Решение по дело №137/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.95 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вр. с чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 226 от АПК.

Образувано е след като с решение № 259/10.01.2024 г. постановено по адм. д. № 5298/2023 г. на състав на Седмо отделение на Върховния административен съд на Република България, решение № 341/15.03.2023 г. по адм. дело № 117/2023 г. на Административен съд – Варна, V-ти състав, е било отменено и делото е върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд на жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Българска национална асоциация за правна помощ“ (наричано за краткост по-нататък Сдружението), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: в гр. Варна, [улица], представлявано от Ц. П., депозирана чрез адв. К. Т. от АК-Варна, срещу заповед № РД-16-1427/24.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, с която на основание чл. 170б, ал. 1, във вр. с чл. 170, ал. 1, т. 6, б. „а“, „г“, „д“, „е“ и „ж“ от ЗЗП е отказано признаване на жалбоподателя за представително сдружение на потребителите по смисъла на чл. 170, ал. 1 от ЗЗП. Жалбата е била първоначално депозирана пред Върховен административен съд, пред който е образувано административно дело № 12016/2022 г., но с определение № 462/16.01.2023 г. състав на ВАС е прекратил образуваното пред него съдебно производство и е изпратил делото на Административен съд гр. Варна по подсъдност.

С депозираната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, поради противоречието му с материалноправните разпоредби, несъответствие с целта на закона и липса на изложени мотиви при постановяването му. Според жалбоподателя, възприетите в оспорената заповед фактически основания не кореспондират с доказателствата по преписката. В нея са коментирани дейности, които СНЦ „Българска национална асоциация за правна помощ“ не е декларирало, че извършва, а приложените писмени доказателства, относно дейностите, които сдружението писмено е заявило, че извършва са неправилно интрепретирани. Формулирано е искане за отмяна на заповедта. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от представителя по закон на сдружението. По същество и в писмени бележки се навежда нов довод за оспорване на заповедта, а именно – че сдружението отговаря вече и на 5-ти критерий (относно функциониращите приемни, видно от приложената разпечатка на сайта на сдружението), което не е установено от министъра на икономиката при издаване на заповедта, поради формалното преписване на старите откази, а не след извършена реална проверка на съответствието на заявеното от сдружението с условията на закона.

Ответната страна – министъра на икономиката и индустрията, в представени чрез процесуалния си представител ст.юриск. Г. Г. подробни писмени бележки по адм. д. № 117/2023 г., оспорва жалбата като неоснователна. Излага съображения за законосъобразност на оспорения акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност, моли да се редуцира адвокатското възнаграждение на насрещната страна до предвидения минимум.

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от оспорването, пред родово и местно компетентен съд, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Административен съд – Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е сдружение с нестопанска цел в обществена полза, регистрирано по реда на ЗЮЛНЦ. Със заявление вх.№ 92-00-1219/10.11.2020 г. Сдружение с нестопанска цел „Българска национална агенция за правна помощ“ е депозирало искане до министъра на икономиката и индустрията същото да бъде признато за представително сдружение на потребителите по реда на чл. 170 от ЗЗП. След администриране на искането и разглеждането му от компетентния орган бил постановен отказ от страна на министъра на икономиката и индустрията, инкорпориран в заповед № РД-16-39/13.01.2021 г., тъй като органът счел, че сдружението не отговаря на изискванията за представителност, уредени в чл. 170, ал. 1, т. 6, б. „а“, „г“, „д“, „е“ и „ж“ от ЗЗП и не извършвало ефективно най-малко четири от изброените в чл. 170, ал. 1, т. 6, б. „а“ до „ж“ ЗЗП дейности за защита на потребителите.

След надлежно сезиране на Върховния административен съд от страна на сдружението, било постановено решение № 8937/29.07.2021 г. по адм. д. № 2177/2021 г., с което заповед № РД-16-39/13.01.2021 г. на министъра на икономиката и индустрията е отменена, а преписката върната на компетентния орган за произнасяне, съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона в решението, а именно: министерството да посочи и да изложи съображения по всяка една от хипотезите, съдържащи се в правната норма, като извърши проверка дали заявителят ефективно е извършвал посочените в заявлението дейности. Актът на ВАС на РБ бил оспорен с касационна жалба от административния орган пред петчленен състав. С решение № 2632/22.03.2022 г. по адм. д. № 10055/2021 г. по описа на ВАС на РБ, горепосоченото решение било оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С повторното произнасяне на министъра на икономиката и индустрията по заявление с вх.№ 92-00-1219/10.11.2020 г. със заповед № РД-16-1427/24.11.2022 г.- предмет на проверка за законосъобразност в това производство, е постановен нов отказ за признаване на сдружението на статут на представително такова.

Със заповедта, въз основа на извършен повторен анализ на предоставените от Сдружение с нестопанска цел „Българска национална асоциация за правна помощ“ документи и допълнителна информация, относно осъществената от сдружението дейност през 2019 г., в резултат на извършен повторен преглед на заявлението и приложените към него документи, е постановено отново, че то не отговаря на изискванията на чл. 170, ал. 1, т. 6, б. „а", „г", „д", „е" и „ж" от ЗЗП, като не извършва ефективно най-малко четири от изискуемите обществени дейности за защита на интересите на потребителите по чл. 170, ал. 1, т. 6, б. „а” - „ж" ЗЗП.

След сезиране с жалба, подадена от сдружението, против заповед № РД-16-1427/24.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията пред Върховен административен съд било образувано адм. д. № 12016/2022 г. С Определение № 462/16.01.2023 г. ВАС прекратил образуваното производство и го изпратил по подсъдност на Административен съд – Варна.

С решение № 341/15.03.2023 г. по адм. д. № 117/2023 г. на V-ти състав на Административен съд-Варна е отменена заповед № РД-16-1427/24.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, преписката е изпратена на министъра на икономиката за ново произнасяне и министерството е осъдено да заплати сторените разноски на сдружението. Това решение на съда е отменено с решение № 259/10.01.2024 г. на ВАС на РБ по адм. д. № 5298/2023 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда при дадени указания за събиране на докладна записка № 92-00-1082/26.10.2022 г. и всички относими доказателства за разрешаване на спора.

При повторното разглеждане на спора настоящият състав на съда е изискал и приел по делото докладна записка № 92-00-1082/26.10.2022 г., както и представени от жалбоподателя фактури, флаери и разпечатки от жалби и сигнали, в подкрепа на твърденията в жалбата и в изпълнение на Определение № 743/10.01.2024г., с което е разпределена доказателствената тежест в производството.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

 

Оспорената заповед е издадена от министъра на икономиката и предвид разпоредбите на чл.170 ал.2 вр. чл. 170б, ал. 1 ЗЗП, съгласно които сдруженията на потребителите се признават за представителни по смисъла на чл.170 ал. 1 с.з. по тяхно искане от министъра на икономиката и индустрията, съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма и не страда от пороци, водещи до нищожността му.

От формална страна актът съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК – съдържа фактически и правни основания, адресат, разпоредителна част, както и начина и сроковете за обжалване. С оглед на горното, оспореният акт е издаден при спазване на изискванията за писмена форма на административния акт и условно на изискванията към съдържанието на тази форма.

Съдът, в изпълнение на задължението за служебна проверка на акта и след извършването на такава, не констатира допуснати нарушения на администравнопроизводствените правила по издаване на акта. Такива не се твърдят и от жалбоподателя.

Доколкото фактическите и правни основания на акта са съответни на доказателствата по делото и на материалния закон, спорът в това производство касае неговата материалната законосъобразност.

Спорният по делото въпрос е извършвало ли е ефективно сдружението твърдените от него обществени дейности за защита интересите на потребителите през 2019 г. и по-конкретно отговаря ли на изискването на чл. 170, ал.1, т.6, б. „г“ и б. “д“ от ЗЗП.

Видно от подаденото заявление жалбоподателят е посочил, че извършва четири дейности – такива по букви "б", "в", "г" и "д".

В оспорената заповед, министърът на икономиката и индустрията е приел, че сдружението е извършвало две от изброените дейности, а именно тези по б. “б“ и б. „в“, поради което в тази част съдът възприема волята на страните като насрещно съвпадаща и безспорна от тях.

Спорни от страните са твърденията на жалбоподателя в частта по б. „г“ и б. „д“ на чл. 170, ал.1, т.6 ЗЗП, затова съдът следва да разгледа оспорения акт в тази част във връзка с относимото към спора обстоятелство - извършвало ли е сдружението дейностите, визирани от законодателя в тези разпоредби.

Съобразно указанията на ВАС, които са задължителни за административния орган, при повторното разглеждане на заявлението административният орган е следвало да извърши проверка дали заявителят ефективно, т. е. действително, е извършвал посочените в заявлението дейности през 2019 г. Видно от съдържанието на представената по делото докладна записка и на самата заповед № РД-16-1427/24.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, това е сторено. В процесната заповед и докладната записка подробно са описани основанията, поради които от страна на административния орган мотивирано е постановен отказът и е прието, че сдружението не отговаря на законовите изисквания, за да бъде определено като представително такова.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, изводът на административния орган, че за молителката не е изпълнено условието на чл. 170, ал. 1, т. 6 от ЗЗП, а именно: да извършва ефективно най-малко 4 от изброените в буквите от „а“ до „ж“ от същата точка обществени дейности за защита на интересите на потребителите, е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. В разпоредбата на чл. 170, ал. 1, т. 6 от ЗЗП изрично е предвидено, че сдружение, което иска да получи статут на представително такова, следва да извършва ефективно най-малко четири от изброените в нормата обществени дейности. Така, както законодателят е поставил условието в т. 6, следва сдружението, което е подало заявка за определянето му като представително, да посочи извършваните от него обществени дейности за защита интересите на потребителите, като те не следва да са по-малко от четири на брой.

Както по-горе вече се установи, страните в това производство спорят по дейностите, регламентирани от законодателя по чл.170 ал.6 б. “г“ и б. “д“ от ЗЗП.

По отношение на изискването на чл. 170, ал. 1, т. 6, б. “г“ от ЗЗП, което гласи, че сдружението следва да „осъществява информационни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите, различни от тези по букви "б" и "д"“, същото е декларирало, че през 2019 г. е взело участие в седем броя мероприятия, организирани от различни структури и сдружения. Видно от предоставената допълнителна информация от негова страна, действително нито една от посочените инициативи не е била посветена на потребителска тема и не касае правата и интересите на потребителите в качеството им на такива, определени от ЗЗП. Установява се от приложените доказателства, че проведените мероприятия са касаели теми като: гражданско общество, демократично бъдеще, нарушени трудови права, младежка трудова мобилност, състояние на енергийната система и проблеми на служителите енергетици, повишаване на информираността относно трудовите и социалните права на работещите и др.

От друга страна настоящият състав на съда намира, че представените по делото и изготвени от сдружението четири броя листовки на тема: „Сключване на договор за бързи кредити“, „Пазаруване през интернет“, „Сключване на договор с мобилните оператори“, „Важни моменти, когато пазаруваме по време на промоции“, и съветите, които са предоставени посредством тях на широк кръг потребители, по същество представляват именно осъществена информационна дейност и/или кампании в областта на защитата на потребителите. В тях има изложена информация, чиито адресати са именно потребителите, която пресъздава установени правила в зависимост от тематиката и дава възможност за добиване на една по-широка осведоменост.

Предвид този извод, съдът намира, че Сдружение с нестопанска цел „Българска национална асоциация за правна помощ“ е изпълнило изискването на чл. 170, ал. 1, т. 6, б. “г“ от ЗЗП.

По отношение на изискването на б. „д“ от същия, а именно: сдружението да „осъществява образователни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите, различни от тези по букви "б" и "г"“, съдът намира следното:

В своя годишен доклад за осъществените дейности през 2019 г. сдружението е заявило, че осъществява образователни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите. Като доказателство за това твърдение е посочило осъществени дейности от вида - разпространени тематични листовки, медийни участия и публикации, участия в информационни кампании, дискусионни форуми, работни срещи, семинари, конференции и федерални съвети. С писмо изх.№ 92-00-1219/20.11.2020 г. административният орган е изискал да бъде предоставена допълнителна информация за темата, на която са били посветени декларираните от сдружението дейности, както и да бъде предоставена информация, доказваща осъществяването на дейност по чл. 170, ал. 1, т. 6, б. „д" ЗЗП - „образователни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите". С писмо на вх.№ 92-00-1219/07.12.2020 г. по описа на Министерство на икономиката и индустрията сдружението е представило допълнителна информация, която по същество повтаря вече преждезаявената като участия в информационни кампании, дискусионни форуми, работни срещи, семинари, конференции и федерални съвети, които не касаят потребителски въпроси. Дори и в евентуалност да се възприеме друг извод, а именно, че касаят такива въпроси, то не са посочени дейности, свързани с провеждане на образователни такива и/или кампании в областта на защитата на потребителите.

„Образователната дейност е организиран и целенасочен процес на обучение за придобиване на знания и социални умения в областта на защитата на потребителите. Образователните цели се постигат чрез лекции, дискусии, семинари и други организирани форми на обучение, провеждани от подготвени и компетентни лица. Образователните дейности по б. "д" не се припокриват с информационните дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите, предвидени като обществени дейности за защита на интересите на потребителите с разпоредбата на б. "г" на т. 6, чл. 170, ал. 1 от АПК.“ (Решение № 12258/30.11.2021 г. по адм. дело № 7698/2021г. на ВАС, петчленен състав, II колегия).

Въпреки дадените неколкократно указания на представляващия сдружението, че носи доказателствената тежест за установяване основателността на твърденията си в жалбата, че са изпълнени всички законови изисквания за признаване на сдружението за представително по смисъла на ЗЗП, доказателства в тази насока не са представени. Налице са единствено твърдения в Годишния доклад на Сдружението за 2019 г. и допълнението към заявлението, че същото е участвало в информационни кампании, дискусионни форуми, работни срещи, семинари, конференции и федерални съвети. Организирането, провеждането или дори само участието в лекции, дискусии, семинари и други организирани форми на обучение на теми, свързани със ЗЗП, във всички случаи би оставило информационна следа след себе си. Такава биха представлявали покани за събитието, рекламни флаери, снимки, видеа и статии в медиите и интернет за проведеното събитие, фактури за заплащане на зала и прочие. По делото не са представени никакви доказателства в тази насока. Но дори и да се приеме, че посочените конференции и дискусионни форуми са действително проведени и/или сдружението е взело участие в тях, съдът споделя изводите на административния орган, че същите не са в областта на защита на потребителите и не съставляват организиран и целенасочен процес на обучение за придобиване на знания и социални умения в областта на защитата на потребителите.

В обобщение, съдът приема ,че представените доказателства от сдружението в подкрепа на твърдението, че осъществява дейност по чл. 170, ал. 1, т. 6, б. „д" ЗЗП , не обосновават извод за изпълнени „образователни дейности и/или кампании в областта на защитата на потребителите",

Предвид изложеното съдът намира, че Сдружение с нестопанска цел „Българска национална асоциация за правна помощ“ не е изпълнило изискването на чл. 170, ал. 1, т. 6, б. “д“ от ЗЗП.

По отношение на наведените твърдения в хода по същество и в депозирани писмени бележки, че в периода, в който са водени делата и е постановен повторният отказ на министъра на икономиката и индустрията, сдружението е покрило още една точка и това е б. „ж“ на т. 6 от ал. 1 на чл. 170 ЗЗП, съдът приема следното:

В подкрепа на това твърдение е представена екранна снимка от интернет сайта на сдружението с дата 13.05.2024 г., от която са видни неговите открити приемни в гр. София, гр. Пловдив, гр. Варна и още 13 български градове. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК въвежда задължение за съда, към момента на приключване на устните състезания, да преценява и установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта. Нови факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти. В конкретния случай по отношение това твърдение жалбоподателят не въвежда яснота от кой момент приемните са функциониращи, за да се проследи изискването на разпоредбата на чл.142 ал.2 АПК. Действително настъпването на нов факт и позовоаването на него в хода на съдебното производство е допустимо, но при конкретни предпоставки, които не се установяват от доказателствата, събрани по искане на жалбоподателя.

Предвид гореизложените мотиви съдът приема, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон и неговата цел. В този смисъл жалбата срещу заповед № РД-16-1427/24.11.2022 г. на министъра на икономиката и индустрията, се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото и съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да бъде уважена своевременно заявената претенция на ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство, платимо от жалбоподателя. На основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, съдът определя възнаграждението в размер на 100 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Варна, ХХХІV-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Сдружение с нестопанска цел „Българска национална асоциация за правна помощ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], представлявано от Ц. П., депозирана чрез адв. К. Т., срещу Заповед № РД-16-1427/24.11.2022 г. на Министъра на икономиката и индустрията, с която е отказано признаване на Сдружение с нестопанска цел „Българска национална асоциация за правна помощ“, за представително сдружение на потребителите по смисъла на чл. 170, ал. 1 от ЗЗП.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел „Българска национална асоциация за правна помощ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Варна, [улица], представлявано от Ц. П. да заплати на Министерство на икономиката и индустрията гр. София сума в размер на 100 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.