№ 202
гр. Варна, 07.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. А.
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. А. Търговско дело №
20243100900265 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 15:20 часа се явиха:
Ищецът „Геотерм“ АД, представлявано от С.К.Г., редовно уведомен,
представлява се от адв. Л. Б., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.
Ответникът „Онтарио БГ“ ЕООД, представлявано от М.Ю.М.,
редовно уведомен, представлява се от адв. Евг. Р., редовно уведомена и
приета от съда отпреди.
Ответникът ППЗК „Срацимир“, представляван от Я.В.Я., редовно
уведомен, лично се явява Я.В.Я. и с адв. Т. В., редовно упълномощена и
приета от съда отпреди.
Вещото лице Р. Х. С., редовно уведомен, не сне явява.
Вещото лице Е. А. А., редовно уведомен, явява се лично.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. Р.: Да се даде ход на делото.
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ констатира, че е производството по делото е отложено за
изслушване на заключенията по допуснатите експертизи, както и да събиране
1
на допуснатите гласни доказателства.
СЪДЪТ докладва постъпилата молба с вх. № 9570 от 02.04.2025 г. от
ищцовото дружество чрез процесуалния му представител адв. Б., в която се
изразява становище по повод зададените въпроси от ищеца в предходно
съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК.
Адв. Р.: Нашето становище е, че голямата част от въпросите, всъщност
са такива, на които ще се отговори в експертизата, а вероятно и със
свидетелите. Продължавам да поддържам становището си, че са неотносими и
съотоветно неоснователни. Представя едно становище. В голямата си част
въпросите са по същество, като защитна теза.
Адв. М.: Аз смятам, че са допустими и относими, и като такива следа да
бъдат допуснати.
Адв. Б.: Нямам какво да добавя. Поддържам това, което съм написал.
СЪДЪТ намира искането на ищцовата страна за изслушване на Я.Я. и
М.М. по реда на чл. 176 от ГПК за неоснователно, като съображенията за това
са следните:
На първо място, обясненията дадени по реда на чл.176 то ГПК не следва
да бъдат приравнени на източник на гласни доказателства, доколкото лицата,
който ще се изслушват, са страни по делото или представители на страни по
делото, а не свидетели, респективно изслушването им не може да бъде
превърнато в разпит на свидетел.
На следващо място, част от въпросите като например: „Как, кога и при
какви обстоятелства М.М. е попълнил съдържанието на процесния РКО?“ и
т.н., не отговарят на критериите на чл.176 от ГПК, доколкото при липса на
отговор, уклончив такъв или неявяване на страната, няма да се получи
никаква информация, тъй като въпроса не може да има еднозначен отговор,
съответно при липса на отговор, не могат да се правят никакви изводи,
каквато е целта на процедурата по чл.176 от ГПК. В случая на практика се
цели описание на фактически действия от съответното лице, което не може да
стане по реда на изслушването му.
Изложените съображения касаят останалата част от въпросите, в
резултат от което, СЪДЪТ намира, че не следва да се допуска исканото
изслушване на лицата Я.Я. и М.М. по реда на чл.176 от ГПК, поради което
2
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцовата страна за допускане
до изслушване на лицата Я.Я. и М.М. по реда на чл.176 от ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх.№8616/25.03.2025г. на
допуснатата съдебно – графологична експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл.199 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
графологична експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице,
както следва:
Е. А. А., 65 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Е. А.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. Б.:
В. л. А.: По – скоро заключението е в посока, че първо е положен
подписа за „броил сумата“, след което е изписана буквата „Я“. поради
посочените признаци в самата експертиза, допускането е с цел на това, че
двете химикални пасти се сливат и в някой от чатите на подписа не могат да се
разграничени. Има места, където явно си личи и аз съм го посочил в
експертизата, кой елемент е отгоре и кой е отдолу.
Адв. Б.: Нямам други въпроси.
Адв. Р.: Нямам въпроси към вещото лице.
Адв. М.: Нямам въпросни към вещото лице.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото
лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – графологичната експертиза, следва да бъде прието
и приобщено, като доказателство по делото, ведно с уточненията направените
в днешно съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – графологичната експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице Е. А.
А., в размер на 500.00 /петстотин/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.
РКО – от 11.03.2025 г./.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 9085/28.03.2025 г. на
допуснатата съдебно – счетоводна и допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза, като констатира, че същото е депозирано в границите на срока по
чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно – счетоводна и
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, с оглед, на което сне
самоличността на вещото лице, както следва:
Р. Х. С., 45 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Р. С.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. Б.:
В. л. С.: Има документи, които не са осчетоводявани в хронологичен
ред. Т.е. документ с по – стара дата е осчетоводяван по – късно от документ с
по – близка дата. Времево тези документи имаше такива, които се различаваха
и с месеци. Основно това касаеше фактурите. Т.е. фактури за доставка, които
са осчетоводявани на по – късен период. Мога само да предположа, че е във
–то
връзка с ДДС. Това е практика. Имаме фактура от май месец да се
осчетоводи /условно казано/ в юни или в юли, като преди това самата тя не е
осчетоводена за май. Това се прави, защото ЗДДС позволя да се включва в
дневниците за покупки, фактури, които са до дванадесет месеца назад. Това се
прави масово от счетоводителите. Не казвам, че е правилно, но се прави. Има
хронологичен ред. Най – вероятно е това, че се чака дружеството да натрупа
данъчен кредит, за да си го приспадне. Не съм изследвал и не съм имал задача,
но най – вероятно това е ставало. Чисто счетоводно фактурата може да се
осчетоводи, примерно през април /условно/, да се ползва данъчния кредит
4
през юни месец /условно/ и тя пак да се осчетоводи в април месец, но за да се
спести време счетоводителите масово осчетоводяваме директно в месеца, в
които трябва да се използва данъчния кредит. Предполагам, че това е станало,
защото това касаеше фактури, не касаеше примерно банкови извлечения, там
да не са хронологически подредени нещата. Т.е. липсата на хронология засяга
единствено фактури и то такива, които са данъчни. Плащания по фактури,
които са данъчни, защото фактурата като се осчетоводи няколко месеца по –
късно, съответно плащанията се осчетоводяват няколко месеца по – късно.
Това не означава, че не е извършено по – рано. То си е извършено когато
трябва, просто се осчетоводява с фактурата. Казвам, че предполагам, че е това.
Ще обясня в поредност, как се извършват действията: Първо се подават
документите в Статистиката, ГФО в статистиката. От Статистиката те
автоматично отиват в НАП тези отчети. Имат си направена връзка и става в
рамките на няколко часа след подаването в Статистиката. След това същите
документи, които са подадени в Статистиката са използвани от дружеството
да си подадат ГФО пред Агенция по вписванията. Т.е. този набор документи –
ГФО на Статистика, в НАП и в Агенция по вписванията са идентични. По
оборотни ведомости, обаче което гледах, по обороти, по начални и по крайни
салда, годишните финансови отчети се разминаваха с данните, които получих
от счетоводството. На какво се дължи, не мога да Ви отговоря.
Адв. Б.: Възможно ли, е това е да е поради нередовно водене на
счетоводството, да се е получило това разминаване?
Адв. Р.: Моля да не допускате този въпрос, тъй като редовното или
нередовното водене на счетоводство, няма връзка с настоящото производство!
СЪДЪТ указва на вещото лице Р. С., че ако може да отговори на
поставения от адв. Б. въпрос, да отговори на същия.
В. л. С.: По принцип няма някакво обяснение на това „Какво е редовно
водене на счетоводство?“ Но така или иначе тези отчети трябва да
кореспондират с документите, които са в счетоводството на дружеството. Те
не кореспондират. За това съм категоричен. Счетоводните операции, които
осчетоводих основно за касата, бяха на база първични счетоводни документи,
т.е. за записите имаше документи. Докато отчетите, които бяха публикувани,
те не кореспондират със счетоводните регистри на база, на които трябва да
бъдат направени.
5
На въпросите на адв. Р.:
В. л. С.: Пак казвам: Счетоводството не е само да се осчетоводят
операциите. След операциите има обобщаване в счетоводни регистри. Това са:
оборотна ведомост, главна книга и да ни ги изброявам всичките. На база на
главната книга се правят отчетите, основните – баланс, ОПР, отчет за
паричния поток и отчет за собствения капитал. Това са ни четирите най –
важни неща. Пак казвам, документите, които са в счетоводството се
разминаваха с тези отчети. А дали е водено или неводено, това вече е правен
въпрос.
