№ 1348
гр. София, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Н.а
Петър Милев
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Н.а Въззивно гражданско дело №
20221100512915 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба и допълнение към нея, подадени от С. Б. О - К.,
действаща чрез процесуалния си представител, срещу решение № 20014408 от 18.01.2021 г.,
постановено по гр. д. № 74410/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в.
С посоченото решение районният съд е отхвърлил предявените от С. Б. О-К. срещу
ЗК „Л.И.“ АД осъдителни искове по реда на чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 и чл. 52
ЗЗД за заплащане на следните суми: сума от 6 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от претърпени телесни
увреждания, както следва: навяхване на шията, контузия /лекостепенен оток/ на дясната
ябълчна /скулова/ област на лицето, контузия /лекостепенен оток/ по външната повърхност
на дясната мишница, кръвонасядане и оток под капачката на лявото коляно, кръвонасядане
на дясното коляно и надлъжно охлузване по предната повърхност на дяната подбедрица,
средна третина- упоредно на големия пищял, причинени от ПТП, настъпило на 09.09.2015
г., около 09:10 ч., в гр. София, на кръстовището на бул. „Ал. Стамболийски“ и бул.
„Константин Величков“, между маршрутно такси, в което пътувала ищцата - т. а. „Ситроен“,
модел „Джъмпер“, peг. №*******, управляван от В.Х.Х. и л. а. Ауди“, модел „А4“, peг.
№*******, управляван от М.Г.Г. и сумата от 42.90 лв., представляваща обезщетение за
причинени от горното ПТП имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение и медикаменти.
1
Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните
доказателства. Моли се решението да бъде отменено, а предявените искове срещу ЗК „Л.И.“
АД да бъдат уважени изцяло. Претендира се присъждане на сторените разноски в
първоинстанционното и във въззивното производство.
В установения от закона срок, въззиваемият ЗК „Л.И.“ АД, е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият „Б.В.И.Г.“ АД, е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Претендира присъждане на
сторените във въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ/отм./ “Увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя”. По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования - собственик на управлявания
микробус за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За възникването на имуществената отговорност на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от
КЗ отм. трябва да бъде осъществен следния фактически състав: застрахованият виновно да е
увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които да са в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и
наличие на правоотношение по договор за задължителна застраховка Гражданска
отговорност между делинквента и ответника.
2
След съвкупен анализ на доказателствата по делото и тяхната преценка, въззивният
съд стигна до извода, че не са налице елементите от фактическия състав на деликта -
противоправно поведение от страна на водача на буса, както и причинната връзка между
него и настъпилата вреда за пострадалата, включително презумпцията за виновност по
смисъла на чл.45 ал.2 ЗЗД е оборена. В тази връзка, съдът приема, че по делото е останало
недоказано пълно и главно твърдението на ищцата, че водачът на микробуса е нарушил
правилата за движение.
Видно от представеното решение № 426652/30.05.2018г. по АНД № 19192/2016г. на
СРС М. Г. е бил признат за невиновен в това, че на 09.09.2015г. при управление на лек
автомобил марка Ауди, извършил маневра ляв завой, като нарушил правилата за движение
по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на друг пътник в
автобуса – Т. З. Т, не ищцата по настоящето дело, поради което и решението е неотносимо
към настоящия спор и не обвързва съда.
Изслушана е и приета комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
съгласно която причина за настъпване на ПТП е поведението на двамата водачи, при липса
на данни за това на какъв светлинен сигнал на светофарната уредба е преминал всеки от
участниците. Не е възможно да се установи дали по време на ПТП ищцата е била права или
седнала, както и дали е била с поставен обезопасителен колан. Не може да се установи за
конкретния автобус дали седалките са били оборудвани с обезопасителни колани. След
изслушване показанията на разпитания свидетел В.Х., в съдебно заседание вещото лице
уточнява, че липсва циклограма, от която да е видно за кой водач какъв е бил светлинният
сигнал. Ако за насрещно движещия се автомобил /водача на Ауди/ сигналът също е бил
зелен, поведението на водача на лекия автомобил е предпоставило настъпването на ПТП,
ако микробусът е преминал на зелен светофар, то отново водачът на лекия автомобил е бил
причина за ПТП.
По делото е разпитан свидетелят В.Х., управлявал микробуса. Твърди, че на
кръстовището минал на зелен светофар, шофирал направо, но при навлизане в
кръстовището последвал удар с другия автомобил. Поддържа, че няма колани на седалките
за седящите пътници.
След връщане на делото за разглеждане по предявения срещу евентуалния ответник
иск е разпитан свидетелят М. Г., управлявал лекия автомобил. Същият твърди, че завил
наляво, на зелен сигнал на кръстовището и видял, че срещу него идва автобус, натиснал
спирачките, но последвал удар. Лентата, по която се движел микробусът била само за
направо с отделна секция на светофара. През това време за завиващите наляво сигналът бил
червен.
Други доказателства за механизма на ПТП, противоправността и причинната връзка с
настъпилите вреди не са ангажирани.
От така събраните по делото доказателства не може да се установи с категоричност
противоправно поведение на водача, управлявал микробуса, което е една от предпоставките
за уважаване на иска.
Според разясненията в съобразителната част на Тълкувателно решение № 2/
06.06.2012г. по тълк. д. №1/ 2010г. на ОСТК на ВКС, прякото право на пострадалия по
чл.226, ал.1 КЗ има вторичен характер спрямо деликтното му право по чл. 45 ЗЗД, тъй като
не може да се породи, ако увреденият няма право на обезщетение за деликт, застрахователят
не дължи повече от дължимото от прекия причинител на непозволеното увреждане, а
погасяването на деликтното право води и до погасяване на прякото притезание по чл. 226,
ал.1 КЗ.
3
Следва да се отбележи, че СРС неправилно е допуснал до разпит св. М. Г., след
отмяна на определението, с което е прекратил производството по делото срещу втория
ответник, тъй като това искане е било преклудирано. Производството срещу този ответник е
било прекратено едва с постановяване на първото решение по делото, което е и предмет на
обжалване, и са били събрани всички поискани от страните в съответните процесуални
срокове доказателства. До постановяване на първото по делото решение не е бил поискан
разпит на този свидетел. Същевременно, въпреки че е допуснал до разпит св. Г., СРС е
оставил без уважение искането за допускане на САТЕ във връзка с противоречието в
свидетелските показания. Във въззивната жалба обаче не се съдържат оплаквания в тази
връзка, не е поискано и събирането на други доказателства.
Дори да се вземат предвид показанията на този свидетел, то е налице пълно
противоречие между тях и предходно разпитания свидетел В.Х.. Обясненията между
страните относно това кой на какъв сигнал на светофара е навлязъл в кръстовището са
изцяло противоречиви, като всеки от тях твърди, че е навлязъл в кръстовището на зелен
светофар. При това положение ищцата следваше с други доказателствени средства да
установи при условията на пълно и главно доказване механизма на ПТП. Нещо повече, след
разпита на св. В.Х., в съдебно заседание вещото лице уточнява, че липсва циклограма, от
която да е видно за кой водач какъв е бил светлинния сигнал, но ако за водача на Ауди
сигналът също е бил зелен, поведението на водача на лекия автомобил е предпоставило
настъпването на ПТП, доколкото микробусът се е движел направо. Ето защо, само от
показанията на разпитаните по делото свидетели не може да се установи кой на какъв
светлинен сигнал е навлязъл в кръстовището. С оглед на изложеното, не може да се
установи противоправно поведение на водача на микробуса. Дори да се приеме, че и за
двамата водачи светлинния сигнал е бил зелен, съгласно ЗДвП предимство има движещият
се направо, тоест водачът на микробуса.
Цитираното от въвзивника решение в жалбата № 121/18.09.2014г. по т. д. №
2859/2013г. на ВКС е неотносимо към настоящия случай. Същото е допуснато до касация по
въпроса: „При съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко делинквенти,
застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от тях,
отговаря ли спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на
застрахователната сума, или отговаря съобразно приноса за увреждането на застрахования
при него делинквен?”. В така цитираното решение е установено противоправно поведение и
у двамата водачи, тоест всеки от тях е допринесъл за вредоносния резултат. В настоящия
случай обаче, от събраните по делото доказателства не се установява водачът на микробуса
да е нарушил правилата за движение, респективно да е допринесъл изцяло или частично за
настъпване на вредоносния резултат. Видно от приетата експертиза произшествието е било
непредотвратимо за двамата водачи от момента, в който лек автомобил Ауди е навлязъл в
платното за движение на микробуса.
Не могат да бъдат споделени оплакванията на ищцата във въззивната жалба, че
водачът на автобуса е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 и чл. 47 от ЗДвП. Избраната от
водача на микробуса скорост от 37 км. ч. не може да бъде определена като несъобразена за
движение в градски условия. Не се установява водачът да е нарушил и разпоредбата на чл.
50 а от ЗДвП, съгласно който е забранено навлизането в кръстовището и при разрешаващ
сигнал на светофар, ако обстановката в кръстовището ще го принуди да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Не се събраха никакви
доказателства при навлизане в кръстовището обстановката да е била такава, която ще го
принуди да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.
Действително вещото лице по съдебно-автотехническа експертиза заключва, че
причина за настъпване на ПТП е поведението на двамата водачи, но също така и изрично
посочва, че този извод прави при липса на данни за това на какъв светлинен сигнал на
4
светофарната уредба е преминал всеки от участниците, като при предоставяне на такива
данни заключението в тази част подлежи на корекция. Установяването на противоправното
поведение не може да се основава на вероятности и да почива на предположения.
Действително вината се презумира, каквито доводи е изложила във въззивната жалба
ищцата, но в случая исковете подлежат на отхвърляне, тъй като не е безспорно установено
противоправно поведение от страна на водача на микробуса.
В тази връзка неустановяването на противоправно поведение от страна на водача на
микробуса освобождава същия от гражданска отговорност по смисъла на чл. 45 ЗЗД, а
застрахователя от задължението за изплащане на обезщетение на увреденото лице въз
основа на сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ с неговия работодател.
Според възприетото със задължителната практика на ВКС /ТР № 1/2014г. на ОСГТК
на ВКС/, с имуществената застраховка“Гражданска отговорност“, която има обезщетителен
характер, се дава застрахователна закрила на застрахования срещу риска да възникне в
негова тежест отговорност за непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й
е да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото
увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования деликвент.
Следователно, непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие и последното ще е налице дотолкова, доколкото е осъществен
деликтът, а в случаите когато отсъства деликт, застрахователят по застраховката срещу
гражданска отговорност не следва да отговаря.
Поради съвпадане крайните изводите на двете инстанции, решението на СРС следва
да се потвърди.
Липсва подадена въззивна жалба срещу решението по отношение на втория ответник.
На 21.10.2022г. ищцата е подала „допълнение към въззивна жалба”, с която е посочила, че
счита, че правилно СРС е отхвърлил предявения евентуален иск срещу ЗАД „БВИГ“, поради
което и решението от 03.10.2022г. е влязло в законна сила.
По разноските:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия „БВИГ” ЕАД следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер в производството пред СГС.
С отговора на въззивната жалба ЗК „Л.И.” АД е претендирал адвокатско
възнаграждение, но не представя доказателства за това, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20014408 от 18.01.2021 г., постановено по гр. д. №
74410/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 165 с-в..
ОСЪЖДА С. Б. О – К., ЕГН ******* да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД, ЕИК ******* ,
5
на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сумата от 100 лв. представляваща направените
пред въззивна инстанция разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните, при предпоставките на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6