Р Е Ш Е Н И Е
№ 260183 08.09.2020г. град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд ХХХVІ-ти граждански
състав
на шести август две хиляди и двадесета
година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Дарина Йорданова
при секретаря Станка Атанасова
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 9754 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 ГПК и е образувано по искова молба подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Д. Т. Д., Н. П. Н. или Ж. М. С. срещу В.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 927.70 лева, от които 864.31 лева, представляващи дължима главница съгласно сключен договор за потребителски заем PLUS -14957396 от 21.06.2017 г., и мораторна лихва в размер на 63. 39 лева дължима за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2019 г. и законна лихва за забава върху главницата от 25.07.2019 г. до изплащането й, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6033 /2019 г. по описа на Бургаски районен съд, както и за осъждане на ответника да заплати сумата от 62.10лева възнаградителна лихва за периода 20.12.2017г. до 20.07.2019г.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между и страните е сключен договор за потребителски заем № PLUS – 14957396/ 21.06.2017г., с който ищецът като кредитор отпуснал на ответника – заемател сумата от 972.40лева. Сумата била изплатена на ответника според условията на договора. Ответникът се задължил да върне заемната сума на 24 месечни вноски, всяка по 55.88лева, в което се включвало главницата по заема, оскъпяването и годишния лихвен процент по заема. Сочи се, че длъжникът преустановил плащането по заема след изплащане на 4 месечни вноски. Ищецът твърди, че вземането става изискуемо, ако длъжникът по договора просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната вноска. Остатъкът, който следвало Г. да заплати е 926.41лева или 20 броя месечни погасителни вноски. Освен това, ищецът претендира, че на 20.07.2019г. е следвало да бъде заплатена последната погасителна вноска, след което вземането е изцяло изискуемо, т.е. преди подаване на заявление по чл. 410 от ГПК. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, който счита иска за допустим, но неоснователен. Оспорва се сключения договор – не бил ясен точния размер на отпуснатата на ответницата сума и не е представен документ за предаване на сумата. Излагат се доводи за неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, тъй като е неясно в определения ГПР от 39.14% кои компоненти точно са включени и как е формиран размерът му. Твърди се нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Претендира се, че на основание чл. 23 от ЗПК, след обявяване на договора за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на заема, на главницата, след приспадане на сумата платена по кредита. На следващо място ответната страна счита, че договорната лихва в размер на 30.35% противоречи на добрите нрави, което е основание за претендиране на нищожност на клаузата съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Цитира се практика на ВКС. Претендира се за отхвърляне на иска.
Предявеният
иск и с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД вр. чл. 9 от ЗПК и чл.86 ЗЗД.
По
делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 6033 / 2019
г. по описа на БРС, по което е
издадена заповед № 2826
от 26.07.2019 год. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумите от 864.32 лв. – главница, 63.39 лв. – лихва за забава и разноски от 70.29 лв., като с разпореждане на съда е
отхвърлено искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 62.10 лв.
– договорна възнаграждителна лихва. В указания от съда срок заявителят е
предявил иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта, както и
осъдителен иск за отхвърлената част, които настоящият състав намира за
допустими.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения договор за потребителски паричен кредит PLUS -14957396 от 21.06.2017, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и ответника, е налице облигационна връзка между страните по делото, доколкото не се спори, че дружеството ищец се явява универсален правоприемник на кредитора. От съдържанието да договора се установява, че на длъжника е бил опуснат кредит за потребителски цели в размер на 850 лв. и застраховка “защита на плащанията” от 122.40 лв., която ответникът се е задължил да върне, ведно с начислена такса “авгажимент” от 29.75 лв. и възнаградителна лихва от 30.35 %, при ГПР от 39.14 %, или сумата от общо 1341.12 лв., на 24 равни месечни вноски от по 55.88лв. Видно от посоченото в Стандарнтия формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит, чистата нетна сума за получаване от заемополучателя е 820.25 лв. Съгласно изречение последно от договора, с полагането на подписа си кредитополучателят удостоверява, че е получил заемната сума по посочената от него банкова сметка. ***стта за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на вноските на падежа. Съгласно чл. 5 от договора, в случай на забава длъжникът следва да заплати съответната законна лихва върху всяка просрочена вноска.
С оглед изложеното съдът намира, че в настоящото производство е установено съществуването на облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил задължението си да предостави на ответника уговорената сума. Възражението за липсата на доказателства за възникване на правоотношението се опровергават от представения договор, доколкото изявлението в него от страна на длъжника, има стойността на разписка за получения заем.
Не се спори, че заемополучателят е изпаднал в забава за заплащане на месечните вноски. Не се установява обаче настъпване на предсрочна изискуемост на вземането, поради липсата на каквото и да е уведомление до длъжника. Ищецът в хода на процеса е заявил, че претендира сумата изцяло, поради настъпване на крайния й падеж. Видно от представения договор и погасителен план, заемът е следвало да бъде върнат в срок до 20.07.2019 г., а подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 25.07.2019 г. Следователно, вземанията по договора са с настъпил падеж дори към момента на сезиране на съда по ч.гр.д. № 6033 / 2019 г. по описа на БРС.
Независимо от изложеното по отношение на изискуемостта, съдът намира исковете за частично неоснователни, поради нарушение на правилата на Закон за потребителския кредит, по следните мотиви:
Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В императивните изисквания на чл. 11, ал. 1 ЗПК е установено съдържанието на договора, като съгласно т. 10 следва да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В настоящия договор е посочена единствено абсолютната стойност на лихвения процент по заема и ГПР. Липсват данни за това кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 39.14 %, поради което не може да се установят конкретните разходи, включени в него и съответствието с приложение № 1.
В чл. 11, ал.1, т. 12 ЗЗП е описано съдържанието на
погасителния план, като се посочва, че следва да са ясни както размера на
съответните плащания и срока за това, но освен тях трябва да е посочена “разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи”.
В настоящия случай представеният погасителен план не съдържа необходимата
информация за размера на главницата, лихвата и другите плащания включени в
месечната вноска от 55.88 лв., като обща стойност. До извод за тях не може да
се достигне и при обичайно изчисление, съобразно изложените параметри и условия
на договора, като остава неясно как е формиран размера на начислената договорна
лихва и нейната стойност.
С оглед горното, съдът достигна до извода за
неравноправност на клаузите в договора, което на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10-12 ЗПК, влече недействителност на договора. Затова, с оглед
нормата на чл. 23 ЗПК, потребителят следва да заплати само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Видно от представените от ищеца данни за извършени плащания
от ответника /л.36 от делото/ от страна на кредитополучателя са заплатени общо
481 лв., които следва да бъдат извадени от нетната получена сума от 820.25 лв.
и в полза на кредитора да се присъди сумата от 339.25 лв. – главница по
договора. В останалата част, заявените установителни и осъдителни претенции,
като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода от делото, в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 145.66 лв. за настоящото производство /включващи държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен представител/ и сумата от 33.02лв. – разноски по ч.гр.д. 6033 /2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Д. Т. Д., Н. П. Н. или Ж. М. С., съществува вземане в размер от 339.25 лв. /триста тридесет и девет лева и двадесет и пет стотинки/ – главница съгласно сключен договор за потребителски заем PLUS -14957396 от 21.06.2017 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата считано от 25.07.2019 г. до изплащането й, като за посоченото вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 6033 /2019 г. по описа на Бургаски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 339.25лв. до сумата от 864.31 лв. – главница, както и за мораторна лихва в размер на 63. 39 лева дължима за периода от 20.12.2017 г. до 20.07.2019 г. както и иска за осъждане на В.М.Г. с ЕГН **********, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, сумата от 62.10лева - възнаградителна лихва по договора за периода 20.12.2017г. до 20.07.2019г.
ОСЪЖДА В.М.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ с рег. № ********* – Франция, Париж /правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********/, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ КЧТ с ЕИК ********* – клон, със седалище и адрес на управление: гр. София, район “Младост”, ж.к.”Младост 4”, Бизнес парк София, бл.14, представляван от Д. Т. Д., Н. П. Н. или Ж. М. С., сумата от 145.66 лв. /сто четиридесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ - съдебно-деловодни разноски направени в настоящия процес, както и сумата от 33.02лв. – разноски по ч.гр.д. 6033 /2019 г. по описа на Бургаски районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА