№ 104
гр. Пазарджик, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Елисавета Радина
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20225200600279 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №15 от 29.04.2022 г. по НЧХД № 20215240200233 по описа
за 2021 година на Пещерският РС подсъдимата М. Д. П. е призната за
НЕВИНОВНА в това - на 28.11.2021г. в гр. Пещера да е нанесла обида на
тъжителя СТ. ИВ. Б. с ЕГН **********, чрез публикуване в социалната
интернет платформа „Фейсбук“ на унизителна за честта и достойнството му
оценка - „***“, като обидата да е нанесена публично и да е разпространена по
друг начин - чрез горепосочената публикация, поради което и на основание
чл. 304 от НПК я ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
ПРИЗНАЛ подсъдимата М. Д. П. за НЕВИНОВНА в това - на
28.11.2021г. в гр. Пещера посредством писмена публикация в социалната
интернет платформа „Фейсбук“, да е разгласила позорящо обстоятелство или
да е приписала престъпление на СТ. ИВ. Б. с ЕГН ********** - заявявайки, че
навремето той й искал сумата от 3000 лв., за да отиде тя в Англия, че й искал
много пари и й обещавал, че е *** , и че направил много пари от хората, като
клеветата да е нанесена публично и да е разпространена по друг начин - чрез
1
горепосочената публикация, поради което и на основание чл. 304 от НПК я
ОПРАВДАЛ по обвинението за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, във
вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛИЛ предявения от С.П.Б. срещу подсъдимата М.И. П.
граждански иск за обезщетение на претърпени неимуществени вреди, за
сумата от 3000 /три хиляди/ лева, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 28.11.2021 г. до окончателното й изплащане.
Постановил вещественото доказателствено средство - компакт-диск на
л.7 от делото, да остане по същото до унищожаване на делото.
Срещу първоинстанционния съдебен акт е постъпила въззивна жалба от
адв.Р.К. повереник на частният тъжител и гр.ищец СТ. ИВ. Б. , подадена в
срока по чл. 319, ал. 1 НПК, в която се излагат доводи, че обжалваната
присъда е неправилна и незаконосъобразна, като се моли последната да бъде
отменена, като на нейно място бъде постановена нова, с която подсъдимата да
бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение и уважи гражданският
иск.
В отговор на депозираната въззивна жалба е постъпило възражение от
страна служебният защитник на подсъдимата –адв.С.И... В последното се
излагат доводи, че жалбата е неоснователна, доколкото оплакванията в нея не
намират опора в ангажираните по делото доказателства. Изразява се
становище, че първоинстанционният съдебен акт е правилен и обоснован,
както в наказателноправната, така и в гражданскоправната му част. Твърди се
още, че по делото не се доказва подсъдимата да е извършила престъпления от
частен характер срещу тъжителя и граждански ищец., както и че при
постановяване на присъдата не са допуснати нарушения от процесуално
естество. В заключение се моли първоинстанционната присъда да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител – адв. К.
поддържа въззивната, като моли постановената оправдателна присъда да бъде
изцяло отменена, като вместо нея бъде постановите нова, с която да
подсъдимита да бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и да се
уважи в пълен размер гражданският иск. Изразява становище, че от
събраните в хода на съдебното следствие пред първата и пред въззивната
инстанция доказателства-/от показанията на св. М. Г. Дж. се установява
2
описаната в тъжбата фактическа обстановка. Твърди се, че безспорно
установено е публикуването на инкриминираните текстове с името на
подсъдимата. Според повереника на частния тъжител твърденията в
процесните публикации са изложени с категорични ясни недвусмислени и
безапелационни изразни средства по начин, по който аудиторията да ги
възприеме като обективно съществуващи факти от обективната
действителност, като същите са доведени до знанието на максимално широк
кръг от лица. Твърди се още, че е установено по несъмнен начин и
авторството на инкриминираните изрази, с оглед показанията на св. Д.
изрично заявила че профилът на който подсъдимата е качила тези неща и
снимката, която тя е публикувана е на подсъдимата. Изразява становище да
се вземе в предвид и контактите, които са се осъществили след образуването
НЧХД №233/2021г. между св. Д. и подсъдимата . Излагат се доводи, че са
установени и останалите признаци от обективната и субективна страна на
вмененото на подсъдимата престъпление,. Предвид доказаната
съставомерност на деянията според повереника на частния тъжител са налице
и всички материалноправни предпоставки за уважаване на приетия за
съвместно разглеждане граждански иск за обезщетяване на причинените
неимуществени вреди.Твърди се, че са нанесени тежки вреди и на доброто
име на пострадалият, като в тази връзка се сочи, че предявеният размер на
гражданския иск е адекватен на претърпените от пострадалия щети.
Служебният защитник на подсъдимата. моли да въззивната жалба да
бъде приета за неоснователна. Изразява становище, че данните по делото
категорично не подкрепят оплакванията, направени в жалбата. Според
защитата РС е положил всички усилия, които са му вменени по силата и
съдържанието на принципните изисквания на чл. 13 и чл. 14 от НПК, за
изясняване на фактическата обстановка по делото. Моля съда да сподели като
законосъобразни съжденията, изложени в мотивите към обжалваната
присъда. Във връзка с горното се сочи, че първоинстанционният съд
правилно е достигнал до извод, че липсват безспорни доказателства за
авторството на инкриминираните изрази.
Въззивният съдебен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите, изложени в жалбата и допълнението към нея, след
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно
3
изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от
легитимирано лице, като отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради
което е процесуално допустим и доводите в нея следва да бъдат обсъдени по
същество. След преценка на релевираните в жалбата оплаквания, доводите и
възраженията на страните, както и на събраните по делото доказателства
съдът счита, че първоинстанционната присъдата следва да бъде потвърдена.
Контролираната инстанция е положила усилия за обективно, всестранно
и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. С оглед възраженията на
защитата и в изпълнение на задължението за разкриване на обективната
истина в хода на въззивното производство беше проведено съдебно
следствие, в рамките на което бяха ангажирани допълнителни доказателства и
извършен разпит на св. М. Г. Дж..
При самостоятелна проверка на събрания по делото доказателствен
материал, в това число и на ангажираните в хода въззивното производство
доказателствени източници, въззивният съд, като инстанция по фактите, не
намира основание за изменение на приетата от районния съд фактическа
обстановка, като приема за установено следното:
На 28.11.2021г. в социалната интернет платформа „Фейсбук“ била
налична публикация от профил на потребител с името М.П., изписано на
латиница, според чието съдържание Г-Б. искал от авторката на тази
публикация 3000 лв., за да отиде тя в Англия, искал й много пари и й
обещавал, бил направил много пари от хората, и бил определен като „***“. На
същата дата в гр. Пещера тъжителят С.Б. разбрал за тази публикация и я
видял, след като за нея го уведомили забелязалите я негови приятели -
свидетелите В.К. и Е.Р.. Чувствайки накърнени репутацията и достойнството
си, той входирал процесната тъжба пред РС Пещера.
Настоящият съдебен състав споделя изводите на РС за фактите по
случая, като съобрази липсата на основание за изменението им и с оглед
попълването на доказателствената съвкупност със събраните по делото
доказателства в проведено пред въззивния съд съдебно следствие и разпит на
св. М. Г. Дж..
Подобно на контролираната инстанция, въззивният съд намира, че
4
събраните по делото доказателства се оказват недостатъчни, за да бъде
призната подсъдимата за виновна в извършване на вмененото и с тъжбата
престъпление.
Обосновано първата съдебна инстанция е приела, че в
доказателствената съвкупност няма противоречие относно факта, че през
инкриминирания период, са били публикувани инкриминираните от частния
тъжител изрази. Съдържанието и точното време на публикациите се
установяват по безспорен начин от приложените по делото веществени
доказателства (снимки) от които се установява, че действително в публикация
от профил на потребител с изписано на латиница име М.П. се съдържат
твърдения че Г-Б. е искал пари с оглед съдействие за ходене в Англия, като
същият е квалифициран като „***“.Пряка доказателствена информация за
процесните публикации дават и свидетелите В.К. Е.Р. и разпитаният от
въззивната инстнация свидетел Д..
С оглед ангажираните по делото доказателства според настоящия
въззивен съд липсва възможност да се направи категоричен извод за
авторството на процесните публикации в регистрираните профили в
социалната мрежа "Фейсбук", чиито разпечатки са приложени по делото. Това
е така доколкото с оглед начина на функциониране на социалната мрежа
"Фейсбук", липсва възможност да се направи категоричен извод за
авторството на инкриминираните изрази, при който да не се породят
съмнения у съда, че именно подсъдимата е изписала процесните публикации
в регистрираните профили в социалната платформа, а констатираното
съответствие между имената на подсъдимата и техният латински еквивалент,
не е достатъчно основание да се приеме, че същата е автор на процесните
публикации, предмет на депозираната пред първоинстанционния съд частна
тъжба, въз основа на която е образувано производството за извършено от
подсъдимата престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл.
146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с
чл. 147, ал. 1 от НК.
Предвид възраженията на повереника на частния тъжител в тази насока
следва да се отбележи, че с оглед проведеното въззивно следствие, в което
бяха ангажирани допълнителни доказателства за изясняване обстоятелства от
предмета на доказване по делото (а именно разпит на св. М. Г. Дж.) бяха
5
изчерпани всички възможности за събиране на относимите за установяване на
обективна истина по делото доказателствени източници, конкретно относно
авторството на процесното престъпление. Въпреки това анализът на
доказателствените материали поотделно и в тяхната логическа връзка, не
обуслови извод за несъмнена доказаност на съпричастност на подсъдимата
към вменените й престъпни посегателства, доколкото не се доказа по
безспорен начин, че именно подсъдимата е публикувала на инкриминираната
дата в регистрирани профили в социална мрежа "Фейсбук" инкриминираните
в тъжбата изрази, чиито разпечатки са приложени по делото. Посоченото от
страна на частното обвинение обстоятелство, че на регистрирания профил в
социална мрежа са качени лични снимки на подсъдимата, също не навежда до
категоричен извод за автентичност на сочения фейсбук профил, доколкото
съществува възможност нейни снимки лесно да могат да бъдат намерени в
интернет пространството.
Не без значение в тази насока са например показанията на св.Д. заявила
“ Снимките на този профил отговарят на лицето, което съм виждала, но
искам да ви кажа, че аз самата имам 3 профила, създадени от мои почитатели,
които не бяха под мой контрол“.
До категоричен извод за съпричастност на подсъдимата към
публикуването на процесните изрази, не може да се стигне.
В тази връзка доколкото за постановяването на осъдителна присъда са
необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното
убеждение на съда за виновността на подсъдимото лице, то констатираната
липса на такива, налага единствения възможен извод, че извършването на
процесното престъпление от страна на подсъдимата не е доказано по
несъмнен начин, което от своя страна изисква признаването и за невиновна и
оправдаването й по повдигнатото с частната тъжба обвинение.
Предвид горното въззивният съд намира, противно на доводите в
жалбата, че правилно подсъдимата е оправдана от страна на първия съд по
повдигнатото и с тъжбата обвинение за извършено престъпление по по чл.
148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК и по чл. 148, ал. 2,
във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро, във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК.
Предвид обстоятелството, че не се доказа по категоричен начин
авторството на инкриминираните публикации, настоящият въззивен състав,
6
не намира за нужно да извършва детайлна преценка на съдържанието им, с
оглед твърденията на повереника, че последните имат обиден и
клеветнически характер.
Като закономерна последица от оправдаването на подсъдимата по
повдигнатото обвинение е отхвърлянето на предявения срещу нея граждански
иск от страна на тъжителя за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди от инкриминираните деяния. При липсата на доказано виновно,
противоправно деяние, извършено от страна подсъдимата, предявеният срещу
нея граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, за обезщетяване на
причинени неимуществени вреди, се явява неоснователен, като последният
обосновано е бил отхвърлен от страна на РС.
Съдът правилно е процедирал ,като е постановил . вещественото
доказателствено средство - компакт-диск на л.7 от делото, да остане по
същото до унищожаване на делото.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314
от НПК служебна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция не
констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което прие,
че следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, ПОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №15 от 29.04.2022 г. по НЧХД №
20215240200233 по описа за 2021 година на Пещерският РС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7