№ 14716
гр. С., 05.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110119573 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на В. Н. С. срещу „Ф. Ю.“ ЕООД,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т.
1 и 2 КТ.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника на
длъжност „анализатор на операциите по управление на риска“ въз основа на трудов
договор № 44/12.07.2019 г., като трудовото правоотношение било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа, със Заповед №
****/13.01.2023 г. Оспорва реално да е налице намаляване обема на работата. Твърди,
че трудовите функции, изпълнявани от неговата длъжност, се осъществяват от общо
около 40 души, включително служителите на длъжността „старши анализатор –
рискови операции“, която счита за идентична, както и че на неговата длъжност през
месец януари 2023 г. седмица преди уволнението му са назначени двама нови
служители. Сочи, че не е осъществен подбор, а при условията на евентуалност – че
същият е незаконосъобразен. Иска се от съда да постанови решение, с което да
признае за незаконно и да отмени уволнението на ищеца и да възстанови ищеца на
заеманата до уволнението длъжност.
Ответникът в депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата
молба оспорва исковете като неоснователни. Поддържа, че трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено законосъобразно, като поддържа законосъобразност и на
извършен подбор между служителите, назначени на същата длъжност като ищеца.
Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, поради което на основание чл. 153 вр. чл. 146, ал.
1, т. 4 ГПК в доклада по делото като безспорни са отделени следните обстоятелства:
1
страните по делото са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на трудов
договор № 44/12.07.2019 г., по което ищецът е заемал длъжност „анализатор на
операциите по управление на риска“; същото е прекратено на основание чл. 328, ал. 1,
т. 3 КТ - поради намаляване обема на работа, със Заповед № ****/13.01.2023 г.; че към
м. 01.2023 г. служителите при ответното дружество на длъжността, заемана от ищеца -
анализатор на операциите по управление на риска“, са над 20, както и че през месец
януари преди уволнението на ищеца са назначени двама нови служители на същата
длъжност.
От представена по делото диплома за висше образование се установява, че
ищецът В. Н. С. има завършено такова със степен бакалавър по специалност
„Финанси“ и магистър по специалност „Счетоводство, контрол и кооперативен
анализ“.
По делото са представени длъжностни характеристики за длъжностите
„анализатор – рискови операции“ и „старши анализатор – рискови операции“, от които
се установява, че съгласно същите двете длъжности са с идентични трудови функции.
Приложена е Заповед № 06/09.01.2023 г., издадена от упълномощено от
управителя на „Ф. Ю.“ ЕООД лице, съгласно която е наредено прекратяването на
трудовото правоотношение с един служител на длъжност „Анализатор на операциите
по управление на риска“ във връзка с отчетено намаляване обема на работа, породено
от настъпилия спад в обемите на търговията с криптовалута в световен мащаб и
значителния, траен и продължаващ спад в натовареността на служителите от отдел
„Управление на риска“, заемащи сочената длъжност.
Представено е Приложение № 1 към Заповед 06/09.01.2023 г. за приемане на
правила за работа на комисия по извършване на подбор по чл. 329 КТ, както и
приложение № 1 към тези правила, в които са определени критериите за подбор и
тежестта на всеки от показателите в точки.
Приложен е протокол за извършен подбор № 1 от 10.01.2023 г., ведно с
Приложение № 1 към него, от които се установява, че подбор е осъществен между 27
лица на длъжност „Анализатор на операциите по управление на риска“ по критерии 1/
квалификация; 2/ служителят да не е бил поставен на план за подобряване на
представянето през последните три месеца, предхождащи оценяването; 3/ оценка на
представянето според най-голям брой транзакции грешно окачествени като легитимни,
а впоследствие докладвани като измамни за периода от 01.06.2022 г. до 31.12.2022 г.; 4/
оценка на представянето според ниво на качество на отработените задачи спрямо
приетите процедури и процеси на работа за период от 01.06.2022 г. до 31.12.2022 г.
За установяване на спорния по делото въпрос дали действително при
работодателя е налице намаляване обема на работа по делото са представени от
ответното дружество писмени доказателства – статистически данни от crypto.com
относно обема на търговията на криптовалута в световен мащаб за периода от м. май
2022 г. до м. януари 2023 г. /л. 30/ и изготвена от ответното дружество в табличен вид
статистика за показатели за маркери за извършена работа при ответника за същия
период /л. 31/. Видно от първата справка обемът на търговията в щатски долари през м.
май 2022 г. е на стойност 38 202 596 350 щ.д., през м. юни 2022 г. – 18 602 118 605 щ.д.;
през м. юли 2022 г. - 12 892 542 103 щ.д.; прец м. август 2022 г. – 13 772 508 200 щ.д.;
през м. септември 2022 г. – 7 569 279 641 щ.д.; през м. ноември 2022 г. – 10 083 114 869
щ.д., пред м. декември 2022 г. – 7 804 935 934 щ.д. и през м. януари 2023 г., -
9 750 550 151 щ.д.
От справката на л. 31 се установява, че за периода от м. май 2022 г. до м. януари
2
2023 г. се наблюдава тенденция за намаляване на броя на новорегистрирани клиентски
сметки, броя на одобрените и верифицирани клиентски сметки, броя на транзакциите,
както с банкови карти, така и с банкови депозити, и на обработените от системата за
оценка на риска транзакции. Отбелязан е и спад в броя на прегледани клиентски
сметки, в броя на обработени сигнали за високо-рискови транзакции, както и в общо
обработените задачи. По отношение на броя на обработени имейли, адресирани до
отдел Управление на риска се наблюдава дори показване в някои месеци (от 405 през
месец май до 708 през месец август 2022 г.), но и относителна средностатистическа
стабилност (при отчитане, че в края на разглеждания период – м. януари 2023 г. броят е
403 при брой от 405 обработени имейла за месец май 2022 г.).
За установяване на спорните факти относно намаляване обема на работа и
законността на проведения подбор ответникът ангажира и гласни доказателства.
Според показанията на доведения от ответника свидетел Д. Ц., служител на
ответното дружество от 5 години, включително към момента на разпита, работата на
дружеството е свързана с криптовалути, като се наблюдава спад в обема – както в
цялата компания, така и в отдел „Рискови операции“, в който свидетелят също работи.
Твърди, че спад има и в активните клиентски сметки, като обяснява, че за обема на
работа значение има не броят на потребителите, а активните такива, което се определя
от транзакциите, които извършват и крипто покупките с банкови сметки и карти.
Свидетелят твърди, че не е имало достатъчно работа за всички служители. Сочи още,
че обемът на работата през отделните месеци варира, като зависи от поведението на
клиентите и тяхната активност, като двигателят са цените на крипно пазара. По повод
извършения подбор си спомня, че критерий за квалификация е наличието на висше
образование, без да е необходимо то да е от определена сфера. Твърди, че според
информацията в досието на ищеца, последният не разполага с висше образование. Не
помни дали лично е участвал в комисията, провела интервюто му при постъпване на
работа. По повод друг от критериите при подбора – служителят да не е бил поставен
на план за подобряване на резултатите през последните 3 месеца, свидетелят Ц.
обяснява, че на такъв план работник се поставя при незадоволителни резултати в
период от 2-3 месеца последователно. Същият е с обичайна продължителност от месец,
като може да бъде продължен. На такъв план ищецът В. бил поставен в началото на м.
декември 2022 г. В случая на В. планът не бил продължен, нито бил завършен докрай
със становище дали е удовлетворен, макар че свидетелят е информиран, че при ищеца
бил наблюдаван прогрес, но без да се достига заложения таргет. При извършване на
подбора резултатът на В. бил най-нисък. В подбора участвали и новоназначени двама
служители, постъпили на работа в началото на м. януари 2023 г., но на практика те не
са били оценявани, тъй като не са работили. Наемането им било наложено от
необходимостта от попълване на екипите за смени, като обяснява, че е невъзможно
изпълнение на работата с екип на смяна, състоящ се от по-малко от 3-4 човека.
Свидетелят Ц. обяснява още, че има разлика между трудовите функции на
анализатор и старши анализатор на риска, като разграничението било разписано във
вътрешните процедури за транзакционен мониторинг. Старши анализаторите
обработвали по-сложни операции, одобрявали и практически извършвали финансовата
транзакция по възстановяване на средства по клиентски сметки, обработвали
сигналите, които се генерират за потенциален неправомерен достъп в сметки на
институционалните клиенти, преценявали дали акаунтът да се заключи или сигналът е
фалшив, обучавали и въвеждали новите колеги в работата.
Свидетелят, доведен от ищеца – Панчо Стойнов, бивш негов колега, към
момента с висящо идентично дело с ответника като настоящото, обяснява, че започнал
работа в компанията преди около 5 години, когато тя била още нова. Оттогава до
3
момента „Ф. Ю.“ се разраснал и натовареността се увеличила. Същото се отразило на
броя на заетите лица – в началото нощната смяна се състояла от трима души, а към
момента на уволнението му – от 20 души. Отделно от това, се разраснали и продуктите
във фирмата – в началото работели само с банкови карти, а впоследствие започнали да
обработват и други инструменти за плащане – като ACH депозит, което налагало
дълбок анализ на банковата сметка, свързване по телефона с клиента за разговор, в
резултат на което работата цялостно се усложнила. Твърди, че всеки месец работата е
различна – в някои месеци има повече, в други – по-малко. През месеците, когато има
промоции, продажбите са повече, като има и силни месеци без промоции. Поради
увеличаване на работата се наложило на няколко пъти да наемат нови хора,
включително малко преди уволнението на ищеца и на свидетеля били наети двама
нови човека на същата длъжност. Свидетелят твърди, че също бил поставен на план за
подобряване на резултатите, но така и не получил оценка по същия.
Съдът отчита показанията и на двамата свидетели като заинтересовани от изхода
на делото по смисъла на чл. 172 ГПК. В основната си част по отношение на спорния
въпрос дали работата се е увеличила или не същите са противоположни.
Впечатленията на свидетелите по отношение на увеличения обем работа обаче
отразяват и техните субективни възприятия с оценъчен елемент. Логични и убедителни
са показанията на св. Ц. в частта, в който сочи, че обемът на работата зависи не само от
броя на клиентите, а от този на активните такива. Правдоподобно звучат и твърденията
на св. Стойнов в частта, в която обяснява, че компанията се е разраснала, поради което
и работата се е увеличила, както и че същата се е усложнила поради разрастване на
продуктите, които се ползват и необходимия по-задълбочен анализ при извършваните
проверки на операциите. Съвпадат показанията на двамата свидетели в частта, в която
еднопосочно сочат, че през отделните месеци работата варира. Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели в описаните части, а в останалата част оценява
същите като мнение, а не като твърдение за факт, при отчитане за вероятната им
необективност поради това, че са дадени от заинтересовани лица.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр. чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ
в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение, което е било
прекратено, а в тежест на ответника – работодател е да докаже предпоставките,
обуславящи възникването на правото на уволнение на избраното от него основание и
надлежното му упражняване. С оглед наведеното конкретно основание в тежест на
ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване и при кумулативна
даденост следните предпоставки 1) намаляване на работата, която се изпълнява от
работника с тази трудова функция; 2) наличие на обективна връзка между намаления
обем на работата, необходимостта работодателят да реорганизира работния процес и
трудовата функция на уволнения работник - намаляването да е свързано с
изпълняваните от работника трудови функции; 3) работодателят да е извършил подбор
и неговата законосъобразност, обусловена от обоснованост на дадените от
работодателя оценки по законоустановените критерии за извършване на подбор, за
последното от които не представя доказателства.
Въз основа на ангажираните по делото доказателства по убеждение на
настоящата инстанция не може да се обоснове с категоричност извод за намаляване
обема на работа при ответното дружество и в частност в отдела, в който ищецът полага
труд.
Намаляването на обема на работата, за да послужи като законосъобразно
4
основание за прекратяване на трудово правоотношение, следва да отговаря на няколко
изисквания. На първо място, необходимо е то да се отнася не общо към дейността на
предприятието работодател, а към конкретна дейност, осъществявана чрез определени
трудови функции. На второ място, същото следва да се отличава с характеристиката
трайност, т.е. да не е преходно и колебливо състояние. На следващо място,
необходимо е това намаляване да е в обем, даващ основание да се намали броят на
работниците, изпълняващи съответните трудови функции, а не да е незначително,
пренебрежимо малко спрямо общия обем. Не на последно място, необходимо е още да
съществува обективна връзка между намалението и необходимостта работодателят да
реорганизира работния процес – било като преустанови дейността, за която е намаляла
работата, като съкрати щата, или като разпредели трудовата функция, за която работата
е намаляла, между други работници в предприятието (в този смисъл практика на
касационната инстанция, обективирана например в Решение № 375 от 25.11.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 1925/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят С. Ц.; Решение
№ 29 от 08.02.2011 г. по гр. д. № 265/2010 г., Решение от 08.02.2011 г. по гр. д. №
265/2010 г., ІV г. о. на ВКС, Решение от 09.07.2012 г. по гр. д. № 1251/2010 г., ІV г. о. на
ВКС).
От така представената справка за търговията с криптовалута в световен мащаб
се констатира забележим спад в обема на продажбите, изразени в стойностна величина.
Забелязват се и известни колебания на покачване и спад през отделните месеци, които
са обичайни, предвид борсовия характер на сделките и влиянието на търговията от
различни фактори, в каквато насока са и показанията на свидетелите. От друга страна
обаче, въпреки наблюдаваната променливост и непостоянство в абсолютните
стойности, от представената справка се извежда несъмнено тенденция на спад за този
времеви отрязък от 9 месеца. Тези показатели, отразяващи резултатите на световния
пазар, са несъмнено предпоставка, влияеща и на обема на работа при осъществяване на
дейността на отделните търговци, опериращи в тази сфера. Ангажираността на
последните обаче се влияе и от други фактори – например разпознаваемост на
търговеца на пазара след потребителите и търсене на предлаганите от него услуги,
както и обективни фактори от пазара на криптовалута, рефлектиращи върху
активността на търгуващите субекти. Ето защо сам по себе си фактът на установен
спад в продажбите в световен мащаб не е достатъчен да обуслови извод за
действително намаляване на обема на работа при ответното дружество.
На следващо място, справката приложена на л. 31, представлява частен
свидетелстващ документ, изготвен от ответника. В преобладаващата си част същият
отразява ползващи ответника обстоятелства, поради което това писмено доказателство
не се ползва с висока доказателствена стойност. При оценката на това доказателство
прави впечатление не само колебанието в стойностите, но и покачване на същите по
един от показателите (брой обработени имейли, адресирани до отдел Управление на
риска) през някои от месеците през разглеждания период.
За доказване на спорния факт относно намаляване обема на работа ответникът
ангажира и гласни доказателства. Както бе посочено обаче при анализа на
свидетелските показания, същите се разминават съдържателно по отношение на
главния подлежащ на доказване факт с показанията на свидетеля на ищеца. Съдът
отчита, че фактите, за които свидетелстват противоречиво двамата свидетели, имат и
оценъчен елемент – дали според свидетелите работата се е увеличила, или е намаляла.
Въз основа на анализираните писмени доказателства и на противоречивите
свидетелските показания не може да се установи при условията на пълно и главно
доказване нито намаляването на обема на работа да е на такава значителна степен,
обуславяща нуждата от организационни промени, нито елемента трайност, при
отчитане на еднозначно възпроизведения от двамата свидетели факт, че се наблюдава
5
колебание в обема на работата през отделните месеци, обусловено от това, че същата
се влияе пряко от цената на криптовалутата, а същата зависи от борсата. Не може да
бъде пренебрегнато обаче логическото несъответствие както в тезата на ответното
дружество, така и при показанията на доведения от него свидетел, с безспорно
установен по делото факт, а именно, че според свидетеля няма достатъчно работа за
всички служители, но същевременно в месеца, в който е осъществено уволнението
(дори 1 седмица преди това) на длъжността, заемана от ищеца, са назначени двама
нови служители с цел да се осигурят достатъчно на брой хора за попълване на смените.
Последното обстоятелство изключва с категоричност обективната връзка между
намаляване на обема на работа, трудовата функция на уволнения работник и
необходимостта работодателят да реорганизира работния процес. Очевидно, според
твърденията на самия ответник, естеството на трудовата функция за длъжността
предполага и налага ангажиране с нея на минимален брой хора, за да се осъществява
същата пълноценно, като този брой остава нередуциран, като се вземе предвид
времевия отрязък от края на м. декември 2022 г. до средата на м. януари 2023 г., след
уволнението на ищеца.
При този извод за недоказано намаляване обема на работа само за пълнота
следва да бъдат изложени съображения относно незаконосъобразността и
формалността на извършения подбор.
Правото на подбор е субективно материално преобразуващо право на
работодателя. Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 КТ при закриване на част от
предприятието, както и при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата,
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или службата
да уволни работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да
останат на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. В
случаите на съкращаване на една или няколко от съществуващите в щата няколко на
брой еднородни длъжности /трудови функции/ и при намаляване обема на работа,
извършването на подбор е не само субективно преобразуващо право на работодателя,
но и вменено в негова тежест задължение. Когато се касае за закриване на част от
предприятието, съкращаване на единствената или на всички щатни бройки за
съответната длъжност, подбор се извършва по преценка на работодателя, без това да е
задължително. В този смисъл са мотивите в Тълкувателно решение № 3/2011 от
16.01.2012 г. по т.д. № 3/2011 ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 5/2019 г. от
26.10.2021 г. по т.д. № 5/2019 ОСГК на ВКС.
В случая предвид приложимото уволнителното основание – поради намаляване
на обема на работа, работодателят е задължен да извърши подбор.
По делото не се спори, а и се установява от ангажирания доказателствен
материал, че подбор е осъществен. При проверката на надлежното упражняване на
правото на работодателя да извърши уволнение на наведеното основание съдът не е
ограничен до формалната констатация, че подбор е извършен, а следва да провери
същия съобразно изведените в закона критерии за законосъобразност – същото да е в
интерес на производството или службата, да се запази правоотношението на
работниците, които имат по-висока квалификация и работят по-добре. Съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 Г. от 16.01.2012 г. на ОСГК на ВКС, подборът, като
материално субективно преобразуващо право може да се упражнява в границите,
установени в закона, т.е. по законосъобразност. В основата му е преценката на
критериите за квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа /качество на
работата/. Като дейност по упражняване на субективно право, тази преценка се
извършва по критериите, установени в правната норма, предназначена е да задоволи
определен от закона интерес и да доведе до посочените в разпоредбата резултати.
6
Затова осъществяването й трябва да бъде съобразно закона, а не по целесъобразност.
Точното прилагане на закона, към което е насочен съдебния контрол за
законосъобразност, не се изчерпва с констатиране формалното прилагане на
критериите по чл. 329, ал. 1 КТ, а обхваща проверката на приетите от работодателя и
оспорени от работника или служителя оценки по същите критерии. Като преценява
обосноваността на оценките по чл. 329, ал. 1 КТ, съдът решава дали правото на подбор
е осъществено съобразно установения правен режим.
На първо място, съгласно Приложение № 1 към Протокола за извършен подбор
по реда на чл. 329 КТ от 10.01.2023 г. ищецът В. С. е получил 0 т. по критерий
квалификация. За оценката на този критерий се взима предвид изискването за наличие
на висше образование, без да е необходимо същото да е по определена специалност, а
от ангажираните по делото доказателства се установява, че ищецът има висше
образование. Следователно не отговаря на законовия критерий квалификация дадената
от работодателя оценка.
На следващо място, като критерий при оценка на работата на служителите във
връзка с осъществяване на подпора работодателят е заложил и служителят да не е бил
поставен на план за подобряване на представянето през последните три месеца,
предхождащи оценяването. Същевременно работодателят придава на този критерий с
висока степен на тежест, оценявана с 3 точки. На първо място, поставянето на
служителя на такъв план, е изцяло в дискреционната власт на работодателя и се
извършва по негова преценка, която не може да бъде ревизирана и оценена като
адекватна или не. Прави впечатление обаче, че според показанията на свидетеля на
ответника в случая на ищеца реализирането на плана не е проведено докрай. Видно от
начина на формулиране на критерия, това поначало не е необходимо, доколкото е
изведен като формална отрицателна предпоставка – такъв план изобщо да не е бил
предвиден спрямо конкретния служител, а предвид установените предпоставки за
поставяне на работника на такъв план, на практика означава при работата на
последния да не е установено влошено качество в продължение на определен период.
Така поставеният критерий разкрива риск от злоупотреба от страна на работодателя,
тъй като остава изцяло в полето на неговата преценка. По отношение на този критерий
се констатира и друго съществено обстоятелство, влияещо за законността на
извършения подбор. Както се установява от таблицата и от показанията на св. Ц., при
подбора са оценявани всички 27 служители на съответната длъжност, включително
новоназначените двама. По отношение на последните обаче е изключено
приложението на критерия през последните три месеца да не са поставени на план за
подобряване на резултатите, тъй като те не са работили при ответника в този период.
Същите обаче по този критерий автоматично са били оценени с 3 точки. Както и св. Ц.
сочи, на практика новоназначените служители не те са били оценявани, тъй като те не
са работили. Последното обстоятелство е достатъчно да обуслови извода, че подборът
не е осъществен реално между всички служители на тази длъжност, а е приложен само
формално. Отделно от това обаче, предвид установяване идентичност на трудовите
функции на длъжностите „старши анализатор“ и „анализатор“, за което релевантна е
длъжностната характеристика, а не разпределението на отделните дейности според
вътрешните правила, то е следвало при извършване наподбора да бъдат включени и
всички лица на длъжност „старши анализатор“.
Въз основа на горните съображения съдът намира, че уволнението на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е незаконосъобразно, което обуславя основателност на иска по
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и същият следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже съществуването към момента на постановяване на решението на материалното
субективно преобразуващо право на възстановяване, което се обуславя от наличието на
7
трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше прекратено от
работодателя незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и
предвид безсрочния характер на процесното трудово правоотношение,
конститутивният иск за възстановяване на ищеца на заеманата до уволнението
длъжност – „анализатор на операциите по управление на риска“ при ответника, следва
да се уважи като основателен.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът.
Предвид изхода на спора ответникът следва да бъде осъден за заплати на адвокат
В. С. Н., личен № 10007*****, с адрес гр. С., ул. „Л.“ № 19, ет. 3 на основание чл. 38,
ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА сумата в общ размер от 780 лв., представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в исковото
производство, определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС дължимата държавна такса в общ размер от 100 лв. по двата неоценяеми
иска.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
уволнението на В. Н. С., ЕГН **********, извършено със Заповед № ****/13.01.2023
г., с която е прекратено трудовото му правоотношение с „Ф. Ю.“ ЕООД, ЕИК
********* на длъжността „анализатор на операциите по управление на риска“, която е
заемал въз основа на трудов договор № 44/12.07.2019 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ В. Н. С., ЕГН
********** на заеманата до уволнението длъжност „анализатор на операциите по
управление на риска“, при ответника „Ф. Ю.“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Ф. Ю.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на адвокат В. С. Н., личен № 10007*****, с адрес гр. С., ул. „Л.“ № 19, ет. 3 на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 780 лв., представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищеца в
исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Ф. Ю.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 100 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от обявяването му.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8