Р Е Ш Е Н И
Е
04.05.2017 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО,
V-ти
Районен съд –
Дупница състав
24.04. 2018
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Сашка Вукадинова
2.
Секретар:
Председателя
на състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
Гражданско 1213 2017
дело № по описа за г.
Д.В.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, е предявил срещу „АСО – МЛ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Твърдишки
проход“ № 15, представлявано от управителя М. Манолов М., обективно съединени
искове с правно основание чл.262, вр.
чл.143 и чл.224, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че работил в ответното дружество от 23.07.2015г. до
19.07.2016г. на длъжност „охранител“. Задължението му било да охранява
техниката и материалите на база „Самораново“, собственост на „Глав Булгар
Строй“ АД. При назначаването му работа били общо 5 души, при норма 6 души, като
постовете за охрани бяха два: единият за 24 часова охрана от 7.00 часа на
единият ден до 7.00 часа на другият ден и колегата дежурил 24 часа се сменял с
друг колега който поемал новата 24 часова смяна на този пост; другият пост бил
на 12 часово дежурство от 19.00 часа на съответния ден до 7.00 часа на другия
ден. Дежурили от месец август на 2015 г. до месец март на 2016 г., като давали
дежурства общо 5 души при норма 6 души или общо за 8 месеца петимата назначени
охранители полагали извънреден труд, над определената по КТ норма за труд. Този
извънреден труд до настоящият момент не им е изплатен и съответно ответното
дружество не е заплатило обезщетение по
чл.143 и следващите от КТ в размер на общо 1 912.00 лева за общо 478 часа
извънреден труд, за месеци, както следва:
месец август 2015г.-извънреден труд 12 часа в размер 48.00 лв.; месец
септември 2015г.-извънреден труд 84 часа в размер на 336.00 лв.; месец октомври
2015г.-извънреден труд 86 часа в размер на 344.00 лв., за месец ноември
2015г.-извънреден труд 36 часа в размер на 144.00 лв., месец декември 2015г.-
извънреден труд в размер на 36 часа или дължима сума в размер на 144.00 лв.;
месец януари 2016г.-извънреден труд в размер на 80 часа или дължима сума в
размер на 320.00 лв., месец февруари 2016г.-извънреден труд в размер на 60 часа
или дължима сума в размер на 240.00 лв., месец март 2016 г.-извънреден труд в
размер на 84 часа или дължима сума в размер на 336.00 лева или общо в размер на
1 912.00 лева. При връчването на трудовата му книжка, в нея било отразено
че му е изплатен дължимия размер на полагащия му се платен отпуск по КТ и
трудов договор, но такъв до настоящия момент не му е заплатен.
Твърди, че заедно с колегите му направили редица опити да уредят
извънсъдебно отношенията си с ответното дружество, но това не станало, поради
което ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати горепосочените обезщетения за положения от него извънреден труд, както
и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 396.56 лв.
В срока по чл.131 ГПК е
постъпил отговор от ответника, с който се изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявения иск. Ответното дружество твърди, че на ищеца не се
дължи трудово възнаграждение в посочените в исковата молба размери и периоди за
положен от него извънреден труд, понеже такъв не е бил положен. „АСО - МЛ” ЕООД
не дължи на ищеца и обезщетение за неползван платен годишен отпуск по чл. 224,
ал. 1 КТ, тъй като същото му е било изплатено. Ответникът сочи, че работното
време на ищеца е било с 12 - часова продължителност на работната смяна.
Работодателят със Заповед № 2/01.09.2013 г. на АСО - МЛ” ЕООД е въвел сумирано
отчитане на работното време с тримесечен период на изчисляване на работното
време.
Ответното дружество оспорва твърденията на ищеца, че при назначаването
му на работа постовете на охрана на обект „Самораново” били два - един за 24 -
часова охрана и друг за 12 - часово дежурство. Твърди че съгласно Договор за
физическа охрана от 20.05.2015 г.,
охраната на материално-техническата база - Самораново се е извършвала от
един пост, като режима на охрана е бил с продължителност от 24 часа.
Охранителите, които са извършвали охраната на този обект са били четирима,
включително с ищеца, като едва през декември 2015г. станали петима. Петият
охранител започнал да дава наряди на 23.12.2015г., тъй като ГБС
„ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО” АД поискало допълнителна нощна охрана на обекта.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и по свое вътрешно убеждение прие за
установено следното от фактическа страна:
Видно е от
събраните по делото писмени доказателства: Трудов договор № 073/23.07.2015г., Допълнително
споразумение от 29.01.2016г., Заповед
№ 062/20.07.2016г. и трудова книжка, че ищецът е работил на длъжност
„охранител“ в „АСО-МЛ“ ЕООД, с място на работа-«Материално-техническа
база-Самораново», находяща се в землището на с. Самораново, общ. Дупница, обл.
