Определение по дело №810/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 188
Дата: 31 януари 2023 г. (в сила от 31 януари 2023 г.)
Съдия: Елина Пламенова Карагьозова
Дело: 20223100900810
Тип на делото: Частно търговско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 188
гр. Варна, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Частно търговско дело
№ 20223100900810 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по молба вх. № 29639/14.12.2022 г. на
Национална агенция по приходите, с правно основание чл. 679, ал. 1 ТЗ, с
която е отправено искане за отмяна на решение на събрание на кредиторите
на несъстоятелността на „Булминерал“ АД (н) проведено на 08.12.2022 г., по
т.2 от дневния ред, с което е определен размер на текущо възнаграждение на
синдика в брутен размер на 2400 лева.
Молбата за отмяна е обоснована с твърдения, че решението ощетява
интересите на част от кредиторите с приети вземания в производството по
несъстоятелност. Налице е изменение на текущото възнаграждение на
синдика с решение от 05.06.2019г. от 800 на 1200 лева. Последвалото
повторно увеличение, без критерии и срокове за осребряване на масата на
несъстоятелността, се явява от съществено значение при управление и
ограничаване на разходите в производството. С взетото решение
обезпеченият кредитор „СПГ Тауър“ООД е увредил останалите хирографарни
кредитори, защото сумите за евентуалното допълнително възнаграждение ще
бъдат от имущество, което е необезпечено.
Синдикът и кредиторите с приети и неприети вземания, редовно
уведомени по реда на чл. 679 вр. чл. 619 ТЗ, не изразяват становище.
Съдът като обсъди доводите на страните, материалите по делото,
включително и извърши служебна справка по т.д.№ 1271/2016 г. по описа на
ВОС и по публичния Търговски регистър, намира за установено следното от
фактическа страна:
1
С решение № 149/27.2.2018г., постановено по т.д. No 1271/2016г. на
ВОС е обявена неплатежоспособността на „Булминерал“ АД, ЕИК *********
гр. Варна, бул. Сливница №28, на основание чл.630, ал.1 от ТЗ; открито е
производство по несъстоятелност; назначен е временен синдик.
С решение № 224/15.3.2019г., постановено по т.д. No 1271/2016г. на
ВОС длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановено е прекратяване на
дейността му, прекратени са правомощията на органите на дружеството и е
постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелностт, и разпределение на осребреното имущество.
От справка по партидата на „Булминерал“ АД – в несъстоятелност, ЕИК
********* в Търговския регистър се установява, че на 29.11.2022 г. е обявена
покана за събрание на кредиторите, което да се проведе на 08.12.2022г. от
09,00 часа в търговската зала на Варненски окръжен съд, с дневен ред: 1.
Вземане на решение за начина на продължаване осребряването на
имуществото на длъжника по чл.718 от ГПК; 2. Вземане на решение за
промяна размера на текущото възнаграждение на синдика.
Видно от протокола от проведеното на 08.12.2022г. събрание на
кредиторите на „Булминерал“ АД– в несъстоятелност, същото е открито в
09.00 часа, като за участие в събранието се явили кредиторите с приети
вземания: „СПС ТАУЪР“ ООД, „БОН МАРИН ЛОДЖИСТИК“ООД и
Национална агенция за приходите. Други кредитори не са се явили за участие
в събранието. На събранието е присъствал и синдикът Я.С.. Оспорване на
правото на глас на някой от кредиторите не е заявявано, нито съдът се е
произнасял нарочно по този въпрос.
Съгласно обявените в търговския регистър и одобрени от съда списъци
на приетите вземания и представения по делото обобщен списък на
кредиторите на дружеството с приети вземания към 24.11.2022 г.,
допуснатите до участие в събранието кредитори са носители на повече от 50
% от приетите вземания, като вземането на кредитора „СПС ТАУЪР“ ООД е
в размер на 63,58 %, вземането на кредитора „БОН МАРИН
ЛОДЖИСТИК“ ООД – 0,68%, а вземането на кредитора Национална
агенция за приходите – 26,45%, като при вземане на решенията по въпросите
от обявения в поканата дневен ред всеки от кредиторите е имал гласове в
размер, съответстващ на посочения такъв от размера на приетите вземания.
След проведено гласуване по обявения в поканата дневния ред, с
гласовете на кредитора „СПС ТАУЪР“ ООД е формирано мнозинство от
63,58 % и е прието решение за определяне на възнаграждение на постоянния
2
синдик Я.С. в брутен размер на 2400 лева, а останалите явили се кредитори са
гласували „против” така взетото решение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че депозираната молба за отмяна е допустима, тъй като е
подадена от легитимирано лице в границите на срока по чл. 679, ал. 2 ТЗ, с
изложени ясни твърдения относно релевантните факти, ясен петитум, като
държавна такса не се дължи от Държавата за настоящото производство /чл. 84
т.1 от ГПК/, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Разпоредбата на чл. 679 от ТЗ предвижда, че по искане на длъжника
или на кредитор, направено в 7-дневен срок от провеждане на събранието,
друг състав на съда по несъстоятелността може да отмени решение на
събранието на кредиторите, ако то е незаконосъобразно или съществено
ощетява част от кредиторите. Съдът е ограничен до посочените от кредитора
основания за отмяна на приетото решение, които в случая се свеждат до
твърдения, че опреденото възнаграждение на постоянния синдик съществено
ощетява кредиторите.
За да е налице хипотезата на чл.679, ал.1, пр.2 ТЗ, обуславяща отмяна
на решение на събрание на кредиторите - "при съществено ощетяване на част
от кредиторите", следва да се установи категорично, че въпросното решение
директно уврежда или пък създава възможност за такова разместване на
имуществени блага, при което една част от кредиторите в производството по
несъстоятелност биха били ощетени за сметка на удовлетворяване в по-
голяма степен на друга част или на един само кредитор, без това
предпочтително удовлетворяване да произтича от закона.
Решението относно размера на възнаграждението на синдика не е по
естеството си такова, че да поставя някой от кредиторите, или част от тях, в
неравностойни с другите кредитори условия. Възнаграждението на синдика,
независимо дали е текущо или окончателно, подлежи на изплащане като
разноски от масата и по естеството си обслужва интересите на всички
кредитори, а не само на някои от тях. Това е така, тъй като дейността на
синдика ползва всички кредитори. Действително при разпределение
разноските остават в ред непосредствено след кредиторите със специални
привилегии и преди вземанията с общи привилегии (чл. 722, ал.1, т.3 ТЗ), но
това не е следствие от размера на възнаграждението, а от учредените преди
откриване на производството обезпечения от самия длъжник, чието действие
законът съхранява в производство по несъстоятелност. Изплащането на
3
разноски преди вземанията на хирографарните кредитори е общ принцип в
принудителното изпълнение, а не резултат от решенето на събранието.
Освен това, съобразно нормата на чл.677, ал.1, т.5 ТЗ, в правомощията
на Събранието на кредиторите е определянето на текущото и окончателното
възнаграждение на постоянния синдик или неговото изменение, като
определянето на размера му е предоставен на преценката на предвиденото в
чл.676, ал.3 ТЗ мнозинство на кредиторите, сформирало решението си по
предвидения в чл.676, ал.2 ТЗ ред, които процедурни изисквания в случая са
изцяло спазени. Дори да е по-високо от обичайно определяните
възнаграждения на синдици по други дела, това не води до извода за
ощетяване на определена група кредитори - възнаграждението се заплаща от
масата на несъстоятелността, а с разходването на средства от нея
пропорционално намалява възможността за удовлетворяване на всички
кредитори, без някой да се оказва привилегирован или ощетен от това. А да
се приеме, че се ощетяват всички (включително мнозинството, взело
решението относно размера на възнаграждението) и на това основание да се
отмени решението, би било в противоречие с признатото от закона право на
преценка именно на това мнозинство да определи размера на
възнаграждението.
Следва да се има предвид и че производството по чл.679 ТЗ е
контролно-отменително и по законосъобразност, но не и с възможност за
преценка на решението на кредиторите по същество, т.е. съдът не може да
обсъжда въпроса дали това, за което са гласували кредиторите, е най-доброто
за дружеството и не съществува възможност за ревизиране по
целесъобразност на преценката на кредиторите, формирали мнозинството при
вземането на решението. Изявената воля на мнозинството по този въпрос е
извън контрола за законосъобразност, предмет на настоящото
производство. Допълнителна проверка на решението на мнозинството би била
в пряко противоречие с оперативната самостоятелност на органа на
кредиторите, в чиято изключителна компетентност е да преценява доколко
целесъобразно е всяко едно от предложенията. В този смисъл не се налага
установяване в настоящото производство на степента на удовлетворяване на
всички кредитори без отчитане на определеното възнаграждение.
В заключение, съдът счита, че не е налице решение, което да ощетява и
то съществено някои от кредиторите, поради което искането за отмяна на
решението на това основание се явява неоснователно.
Настоящото определение не подлежи на обжалване според
4
преобладаващата практика на съдилищата (Опр. №219/06.04.2015 г. по ч.т.д.
№3650/2014 г. на ВКС, I т.о. Опр. №142/08.03.2016 г. на ВКС по ч.т.д.
№337/2016 г., II т. о., ТК; Опр. №28/14.01.2014 г. по ч.т.д. №4450/2013 г. на II
т. о.; Опр. №721/23.11.2012 г. по ч.т.д.№709/2012 г. на I т.о.). Под "съответния
ред" по смисъла на чл.613а, ал.3 ТЗ законодателят е визирал предпоставките
за обжалваемост, съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК, които не са налице по
отношение на определението по чл.679, ал.4 ТЗ (по искане за отмяна решение
на събрание на кредиторите): същото не е преграждащо за развитието на
производството по несъстоятелност, както и обжалваемостта му не е изрично
предвидена в закона - определението по чл.697, ал.4 ТЗ е извън обхвата на
актовете в производството по несъстоятелност, които подлежат на
инстанционен контрол посредством частна жалба пред съответния апелативен
съд.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 29639/14.12.2022 г. на
Национална агенция по приходите, с правно основание чл. 679, ал. 1 ТЗ, с
която е отправено искане за отмяна на решение на събрание на кредиторите
на несъстоятелността на „Булминерал“ АД (н), проведено на 08.12.2022 г., по
т.2 от дневния ред, с което е определен размер на текущо възнаграждение на
синдика в брутен размер на 2400 лева.
Определението не подлежи на въззивно обжалване, по арг. на обратното
от чл. 613а, ал. 3 ТЗ вр. чл. чл. 274, ал. 1 ГПК.
Препис от определението да се връчи за сведение на длъжника и на
кредитора НАП.
Препис от определението да се изпрати на съда по несъстоятелността по
т.д. No 1271/2016г. на ВОС за сведение.
Определението да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ по т.д.№
1271/2016г. на ВОС, водено срещу длъжника „Булминерал“ АД (н), ЕИК
*********.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
5