Решение по дело №7376/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4972
Дата: 13 август 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Велина Светлозарова Пейчинова
Дело: 20201100507376
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

    

                гр.София, 13.08.2020 година

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                                                         мл.с.: МАРИЯ ИЛИЕВА

                                   

като разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА ч.гр.дело №7376 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по чл.435 и следв. от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ***, подадена чрез юрисконсулт Ст.Д.- длъжник по изпълнително дело №20207850400070 по описа на ЧСИ Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, с район на действие СГС, срещу постановление изх.№832/11.06.2020г., с което във връзка с постъпило възражение вх.№649/01.06.2020г. се отказва да се намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 230.00 лв. до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 100.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се намали начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 34.96 лв. с ДДС. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски. Твърди се, че на взискателя по изпълнителното дело се дължат единствено разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на делото в размер на сумата от 100.00 лв., съгласно действащата към момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение редакция на чл.10, ал.1 от Наредба №1/09.07.2004г. /действаща от 15.05.2020г./. Поддържа се, че с оглед обстоятелството, че не са били извършвани действия по водене на делото на взискателя не се дължи възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага се още, че следва да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, която не е правилно изчислена, дължи се само върху материалния интерес по изпълнителното дело, без да се включват и разноските по изпълнението. Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител претендира присъждане на направени разноски по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата и взискател по изпълнението – С.Д.З., чрез адв.М.Л., депозира отговор, в който взема становище за неоснователност на постъпилата жалба. Твърди се, че договореното и платено от взискателя адвокатско възнаграждение е в минимален размер, не е налице прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което възражението на длъжника за намаляване на направените разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. Твърди се още, че размерът на сумите, съставляващи такси по принудителното изпълнение, са нормативно определени, съгласно ТТРЗЧСИ и по конкретното изпълнително дело са правилно начислени. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената жалба.

ЧСИ Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за неоснователност на жалбата.

           Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Изпълнително дело №20207850400070 по описа на ЧСИ Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, с район на действие СГС, е образувано по молба на С.Д.З., чрез адв.М.Л., срещу длъжника - „Т.С.“ ЕАД, ***, въз основа на изпълнителен лист от 05.02.2020г., издаден по гр.дело №74213/2017г. по описа на СРС, Г.О., 179 състав. На длъжника - „Т.С.“ ЕАД, *** е връчена покана за доброволно изпълнение, с която освен дължимите по приложения изпълнителен лист суми, длъжникът е поканен да заплати и сумата от 230.00 лв., разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя за платено адвокатско възнаграждение, както и такси по ТТР към ЗЧСИ, които включват: такса за образуване на делото, такса за удостоверение от НАП по чл.191 от ДОПК, такса за връчване на покана за доброволно изпълнение, такса за налагане на запор, такса за три броя съобщения при прекратяване на делото, такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на сумата от 34.96 лв. с ДДС.

 В срока за доброволно изпълнение длъжникът - „Т.С.“ ЕАД, *** е депозирал писмено възражение вх.№649/01.06.2020г., в което е направено възражение за прекомерност на разноски за дължимо адвокатско възнаграждение в размер на 230.00 лв., като е поискано същото да бъде намалено съобразно предвидените в Наредба №1/09.07.2004г. минимални размери само за образуване на изпълнително дело от 100.00 лв.. В същото възражение са наведени доводи, че начислената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ от 34.96 лв. с ДДС не е правилно изчислена, тъй като е включено адвокатското възнаграждение, което е отделно вземане за разноски по изпълнителното производство, в събраната сума по смисъла на т.26 от ТТР към ЗЧСИ, което е незаконосъобразно.

С постановление изх.№832/11.06.2020г. ЧСИ Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, с район на действие СГС, във връзка с постъпило възражение вх.№649/01.06.2020г. от длъжника - „Т.С.“ ЕАД, ***, отказва да намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 230.00 лв. до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 100.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да намали начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 34.96 лв. с ДДС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:        

           Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските /чл.435, ал.2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.           

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – така определение №403/1.12.2008г. по ч.гр.д. №1762  от 2008г. на ВКС, V Г.О..

 В настоящия случай изпълнителното дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив освен единствено да подаде молба за образуване на процесното изпълнително дело пълномощника на взискателя - адв.М.Л. не е извършил други процесуални действия по делото с цел удовлетворяване на паричните вземания. Подадените допълнителни молби по делото не могат да бъдат приети като извършване на отделни процесуални действия от пълномощника на взискателя.   

Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. /в редакция, действаща съм датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника -  обн.ДВ, бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г./ минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 100.00 лв., а за водене на изпълнително дело и извършване на действия, с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/10 от съответното възнаграждение, посочено в чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата. В настоящия случай упълномощеният от взискателя адвокат, чието възнаграждение е уговорено и заплатено в размер на сумата от 230.00 лв. за образуване и водене на изпълнително дело, е извършил по процесното изпълнително дело, единствено подаване на молба за образуването му въз основа на изпълнителен лист от 05.02.2020г., издаден по гр.дело №74213/2017г. по описа на СРС, Г.О., 179 състав. В тази връзка съдът приема, че дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение, възлизат на 100.00 лв. - за образуване на изпълнително дело, съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г., в редакция, обн.ДВ, бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г.. От друга страна предвид обстоятелството, че упълномощеният от взискателя адвокат не е извършил други действия по водене на изпълнителното дело/ освен подаване на молба за образуването му/, то не се дължат разноски на длъжника по чл.10, т.2 от Наредбата. В тази връзка възражението на длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер на сумата от 100.00 лв..

 С оглед на гореизложеното, възложените на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 230.00 лв., следва да бъдат намалени до дължимите такива за образуване на изпълнителното производство в размер на сумата от 100.00 лв., който размер изцяло съответства на минималния такъв съгласно чл.10, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция, обн.ДВ, бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г./. С оглед факта, че срещу длъжника след изпращане на поканата за доброволно изпълнение не са били извършвани, вкл. след изтичане на срока за доброволно изпълнение, никакви процесуални действия, насочени към удовлетворяване на парични вземания, взискателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение за водене на изпълнителното дело, свързани с процесуално представителство, защита и съдействие по извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – чл.10, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г..

На следващо място основателна се явява и подадената жалба в частта, в която се прави искане за намаляване на определената от ЧСИ Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, с район на действие СГС, по изпълнително дело 20207850400070 пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. По процесното изпълнително дело съдебният изпълнител е изчислил дължимата пропорционална такса върху размера на всички събрани вземания, към които се включва както сумата по изпълнителен лист, така и начислени разноски. Настоящият състав счита, че материалният интерес, върху който се изчислява пропорционалната такса, е само присъденото вземане по изпълнителния лист. При определяне на дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не се включват и начислените разноски, в т.ч. и адвокатско  възнаграждение. Ето защо и съобразно т.26, б."а" от ТТРЗЧСИ, дължимата пропорционална такса е в размер на 10.00 лв. без ДДС или 12.00 лв. с вкл. ДДС при материален интерес от 52.40 лв. /по изпълнителен лист от 05.02.2020г., издаден по гр.дело №74213/2017г. по описа на СРС, Г.О., 179  състав/.  

С оглед на изложеното, съдът приема, че обжалваното постановление изх.№832/11.06.2020г., с което ЧСИ Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, с район на действие СГС, във връзка с постъпило възражение вх.№649/01.06.2020г. от длъжника - „Т.С.“ ЕАД, ***, отказва да намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 230.00 лв. до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 100.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да намали начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 34.96 лв. с ДДС, следва да бъде отменено като незаконосъобразно, като дължимото на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 230.00 лв., следва да бъде намалено до размер на сумата от 100.00 лв., както и да бъде редуцирана начислената пропорционална такса по т.26, б."а" от ТТРЗЧСИ при материален интерес от 52.40 лв. /по изпълнителен лист от 05.02.2020г., издаден по гр.дело №74213/2017г. по описа на СРС, Г.О., 179  състав/ на размер от 12.00 лв. с вкл. ДДС.

По отношение на разноските по настоящето дело:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е основателна. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като взискателя /ответник по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не следва да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл.441 от ГПК.

            Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В състав,

 

                                                 Р     Е     Ш     И   :

          

            ОТМЕНЯ като незаконосъобразно постановление изх.№832/11.06.2020г., с което ЧСИ Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, с район на действие СГС, във връзка с постъпило възражение вх.№649/01.06.2020г. от длъжника - „Т.С.“ ЕАД, ***, отказва да намали размера на приети по делото разноски за адвокатски хонорар на взискателя от 230.00 лв. до минималния такъв за образуване на изпълнително дело от 100.00 лв. на основание чл.10, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция, обн.ДВ, бр.45/2020г., в сила от 15.05.2020г./, както и да намали начислена пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 34.96 лв. с ДДС

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за взискателя - С.Д.З., с ЕГН **********, с адрес ***; по изпълнително дело 20207850400070 по описа на ЧСИ  Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, от 230.00 лева на 100.00 лева /сто лева/.

ОПРЕДЕЛЯ пропорционална такса по изпълнително дело 20207850400070 по описа на ЧСИ  Л.М., с рег.№785 при КЧСИ, при материален интерес от 52.40 лв. /по изпълнителен лист от 05.02.2020г., издаден по гр.дело №74213/2017г. по описа на СРС, Г.О., 179  състав/ дължима на основание т.26, б.”а“ от Тарифа за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, в размер на сумата от 12.00 лв. /дванадесет лева/ с вкл. ДДС.

           РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

                                  

                                                                              

                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                   

 

                                                                                                          

                                                                 2.