Определение по дело №147/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

Постъпила е жалба В.№ 9623 от 15.12.2009 год. от Директора на Регионална дирекция"Г. П. Г.С. срещу решение № 1 от 25.11.2009 год. по Г.дело № 366/2008 год. по описа на Районен съд Г.С., като се твърди, че то е неправилно и необосновано. Не е установено по категоричен начин твърдяното от ищеца професионално заболяване и пряката му връзка с работата в дирекцията. Нещо повече видно от последното експертно решение на НЕЛК № 0904 от 17.12.2007 год. на ищцата е дадено 10% професионално заболяване - "спондилоза с вегетосъдови нарушения в горни крайници" и 35% общо заболяване.През периода 2005 -2008 год. на ищцата са изплащани обезщетения и помощи във връзка със заболяването й на обща стойност 773,06 лева и направила разходи за лечение на заболяването в размер на 332,83 лева. Не е доказана и отговорността на работодателя за настъпване на въпросното заболяване, то е резултат на професионалната й кариера с оглед възрастта и професионалния й стаж. Определения размер на неимуществените вреди "по справедливост" е незаконосъобразно и необосновано, не е установено по категоричен начин причинната връзка между заболяването и работата й в дирекцията. Моли да се отмени решението на първоонстанционния съд

В съдебно заседание възивната жалба се подържа от юрист. Христова, която развива събражения, че не е налице професионално заболаване 50%, както изисква закона и че за времето през което ищцата е работила в дирекцията е получила като обезщетение сумата 773 лева и разходи за лечение в размер на 332 лева за периода 2005 - 2008 година и работодателят няма задължение за заплащане на вреди за професионално заболяване.

От възиваемата страна е постъпил писмен отговор със становище да се потвърди решението на първоинстанционния съд, ведно с разноските. В съдебно заседание А.М. подържа изложеното в отговора.

Възивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259 от ГПК от надлежна страна и в срок, П. наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Внесена е ДТ.

Обжалваното решение е валидно и допустимо - постановено е от компетентен съд съобразно правилата на родовата и местна подсъдност от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда.

Възивната жалба по същество е неоснователна.

Първоинстанционният съд като е постановил решение № 105 от 25.11.2009 год. по Г.дело № 366/2008 година е приел в мотивите си, че са налице предпоставките на чл.200 от КТ за ангажиране отговорността на ответника за репариране на претърпените от ищеца неимуществени вреди. В реултат на изпълнение на възложената работа в РГС ищцата е получила заболяване "шийна спондилоза с вегетосъдови нарушения в горните крайници", което професионално заболяване е довело до трайна нетрудоспособност 10%.. В редакцията на чл.200 от КТ не са изброени изчерпателно кои вреди следва да се обезщетят от работодателя. Задължението за обезвреда произтича от препращата норма на чл.212 от КТ към правилата за деликтна отговорност - чл.51 ал.1 от ЗЗД - на обезщетение подлежат всички вреди които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на работодателя е договорна - на основание трудовото правоотношение с увредения. В хипотезата на трайна нетрудоспособност под 50%, което също е увреждане на здравето на работника е приложима защитата на КТ. Изменението на КТ от 2004 год. е заменило понятието "инвалидност" с "трайна нетрудоспособност над 50%" уеднаквявайки терминологията по КТ и КСО. Тази промяна не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди. Обезщетението за неимуществени вреди и в хипотезата на чл.200 от КТ се определя от съда чрез прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.

Възивният съд споделя изцяло изразеното становище от първоинстанционния съд досежно ангажиране отговорността на ответната страна по смисъла на чл.200 от КТ, тъй като е установено по категоричен начин, че ищцата страда от ` професионално зяболяване, което е довело до трайна неработоспособност 10%. С изменението на чл.200 ал.1 от КТ /д.в.бр.52 от 2004 год./ законодателят, запазвайки отговорността на работодателя П. временна нетрудоспособност и трайна неработоспособност над 50% я е ограничил по отношение на трайната неработоспособност под 50%, изключвайки работниците с такъв процент трайна неработоспособност от оправомощените да получат обезщетения. Така обаче са дискриминирани тези работници в сравнение и с онези, които са получили временна нетрудоспособност. Разпоредбата на чл.200 ал.1 пр.2 от КТ противоречи на Европейската Конвенция за защита правата на човека , вр. чл.1 от Протокол - нарушава се принципа на равенство и недискриминация ако има различно отношение към еднакви случаи и съгласно чл.5 ал.4 от Конституциата на РБ ЕКЗПЧ има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които й противоречат. Отговорността на работодателя по чл.200 е винаги обективна, т.е. без значение за реализирането и е дали негови служители са действали виновно или не, дали са създадени безопасни условия на труд или не. Релевантно за обезщетяването е само евентуалното съпричиняване от страна на работника. Отговорността на работодателя е и договорна - на основание трудовото правоотношение с увредения и това изключва приложението на деликтната отговорност по ЗЗД с изключения на правилата към които препраща КТ с разпоредбата на чл.212 от КТ за определяне обезщетението за неимуществени вреди. В случаите на трайна неработоспособност под 50%, което също е увреждане здравето на пострадалия работник или служител е приложима зщитата на КТ. Да се приеме обратното, означава да се приеме, че са налице два различни реда за защита П. увреждане на здравето от трудова злополука като се прилага обективната отговорност на работодателя П. "временната неработоспособност" и "трайната нетрудоспособност над 50%", а П. "трайна неработоспособност под 50" да се прилага гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 от ЗЗД, елемент от фактическия състав на която е виновното деяние на служители на работодателя. Фактически изменението на КТ през 2004 тод. е заменило понятието "инвалидност" с "трайна нетрудоспособност над 50%", като тази промяна не изключва отговорността на работодателя за всички причинени на работника вреди от трудова злополука или професионално заболяване.

Изложените съображения за материална законосъобразност обосновават извода да се потвърди решението, с което искът по чл.200 от КТ е уважен.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно размера на присъденото обезщетение по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Правилно съдът е отчел, че заболяването е съпроводено с болки в гръбначния стълб, в шийната и раменните области, с разпространяване на горните крайници, съпътствани с изтръпване, оточност и намалена чувствителност на пръстите и китките. Налице е постоянност на болките и неблагоприятна прогноза за развитие на заболяването. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че възивника е получила обезщетения и помощи от работодателя и разходи за лечение около 1000 лева. Това действие на работодателя не изключва ангажиране на отговорността му по реда на чл.200 от КТ, която е нормативно регламентирана.

Ще следва да се присъдят направените разноски за втората инстанция в размер на 260 лева в полза на възивника Ц. П..

Предвид горното възивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 105 от 25.11.2009 год. по Г.дело № 366/2008 година по описа на Смолянски районен съд.

ОСЪЖДА Регионална дирекция "Г. П. Г.С. да заплати на Ц. И. П. отГ.С. Б.”. № 42,В.А,.3, А. разноските за втората инстанция в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.