Адв. Б.: В точка 9 са посочени внесени от М.М. суми в касата на
„Онтарио“ с приходни ордери. Обикновено когато се внасят някакви суми се
съставят някакви договори – договори за заем, за дарение и т.н., беше ли Ви
представен някакъв договор на какво основание тези суми са внесени в
касата?
Адв. Р.: Също се противопоставям на задания въпрос. Първо – аз се
противопоставям изобщо на така зададения въпрос в експертизата, макар, че
тя е допуснатата изцяло с въпросите на ищеца. Основният въпрос, който
трябва да се докаже е дали дружеството е имало касова налично, за да даде
тези пари на втория ответник – „Срацимир“? А, как и откъде са постъпвали
тези пари, всъщност няма абсолютно никакво значение. Не сме….
Адв. М.: Категорично има значение!
Адв. Р.: Какво значение има откъде са дошли парите? Ние тук не знам,
данъчен орган ли сме или какъв? Въпреки, че подробно вещото лице е
изследвал откъде, как и защо, считам че повече от това няма какво да се
отговори. Какви договори е имало сключени? Защо? Как? Откъде ги е имал
М.М. тези пари? и т.н. Пуснете си един сигнал до НАП и той ще ви разследва.
Въпреки, че сте пускали.
В. л. С.: Изискал съм такива документи освен приходните касови
ордери. Приходните касови ордери ми бяха представени копие на същите. Там
съм ги видял. Исках първичен документ на база, на който е съставен този
ордер, но не ми беше предоставен такъв документ. Не казвам, че няма.
На въпросите на адв. Б.:
В. л. С.: Голямата сума на вземанията е във връзка с тези разходни
6
касови ордери, които са дадени на Председателя на ППЗК „Срацимир“. В
случай говорим за един ордер, но така или иначе аз съм изследвал цялата каса
и се вижда, че има и други ордери, за това говоря. В счетоводството на
„Онтарио“, вземането по счетоводните сметки е записано на Я.В.. Това съм го
описал. Въпросът е, че всички вземания на Я.В. са във връзка с приходни
касови ордери, от който единия от тези приходни касови ордери е по делото.
Този който е № 7.
Не мога да обясня, защо има ордер, който е с № 7, а няма такива, които
да са от 1 до 6. Което съм видял, това съм написал.
Единствено съм видял договора, който е представен по делото. Не ми е
предоставен друг договор.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси.
На въпросите на адв. Р.:
В. л. С.: Записал съм, че разходния касов ордер е отразен като страна не
Я.Я., а Я.В.. Счетоводното записване, което е описано в точка 14 по дебит, по
кредит, който е на стойност 42 000.00 лева, той е във връзка с РКО № 7 от
07.09.2020 г. Това е! Това записване е заради ордер, то не е заради нещо,
заради този ордер, който е подписан от Яню. Основата на това счетоводно
записване – РКО № 7 от 07.09.2020 г. ….
Адв. Р.: Т.е. според Вас, коректно ли е отразено това записване? И
трябвало ли е да е Я.В. или е трябвало да е „Срацимир“?
Адв. Б.: Противопоставям се на така поставения въпрос, който ….
Адв. Р.: Ама аз досега слушах много въпроси, които не бяха допустими,
но …. и ще го помоля да отговори.
В. л. С.: Мога да отговоря. В счетоводството на „Онтарио“ е записано,
че вземането е от Я.В.. Ако сумата, независимо, че е предоставена на Я.В., ако
тя е била за ППЗК „Срацимир“, то трябва да е отразено като вземане от ППЗК
„Срацимир“, а не от Я.В.. Това мога да отговоря. Ако се приеме, че сумата е
отишла в ППЗК „Срацимир“, вземането трябва да е от ППЗК „Срацимир“, а не
Я.В.. Ако сумата е отишла в ППЗК „Срацимир“, то вземането трябва да е
отразено към ППЗК „Срацимир“, а не към Я.В.. Това счетоводно записване,
това вземане е във връзка с РКО № 7 от 07.09.2020 г.
Адв. Р.: Нямам други въпроси към вещото лице.