Кюстендил, за неопределен срок, при пълно работно време. Първоначално
уговореното основно месечно трудово възнаграждение било в размер на 380.00лв.,
а с допълнителното споразумение от 29.01.2016г. е увеличен размерът на същото
на 420.00 лв. Със Заповед №
062/20.07.2016г. на
управителя ответното дружество, връчена на 20.07.2016г., на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца. В заповедта е вписано, че на основание
чл.224, ал.1 от КТ, на ищеца следва да се изплати обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск в размер на 396.56 лв.
Видно от приетата като
доказателство по делото Заповед № 2/01.09.2013г. на управителя на ответното
дружество, е установено тримесечно сумирано изчисляване на работното време на
назначените служители на длъжност „охранител“, считано от 01.10.2013г.
Представен е и правилник за вътрешния трудов ред в „АСО-МЛ“ ЕООД.
От представените 12 бр.
разчетно-платежни ведомости и 12 бр. извлечения от системата на Райфайзен Банк,
се установява изплащането на дължимите трудови възнаграждения на ищеца.
От ответника са
представени 9 бр. графици /месечни/ за нарядите на обект „Самораново” за
периода от месец юли 2015 г. до месец март 2016 г., подписани от управителя на
ответното дружество, от които се установява, че смените, при които ищецът е
давал дежурство на охранявания обект, са с 12-часова продължителност. Ищецът
също е представил 12 бр. графици за дежурства, подписани от самия него, с
отбелязване, че са утвърдени „по телефона“ от М.М.. При сравнението на
приложените копия с представените в открито съдебно заседание оригинали, съдът е
констатирал, че няма разлика между копието и оригинала, но в представените от
ищеца графици са налице множество зачерквания, поправки и забелвания с
коректор.
От ответника са
представени три броя разходно-касови ордери: РКО №ТД73-1, РКО №ТД73-2 и РКО
№ТД73-3, издадени от „АСО - МЛ” ЕООД за платени на ищеца, заплата за месец юли
и обезщетение по чл. 224 КТ. Ищецът е оспорил автентичността на представените
РКО, поради което съдът е открил производство по чл.193 от ГПК. Вещото лице по
назначената съдебно-почеркова експертиза дава заключение, че подписите, в графа
„получил сумата“ в РКО №ТД73-1 и РКО №ТД73-2 са изписани от Д.В.Ч., а в подписа
в графа „получил сумата“ в РКО №ТД73-3 не е положен /изписан/ от Д.В.Ч.. С
оглед заключението на съдебно-почерковата експертиза, съдът приема, че
оспорването истинността на РКО №ТД73-3 е доказано от ищеца и оспореният документ
е неистински (неавтентичен), поради което не следва да бъде изключен от
доказателствата по делото.
Представени са и други неотносими към предмета на
правния спор писмени доказателства, които не следва да бъдат обсъждани.
От заключението на вещото лице Н.Ш. по назначената
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че не е налице положен извънреден
труд от ищеца за периода от 23.07.2015г. до 23.07.2016г. Вещото лице сочи, че между "АСО-МЛ” ЕООД и „ГБС-инфраструкторно
строителство” АД е сключен Договор за охрана на обект „Материално - техническа
база - Самораново”, с.Самораново, общ. Дупница № 400062/25.05.2016г. , съгласно
който обекта е поставен под 24-часова охрана. За изпълнение на договорената 24-часова
охрана, ответното дружество е разработвало ежемесечни работни графици за
исковия период, като работните графици са подготвени съобразно работното време
в условията на 12-часова продължителност па работната смяна. Отчитането на
положения труд на работещите на процесния обект, в частност на ищеца се
извършва на база действително отработени човеко-часове по график. Съгласно
необходимостта от денонощна охрана на обекта и изготвените за тази цел работни
графици са назначени четири броя охранители, в т.ч. и ищеца, считано от
23.07.2015г. По искане на клиента от м.12.2015г. е въведена допълнителна нощна
охрана на обекта, за което е назначен пети охранител. От м. 12.2015г. работните
графици се разработват и отчитат на база 5 бр. охранители при 12 часова работна
смяна. Със Заповед № 02 от 01.09.2013г. на Управителят на ответното дружество е
въведено сумирано отчитане и изчисление на работното време. При сумираното
отчитане на работното време и остойностяването му, положеният нощен труд се
превръща в дневен, като получените дневни дни се прибавят към отработените
такива.
По делото са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Емил Генчов Вучков и Стефан Иванов Александров. Свидетелят Вучков дава показания, че са рабили заедно с ищеца на охранявания
обект, като давали 24-часови дежурства, след което 24 часа почивали. Графиците
за дежурства на обекта били съставяни от ищеца, той ги пишел и подписвал, след
утвърждаването им по телефона от М.М..
Свидетелят Стефан Александров дава показания, че обектът
в с. Самораново се охранявал от четирима човека, на един пост, а в края на
годината-от пет. Графиците за дежурствата се утвърждавали от управителя на
дружеството или упълномощено от него лице в офиса на фирмата в гр. София, след
което се разнасяли по обектите от М.М. и се давали на работниците.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска с правно основание чл.262, вр.
чл.143 от КТ:
Безспорно се установява в настоящото производство, че страните са се намирали
в трудови правоотношения в периода от 23.07.2015г. до 19.07.2016г., през който
период ищецът е работил на длъжност „охранител“ в „АСО-МЛ“
ЕООД, с място на
работа-«Материално-техническа база-Самораново», находяща се в землището на с.
Самораново, общ. Дупница, обл. Кюстендил, за неопределен срок, при пълно
работно време. В императивната
разпоредба на чл. 128 от КТ е установено основното задължение на работодателя
да изплаща на работника уговореното в трудовия договор възнаграждение като
насрещна престация за предоставената и използваната от него работна сила. Видно
от представените от ответника 12 бр. разчетно-платежни ведомости и 12 бр.
извлечения от системата на Райфайзен Банк, дължимите трудови възнаграждения са
изплащани редовно от ответното дружество на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от КТ за положен извънреден труд се заплаща
трудово възнаграждение в увеличен размер, визиран в разпоредбата на чл. 262 от КТ. Съобразно установеното в чл. 262 от КТ, положения извънреден труд се
заплаща с увеличение уговорено между работника и работодателя, но не по-малко
от посоченото в същата законова разпоредба. Наред с това, когато не е уговорено
друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с
трудовия договор. В разпоредбата на чл. 143 от КТ е дадено легално определение
на понятието „извънреден труд”, а именно: извънреден е трудът, който се полага
по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или
на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него
работно време. Действително, съгласно изискванията на чл. 149 от КТ,
работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд,
но от неизпълнение на това свое задължение той не може да черпи права, тъй като
това не е нито форма за действителност, нито е единствено доказателство за
положения извънреден труд, заплащането на който – в увеличен размер, е
задължение на работодателя, независимо дали е положен законно или не. Работникът е този, който следва да докаже полагането на извънреден
труд с помощта на всички доказателствени средства.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства не се установи че
ищецът е полагал извънреден труд в претендирания период. Заключението на вещото
лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, е категорично, че през процесния период няма
полаган извънреден труд от ищеца. Вещото лице сочи, че между
"АСО-МЛ” ЕООД и „ГБС-инфраструкторно строителство” е сключен Договор за
охрана на обект „Материално - техническа база - Самораново”, с.Самораново,
общ.Дупница № 400062/25.05.2016г. /приет като доказателство по делото/,
съгласно който охранявания обект е поставен под 24-часова охрана. За изпълнение
на договорената 24-часова охрана, ответното дружество е разработвало ежемесечни
работни графици, съобразно работното време в условията на 12-часова
продължителност па работната смяна. Отчитането на положения труд на работещите
на процесния обект, в частност на ищеца се извършвало на база действително
отработени човеко-часове по график. Съгласно необходимостта от денонощна охрана
на обекта и изготвените за тази цел работни графици, били назначени четири броя
охранители, в т.ч. и ищеца, считано от 23.07.2015г. От м.12.2015г. е въведена
допълнителна нощна охрана на обекта, за което е назначен пети охранител. От м.
12.2015г. работните графици се разработвли и отчитали на база 5 бр. охранители,
пак при 12 часова работна смяна. Със Заповед № 02 от 01.09.2013г. на
Управителят на ответното дружество е въведено сумирано отчитане и изчисление на
работното време. При сумираното отчитане на работното време и остойностяването
му, положеният нощен труд се превръща в дневен, като получените дневни дни се прибавят
към отработените такива. Съгл.чл.136 КТ нормалната
продължителност на работната седмица е 5 дена при 8-часов работен ден, или
40-часа седмично. Нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа и 7 часа за нощна смяна. В чл. 142 ал.4 КТ е посочено, че при сумарното изчисляване на работното време, максималната
продължителност на работна смяна може да бъде до 12 часа, като
продължителността на работната седмица – до 56 часа. Това отклонение от
нормалната продължителност на работното време е с оглед възможността до края на
отчетния период по-голямата натовареност да се компенсира с почивки и така да
се постигне определената в чл.136 КТ нормална продължителност на работното
време. Затова и посочените в чл.144 КТ ограничения за нощния труд, не намират
приложение за нощните часове в нощните и признати за нощни смесени смени при
сумираното помесечно изчисляване на работното време /с приравняване на нощните
часове към дневни с прилагането на съответния коефициент/.
