РЕШЕНИЕ
№ 151/01.03.2023г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на осми февруари, две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър
Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска.………………...……….........................… в присъствието на
Прокурор Атанас
Палхутев………..........……................………………………………... като разгледа докладваното от Председателя АНД
(К) №1146 по описа за
2022 година, за
да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.Ж.Г. ***,
подадена чрез пълномощник, против
Решение №295/18.10.2022 г., постановено по АНД №848 по описа на Районен съд – Хасково
за 2022г.
В касационната жалба се сочи, че за да потвърди
наказателното постановление в частта му по пункт втори, съдът приемал за
безспорно установено неизпълнението на задължението по чл.103 от ЗДвП. Приемал,
че визираните в тази норма обстоятелства се потвърждавали от показанията на
разпитаните по делото свидетели. Съдът не изложил мотиви защо не приема
изложените в жалбата мотиви, изцяло в синхрон с обясненията на наказаното лице,
изложени във възражението по съставения АУАН, поради което решението било
неправилно. Наред с това, НП било обжалвано само в частта относно наложените
наказания по пункт втори от същото, но съдът се произнесъл неправилно, като
потвърдил цялото наказателно постановление, дори и в необжалваната част, поради
което оспореното решение било недопустимо. Моли се да бъде обезсилено решението
на Районен съд – Хасково, да се прекрати производството по делото и да се върне
делото за ново разглеждане от друг състав.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. Не ангажира становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
намира касационната жалба за неоснователна.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като
подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е частично основателна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил
НП №22-1253-000590 от 07.06.2022г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“
Хасково, с което на И.Ж.Г., за нарушение на чл.137А ал.1 от Закон за движението
по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. (т.1 от НП), а за нарушение
на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, са наложени
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец (т.2 от НП).
За да постанови решението си, районният съд е
приел за установено извършването на описаните в АУАН и в наказателното
постановление административни нарушения. Посочил е, че наложените наказания са
правилно определени.
Преди да провери правилността на обжалваното
съдебно решение на основанията, посочени в жалбата, съдът следва да провери
валидността и допустимостта на същото. Съгласно чл.218 ал.2 от АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН, за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон съдът следи и служебно. При извършената проверка на
контролираното решение, настоящата инстанция установи, че същото се явява
недопустимо в частта, с която обжалваното наказателно постановление е
потвърдено по отношение на административното нарушение по т.1, по следните съображения:
Видно от подадената пред Районен съд - Хасково
жалба от И.Ж.Г., въз основа на която е образувано АНД № 848/2022г. по описа на
Районен съд- Хасково, предмет на обжалване е било Наказателно постановление №22-1253-000590
от 07.06.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, само в частта му по т.2, т.е. относно нарушението по чл.103
от ЗДвП, за което на жалбоподателя , на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец . Липсва изрично искане за отмяна на
наказателното постановление в частта му по т.1 - за нарушението по чл.137А ал.1
от ЗДвП, за което на основание чл.183
ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50
лв.
Въпреки това, с проверяваното решение районният
съд е потвърдил наказателното постановление изцяло, включително и в необжалваната
му част, по отношение на която не е бил сезиран. По този начин съдът е
постановил недопустимо решение в частта, с която е потвърдил наказателното
постановление относно нарушението по т. 1 от същото. Последното налага така
постановеното решение да се обезсили частично, а производството по делото в
тази му част да бъде прекратено.
Решението на Районен съд -
Хасково в частта, потвърждаваща наказателното постановление относно нарушението
по т.2, е правилно. Същото е
постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са
възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по
изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания.
В случая е установено по безспорен начин, че на
посочените в АУАН и НП дата и място, от наказаното лице е осъществено нарушение
по чл.103 от ЗДвП, като въпреки ясно подадения му сигнал със стоп палка от
контролен орган, не е спрял управляваното от него превозно средство. При анализа
на доказателствата по делото се налага категоричния извод, до който е достигнал
и районният съд, че касационният жалбоподател е извършил виновно вмененото му
нарушение. Установява се от събраните по делото доказателства, че водачът на
автомобила - касационният жалбоподател, е имал възможност да види подадения му
сигнал за спиране. При така установеното, законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност
на И.Ж.Г. по реда на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Споделя се изводът на районния
съд, че санкционният текст е правилно приложен от административнонаказващия
орган, а наложените наказания са правилно определени.
Предвид изложеното, решението на
районния съд в тази част е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон, и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 и ал.3
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №295/18.10.2022
г., постановено по АНД №848 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година в
частта му, потвърждаваща Наказателно постановление №22-1253-000590 от
07.06.2022г., издадено от Началник сектор в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, в частта , с която на И.Ж.Г., за нарушение на чл.137А ал.1 от
Закон за движението по пътищата и на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. (т.1 от НП) и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
тази част.
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №295/18.10.2022 г.,
постановено по АНД №848 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 година, в частта,
потвърждаваща Наказателно постановление №22-1253-000590 от 07.06.2022г.,
издадено от Началник сектор в ОДМВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в
частта, с което на И.Ж.Г., за нарушение на чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 100
лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец (т.2 от НП).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.