7
На въпросите на адв. М.:
В. л. С.: Страница 6, точка 9, в таблицата има „Начално салдо“, което
съм го видял от касовата книга. „Касовата книга“ не го разбирайте като една
тетрадка, тя се вади от компютър, тя е такава справка, но това е началното
салдо по сметка „Каса“ към 01.01.2020 г. Откъде идва, нямал съм задача и не
съм изследвал от минали години, как се формира този остатък от почти
111 000.00 лева.
Относно таблица 1 към въпрос 10 – тези номера, които са, са сгреши и
то аз съм ги сгрешил. Извинявам се за което. Верните номера на приходните
касови ордери са посочени на втората таблица. В самата хронология на
счетоводните записи, не помня в текста или бяха или някъде другаде, бяха
така с грешните номера. След това съм ги видял по самите приходни касови
ордери, които ми представиха в копията и самите те бяха с други номера и съм
ги коригирал, но в тази таблица съм пропуснал да ги коригирам. После го
видях това нещо и действително е мой пропуск. В отговора на въпрос № 10,
който се намира на страница 10, първата таблица, където са описани приходни
касови ордери с номера 1, 2, 3, 4, 501, 6, 7 и 8, това са некоректни номера.
Коректните са следващата таблица. Наистина е мой пропуск. Техническа е
грешката.
Относно записаните в таблицата на страница 6 – 7 „Прехвърлени суми
от банкови сметки“, самите суми по банкови сметки, когато постъпват по каса,
същите не са завеждани с приходен касов ордер. Когато са получени банкова
сметка, се използва банковото извлечение. По принцип изрично не се съставя
приходен касов ордер. Категорично няма приходен касов ордер.
Относно записаните на страница 10 „Получени суми от клиент“, нямат
приходен касов ордер. Те бяха осчетоводени с номерата на издадените
фактури. Т.е., когато фактурата се издава в брой и когато се пуска касов бон
/сега не съм гледал изрично за касов бон / не е нужда да бъде съставен
приходен касов ордер. Те са получени от клиент в броя. Влезли са в каса.
Когато са платени в брой, няма как да влязат на друго място освен в каса.
Адв. М.: Може ли да се презюмира, че тази сумата от 276 000.00 лева
като други краткосрочни вземания, представляват общо петте броя разходни
касови ордери, които са посочени като Я.В. в счетоводството.
Адв. Р.: Отново правя искане да не бъде допускан този въпрос, защото
8
нашето производство е за 42 000.00 лева, а не за 276 000.00 лева. Освен това
вещото лице вече отговори на тази въпрос.
В. л. С.: В тези 276 000.00 са включени вземанията на Я.В..
На въпросите на адв. М.:
В. л. С.: Относно точка 21 на страница 12, вземанията в размер на
276 000.00 лева не са намалени 72 000.00 лева. Просто казвам, че Годишният
финансов отчет нито за 2020 г., нито за 2021 г., нито за 2022 г. отговаря на
реалното състояние на вземанията и задълженията по счетоводни данни.
Обяснявам откъде идва това вземане от 72 000.00 лева:
Вземанията, които са осчетоводени от разходните касови ордери са
отразени в счетоводна сметка 498. Тази сметка е от вида „активно – пасивна“.
Т.е. по тази сметка се завеждат, както вземанията, когато се дават пари, така и
задължения. Тази сметка, както може да започне с дебитно салдо, т.е.
вземанията са повече от задълженията, така и с кредитно начално салдо. Т.е. в
този случай задълженията ни, нашите са повече от вземанията ни. След това
има обороти, които са се случили през годината и крайно салдо. И пак казвам,
крайното салдо пак може да завърши, както положително, така и отрицателно.
Давам пример: Ако дружеството примерно има 200 000.00 лева вземания и
100 000.00 лева задължения, салдото по тази сметка ще бъде 100 000.00 лева.
В случай в ГФО е посочено 72 000.00 лева, което е разлика между всички
вземания на „Онтарио“ и всички задължения, което пак казвам, че е
некоректно. Трябва да бъдат посочени отделно всички вземания, като актив и
всички задължения като пасив, което не е направено. Вземанията са намалени
със задълженията и каквото е останало като сума е сложено като „други
краткосрочни вземания“. Тези 72 000.00 лева не отговарят коректно на
вземанията на дружеството. То може да има да има 500 000.00 лева, обаче има
и задължения, примерно 428 000.00 лева и разликата е 72 000.00 лева. Някой е
сложил плюс с минус, събрал и решил, че трябва да сложи в краткосрочни
вземания, то не е коректно. Обясних откъде се получават тези 72 000.00 лева.