Видно от представените от ответното дружество графици за дежурства, които
са утвърдени от управителя, ищецът е давал 12-часови дежурства. Съдът не
кредитира представените от ищеца графици за дежурства, тъй като, както и самият
той твърди в съдебно заседание, същите са съставени и подписани от самия него,
поради което, като частен установителен документ не се ползват с
доказателствена сила относно отразените в тях обстоятелства. Съгласно чл.16 от
Правилника за вътрешния трудов ред на "АСО-МЛ” ЕООД, работещите в
дружеството работят и почиват по
предварително писмено утвърден от управителя на дружеството график, следователно
единствено меродавни са графиците за дежурства, писмено утвърдени от управителя
на дружеството-представени от ответника. Същите са в съответствие и с чл.15 от
Правилника за вътрешния трудов ред където е предвидено, че работното време на
охранителите, при въведено сумирано изчисляване на работното време е следното:
дневна смяна-начало на смяната 5°° ч.; край на смяната 17°°ч. или начало на
смяната 7°° ч. ; край на смяната 1900ч. или начало на смяната 800
ч.; край на смяната 20°°ч.; нощна смяна: начало на смяната 1700 ч.;
край на смяната 5.°° ч. или начало на смяната 1900 ч.; край на смяната
7,°°ч. или начало на смяната 20°° ч.; край на смяната 8°°ч. В този смисъл са и
показанията на свидетеля Александров, които съдът кредитира като непротиворечиви
и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Показанията на
свидетеля Вучков съдът не кредитира, тъй като същите са вътрешно противоречиви
и не съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за положен извънреден
труд в посочения от ищеца период е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно иска по чл. 224, ал.1 КТ, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се
признава за трудов стаж. Ответникът-работодател е този, който следва да докаже,
при условията на пълно и главно доказване, че е платил дължимото обезщетение.
В Заповед № 062/20.07.2016г. на управителя ответното дружество, с която, на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ, е прекратено
трудовото правоотношение на ищеца, е вписано, че на основание чл.224, ал.1 от КТ, на ищеца следва да се изплати обезщетение за неизползвания от него платен
годишен отпуск в размер на 396.56 лв. С оглед успешно проведеното оспорване
истинността на РКО №ТД73-3 и изключването му от доказателствата по делото,
следва да се приеме, че работодателят не е доказал изплащането на дължимото
обезщетение по чл. 224, ал.1 КТ на ищеца, поради което предявеният иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
Ищецът е поискал присъждане на разноски, но не е представил доказателства,
че същите са действително направени, съгласно разясненията, дадени в т.1 от
Тълкувателно решение № 6/2013г., постановено по тълк. дело №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС, тъй като в
представения договор за правна защита и съдействие, сключен с пълномощника му
адв. Н., никъде не е отбелязан размер на платеното адвокатско възнаграждение и
начин на плащане.
На осн. чл.78 ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
направените разноски по делото в размер на 579.76 лв., представляващи
възнаграждение за един адвокат, съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83 ал.1 т.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съда ДТ
върху уважената част от исковете в размер на 15.86 лв. и сумата от 67.00 лв.
възнаграждение за вещи лица, съразмерно с уважената част от исковете, по сметка
на Районен съд-Дупница.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу „АСО – МЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 15,
представлявано от управителя М. Манолов М., иск с правно основание чл.262, вр.
чл.143 от КТ за заплащане на сума в размер на 1 912.00 лева, представляваща обезщетение за общо 478 часа
положен извънреден труд в периода месец август 2015г.-месец март 2016г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „АСО – МЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 15,
представлявано от управителя М. Манолов М., да
заплати на Д.В.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 396.56 лв. /триста
деветдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за
неползван платен годишен отпуск при прекратяване на трудовото правоотношение.
ОСЪЖДА Д.В.Ч., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на „АСО – МЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 15,
представлявано от управителя М. Манолов М., сумата от 579.76 лв. /петстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и
шест стотинки/, представляващи сторените
от ответника разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА „АСО – МЛ” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Твърдишки проход“ № 15,
представлявано от управителя М. Манолов М., да
заплати държавна такса в размер на 15.86
лв. /петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, върху уважената част от
исковете, както и 67.00 лв. /шестдесет и седем лева/ възнаграждение за вещи лица, съразмерно с
уважената част от исковете, по сметката на Районен съд – Дупница.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: