Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 24.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН
КИРИМОВ
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 10243 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.
258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 7065 от 08.01.2020
г. по гр.д. № 45312 по описа за 2018 г. на СРС, 64 с-в, е осъден ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД
да заплати на А.А.Л. на основание чл.432 КЗ сумата от
1000 лева - допълнително обезщетение над доброволно изплатеното обезщетение в
размер на 500 лева за причинени неимуществени вреди поради следните травматични
увреждания – комоцио на главата, комоцио
церебри, контузия на гръден кош с болка в гръден
отдел на гръбначен стълб, които са причинени при ПТП от 13.04.2018г. в село
Замфирово, област Монтана по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със
законната лихва от датата на събитието /13.04.2018г./ до окончателното плащане
и сумата от 40 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за медицински преглед, ведно със законната лихва от
17.04.2018г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 7500 лева.
С постановеното решение
е осъден Н.Е.Т., ЕГН ********** да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *******на
основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ сумата от 1000 лева, ведно със законната лихва
от 13.04.2018г. до окончателното плащане и сумата от 40 лева – обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.04.2018г. до окончателното
плащане, както и сумата от 31,03 лева – разноски в полза на А.А.Л. и сумата 97.52 лв.-разноски в полза на адв.Н., ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *******плати
тези суми, които е осъден да плати с настоящото решение, като е отхвърлен
обратния иск за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 8000 лева.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – Н.Е.Т., ЕГН **********.
Срещу постановеното
съдебно решение в частта, с която са отхвърлени исковете, е депозирана въззивна жалба от ищеца А.А.Л.. Изложени
са съображения за неправилност на решението, тъй като съдът неправилно приел,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от негова страна с 50% при
настъпване на пътното произшествие. Освен това определено от съда обезщетение
за неимуществени вреди не е справедливо и не съответства на причинените
увреждания на ищеца. В с.з. д-р Ц.В.е заявил, че дори и да е бил с поставен
колан сочените увреждания биха настъпили, а травмата на пред и дясна ушна мида
е получена вследствие на удар в главата на возещия се на предна дясна седалка
пътник. При определяне на дължимото обезщетение съдът не е отчел механизмът на
настъпване на уврежданията и обществено-икономическата обстановка в страната.
Въззивникът отправя искане за отмяна на решението в посочената част
и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „Д.Б.: Ж.и З.“
АД. Заявява, че по делото е установено допуснато нарушение от страна на водача
Василковска на правилата на чл. 25, ал.1 ЗДвП, поради това че не е подала
светлинен сигнал за извършване на маневрата завой наляво. Освен това същата не
се е съобразила с изпреварващия я автомобил като е предприела маневра завой
наляво. Поддържа, че маркировката не е била непрекъсната видно от представения двустранен
протокол за ПТП. Заявява че въззивната жалба е неоснователна и постановеното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на
ответника– Н.Е.Т., не е изразил становище по въззивната
жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е основателна.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият състав на
въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо,
поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на
заявените с въззивната жалба доводи за неправилност, съобразно нормата
на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Решението се
оспорва само от
ищеца в частта, в която претенцията по чл.432 КЗ - за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди
е отхвърлена над сумата
1000.00 лв. до предявения размер 7500.00 лв.
- т. е. за сумата от 6500.00 лв.
Срещу решението на СРС не е подадена
въззивна жалба в частта, с която претенцията е уважена до размер от
1 000.00 лв.,
поради което то е влязло в законна
сила в тази част.
Предмет на
разглеждане в производството
e иск за обезщетение за неимуществени в резултат
на ПТП срещу застрахователя по застраховка "гражданска отговорност" - по чл. 432, ал. 1 КЗ на виновния водач.
Съгласно разпоредбата
на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият,
спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви
претенциите си за обезщетяване на вредите направо
спрямо застрахователя по договора за
гражданска отговорност на делинквента - т. н. пряк иск. Материално
- правните предпоставки на тази претенция
са: валиден към момента на
деликта договор за гражданската отговорност на делинквента и настъпването на деликта - застрахователното
събитие, за което застрахованият е отговорен, както и че твърдените вреди
са настъпили в патримониума на ищеца и са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП.
Предвид липсата
на оспорване на решението в частта, в която е уважена претенцията на ищеца за
неимуществени вреди
за част от
претенцията следва да се приеме
за установено, че процесното ПТП е настъпило по установения
от писмените доказателства, подкрепени от заключението на САТЕ механизъм. За настъпилото ПТП е съставен
и констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 17.04.2018г. Установено е,
че причина за настъпване на ПТП е виновното и противоправно поведение на водача
на лекия автомобил „БМВ 318i” с ДК М 3662 АР, който при управление на описаното
МПС е нарушил правилата на чл.20, ал.1 ЗДвП- управлявал с несъобразена скорост
и е загубил управление на автомобила, отклонил се е вляво и е навлязъл в
насрещната лента за движение, където е реализирал удар с насрещно движещия се
лек автомобил „БМВ 318i”
с ДК М 9548 ВВ.
Обоснован и в съответствие
с доказателствата е и извода
на СРС, че вследствие поведението на застрахования при ответника делинквент
ищецът е претърпял претендираните за обезщетяване имуществени и неимуществени вреди.
Презумцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновното причиняване
на вредите от застрахования при ответника водач
не е оборена в производството. Основателно СРС е
приел, че поведението на Н.Е.Т. водач
на МПС „БМВ 318i” с ДК *******е противоправно,
поради допуснато нарушение на правилата
на чл.20, ал.1 ЗДвП.
Предвид изложеното,
въззивният състав споделя изводите на СРС, че както
настъпването на ПТП, така и механизмът му се установяват
от събраните пред СРС писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, в това число от
САТЕ, обсъдени подробно от СРС.
Чрез
събраните в производството пред първата инстанция доказателства е установено,
че към датата на процесното събитие – 13.04.2018 г. застраховател
по риска „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на водача на лекия
автомобил л.а. „БМВ 318i” с ДК *******е бил ответникът.
По отношение
вида на настъпилите
за ищеца неимуществени и имуществени вреди и техния размер,
СРС основателно е съобразил
приетото без възражения заключение на СМЕ. Според тази експертиза получените от ищеца
наранявания са: контузия на главата – в окосмената част на
главата, на около 8 см. над и пред дясната ушна мида – хоризонтално ивицесто охлузване – 2/0,5 см, покрито с коричка,
сътресение на главния мозък (мозъчно сътресение без изпадане в безсъзнателно
състояние), контузия с радикулопатия (травматично повляване на нервни гръбначни коренчета) – гръдно – поясна вляво, с болезненост при опипване около гръбначния
стълб на ниво 12 – ти гръден – 1 – ви поясен прешлен
и при движение и кръвонасядане на странична
повърхност на таза – 5/3 см. Отчетено е проведеното лечение с обезболяващи
медикаменти, нестероидни противовъзпалителни
средства, поливитамини и е съобразено от СРС, че причинените
увреди имат медико - биологичните характеристики на временно разстройство на З.то,
неопасно за живота, като за пострадалия ищец не са настъпили последващи усложнения, а прогнозата за пълно възстановяване
е положителна. Същевременно е отчетен и сравнително краткия период на
възстановяване от нараняванията – около десет дни.
Няма
данни ищецът да е получил последващо усложнение на
здравословното състояние. Вещото лице е посочило, че прогнозите за пълно
възстановяване са добри и не се очакват усложнения. Посочило е още, че
охлузванията и кръвнасяданията, както и симптомите на
лекостепенно мозъчно сътресение отзвучават без
остатъчни неблагоприятни последици за З.то за срок от 10 или повече дни. Радикулитните симптоми могат да продължат значително време.
По основното
оплакване във въззивната жалба, което касае наличието
на 50 % съпричиняване на вредоностния резултат от ищеца,
по смисъла на чл. 51, ал.
2 от ЗЗД, настоящият състав намира следното:
Съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението
за вреди, причинени на увредения
може да се
намали, ако той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Граматическото и логическо тълкуване на нормата
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД показват, че релевантен за
съпричиняване на вредата от страна
на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без
който не би се стигнало
да настъпване на вредоносния резултат. Така е разрешен въпроса и в практиката на съдилищата.
Според нея не всяко поведение
на пострадалия ( действие или бездействие
), дори ако не съответства на предписаното от закона, може
да бъде определено
като съпричиняващо вредата по см.
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена
причина за произлезлите вреди.
Подобно разбиране,
свързано с приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД, макар и в различни от разглежданата хипотези, е застъпено в множество решения на ВКС: решение № 39 от 16.07.2010 г., по т. д. №
551/2009 г. на ІІ - ро т.
о.; № 25/2010 г., по т. д. № 211/2009 г.; решение № 97/2009 г., по т.д. № 745/2008 г. на ІІ - ро т. о., решение № 59/2011 г., по т. д. № 286/2010 г. на І - во т. о., решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ІІ т. о. и т. н. Такова е становището на ВКС и в последното ТР № 1 от 23.12.2015
г. по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСГТК на ВКС.
Следователно съобразно
трайно установената практика на ВКС, съпричиняването има обективен характер. Такова ще е налице
само когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването
на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност
- в нарушение на ЗДвП и виновно. (Решение № 78 от 10.07.2014 г. по т. д. № 1982/2013 г., т. к., І ТО на
ВКС)
В заключение, за да се приеме,
че е налице съпричиняване, което да обоснове намаляване
на застрахователното обезщетение, ответникът следва да докаже,
пълно и главно, че пострадалият е допринесъл за настъпване
на вредите от произшествието. Връзката между поведението на пострадалия и настъпването на вредите следва
да е пряка.
Във връзка
възражението на ответника
за съпричиняване на резултата от
ищеца, настоящият състав не споделя изводите
на СРС, че в производството се установява вредите от ПТП за ищеца
да са настъпили пряко и несъмнено в резултат
негово поведение поради нарушение на правилата
на ЗДвП и в частност правилата на чл.137а,
ал.1 ЗДвП, доколкото пострадалия е бил без поставен обезопасителен
колан. Несъмнено в производството е установено, че пострадалия е бил без
поставен обезопасителен колан, т.е. установено е
нарушение на правилата на чл.137а, ал.1 ЗДвП. Доколко това поведение обаче се е
отразило пряко и несъмнено като причина и следствие за настъпване на
уврежданията от ПТП, съдът намира за неустановено в производството при пълно и
главно доказване. В случая, чрез установения механизъм на ПТП съдът намира, че
и при поставен обезопасителен колан пострадалия ищец
би понесъл увреждания както установените. Сигурната констатация на експерта по
СМЕ е, че получените увреждания не са в резултат на поставен обезопасителен колан /морфологично и клинично/, което е
несъмнено. Последното, тъй като уврежданията не са в областта на тялото, в
която е налице съприкосновение с колан за обезопасяване. Констатацията на
експерта, че увреждания биха настъпили при т.нар. изхлузване на тялото от обезопасителния колан е неясна, необоснована, непълна и
несъответна на събраните по делото доказателства. Функцията на типа обезопасителен колан /триточков раменно-бедрен/, с който е
бил фабрично снабден автомобила „БМВ 318i” с ДК *******е да задължа гърдите и таза към
седалката, който ефект е постигнат максимално при челен удар при ПТП до
определена скорост. Този тип обезопасителен колан обаче
не фиксира главата към седалката и при ПТП е възможно да се получат наранявания
по нея от детайли от вътрешността и купето на автомобила, което е и дадения
извод от експерта по САТЕ. Идентичен извод се налага и при механизъм на ПТП при
който има въртеливи движения на автомобилите, както в случая /изслушване на
експерта по СМЕ д-р Ц.В.в с.з. на 18.09.2019 г./ С оглед така установеното при
съобразяване уврежданията, които е получил ищеца /в областта на главата/, съдът
намира че възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат е недоказано и съответно – неоснователно. В производството
не е установено с категоричност, че ищецът не би понесъл тези увреждания и при
поставен обезопасителен колан именно при съобразяване
функцията и типа на същия и конкретния механизъм на ПТП. Констатацията на
експерта по СМЕ, че при поставен от пострадалия обезопасителен
колан последния не би понесъл увреждания в същия обем е непълна, необоснована и
несъответна на изследвания механизъм на ПТП от експерта по САТЕ, по което
страните не спорят. Именно поради това и при недоказване на възражението за съпричиняване, съдът намира че същото следва да бъде
оставено без уважение. Не се
установява конкретно обективно поведение на ищеца, което
да е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, нито се установява
причинна връзка между настъпилия вредоносен резултат и поведението на пострадалия, поради което твърдяният от ответника принос
е останал изцяло недоказан.
При
отчитане понесените увреждания и периодът на възстановяване с оглед личността
на пострадалия и обществено-икономическата обстановка в страната, съдът намира
че справедлив размер на обезщетение за понесените от пострадалия неимуществени
вреди е сумата 3000.00 лв., от която правилно СРС е приспаднал получената
извънсъдебно сума в размер на 500.00 лв.
Въззивният състав намира, че не е налице основание за
намаляване на застрахователното обезщетение с 50 % поради съпричиняване
на вредоностният резултат от ищеца и нему се дължи
сумата 2500.00 лв. или искът като основателен и доказан следва да бъде уважен
за посочената сума. Постановеното решение следва да бъде отменено за разликата над
сумата 1000.00 лв. до сумата 2500.00 лв. при отчитане получената сума в размер
на 500.00 лв.
С
оглед този изход на спора по главния иск, то, предявения обратен иск следва да
бъде уважен за сумата 2500.00 лв. или решението следва да бъде отменено за разликата
над сумата 1000.00 лв. до сумата 2500.00 лв.
Поради частично
разминаване изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде
отменено в посочената част като неправилно.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 7065 от
08.01.2020 г. по гр.д. № 45312 по описа за 2018 г. на СРС, 64 с-в, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от А.А.Л., ЕГН **********
срещу ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *******иск по
чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди - допълнително
обезщетение над доброволно изплатеното обезщетение в размер на 500 лева, над
сумата 1000.00 лв. до сумата 2500.00 лв. като обезщетение за причинени
неимуществени вреди поради следните травматични увреждания – комоцио на главата, комоцио церебри, контузия на гръден кош с болка в гръден отдел на
гръбначен стълб, които са причинени при ПТП от 13.04.2018г. в село Замфирово,
област Монтана по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ведно
със законната лихва от датата на събитието /13.04.2018г./ до окончателното
плащане и вместо него постановява:
ОСЪЖДА ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД,
ЕИК *******да заплати на А.А.Л., ЕГН **********, на
основание чл.432 КЗ сумата 1500.00 лв. /над сумата 1000.00 лв. до сумата 2500.00
лв./ като обезщетение за причинени неимуществени вреди /извън доброволно
извънсъдебно заплатените в размер на 500.00 лв. и извън присъдените от СРС
1000.00 лв. с постановеното решение/ поради следните травматични увреждания – комоцио на главата, комоцио церебри, контузия на гръден кош с болка в гръден отдел на
гръбначен стълб, които са причинени при ПТП от 13.04.2018г. в село Замфирово,
област Монтана по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ведно
със законната лихва от датата на събитието /13.04.2018г./ до окончателното
плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7065
от 08.01.2020 г. по гр.д. № 45312 по описа за 2018 г. на СРС, 64 с-в, в частта,
с която е отхвърлен предявеният от А.А.Л., ЕГН **********
срещу ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *******иск по
чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди - допълнително
обезщетение над доброволно изплатеното обезщетение в размер на 500 лева, над
сумата 2500.00 лв. до сумата 7500.00 лв. като обезщетение за причинени
неимуществени вреди поради следните травматични увреждания – комоцио на главата, комоцио церебри, контузия на гръден кош с болка в гръден отдел на
гръбначен стълб, които са причинени при ПТП от 13.04.2018г. в село Замфирово,
област Монтана по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД.
ОТМЕНЯ Решение № 7065 от
08.01.2020 г. по гр.д. № 45312 по описа за 2018 г. на СРС, 64 с-в, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *******срещу Н.Е.Т.,
ЕГН ********** обратен иск по чл.500, ал.1, т.1 КЗ за разликата над сумата от
1000 лева до сумата 2500.00 лв.-обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и
вместо него постановява:
ОСЪЖДА Н.Е.Т., ЕГН **********
да заплати на ЗАД Д.Б.: Ж.и З.АД, ЕИК *******на основание чл.500, ал.1, т.1 КЗ
сумата 1500.00 лв. като обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, ведно със
законната лихва от 17.04.2018г. до окончателното плащане, ПРИ УСЛОВИЕ ЧЕ ЗАД Д.Б.:
Ж.и З.АД, ЕИК *******плати тези суми на А.А.Л., ЕГН **********
с настоящото решение.
Решението е постановено
при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – Н.Е.Т., ЕГН **********.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните с касационна жалба при условията на
чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.