Р Е Ш Е Н И Е
№ 2234/8.12.2023г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХVI състав,
в открито съдебно заседание на осми ноември, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Т. З., с участието на
прокурор К. П.-К., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 196 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба, подадена от Я.И.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, чрез упълномощен адвокат – В.С., против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение
в общ размер на 30 000 лева, ведно със законните лихви от 09.07.2020г. до
крайното изплащане, за причинени имуществени вреди от престоя в Затвора гр.
Пловдив за период 09.07.2020г.-01.09.2021г. и 12.10.2021г. - 07.12.2022г.(за
всеки период по 15000 лева). Твърденията са, че през посочените периоди при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода условията са били пренаселени килии,
лоша хигиена, хлебарки, дървеници, гризачи, мухъл и влага, в килиите липсвало
санитарен възел и постоянно течаща топла вода, неосигуряване на работа,
неосигуряване на лечение на болни зъби и ковид. С
посоченото са му причинени неимуществени вреди, обида, възмущение, стрес,
психологически дискомфорт. Моли да бъде уважен
изцяло предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и да се
присъдят разноски по делото.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Ч.. В отговора на
исковата молба се изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Предлага съдът да отхвърли исковата молба. Счита, че условията в
затвора в своята съвкупност не са годни да причинят на ищеца така посочените
неимуществени вреди. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пловдив дава заключение за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. В случай, че съдът я приеме за доказана по основание, да присъди
редуциран размер на обезщетение.
От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е бил настаняван в местата за лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив през периода 10.07.2020г. до 24.09.2021г.(когато е
освободен) и постъпва на 12.10.2021г. до 07.12.2022г.
Съгласно справка на л. 47 Я.Д. постъпва в
Приемно отделение на Затвора гр. Пловдив на 10.07.2020г. до 28.07.2020г. Там
пребивава съвместно с други лишени от свобода в стая с площ 27, 04 кв.м.(без
площта на санитарен възел), която е с два прозореца с размери 0, 49м.х1,2м и
1м.х1,2 м. Санитарният възел е 2,66 кв.м. и прозорец с размер 0,34м.х1,2м.,
разполагащ с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за
вентилация. В стаята има две осветителни дела, достъп до дневна светлина,
отопляема с централно парно. В периода според справката са пребивавали от 6 до
9 души: 10,11,12.07.2020г. – 7; 13,14,15.07.2020г.-8; 16.07.2020г.- 9; 17,18,19,20.07.2020г.
– 6; 21,22.07.2020г. – 7; 23,24,25,26.07.2020г. – 8; 27.07.2020г. - 9. В случая
14 дни разполагаемата площ е била под 4 кв.м., а за 4 дни е била над 4 кв.м.
Съгласно Становище от началник на Затвора
гр. Пловдив на л. 36 от делото Д. постъпва в стая № 71 на 28.07.2020г., след
което пребивава в стая № 70 там до 24.09.2021г. по негово желание.
Стая № 71 е с площ 25, 98
кв.м.(без площта на санитарен възел), която е с два прозореца с размери 0, 60м.х1,17м
и 0,94м.х1,17 м. Санитарният възел е 4,51 кв.м. и прозорец с размер 0,15м.х1,17м.
Стая № 70 е с площ 25, 02
кв.м.(без площта на санитарен възел), която е с два прозореца с размери 0, 65м.х1,17м
и 0,96м.х1,17 м. Санитарният възел е 3, 79 кв.м. и прозорец с размер 0,15м.х1,2м.
В стая № 71 Д. пребивава от 28.07.2020г. –
28.09.2020г.
В стая № 70 Д. пребивава от 28.09.2020г. –
24.09.2021г.
В стая № 71 се е извършвал ремонт от
28.09.2020г. до 02.11.2020г., след което Д. не е желал да се връща в отремонтираното помещение и остава в стая № 70.
Съгласно справката(л. 38) всяко спално
помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки един от настанените
лишени от свобода. Техните размери са: леглата 90x180 см. и шкафовете са с
размери 45x50 см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел. В спалното
помещение лишените от свобода имат неограничен достъп до санитарен възел с
постоянно течаща вода. Отопляват се с централно парно, спалните помещения са
добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Проветряването на помещението се извършва от лишените от свобода,
настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена,
посредством отваряемите прозорци. Във всяка стая имало
толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението и от
там варират според броя лишени от свобода в стаята. С постъпването в затвора на
всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При
желание от страна на лишения от свобода Затворът осигурява колко комплекта са необходими.
Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и
одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по
усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез
изнасяне за пране от близките.
От справката се установява, че при
пребиваването на Д. в стая № 71 през 28.07.2020г. – 28.09.2020г. за 12 дни
всеки пребиваващ е бил с осигурени 4 кв.м. жилищна площ; за останалите 50 дни в
този период жилищната площ е била под 4 кв.м.
В стая № 70 Д. пребивава от 28.09.2020г. –
24.09.2021г. (исковият период е посочен до 01.09.2021г.). От справката по дни и
пребиваващи се установява, че от исковия период в тази част
28.09.2020г.-01.09.2021г. през 338 дни – за 14 дни всеки пребивеаващ
е бил с осигурени 4 кв.м. жилищна площ, а за останалите 324 дни площта е била
под 4 кв.м.
Д. е освободен от Затвора гр. Пловдив и
постъпва втори път там в Приемно отделение на 12.10.2021г. Пребивава от
12.10.2021г. до 21.10.2021г. в РЦ; Условията
в стая „РЦ“ са : стая с площ 27, 04 кв.м.(без площта на санитарен възел), която
е с два прозореца с размери 0, 49м.х1,2м и 1м.х1,2 м. Санитарният възел е 2,66
кв.м. и прозорец с размер 0,34м.х1,2м., разполагащ с течаща студена вода, самостоятелно
осветление и възможност за вентилация. В стаята има две осветителни дела,
достъп до дневна светлина, отопляема с централно парно./. Настаняването е с други лица -12.10.2021г. - 9; 13.10.2021г. - 6;
14.10.2021г.-7; 15,16,17.10.2021г. - 8; 18.10.2021г. - 10; 19,20.10.2021г. - 9;
21.10.2021г.-11; За този период само в 1 ден е осигурена разполагаема жилищна
площ от 4 кв.м., а за другите 8 дни площта е била под 4 кв.м.
В стая ОП-2 Д. пребивава от 22.10.2021г.
до 29.10.2021г. Съгласно справката на л. 48 стая „ОП-2“ е с площ от 26,28 кв/м. (без площта на санитарния възел) и разполага с два
прозореца с размери 0,44м. х 1,18 м. и 0,98м. х 1,18м. Санитарният възел е с
площ 2,7 кв/м. и разполага с един прозорец с размери
0,35м. х 1,18м., като разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление
и възможност за вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и
достатъчно дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление. В стая ОП-2. са настанени с него общо лишени от свобода както следва:
22,23,24,25,26.10.2021г. - 7; 27.10.2021г. - 6. За този период само в 1 ден е
осигурена разполагаема жилищна площ от 4 кв.м., а за другите 7 дни площта е
била под 4 кв.м.
От 29.10.2021г. до 07.12.2022г. Д. е
пребивавал в стая № 71 в Затвора гр. Пловдив. Стая № 71 е с площ 25, 98 кв.м.(без площта на санитарен възел), която е с два
прозореца с размери 0, 60м.х1,17м и 0,94м.х1,17 м. Санитарният възел е 4,51
кв.м. и прозорец с размер 0,15м.х1,17м. В стая № 71 се е извършвал ремонт от 28.09.2020г.
до 02.11.2020г. Спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за
всеки един от настанените лишени от свобода. Техните размери са: леглата 90x180
см. и шкафовете са с размери 45x50 см. Всяко помещение е с течаща вода и
санитарен възел. В спалното помещение лишените от свобода имат неограничен
достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Отопляват се с централно
парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми
прозорци за естествена вентилация. Проветряването на помещението се извършва от
лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да
бъде проветрена, посредством отваряемите прозорци. Във
всяка стая имало толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени
в помещението и от там варират според броя лишени от свобода в стаята. С
постъпването в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално
бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода Затворът осигурява
колко комплекта са необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от
своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация
със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в
пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките.
От справката на л. 37 се установява, че
при пребиваването на Д. в стая № 71 през 29.10.2021г. – 07.12.2022г. за
пребиваване от 404 дни, за период 202 дни ищецът е пребивавал на жилищна площ
под 4 квм.м. –
за времето от 29.10.2021г.-12.03.2022г. (134 дни),18.03.2022г.-30.03.2022г.(11
дни), 05.07.2022г.-07.05.2022г.(2 дни), 29.04.2022г.-25.05.2022г.(25дни),
13.06.2022г.-08.07.2022г.(24дни), 04.08.2022г.-10.08.2022г.(6дни); за другите
202 дни от този период за всеки пребиваващ в това помещение стая № 71 са били
осигурени 4 кв.м. жилищна площ;
От справката на л. 47, приложените
протоколи за извършени услуги(л.16-28) се установи, че и през двата искови
периода(09.07.2020г.-01.09.2021г. и 12.10.2021г. - 07.12.2022г.)санитарната
обработка против дървеници, хлебарки, гризачи и др. се извършва редовно от
външна лицензирана фирма.
Съгласно справка през двата искови
периода(09.07.2020г.-01.09.2021г. и 12.10.2021г. - 07.12.2022г.) при
постъпването в затвора на всички лишени от свобода се предоставят за ползване дюшек,
възглавница и спално бельо. Осигурява се възможност лишените от свобода да
ползват и лично спално бельо. Хигиената на спалните помещения, в т.ч. и на
спалното бельо е задължение на самите лишени от свобода. Има осигурени
достатъчно хигиенни и почистващи материали, които им се предоставят при
поискване. Представени са писмени
доказателства на л. 55-73.
Представен е график за разпределение на
времето на лишените от свобода(л.40).
По отношение на битовите условия през
исковите периоди от Становище на ВИД НС ФЛКР(л. 41) се установява, че през периода на изтърпяване на наказанието на Я.Д. *** са извършвани текущи
ремонти, като се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се
течове, сменят се осветителни тела и други подобни. Не се допуска да има
счупени прозорци (подменят се своевременно). През 2017г. се е извършило
боядисване на общите помещения. Дограмата е подменена е нова ПВЦ. Поставило се
е гранитогрес в общите умивални. Банята е обща, с
мозаечен под, фаянсови плочки по стените, с обособена съблекалня за
преобличане, като на ползващите не се налага да се придвижват без дрехи по
карето. Тя се ползва по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода имат
осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване па
работния ден.
По справката се установява, че с
постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално
бельо и завивки, колко комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат
право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват
лични Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л. св.
имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода имат право да притежават
нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли са плътно
преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Затвора гр.
Пловдив се отоплява е централно парно. Спалните помещения в затвора са добре
осветени и с отваряеми прозорци за естествена
вентилация. Проветряването па помещението се извършва от лишените от свобода,
настанени в стаята. При проветряване, не следва да има мухъл в стаите. На
самото каре няма санитарен възел, но лишените от свобода могат да ползват
санитарния възел в стаята си. Разстоянието от карето до спалните помещения е
около 20-30.
Хигиената е задължение на пребиваващите.
Няма данни ищецът да е подавал молби или жалба, свързани с лошите условия
съгласно Справка от 19.06.2023г.(л.53).
По делото е представен медицинският картон
на Я.Д.. Няма данни при прегледа при постъпването в Затвора гр. Пловдив същият
да е със заболявания. Отразено е, че е
здрав. Твърденията по исковата молба са, че не е лекуван от ковид
и не му е осигурявано зъболечение.
Ответникът е представил Справка с рег. №
4618/19.06.2023г.(л. 54), от която се установява, че в Затвора гр. Пловдив,
считано от март 2020г. са предприети всички противоепидимеиологични
мерки, разкрити са работни обекти, назначени работещи по дезинфекция(сред които
е бил и ищецът). Изготвени са алгоритъм, график, извършени са инструктажи.
Съгласно справка с рег. № от
11.07.2023г.(л. 74) Д. не се е записвал в тетрадката за преглед при лекар,
съответно не е преглеждан. Посещавал е д-р И.(зъболекар) един път на
19.05.2022г.
По делото ищецът представи лабораторно
изследване от 25.09.2023г. за наличието на антитела срещу Ковид,
както и два броя зъбни снимки от 12.09.2023г. и 05.07.2023г., касаещи зъбния му
статус. Доколкото тези доказателства са за медицински услуги, след исковия
период, както и за лични решения на ищца за провеждане на зъбно лечение, то
съдът счита, че не следва да са релевантни за правния спор. Със същите не се
обосновава липса на конкретно заявено искане за лечение. Това, че към
25.09.2023г. ищецът е с антитела срещу Ковид, не може
да докаже твърдение, че е бил болен през исковия период и не му е осигурено
лечение. Зъбните лечения за подмяна на зъби, са предприети от ищеца след
излизането му от Затвора и са лично решение.
По отношение на трудовата заетост на ищеца
Д. Справката на л. 39 съдържа данни за такава. Със заповед № 1844/16.07.2021г.
е бил назначен на работа като работник по дезинфекцията на 2-ри пост в Затвора
Пловдив, при условията на неплатен доброволен труд, при 6-дневна работна
седмица, 4-часов работен ден, почивен ден - неделя, с изпитателен срок 1 месец.
Със Заповед № 61/12.01.2021г. Д. е бил назначен от 12.01.2021г. до 09.04.2021г.
като Ръчник в "Обособено производство" към
ДП ФЗД - ТП Пловдив на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, с почивен
ден - неделя, за срок от един месец на доброволен труд с цел обучение, с един
месец изпитателен срок. Със заповед № 691/22.03.2022г. е назначен за чистач
на пост № 2 към комунално- битовата дейност на Затвора - гр. Пловдив, при
условията на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, почивен ден -
неделя, с изпитателен срок от един месец. Със заповед № 284/01.02.2022г. Д. е
назначен за работник по дезинфекцията на 2-ри пост, при
6-дневна работна седмица, 4-часов работен ден, почивен ден неделя, с един месец
изпитателен срок.
По
делото са събрани гласни доказателства.
Разпитан по делото е свидетелят Н. З. С.,
който също е водил дела срещу ГДИН. Той е бил с ищеца в стая № 71. Бил е постъпил
малко преди да постъпи Д.. На 06.12.2022 г. той е освободен, а на 07 Д. е бил
освободен от затвора. Спомня си, че Д. е постъпил края на месец май-началото на
месец юни, а той е постъпил месец февруари. Казва, че са били по 9 души, по 6
души в стая. В различни периоди са били различен брой хора. Килията била около
20 кв. м. с тоалетната. Нямало топла вода. В килията имало мухъл, влага,
дървеници, хлебарки. В килията се сушали дрехи, както и в едно общо помещение,
което било с ужасни миризми. За ищеца казва, че е имало периоди, в които не се
чувствал добре и мисли, че често е било от ужасната храна. Казва, че Д. е ходил
няколко пъти на лекар и е търсил съдействие от зъболекаря в затвора, защото се
оплаквал от болки в зъбите. Заявява, че два пъти в седмицата имали достъп до
баня – понеделник и сряда, която била отвратителна баня. Споделя, че в
по-голямата час от престоя, за три години два пъти са им дали метла и лопата.
Знае, че Я.Д. е работил чистач на втори пост( по спомени 10-11 месеца, на шест
дневна работна седмицата). На документи имало на обяд почивка един час.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля
по делото в частта, в която не противоречат на представените от ответника
писмени доказателства, тъй като свидетелят е изтърпявал наказанието лишаване от
свобода заедно с ищеца в стая № 71, има непосредствени впечатления от
съвместното съжителство, както и от обстановката в килиите. Неговите
показания не противоречат на събраните писмени доказателства. Като е видно, в
килиите в затвора гр. Пловдив, където е пребивавал ищеца, има обзавеждане, осигурени
са хигиенизиращи материали, извършва се ДДД обработка. Възприятията на свидетеля,
че е мръсно в килиите, е лично усещане и лична отговорност. Осигурени са
условия за ползване на баня, пералня, хигиена.
Така установената фактическа обстановка
мотивира следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е
предявен от лице, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат
престоя му в Затвора гр. Пловдив, като ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД
„Изпълнение на наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата.
Исковата молба е подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на ищеца е за заплащане на общо 30000 лв. обезщетение за
претърпените вреди и е насочена срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”. За всеки от двата искови периода по 15000
лева.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС(Редакция към ДВ, бр. 25 от 03.04.2009г., в сила от 01.06.2009г.) прякото
ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". ГДИН е надлежен ответник по предявения
иск за претърпени неимуществени вреди за действия на администрацията на
затворите след 01.09.2009г.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Фактическия състав на обезвредата
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, 2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка
между вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца,
а за останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на
всички условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за
понесени неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284,
ал.5 във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
В конкретния случай, като основание за
предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното бездействие на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и подходящи
битово-хигиенни условия да два искови периода:
І-ви 1.09.07.2020г. до 01.09.2021г и ІІ-ри
от 12.10.2021г. до 07.12.2022г.
Установяванита
по делото са, че ищецът е пребивавал
Първи период от 10.07.2020г. до
24.09.2021г.(когато е освободен) и
Втори период от 12.10.2021г. до 07.12.2022г.
На 09.07.2020 г. ищецът не е бил в Затвора
гр. Пловдив, поради което фактически състав на ЗОДОВ не е налице и искът следва
да се отхвърли в тази част.
Исковата претенция по първия период е
посочена от ищеца до 01.09.2022г., поради което пребиваването му от
01.09.2021г. до 24.09.2021г. не е предмет на делото.
От събраните писмени се установява, че
ищецът е пребивавал:
В периода 10.07.2020г. до 01.09.2021г. - 388
дни в помещения, където не е било осигурено 4 кв.м жилищна площ. С такава е разполагал
за 30 дни от него.
В периода от 12.10.2021г. до 07.12.2022г. -
217 дни в помещения, където не е било осигурено 4 кв.м жилищна площ. С такава е
разполагал за 204 дни от него.
През двата искови периода ответникът
доказа, че е спазил изискванията за осигуряване на осветление в помещенията на
настаняване, проветряемост, отопление, течаща вода,
санитарен възел, баня, постелъчно бельо, спален
инвентар, ползване на пералня, обзавеждане, дневен режим, индивидуална работа.
Осигурена е трудова заетост на ищеца. Не се установи ищецът да се е нуждаел от
медицинско обгрижване и такова да не му е било
осигурено.
Изискванията за осигуряване на минимална
жилищна площ /4кв.м/ са регламентирани в чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС, влязла в сила
на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима Конвенцията за правата на човека и
основните свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на Република
България. За процесния първи исков период 09.07.2020г.
до 01.09.2021г. се установи, че изискването не е спазено през 388 дни, а за
втория исков период от 12.10.2021г. до 07.12.2022г. през 217 дни.
Твърдението за пренаселеност, тоест за
неосигуряване на минималната жилищна площ от 4 м², се явява доказано за
времето през двата искови периода за общо 605 дни. С оглед доказателствената
тежест в процеса, съдът приема, че ответникът не е представил доказателства за
осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието по
отношение единствено на пренаселеност за период от 605 дни. Това обстоятелство
води изводите на съда за поставяне на Я.И.Д. за период от 605 дни в
неблагоприятно положение на пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
При това положение, правилото на чл. 284,
ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял
твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата
молба негативни психически състояния единствено за периода от 388 дни през
първия исков период и 217 дни през втория, които се установяват в Затвора гр.
Пловдив(в приемно отделение и на пост 1, стая № 70 и 71.
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора. В конкретния случай се
установява, че в Затвора гр. Пловдив, където е настанен ищецът, има санитарен
възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща
баня и санитарен възел с други лишени от свобода е било осигурено. Осигурявано
е спално бельо, дюшек, легло, мебели, отопление, хигиенизиращи препарати,
осветеност на помещенията, проветряемост, трудова
заетост. Установява се, че в помещенията, където е настанен ищецът, от страна
на администрацията на ГДИН е осигурено да се извършва дезинсекция и деритаризация на сградите. С писмените доказателства също
се доказа извършване на тези мероприятия. Тоест от страна на ответника са
положените усилия за справяне с проблема с насекомите. Ноторно
известен факт е, че хлебарките и дървениците са видове насекоми, чиито
унищожаване е труден процес, но са предприети мерки от страна на
администрацията в Затвора за решаването му.
Има достъп до естествена светлина,
прозорците се отварят, светлината се компенсира от електрическо
осветление. Помещенията са отопляеми от локална парна инсталация. По
отношение на хигиената в помещенията: същата е вменена като задължение на
самите обитатели, лишените от свобода. От страна на администрацията е изпълнено
задължението за снабдяване с хигиенизиращи препарати и консумативи. Следва да
се има предвид, че съпричастността и личното участие на ищеца трябва да
допринасят за ефективното почистване и дезинфектиране. Свидетелят по
делото и писмените доказателства сочат, че помещенията са обзаведени с
необходимите вещи - маси, столове, шкафове, които да обслужват
нуждите на обитателите. За двата процесни периода, в съответствие със събраните
доказателства по делото следва да се приеме, че другите условия по
пребиваването на ищеца в помещенията са приемливи и не са налице незаконосъобразни
действия на администрацията на Затвора гр. Пловдив.
Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по
реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че по
справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 388 дни и 217
дни се явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно
правилото на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за
неимуществени вреди за периодите, за които съдът намира искът за основателен,
следва да бъде определено по справедливост. Спазването на принципа на
справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде
определен от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е
отразила на увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната
към момента на увреждането. Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. по делото "Н.и други срещу България", съгласно което
паричната компенсация като форма на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение с присъжданията за
справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията
в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат принципите,
изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер на
правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително
отношение от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода
е бил поставен в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.
3 от ЕКПЧОС, като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Съдът
дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по въпросите за размера на присъжданите
обезщетения. В случая, като се отчетат обстоятелствата, съставляващи проявления
на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от
ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото
здраве на ищеца в резултат на действия или бездействия на администрацията, при
прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция приема, че искът в
тази част следва да бъдат уважен при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, поради пренаселеност.
За процесния
първи исков период 09.07.2020г. до 01.09.2021г. се установи, че изискването за
осигуряване на 4 кв.м жилищна площ не е спазено през 388 дни. Следва да се
отчете и обстоятелството, че през първия исков период ищецът сам е заявил
желание да пребивава в стая № 70, след 02.11.2020г. до 24.09.2021г. Това не
следва да освобождава ответникът от спазване на изискванията за осигуряване на
минимална жилищна площ, но следва да бъде отчетено при определяне на размера на
обезщетението. Уваженият размер за първия исков период от 10.07.2020г. до
01.09.2021г. следва да е в размер на 1550 лв., като за сумата до 15000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За втория исков период от 12.10.2021г. до 07.12.2022г. се установи,
че изискването за 4 кв.м. жилищна площ не е спазено през 217 дни, поради което съдът
определя справедливо обезщетение в размер на 1085 лева, като за сумата до 15000
лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира се законна лихва, заявена от
09.07.2020г. за двата иска. Претенцията за лихва следва да се уважи, считано от
датата 10.07.2020г. за първия исков период върху сумата от определеното за него
обезщетение. За втория исков период следва да се присъди законна лихва от
12.10.2021г. върху присъдената сума по обезщетението за втория исков период. В
останалата част исковата претенция за законна лихва следва да бъде отхвърлена.
Искът следва да се отхвърли като
неоснователен за 09.07.2020г., в който ден ищецът не е пребивавал в местата за
лишаване от свобода.
С оглед частичната основателност на иска,
следва да се присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца.
По отношение на претендираните
разноски от юрк. Ч. в полза на ответника,
съдът счита, че същият няма право на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, тъй като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги
предвижда.
Воден от горното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив, ХVI
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати на Я.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер
на 1550 (хиляда петстотин и петдесет) лева за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие от неосигуряване
на минимална жилищна площ за период от 388 дни в Затвора гр.
Пловдив, установени за част от първия исков период от 10.07.2020г. до 01.09.2021г. в Затвора гр. Пловдив;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София да заплати на Я.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
законна лихва върху присъдената сума по първия исков период, считано от 10.07.2020г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София първи
иск за заплащане на обезщетение над сумата от 1550 лева до предявения размер от
15 000 лева, за първия исковия период, от 10.07.2020г. до 01.09.2020г. в
Затвора гр. Пловдив.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати на Я.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер
на 1085(хиляда осемдесет и пет) лева за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие от неосигуряване
на минимална жилищна площ за период от 217 дни в Затвора гр.
Пловдив, установени за част от втория исков период от 12.10.2021г. до 07.12.2022г. в Затвора гр. Пловдив;
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” София да заплати на Я.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
законна лихва върху присъдената сума по втория исков период, считано от 12.10.2021г.
до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Я.И.Д., ЕГН **********,
с адрес *** против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София втори
иск за заплащане на обезщетение над сумата от 1085 лева до предявения размер от
15 000 лева, за втори исков период, от 12.10.2021г. до 07.12.2022г. в Затвора
гр. Пловдив.
Отхвърля исковата претенция за обезщетение
за 09.07.2020г.
Отхвърля иска за присъждане на законова
лихва за обезщетението в останалата й част.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр.София да заплати на Я.И.Д., ЕГН **********,
10(десет)лева разноски по делото за държавна такса.
Отхвърля искането на Главна дирекция
„Изпълнения на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото
за юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав
на Административен съд Пловдив.
СЪДИЯ: