№ 1282
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря В.К.Д.
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20211110213990 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №2118/17.09.2021г., издадено от А.А. на длъжност „зам.
председател“ на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА
ДРВВЗ), с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2 пр. 1 от ЗЗНН на
жалбоподателя „Бул Макс Газ“ ООД е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено нарушение на чл.4, ал. 2 от
ЗЗНН.
Наказателното постановление се обжалва в законовия 7-дневен срок от
санкционираното търговско дружество, който претендира, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. В жалбата си същият
излага твърдения, че за извършеното нарушение е бил съставен констативен протокол, който
не е бил връчен на жалбоподателя. На второ място, санкционираното търговско дружество
излага твърдение, че към датата на съставяне на АУАН е бил изтекъл давностния срок по чл.
34, ал. 1 от ЗАНН. На следващо място, жалбоподателят твърди, че в разпоредбата на чл. 4,
ал. 2 от ЗЗНН има осем отделни точки, като нито в АУАН, нито в НП има посочване коя от
тях е нарушена. Жалбоподателят твърди, че в целият текст на наказателното постановление
е изписана единствено абревиатурата на закона, който се счита за нарушен. На последно
място, жалбоподателят излага твърдения, че извършеното нарушение е „маловажен случай“
съгласно чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от А.М., която моли да бъде
1
отменено обжалваното наказателно постановление. Същата излага доводи, че е изтекъл
давностния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Моли за присъждане на разноските по делото.
Въззиваемата страна- ДА ДРВВС се представлява от юрк. Г.Д., която моли да
потвърждаване на наказателното постановление и счита, че давностния срок по чл. 34, ал. 1
не е изтекъл, тъй като нарушителят е бил открит едва на 14.05.2021г. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Същата депозира писмени бележки, в които излага
твърдения сходни с тези изложени в съдебно заседание относно давностния срок по чл. 34,
ал.1 от ЗАНН. Излага твърдения също така, че видно от разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от
ЗЗНН декларацията, която следва да се подава е една и обхваща всички 8 точки изброени в
разпоредбата. Твърди още, че чл. 28 ЗАНН е неприложим, тъй като се касае за отговорност
на юридическо лице, която е безвиновна и обективна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена в
законоустановения 7-дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателя „Бул Макс Газ“ ООД било осъществило през календарната 2020г.
внос и вътрешнообщностни пристигания /ВОП/ на газ пропан-бутан. В резултат на
осъществения внос и ВОП за дружеството възникнало задължение по чл.4, ал. 2 от ЗЗНН,
съгласно който всяко българско и/или чуждестранно физическо и юридическо лице,
регистрирано като търговец, което през предходната календарна година е извършвало на
територията на страната дейности по внос и/или ВОП на енергийсни продукти по
Приложение А, глава 3.4. от Регламент (ЕО) №1099/2008 и на тежки горива, както и
дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти по чл.2, ал. 1 от
ЗАНН и на тежки горива, изготвя и представя в ДА ДРВВЗ ежегодно до 15 февруари
справка- декларация по образец за предходната календарна година. Дружеството-
жалбоподател подало тази декларация по образец на 01.03.2021г.
На основание Заповед №РД-10-126/14.05.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ на
14.05.2021г. на място в Дирекцията била извършена проверка по документи. Предмет на
проверката било изпълнение на задължението по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН. След направена
справка в автоматизираната информационна система на деловодството на Централно
управление на ДА ДРВВЗ се установило от служителите, че дружеството- жалбоподател не е
подало справката си декларация в предвидения срок до 15.02.2021г. За извършената
проверка бил съставен констативен протокол №1590/14.05.2021г.
Въз основа на изготвения протокол бил съставен АУАН №2118/27.05.2020г. Актът
бил съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при констатиране на
нарушението и в присъствието на представител на санкционираното дружество, който
2
получил същият срещу подпис.
В срока по чл.44, ал. 1 от ЗАНН постъпили писмени възражения срещу съставения
АУАН, като същите били разгледани от АНО и били приети за неоснователни.
На база на съставения АУАН било издадено НП №2118/17.09.2021г., издадено от
А.А. на длъжност „зам. председател“ на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ (ДА ДРВВС), с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2
пр. 1 от ЗЗНН на жалбоподателя „Бул Макс Газ“ ООД е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено
нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН.
Същото било получено от дружеството-жалбоподател на 20.09.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
разпитаната в съдебното заседание свидетел М.Т. както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, а именно: справка- декларация
по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН на дружеството- жалбоподател; заповед №ЧР-14-2-778/13.09.2021г.
на председателя на ДА ДРВВЗ; становище от главния директор на ГД ДРВВЗЗ; становище
от актосъставителя на АУАН №2118/27.05.2021г.; извадка от ТР; заповед №РД-10-
126/14.05.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ; констативен протокол №1590/14.05.2021г. ;
заповед №РД-10-114/22.04.2020г. на председателя на ДА ДРВВЗ; фирмено досие на
дружеството „Бул Макс Газ“ ООД; констативен протокол №481/01.04.2021г. ; заповед №РД-
10-50/01.04.2021г. на председателя на ДА ДРВВЗ; писмо от дружеството- жалбоподател до
ДА ДРВВЗ ведно с приложени справка внос 2020г., справка ВОП 2020г., както и 4 бр.
митнически декларации.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка като логични, вътрешно
непротиворечиви и добросъвестно депозирани.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, изхожда от наказаното лице,
поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в
НП пълно и точно са описани нарушенията, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които те са били извършени, и законовите разпоредби, които са
нарушени. Правната квалификация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН, е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението
на дружеството жалбоподател, че в разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от ЗЗНН се откриват 8
отделни точки, всяка от които е различна хипотеза на нарушение и че за всяка от тях има
отделна санкционна норма. Съдът, на първо място, намира, че точките в нормата на чл. 4, ал.
2 от ЗЗНН са шест, а не осем, както твърди жалбоподателя. На следващо място, намира, че
видно от цитираната разпоредба в нея се казва „справка-декларация по образец за
3
предходната календарна година с информация за…“ и след това следва изброяване на
шестте точки, т.е. законодателят е посочил не отделни предложения на нарушение, а
единствено и само съдържанието на съответната справка- декларация, която следва да бъде
подадена. Поради това съдебния състав намира, че АНО не е имал задължение да описва в
обжалваното НП, коя от точките счита за нарушена. Въпреки това както в АУАН, така и в
НП е описано подробно какво следва да съдържа справката-декларация, като са изброени
всичките 6 отделни точки.
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от свидетелката М.Т. за която е
„държавен експерт“ в отдел „Горива и масла“ към Главна дирекция ДРВВЗ при Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. НП също е издадено от компетентно
лице, в случая от А.Л.А. на длъжност „зам. председател“ на Държавна агенция "Държавен
резерв и военновременни запаси" (ДА ДРВВЗ), който временно е изпълнявал функциите на
„председател“ въз основа на Заповед №ЧР-14-2-778 от 13.09.2021г. на Председателя на ДА
ДРВВЗ.
В тази връзка съдът намира за неоснователно и възражението на жалбоподателя,
че изготвения констативен протокол не му е бил връчен. Видно от представения в съдебно
заседание констативен протокол от 14.05.2021г. управителят на дружеството Л.Г.П.в се е
запознал със съдържанието на констативния протокол на 27.05.2021г. като са изписани
имената му, датата на запознаване и същият е положил подпис. Датата на запознаване с КП
е и датата на връчване на АУАН.
Съдът намира за неоснователно и възражението за изтекъл давностен срок по реда
на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложеният по делото констативен протокол
нарушението е било установено на 14.05.2021г., а актът за установяване на административно
нарушение е бил съставен на 27.05.2021г., т.е. 13 дни след откриването на нарушителя и
установяване на нарушението. Обстоятелството, че нарушението е било извършено на
16.02.2021г. не означава автоматично, че от тогава тече тримесечният срок за издаване на
акта, тъй като то е станало известно на административнонаказващия орган едва на
14.05.2021г. при извършването на назначената проверка. Обстоятелството, че воденият
регистър на задължените лица е публичен е безспорно такова, но от това не следва
категоричният извод, че веднага след извършване на нарушението проверяващите органи са
длъжни да го установят. Твърдението на жалбоподателя, че към 16.02.2021г. ДА ДРВВЗ е
била установила всички задължени лица се явява неоснователно, тъй като този извод не
може да се направи единствено от обстоятелството, че регистърът за задължени лица е
публичен. В тази връзка настоящата съдебна инстанция намира, че актът за установяване на
административно нарушение е издаден в сроковете визирани в чл. 34 от ЗАНН.
Налице е припокриване на установените фактически обстоятелства и правни
изводи между АУАН и НП. Както АУАН, така и процесното НП съдържат всички
изискуеми реквизити, подробно са описани обективните признаци на вмененото нарушение,
както и обстоятелствата, при които е извършено. Посоченият състав на административното
нарушение изцяло кореспондира с описаната фактическа обстановка.
4
Разпоредбата на чл. 4, ал. 2, от ЗЗНН въвежда императивно задължение „Всички
български и/или чуждестранни физически и юридически лица, регистрирани като търговци,
както и техните клонове, които през предходната календарна година са извършвали на
територията на страната дейности по внос и/или вътрешнообщностни пристигания на
енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008 и на тежки
горива, както и дейности по производство и възлагане на производство на нефтопродукти
по чл. 2, ал. 1 и на тежки горива, изготвят и представят в Държавна агенция "Държавен
резерв и военновременни запаси" ежегодно до 15 февруари справка-декларация по образец
за предходната календарна година“, за чието нарушаване е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.
Определението за задължено лице е дадено в § 1, т.11 ДР на ЗЗНН. Съгласно
посочената разпоредба: "Задължено лице" е икономически оператор, който по силата на чл.
22, ал.2 - 5 или чл. 23, ал.2 и 3 е длъжен да създава, съхранява, обновява и възстановява със
свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти като
част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България. Т.10 на §
1 от ДР на ЗЗНН от своя страна определя понятието "икономически оператор" като лице,
което е задължено да създаде и съхранява запаси за извънредни ситуации от нефт и
нефтопродукти за изпълнение на изискванията на друга държава - членка на Европейския
съюз.
По делото е безспорно, че „Бул Макс Газ“ ООД е осъществило внос и ВОП на газ
пропан- бутан , като такава информация е получена в ДА "ДРВВЗ" по реда на чл. 4, ал. 2 от
ЗАНН., а и самият жалбоподател не спори за него. Т.е. дружеството несъмнено е имало
задължение в срок до 15.02.2021 г. да представи справка-декларация с информация по чл. 4,
ал. 2 от ЗЗНН.
Не се спори също, че такава справка е била подадена от „Бул Макс Газ“ ООД,
както и че същата е била приета в деловодната система на ДА "ДРВВЗ" на 01.03.2021 г. по
електронна поща.
Поради изложените по- горе съображения настоящата съдебна инстанция намира,
че обективна страна е безспорно установено извършеното нарушение от страна на
дружеството- жалбоподател.
Процесното административно нарушение е извършено от юридическо лице, като
въпросите на субективната страна (вина, мотиви и цели) не следва да бъдат обсъждани,
поради обективния и безвиновен характер на административно-наказателната отговорност
на юридическите лица (чл.83, ал.1 от ЗАНН).
В случая законодателят в нормата на чл. 60, ал. 2 ЗЗНН е посочил санкцията в
абсолютен размер, като административно наказващият орган е лишен от възможността да я
индивидуализира. Наложеното наказание "имуществена санкция" е в законоустановения
размер, поради което съдът не може да ревизира размера на същото.
Съдът намира, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящия случай, тъй като се
5
касае за нарушение на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна,
поради което преценка за наличието или липсата на смекчаващи вината обстоятелства не е
допустимо да се извършва. С нарушената от дружеството-жалбоподател законова
разпоредба се защитават важни за страната отношения свързани със създаването,
съхраняването, обновяването, ползването и възстановяването на запаси от нефт и
нефтопродукти за извънредни ситуации, което е критична за държавата дейност и
закъснението да се подаде изискваната от закона информация възпрепятства органите да
осъществяват своите функции. Отделно от това закъснението е от 14 дни, което не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност на нарушението от другите подобни деяния.
С оглед на гореизложеното, съдът направи крайния си извод, че обжалваното
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителите на двете страни искане за
присъждане на разноски, съдът намира за основателна претенцията на процесуалния
представител на ДА ДРЗЗВ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
наказващия орган. След изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ бр. 94/2019 г. законът
допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално
представителство на наказващия орган съгласно ал. 5. По делото като представител на ДА
ДРЗЗВ в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил
обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена
въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. В случая производството не е с
особена правна или фактическа сложност и е проведено едно съдебно заседание, поради
което и следва да се присъди минималното предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Що се касае до искането за присъждане на разноски от страна на представителя на
дружеството-жалбоподател, с оглед обстоятелството, че съдът намери НП за
законосъобразно и правилно, искането следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП №2118/17.09.2021г., издадено от А.А. на длъжност „зам.
председател“ на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА
ДРВВС), с което на основание чл. 8, ал. 2, т. 15 и чл. 60, ал. 2 пр. 1 от ЗЗНН на
жалбоподателя „Бул Макс Газ“ ООД ЕИК ********* е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за извършено
нарушение на чл.4, ал. 2 от ЗЗНН.
ОСЪЖДА жалбоподателя „Бул Макс Газ“ ООД ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на
6
Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА ДРВВС) сумата от
80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от АПК пред
Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че
решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7