Решение по дело №1128/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1189
Дата: 22 юни 2023 г. (в сила от 22 юни 2023 г.)
Съдия: Георги Христов Пасков
Дело: 20237180701128
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

РЕШЕНИЕ

 

№1189/22.6.2023г.

 

гр. Пловдив 22.06.2023год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито съдебно заседание на тридесети май 2023г., в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

                                                         ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора Владимир Вълев, като  разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 1128 по описа на Административен съд – Пловдив за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

 Производството по делото е образувано по повод касационна жалба от С.Л.Л., ЕГН **********, против Решение № 495 от 21.03.2023г., постановено по АНД № 7397/2022г. по описа на  Районен съд –Пловдив.

С това решение съдът е изменил Електронен фиш серия „К“, № 4922382, издаден от ОД на МВР - ПЛОВДИВ, с който на касатора на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 400.00 /четиристотин/ лева в частта относно нарушената материална норма, като е преквалифицирал деянието от такова по чл. 21, ал.2, вр. ал. 1 ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и е потвърдил електронния фищ  в останалата му част.

 Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, след като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, счита жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество за неоснователна поради следното:

Първоинстанционният съд правилно е  възприел описаната в обжалваното решение фактическа обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което не е необходимо приповтарянето й.

В конкретния случай ПРС е приел, че погрешно е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, доколкото от описанието на нарушението не се установява да е налице поставен пътен знак В26, указващ скорост на движение, различна от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Тази неточност в обжалвания ЕФ е прието, че може да бъде отстранена чрез неговото изменение в нарушената материална разпоредба и същата да бъде единствено тази на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, без ал. 2, доколкото жалбоподателят се е защитавал по същите факти, с които му е била ангажирана административнонаказателната отговорност и неговото положение не се влошава, като се прилага закон за същото или по-леко наказание.

Въз основа на горното е формиран извод, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден, досежно наличието на нарушение и изменен относно правната квалификация на нарушението от такава по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДВП, в такава по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

 Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон.

Доводите, наведени в касационната жалбата, са идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението си ги е обсъдил подробно. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното преповтаряне.

Настоящият съдебен състав не споделя твърдението на касатора, че районният съд няма правомощие да преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, в какъвто смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по т. дело № 1/2020 г. на ВАС. В конкретния случай ПРС е сторил именно това, като е приел, че жалбоподателят се е защитавал по същите факти, с които му е била ангажирана административнонаказателната отговорност и неговото положение не се влошава, като се прилага закон за същото или по-леко наказание.

Ето защо съдът намира касационната жалба за неоснователна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на правния спор на ответната страна следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт в размер на 80 лв.

Предвид горното  Съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 495 от 21.03.2023г., постановено по АНД № 7397/2022г. по описа на  Районен съд –Пловдив.

ОСЪЖДА  С.Л.Л., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР - ПЛОВДИВ сумата в размер на  80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

 Решението е окончателно.                                                                                                                                                                                                                      

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :