Решение по к. адм. дело №2117/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за МВР.

Образувано е по касационна жалба на мл.полицейски инспектор във Второ РУ при ОДМВР-Пловдив, чрез гл.юрисконсулт П., против решение № 3297/30.06.2025 г. на ПРС по гр.дело № 4015/2025 г., с което е отменена заповед за задържане рег. № 435зз-52 от 18.02.2025 г., издадена от А. К. – мл.инспектор в група ППД сектор ОП при 02 РУ ОДМВР Пловдив, с която на К. Г. Г., [ЕГН], е наложена ПАМ „задържане за срок от 24 часа“.

Твърди се неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост и се иска неговата отмяна.

Конкретно се сочи, че, предвид събраните доказателства, при задържането на жалбоподателя са били налице достатъчно данни за съпричастност на последния към престъплението и досъдебното производство, заради което е задържан.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Прави се възражение за намаление на разноските за адвокатско възнаграждение съобразно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22.

В съдебно заседание се поддържа касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена като в представен писмен отговор по нея се излагат подробни доводи за целта.

За Окръжна прокуратура – Пловдив се дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от оспорващия касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от лице с правен интерес и надлежна процесуална легитимация по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР установява хипотезите на задържане на лица от органите на МВР. Тези хипотези са изброени в седемте точки на ал. 1 на чл. 72 ЗМВР. За да отговаря на изискванията за законосъобразност, упражняването на правомощието по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР изисква от полицейския орган да посочи в заповедта за задържане на лице не само правното основание, но и да опише конкретни фактически обстоятелства, при които е извършено противоправното деяние, към което твърди да е съпричастен задържаният. Нещо повече, следва да са изложени и факти относно необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка, за да се обезпечи възможността на лицето, чиито права са засегнати, да се запознае с основанията за издаване на административния акт. Цифровото посочване на състав на престъпление от Особената част на НК, при това, в настоящия случай, несъответно на словесното му изписване, не отговаря на съществения въпрос - въз основа на кои известни факти към момента на издаване на заповедта административният орган приема, че е извършено общественоопасно, противоправно и съставомерно деяние по чл. 354а НК и за кое деяние точно става въпрос дали такова по ал.1 или ал.3 на така посочената норма. В заповедта е посочено правното основание за постановяване на задържането – чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, но от фактическа страна обжалваният акт не е обоснован с наличие на данни за извършено от Г. престъпление. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата дискреционна власт и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането с активното си поведение е осъществило конкретен престъпен състав по НК.

Видно от представено постановление за прекратяване на наказателно производство от 06.03.2025 г. на прокурор С. при РП – гр.Пловдив, БП № 105/2025 г. по описа на 02 РУ- Пловдив при ОДМВР-Пловдив, водено за извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК е прекратено поради липса на осъществено престъпление от общ характер. Последното е доказано от назначената в хода на разследването физикохимична експертиза, според чието заключение в представените за изследване обекти не се съдържат вещества, които да са поставени под контрол съгласно ЗКНВП.

При тези обстоятелства правилен се явява извода на съда, че липсват посочени фактически основания за задържането на Г..

В случая в заповедта липсват обективирани каквито и да е било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни, сочещи на съществуването на обосновано подозрение за извършване на конкретно престъпление от Г.. Още повече съобразявайки и факта на съществуващото в заповедта разминаване на цифровото и словесното изписване на презюмираното престъпление по чл.354а НК, което прави абсолютно неясно за кое точно деяние по ал.1 или ал.3 на посочената норма ПО приема, че са налице достатъчно данни лицето да бъде задържано.

Настоящият съдебен състав намира, че заповедта не е и косвено мотивирана чрез материалите от административната преписка. В Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на Върховния съд е посочено, че "мотивите не е необходимо обаче да съвпадат по време с издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите за издаване на такива". Мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия него, което като не е осъществено така, че в достатъчна степен да са защитени правата, свободите и законните интереси на лицето, води до неспазване на законоустановената форма на атакувания административен акт. В оспорената заповед за задържане не е цитиран какъвто и да е документ, който да се счита неразделна нейна част. С оглед на това, при правилно приложение на закона, ПРС е приел, че не е изпълнено законовото изискване по чл. 74, ал. 2, т. 4 ЗМВР за посочване в заповедта по чл. 72, ал. 1 ЗМВР на основанието за прилагането на принудителната административна мярка "задържане за срок от 24 часа". Това представлява абсолютно основание по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен.

Приложената мярка за принуда освен фактически необоснована е и несъответна на целта на закона. Нарушен е основният принцип за съразмерност по чл. 6 АПК, доколкото прилагането на мярката по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР следва да е необходимо за постигането на законовите цели. В настоящия казус нито е обосновано, нито е доказано, че за постигане на предвидените от закона цели е било необходимо задържането на Г..

С оглед изложените съображения, касационният съдебен състав изцяло споделяйки изводите на районния съд, намира, че касационната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а обжалваното с нея решение – оставено в сила. Не се установява наличието на касационни основания, обуславящи отмяната на проверявания съдебен акт. Обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответната страна се дължат сторените по делото разноски съгласно представен за целта списък в размер на 800 лева за осъществената пред настоящата инстанция защита. С оглед обема на осъществените действия, както и предвид конкретната фактическа и правна сложност, съдът счита, че заплатеното от ответника възнаграждение е справедливото и адекватно по стойност и следва да бъде присъдено изцяло.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Пловдив, ХХХІ касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3297/30.06.2025 г. по гр.дело № 4015/2025 г. на ПРС.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на К. Г. Г., [ЕГН], разноски по делото в размер на 800 лева.

Решението е окончателно.