Определение по дело №2072/2019 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………./……………2019г.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на втори януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА 

ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА

Като разгледа докладваното ч.т.дело №2072/2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Производството е образувано по ЧЖ на Д.С.Н., ЕГН **********, Варна чрез адв.В.Денева от АК –гр.Габрово срещу протоколно определение на ВРС от 01.11.2019г., постановено по гр.дело №6714/2019г. на съда, с което е оставено без уважение искане на ищеца, сега жалбоподател, за събиране на доказателства по реда на чл.192 ГПК, чрез задължаване на трето лице УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД да представи удостоверение или друг документ, съдържащ следната информация:  на основание кой договор за кредит е направен превод в размер на 18 064.00 лева на 23.12.2015г. от посочена банкова сметка *** /също цитирана/; на колко транша е усвоен кредита и какви са били условията за всеки транш; има ли документ в кредитното досие, който е послужил за уверение на банката, че след превода на сумата от 18 064.00 лева по сметка на Райфайзенбанк България ЕАД кредита ще бъде погасен изцяло; на коя дата е усвоен остатъка от кредита от страна на ДИ ЕС ЕН КОМЕРС ЕООД.

В жалбата се излага, че се обжалва протоколно определение на съда, с което е отказано допускане събирането на доказателства. Твърди се, че цитираните в жалбата доказателства следва да бъдат събрани от първостепенния съд с цел изясняване на фактическата страна на спора. Недопускането им от съда е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, поради което е предмет на подадената жалба. Претендира се отмяна на обжалваното определение от 01.11.2019г. и даване указания на съда да събере исканите от ищеца доказателства.

В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна РАЙФАЙЗЕНБАНК /България/ ЕАД, чрез ю.к.Антоанета Цветкова за недопустимост на жалбата. Правят се доводи, че процесното определение на съда не подлежи на самостоятелен контрол тъй като не прегражда по-нататъшното развитие на делото. Евентуално, считат че жалбата е и неоснователна. Излагат, че документ по см.на чл.192 ГПК, който се намира у трето лице не би могъл да представлява удостоверение, което третото за спора лице, следва да издаде въз основа задължение на съда. Документът не бил и индивидуализиран от ищеца с посочване на издател, дата и съдържание. Според страната, искането по-скоро представлява предположение на ищеца за съществуване на такъв документ, който би следвало да е в негово държане. Освен това, твърди се, че искането е било и несвоевременно направено, преклудирано. Съгласно чл.127, ал.2 ГПК ищецът е следвало не само да наведе фактическите си твърдения, но и да представи всички доказателства в подкрепа на същите още с исковата молба. Като клиент на Булбанк АД ищецът е могъл да се снабди с искания документ, но не го е сторил без да посочи пречки за това. Проведеното заседание е повече от месец след изготвеното определение по чл.140 ГПК с доклад на спора, в който срок ищецът също е могъл да се снабди с документа и да го представи при това, след установяване относимостта му към спора. С оглед на изложеното се твърди, че жалбата е недопустима.

Съдът, при преценка допустимостта на производството съобрази, че подадената жалба изхожда от оправомощено формално лице – страна в първоинстанционното производство, чрез редовно упълномощен процесуален представител. Производството по жалбата въпреки това е недопустимо тъй като същата е насочена срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване акт на съда – определение за допускане/недопускане на доказателствено искане на страната съгласно чл.157 ГПК вр.чл.192 ГПК. 

С разпоредбата на чл.274 ГПК законодателят изчерпателно е посочил актовете на съда, които подлежат на инстанционен контрол за законосъобразност – когато определението/разпореждането на съда прегражда по-нататъшното развитие на делото, или когато това изрично е предвидено в норма на закона. Обжалваният акт на ВРС е такъв по събирането на доказателства по делото /по чл.157 и сл. ГПК/ и не подлежи на самостоятелен контрол извън съдебното решение по съществото на спора. Същият може да бъде проверен едва във въззивното производство при обжалване на решението. По същество с обжалваното протоколно определение съдът е отказал да изиска неуточнен от ищеца документ от трето за спора лице Уни Кредит Булбанк АД както и да даде възможност на ищеца да го представи, при съобразяване характера на доказателственото искане с оглед правомощията си по чл.159 ГПК и изтеклите процесуални срокове за това. Този акт на съда не попада в никоя от хипотезите на чл.274 от ГПК и не подлежи на самостоятелен въззивен контрол, а редът за защита на страната е при неблагоприятно решение да иска на основание чл.266, ал.3 ГПК събиране на недопуснатото при процесуално нарушение доказателство от въззивния съд. 

По тези мотиви, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.82988/11.11.2019г. на Д.С.Н., ЕГН **********, чрез адв.В.Денева от АК –Габрово срещу протоколно определение от 01.11.2019г. по ГД №6714/2019г. на ВРС и ПРЕКРАТЯВА производството по ч.в.т.дело №2072/2019г. на ВОС, Трети състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: