
таксите по разрешението за поставяне на преместваем обект, като се сочи, че
таксите са дължими не защото през процесния период е извършвана търговска
дейност в обекта, а защото теренът собственост на общината е бил зает от обекта
на търговеца при наличието на годно основание за разполагането му, т.е.
основанието за заплащане на претнендираните от ищеца суми е административният
акт – разрешението за поставяне на временен преместваем обект. В тази връзка се
счита, че е налице основание за имущественото разместване и не е налице
неоснователно обогатяване, като се споделя извода на районния съд, че отпадане
на основанието би било отмяната на разрешението, а не прекратяването на
ползването на имота. Моли за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице
с правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Бургаският
окръжен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по исковата молба на „Каристо 2015“ ЕООД против
Община Бургас, за връщане на
сумата от 2 054.99 лв., платена без основание от ищеца на ответника във
връзка с разрешение № II зона – 003433 от 20.04.2016 г. на Община Бургас за
поставяне на преместваем обект, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване
на иска – 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
Изложени са
твърдения, че във връзка със сключен договор за наем на недвижим имот между В.
А. Т.– наемодател и „Каристо 2015“ ЕООД – наемател, дружеството е поискало от
Община Бургас да му издаде разрешение за поставяне на преместваем обект – навес
с маси на площ от 58 кв.м. на територията пред наетия търговски обект пицария
„Маргарита“, която територия е общинска собственост. На 20.04.2016 г. от страна
на Община Бургас е издадено разрешение
№ II зона – 003433/20.04.2016 г., с което на ищеца
е разрешено да постави
на общински терен в
гр.Бургас, ж.к.“С.“ до бл.*, временен преместваем обект: годишна схема, позиция № 39 –
навес с маси –
58 кв.м., за кафене
„Маргарита“.
Разрешението е издадено за срок от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г., при
заплащане от ищеца на дължимата такса за ползване в размер на 580 лв. на месец
и такса в размер на 52.20 лв. на месец за услугите по поддържане на
чистотата на територията, върху която е разположен временния преместваем обект.
Ищецът твърди, че е стопанисвал стопанския обект въз основа на сключения
от него договор за наем на
търговския обект, който бил прекратен
поради изтичане на уговорения срок – 30.09.2016 г. С изтичането на наемния договор
ищецът освободил обекта, като съобщил за това на ответника и поискал прекратяване на
издаденото разрешение за поставяне на преместваем обект, но Общината отказала и изискала от него заплащане на таксите за ползване
до края на годината. На 22.08.2017 г. дружеството заплатило на ответната община тези такси в общ размер от
1896.60 лв., както и
лихви за забава в размер 158.39 лв., или общо
сумата от 2054.99 лв.
В
тази връзка, ищецът счита, че сумата от 2054.99 лв. е платена от него без
основание и общината неоснователно се е обогатила за негова сметка, тъй като предоставеното ползване
за последните три месеца се явява услуга, която не е била реално предоставена от
ответника и ползвана от
дружеството, поради което не
се дължи такса.
В писмения
отговор ответникът е оспорил иска като
неоснователен. Посочил
е, че разрешението
за поставяне на преместваем обект е било издадено за срок, съобразен с депозираното от
дружеството писмено искане. Не
оспорил
също, че исковата сума е
била заплатена от ищеца при посочените в исковата молба обстоятелства.
Ответникът обаче оснорва
основателността на иска, като счита,
заплащането на сумата е било с правно основание, каквото се явява не
фактическото ползване на общинския терен, а правното действие на издаденото
разрешение
за поставяне на преместваемия обект, за което в отговора е изложил подробни
съображения.
Между страните
по делото не се спори по изложената в исковата молба фактология, която се
установява и от ангажираните от тях писмени доказателства. Безспорно е, че след издаването на разрешение № II зона – 003433/20.04.2016 г. ищцовото
дружество е разположило преместваемия обект в мястото
общинска собственост, както и че ищецът е премахнал преместваемия обект в началото на м.октомври 2016 г., поради което
за установяването на тези обстоятелства не са събирани доказателства по делото.
С обжалваното
решение районният съд е приел, че предявеният иск е с правна квалификация по
чл.55, ал.1 ЗЗД и същият е неоснователен. В тази връзка съдът е приел, че заплатените от ищеца в полза на
ответника суми имат правно основание и това е издаденото разрешение за поставяне
на преместваем обект, въз основа на което валидно са възникнали посочените в текста му права и
задължения и изпълнението им не може да се разглежда като даване на нещо без
основание,
като отпадане на основанието
би било отмяната на разрешението, а не прекратяването на ползването на имота.
По тези съображения БРС е отхвърлил предявения иск като неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалвана част, а по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка, Бургаският
окръжен съд намира, че обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт.
След
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази разпоредбите на закона,
Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за неправилно,
а депозираната от ищеца въззивна жалба за основателна.
Основателни са възраженията на въззивника за неправилно дадена
от районния съд правна квалификация на иска по чл.55, ал.1 ЗЗД. Неправилната правна квалификация,
дадена от първоинстанционния съд, касае правилността на решението, доколкото
същият се е произнесъл по
заявените факти, но ги е подвел под грешно основание, поради което
обжалваното решение не е недопустимо и не се
налага
неговото обезсилване. В настоящия
случай, от изложените в исковата молба фактически твърдения, поддържани и пред въззивния съд, се
налага извода, че искането е основано на
възникнало между страните правоотношение с административноправен характер по
повод предоставяната от Община Бургас публична услуга „разполагане на временен преместваем
обект“ – навес с маси, върху
терен
общинска собственост, срещу заплащане
на такса за ползването на терена, като претенцията е за връщане на заплатената
от ищеца такса като платена без основание, поради прекратяване ползването на
общинския терен.
Предвид
фактическите твърдения на ищеца и заявения петитум, въззивният съд намира, че
правилната правна квалификация на предявения иск е по чл.59 ЗЗД – за връщане на
даденото на извъндоговорно основание, която произтича от съвкупния анализ на заявените и разгледани
релеванти за спора факти, съгласно които между страните не е сключван договор
за наем, тъй
като издаденото разрешение
за ползване на преместваем обект не формира наемно правоотношение между общината и
търговското дружество. Предпоставките
на иска за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД са наличието на обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника, произтичащи от един общ факт; липса на правно основание и
субсидиарност на иска, като ответникът
дължи да върне на ищеца онова, с което се е обогатил до размера на
обедняването. Тази е дължимата престация и в отношенията на общината с друг правен субект (в този смисъл –
Решение № 332/22.11.2012
г. по гр.д.№ 88/2012 г. на ВКС, ІІІг.о.).
Допуснатото от районния съд нарушение не се е отразило на
извършения от него
доклад по
чл.146 ГПК и на допустимостта на решението, доколкото съдът е изследвал фактите, относими към установяване на
претенция, основана на обезщетение за неоснователно
обогатяване. Ето защо, въззивният съд дължи произнасяне
по същество на спора, съобразно приетата от
него правна квалификация на иска по чл.59 ЗЗД.
Установената
по делото фактическа обстановка е безспорна между страните. Същите не спорят,
че по искане на ищцовото дружество от Община Бургас е издадено разрешение № II зона – 003433/20.04.2016 г., с което на
„Каристо 2015“ ЕООД е разрешено да постави на общински терен в гр.Бургас, ж.к.“С.“ до бл.*, временен преместваем обект: годишна схема, позиция № 39 –
навес с маси –
58 кв.м., за кафене
„Маргарита“, за срок от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г., при
заплащане на дължимата такса за ползване в размер на 580 лв. на месец и такса в
размер на 52.20 лв. на месец за услугите по поддържане на
чистотата на територията, върху която е разположен временния преместваем обект.
След издаването на разрешение № II зона – 003433/20.04.2016 г. ищцовото
дружество е разположило преместваемите обекти, като е
заплащало дължимите такси за ползване до 30.09.2016 г. Между страните не се
спори също, че ищецът е демонтирал преместваемите обекти в началото на м.октомври 2016 г., за което е
уведомил ответната община и е поискал прекратяване на разрешението за поставяне,
но е получил отказ. На 22.08.2017 г. дружеството заплатило на ответната община изисканите от
нея такси
за ползване за м.октомври, ноември и декември 2016 г. в общ размер от 1896.60 лв., както и
лихви за забава в размер 158.39 лв., или общо платената
сума е 2054.99 лв.
С оглед
горните факти, по които не се спори между страните, въззивният съд намира
исковата претенция за основателна. Неправилни са изводите на БРС, че правното
основание на заплатените от ищеца суми е издаденото от ответника разрешение за
поставяне на преместваемия обект.
Съгласно нормата на
чл.56, ал.2 ЗУТ преместваемите обекти
за търговия се разполагат съобразно схема, одобрена от главния архитект на
общината, след
издаване на разрешение за поставяне
на обекта по
ред, установен с наредба на Общинския съвет, в случая това е НПОТОДЕГОТОБ,
приета от ОбС-Бургас. Разрешенията за ползване на имоти общинска собственост се
издават за ползване на пазари, тържища, тротоари, площади, улични платна,
панаири и терени с друго предназначение. Във връзка с това ползване
разпоредбата на чл.72 ЗМДТ
предвижда заплащане на определени такси на общините, като съгласно чл.79, ал.1 ЗМДТ – таксите се плащат при
издаване на разрешението за посочения в него период, а чл.79, ал.2 ЗМДТ
разпорежда, че при ползване на мястото повече от един месец таксите се плащат
месечно. Следователно, по смисъла на посочените законови разпоредби, таксите се дължат за реалното ползване на мястото общинска собственост, когато същото се ползва повече
от един месец, а не за целият срок на
разрешението и ако преместваемият обект е демонтиран от общинската собственост, то такса не се
дължи, независимо дали срокът на разрешителното не е изтекъл (в т.см. – решение № 7014/17.05.2012 г. по адм.д.№ 8792/2011 г. на ВАС).
В настоящия
случай, на „Каристо 2015“ ЕООД е издадено разрешение № II зона – 003433/20.04.2016 г. за поставяне
на временен преместваем обект върху терен общинска собственост за срок от 01.04.2016 г. до 31.12.2016 г. По делото обаче е безспорен
фактът, че ищецът е премахнал преместваемия обект в началото на м.октомври 2016 г., т.е. бил е
демонтиран от общинския терен към този момент и ползването на мястото е било
прекратено. При това положение и с оглед изложените по-горе съображения,
въззивният съд намира за основателно възражението на въззивника, че таксите
по чл.79, ал.2 ЗМДТ се дължат „за ползване на мястото“, а не за срока, указан в разрешението без значение дали е
налице ползване на имот общинска собственост, каквото е становището на
ответната страна. Тук следва да се отбележи, че правопораждащият факт за общината за събиране на местна
такса при издадено разрешение за поставяне на преместваем обект върху общински
терен е ползването на терена чрез
поставянето на обекта, т.е.
необходимо е да бъде налице ангажиране на
терена с разрешение за поставяне за определен срок и действително ситуиране на
преместваемия обект, за да възникне задължението на търговеца да заплати цената
на услугата. Именно
ползването на общинския терен е основанието за дължимостта на таксата по чл.79,
ал.2 ЗМДТ, а не самото разрешение за поставяне на преместваемия обект, както неправилно е
приел районния съд. В случая, страните не спорят, че ползването е прекратено от
началото на м.октомври 2016 г., когато преместваемият обект е бил демонтиран,
поради което след този момент – за м.октомври, ноември и декември 2016 г. не се дължат такси за ползване с правно основание чл.79, ал.2 ЗМДТ. В този смисъл, изводите на
районния съд за дължимост на сумата от 2054.99 лв. са в противоречие със
законовата регламентация, която обвързва дължимостта на таксите с реалното
ползване на мястото общинска собственост. След като от м.октомври 2016 г.
общинският терен реално не е бил зает от преместваемия обект на ищеца и не е
бил ползван него, той не дължи такси за ползване на общината, поради което
заплатените такива от дружеството в общ размер от 2054.99 лв. са били платени
без основание и ответникът неоснователно се е обогатил за негова сметка. Ето
защо, предявеният иск по чл.59 ЗЗД е основателен и неправилно е бил отхвърлен
от районния съд.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на БРС следва да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи иска,
като Община Бургас бъде осъдена да заплати на „Каристо 2015“ ЕООД сумата в
размер от 2054.99 лв., платена без основание от дружеството във връзка с
разрешение № II зона – 003433/20.04.2016 г. на Община
Бургас за поставяне на преместваем обект, ведно със законната лихва върху
сумата от предявяване на иска до окончателното й плащане.
При този изход
на делото, на ответната община разноски не се дължат, като в тази връзка
първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените в
тежест на ищеца разноски. На основание чл.78, ал.1 ГПК въззиваемата страна
следва да заплати на въззивното дружество сумата от 482.20 лв. за направените
разноски пред първата инстанция и сумата от 41.10 лв. за разноските в
настоящото производство.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд,
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1938/10.10.2018 г., постановено по
гр.д.№ 4695/2018 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен иска на „КАРИСТО
2015“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.“Славейков“, бл.169, ап.12, представлявано от Григорий Дараджанов, против ОБЩИНА
БУРГАС, ЕИК *********, гр.Бургас, ул.“Александровска“ № 26, представлявана от
кмета на общината, за връщане на сумата от 2 054.99 лв., платена без
основание от ищеца на ответника във връзка с отношения между страните,
възникнали въз основа на разрешение №
II зона –
003433/20.04.2016 г. на Община Бургас, ведно със законната лихва върху сумата
от 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане, и „КАРИСТО 2015“ ЕООД е осъдено
да заплати на ОБЩИНА БУРГАС направените по делото съдебни разноски от 100 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС, ЕИК *********, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26, представлявана от кмета на общината, на основание
чл.59 ЗЗД да заплати на „КАРИСТО 2015“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.169, ап.12,
представлявано от Григорий Дараджанов, сумата от 2 054.99 лв., платена без основание от дружеството
във връзка с разрешение № II зона – 003433/20.04.2016 г. на
Община Бургас за поставяне на преместваем обект, ведно със законната лихва от предявяване
на иска – 10.01.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС, ЕИК *********, гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26, представлявана от кмета на общината, да заплати на „КАРИСТО 2015“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, бл.169, ап.12,
представлявано от Григорий Дараджанов, сумата от 482.20 лв. за
направените разноски за първоинстанционното производство пред БРС и сумата от 41.10 лв.
за разноските във въззивното производство пред БОС.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.