Счетоводните записвания са коректни. Некоректно са посочени сумите в
ГФО. Т.е. имаме некоректно съставен счетоводен отчетен. Счетоводният отчет
е некоректно съставен, но коректно подаден. Категорично е некоректно
съставен. Тези финансови отчети по теория се правят за трети лица, които
могат да ги гледат и пред тях трябва да бъде представено реалното
9
състояние…. и т.н., но в случая некоректно е съставен, не представя по
коректен начин вземанията задълженията на дружеството. Не отразява
реалната счетоводна информация. Това го казахме и за 2020 г. във връзка с
касата.
Ако некоректно е съставена счетоводната информация, то на
01.01.2022г. може да се каже реално какви са вземанията. Счетоводството е
там. То е налично. Може да се съставят нови коректни ГФО. Аз не казвам, че
не може, но така или иначе са подадени вече, не знам дали са публикувани.
Адв. М.: Нямам други въпроси.
На въпросите на адв. Р.:
В. л. С.: Сумата е 274 800.00 лева и кореспондира разходните касови
ордер, които са заявени като вземане от Я.В..
Адв. Р.: Каква е отговорността за некоретно подени отчети?
СЪДЪТ отклонява въпроса на адвокат Е. Р., тъй като въпросът е правен.
Адв. Р.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Адв. Б.: Да се приеме експертизата.
Адв. Р.: Да се приеме експертизата.
Адв. М.: Да се приеме експертизата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото
лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – счетоводната и допълнителната съдебно –
счетоводна експертиза, следва да бъде прието и приобщено, като
доказателство по делото, ведно с уточненията направените в днешно съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – счетоводната и допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателното възнаграждение на вещото лице Р. Х.
С., в размер на 1 050.00 /хиляда и петдесет/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. 3 броя РКО – 600.00 /шестстотин/ лева – „Банка ДСК“ от
10
16.10.2024 г.; 300.00 /триста/ лева – „Юробанк България“ АД от
09.11.2024 г. и 150.00 /сто и петдесет/ лева – от 11.03.2025 г./.
Адв. Б.: Бяха ни допуснати и двама свидетели, които не бяха разпитани
предния път. Водим ги в днешно съдебно заседание.
СЪДЪТ като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на обстоятелствата по подписване на договор за подпомагане
между ответниците и издаването на процесният РКО, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит в днешното съдебно заседание, като свидетели:
Х.П.Н. и И.Н.Д., като вписва същите в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: Х.П.Н., 34 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– Работя в ППЗК „Срацимир“ като „Пазач“.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелят Н.: В ППЗК „Срацимир“ работя от пет години. През месец
–ти–ти
септември 2020 г. бях на работа там. За 5 и 6 септември 2020 г. съм
сигурен, че никой не е идвал в кооперацията, защото тогава бяха почивни дни
и бившия ми колега, който беше от Девня напусна и нямаше кой да го замести,
и аз трябваше да карам два последователни дни, и бях на работа през цялото
–ти–ти
време. За останалите дни не съм сигурен. Но тези два дена – 5 и 6 съм
–ти
сигурен, че никой не е посещавал кооперацията. Не съм отстъпвал от 5,
–ви
защото караме 24 часови смени като са празнични дни. А и тъй като тогава
–
и колегата ми напусна, нямаше кой да го смени, аз бях 48 часа. Това беше от 5
ти–ми
сутринта от 07:30 часа до и 7 сутринта в 07.30 часа.
–ти
Нямам спомен на 6 някой да е идвал в кооперацията и да е носил
пари. Работното ми място е до точно до входния портал. Те са два портала. По
принцип единият портал го затваряме, защото е по – надалече, а този който е
пред нас, ние по принцип го затваряме, но в повечето случаи седи отворен,
11
защото малко трудно се затваряше тогава.
Административната сграда е на 50м или на 100м, но точно не мога да
определя. Имам пряка видимост към нея. Не съм видял да влиза никой в тази
сграда. Мисля, че в административната сграда няма известяваща система,
аларма. Поне аз не знам да има. Не съхранявам ключове за там. За да влезе
някой в административната сграда трябва да мине през мен. Бараката, където
съм аз е точно до портала, където минават колите и хората.
–ти
На 6 септември е възможно да е идвал някой, но тъй като там една от
сградите, която е навес го държи друга фирма. Не ми е известно някой на тази
дата да е носил някакви пари в кооперацията.
Адв. Б.: Нямам въпроси към свидетеля.
На въпросите на адв. Р.:
–ми
Свидетелят Н.: На 7 септември не съм бил на работа. Някой като
идва в кооперацията не ми дава отчет дали носи пари или не.
Адв. Р.: Нямам въпроси към свидетеля.
Адв. М.: Нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: И.Н.Д., 60 години, българка, българска
гражданка, неосъждана, предупредена за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– На трудов договор съм в ППЗК „Срацимир“ от четиринадесет години
като „Касиер – счетоводител“.
На въпросите на адв. Б.:
Свидетелката Д.: Ако издам някаква фактура, ми се внасят парите и
пускам приходен ордер. Всички пари, които постъпват в кооперацията трябва
да минат през мен – плащане в брой, всички приходи, които са в брой без
значение с какъв произход минават през мен. Пускам приходен ордер и ги
вкарвам в касата. Не е възможно това да го свърши някой друг. Този ордер аз
го състав. Суми над 10 000.00 лева не приемам в брой, в кооперацията. За
четиринадесет години в кооперацията не са постъпвали суми за над 10 000.00
12
лева.
В касата на кооперацията през месец септември 2020 г., не е постъпвала
такава сума от 42 000.00 лева. Известен ми ордер № 7 от 07.09.2020 г., когато
М.М. го прати по интернет. По – късно стана – май 2022 г. и специално този
ордер го разнасяше из цялото село, за да докаже, че парите са предадени, ама
на кого? При мен не са идвали такива пари.
Аз попълвам приходния касов ордер, когато постъпят пари в касата. Аз
подписвам ордера, че съм получила парите и насреща подписва и този, който
внася парите.
Не може да бъде при мен такъв ордер. Доколкото знам разходния ордер
е съставен от М.М.. Той би трябвало да е в неговата каса. Това е разходен
ордер и той би трябвало да стои в касата на „Онтарио“, а при мен трябва
парите да дойде с приходен ордер, който съставям аз.
Адв. Б.: Нямам други въпроси.
Адв. Р.: Нямам въпроси към свидетеля.
На въпросите на адв. М.:
Свидетелката Д.: През месец септември 2020 г. сигурно е имало
плащания по банкови сметки. Тогава имаше действащи банкови сметки.
Адв. М.: Нямам въпроси към свидетеля.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. Б.: Нямам други искания. Представям списък с разноски.
Адв. Р.: Нямам други искания. Представям списък с разноски.
Адв. М.: Нямам други доказателствени искания.
Адв. Б.: Правя възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Адв. Р.: На какво основание, колега?
Адв. Б.: Че моят е по – нисък.
Адв. Р.: И аз правя възражение за прекомерност, тъй като делото е не е с
кой знае каква сложност.
СЪДЪТ като взе предвид поведението на страните намира, че са налице
13
предпоставките за даване ход на устните състезания, поради което и на
основание чл. 149, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: Моля да уважите исковата молба. Считаме, че беше доказано,
че фирма „Онтарио БГ“, никога и по никакъв начин не е предоставила
процесната сума на ППЗК „Срацимир“, нито такава сума има подадена в
счетоводството на „Онтарио БГ“, нито такава сума има заприходена в касата
на „Срацимир“. Няма данни такава сума да е използвана за нуждата на
кооперацията. Беше установено по безспорен начин, че счетоводството на
„Онтарио БГ“ не е редовно водено. Установиха се доста сериозни разлики
между начално салдо, крайно салдо, счетоводни записвания и т.н. Считаме, че
дори ако има някакви дадени суми, то такива суми са били дадени единствено
на лицето Я.Я., за което той трябва да отговаря като физическо лице, а по
никакъв начин не е задължена кооперацията.
Представеният по делото договор в него никъде няма конкретни
параметри да е посочено някакви финансови суми, които следва да бъдат
внесени от „Онтарио“ за кооперацията. Още повече този договор е бил
–ти–
входиран в счетоводството на кооперацията 10 септември, а ордера е от 6
ти
септември.
Моля да ни бъдат присъдени направените по делото разноските. Моля
да ми бъде дадена възможност да представя писмени бележки.
Адв. Р.: На първо място искам да отбележа, че между двата ответника
има влязло в сила решение, точно по отношение на настоящия ордер, с което
решение се казва, че ППЗК „Срацимир“ дължи сумата от 42 000.00 лева,
заедно с лихви, такси, разноски на „Онтарио БГ“. Макар и силата на
присъдено нещо да не се разпростира спрямо ищеца – „Геотерм“ АД, то
счетоводните експертизи, съдебно – компютърната експертиза,
графологическата експертиза, поддържат това, което е установено и по
предходното дело между двамата ответници, а именно че: тази сума е
получена лично от Я.Я.; че ордерът е разписан от него в качеството му на
Председател на кооперацията; че няма подправяне, преправяне, внасяне на
някакъв текст в самия ордер; че сумата е отразена счетоводно в
14
счетоводството на „Онтарио БГ“ и както вещото лице каза– Няма някаква
дефиниция на редовно и нередовно водене на счетоводство. Факта, че са
отразени означава, че в крайна сметка тези суми са отразени в едно редовно
водено счетоводство.
По отношение на финансовите отчети, което ищецът няколко пъти каза,
и втория ответник, че били некоректно съставени и т.н., единствената
отговорност, която може да понесе Онтарио БГ“ е за едно такова некоректно
съставяне на отчети е административна отговорност. Такава отговорност ще
носи и ако въобще не подаде финансови отчети. Това не се отразява на самите
отношения между страните, а имено реалното предаване на сума между
„Онтарио“ и „Срацимир“. Представена е по делото проверка от НАП, която не
установява, каквито и да било нарушения.
От съдебно – компютърната експертиза стана ясно, че няма възможност
да се извършват каквито и да е в поправки в програмата на компютъра, защото
при извършване на такава поправка, веднага излиза надпис, че има извършена
някаква допълнителна обработка.
Разпитаните свидетели, считам че техните показания не следва да се
кредитират. Те са в трудови правоотношения с кооперацията и нейния
Председател, т.е. Председателят е този, който ги назначава на работа и не
считам, че техните показания са верни.
Моля да ми дадете срок за писмени бележки и да ни присъдите
разноските по делото.
Адв. М.: Кооперация „Срацимир“ е направило първо признание на иска.
Това е на първо място.
На второ място, аз ще се спра на един много важен момент, на който
следва да обърна внимание:
Процесният разходен касов ордер, насочва и посочва качеството на
физическото лице, като управител на „Срацимир“ единствено от лицето, което
е вписало текста. Т.е. ако М.М. беше посочил, че Я.В.Я. е президент на
Република България, ние щяхме да задължим нашата Република. В случая, че
го е посочил като Председател на кооперация „Срацимир“, задължава самата
кооперация, което е абсолютно недопустимо.
Както се доказа в счетоводната експертиза и във всички експертизи до
15
този момент, като длъжник в крехката счетоводна отчетност на „Онтарио БГ“
съществува единствено Я.В.. Това е факт. Няма никакъв друг насочващ
документ към кооперацията. Същият човечец, като длъжник има
неблагоразумието да бъде Председател на кооперация, която има множество
активи, за да може да се удовлетвори „Онтарио БГ“.
Моля за възможност за подробно писмено становище, в което да изразя
тези конкретни твърдения.
Адв. Р.: В отговор на становището на втория ответник, искам да кажа, че
от изслушаната днес съдебно – счетоводна експертиза, вещото лице
категорично даде своето становище, че сумите по ордерите кореспондират със
записванията в счетоводството. А това, че би могло на ордера да бъде записан
някой друг, аз бих казала, че всеки който подписна нещо, чете какво подписва.
В тази връзка смятам, че иска е абсолютно неоснователен, недоказан и моля
да бъда отхвърлен.
СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 149,
ал. 2 ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви
решението си в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, да представи писмена
защита, в едноседмичен срок, считано от днес.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответните страни, да представят писмена
защита, в десетдневен срок, считано от днес.
Адв. Р.: Може ли четиринайсет. Ще отсъствам, не за друго. Просто няма
да ми стигне времето.
СЪДЪТ, ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на
ответната страна „Онтарио БГ“ ЕООД, да представи писмена защита, в
четиринадесетдневен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в
16:20часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
16