№ 147
гр. Ловеч, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
при участието на секретаря Преслав В. Петров
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20214310201105 по описа за 2021 година
С наказателно постановление № 21-0906-001132/30.11.2021 год. на Н.В.Н.,
Началник Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, е наложена на Д. М. Ив., ЕГН:
********** от с.К., на основание чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП глоба в размер на
200.00 лева, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 50.00
лева и на основание чл.177, ал.1,т.2 от ЗДвП глоба в размер на 300.00 лева, за
това, че на 04.11.2021 г. около 17:55 часа в община Ловеч, на път Първи клас
№4, км.23+383, с посока на движение към път 3-402, управлява л.а.“ВАЗ
2105“ с рег.№ ** **** **, собственост на М.А.М. от с.К., като извършва
следните нарушения: Управлява технически неизправно МПС – неработещи
задни габаритни светлини и светлини за осветяване на задна регистрационна
табела; не спира на светлинен и звуков сигнал, подаден от служебен
автомобил ** **** **; не притежава СУМПС – неправоспособен водач.
Пътува сам в автомобила, с което е извършил: Движи се със значителна
техническа неизправност на ППС, с което виновно е нарушил чл. 139, ал.1,
т.1 от ЗДвП. Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на
платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с
което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП и Управлява ППС без да е
правоспособен водач, с което виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят Д.
М. Ив., който го обжалва в срок и излага, че е неправилно и
1
незаконосъобразно, тъй като на въпросната дата и час е бил на работа с други
колеги и не е управлявал МПС, поради изложеното моли съда да отмени
обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично
и с адв.И., който поддържа жалбата и моли съда да не кредитира показанията
на полицейските служители, тъй като са противоречиви, а да кредитира
показанията на свид.М. и Д., които изясняват къде е бил доверителят му на
04.11.2021 г. около 18.00 часа. Сочи, че противоречието в показанията на
свид.М. и свид.Д. е относно датата, на която са били заедно, но това се дължи
на изминалото време. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваното
НП изцяло. Не претендира присъждане на разноски по делото.
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР гр. Ловеч - редовно призовани
не изпращат представител.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите П.С., Д.П., С.Д., П. Д. и А.М., от становището на процесуалния
представител на жалбоподателя, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 15.11.2021 год. бил съставен Акт № 013839 от свид.П.С., в
присъствието на свид.Д.П. и С.Д., срещу Д. М. Ив., за това, че на 04.11.2021 г.
около 17:55 часа на ПП I-4, км.23+383, с посока на движение към път III-402,
управлява л.а.“ВАЗ 2105“ с рег.№ ** **** **, собственост на М.А.М. от с.К.,
като извършва следните нарушения: Управлява технически неизправно МПС
– неработещи задни габаритни светлини и светлини за осветяване на задна
регистрационна табела; не спира на светлинен и звуков сигнал, подаден от
служебен автомобил ** **** **; не притежава СУМПС – неправоспособен
водач. Пътува сам в автомобила, с което е нарушил чл.139, ал.1,т.1, чл.103 и
чл.150 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят е направил писмени
възражения, че не е съгласен с констатациите по АУАН, тъй като на датата,
посочена в акта е бил на работа в с.Т. заедно с колеги.По възражението е
извършена проверка и изготвен доклад с рег.№ 906р-9690/26.11.2021 г. Въз
основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно
постановление.
АУАН и НП са издадени от компетентни лица съгласно представената
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е в законоустановения срок от легитимно
лице, но по същество е неоснователна.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, касаещи описание на нарушението и
доказателства за извършването му. Както в АУАН, така и в НП е направено
пълно, точно и ясно описание на констатираните нарушения, правилно е
дадена правната квалификация на нарушенията, като са спазени всички
изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствие на
нарушителя, като му е връчен екземпляр от същия.
Настоящата инстанция приема, че нарушенията, за които е
санкциониран жалбоподателя са безспорно доказани. В показанията си
свид.П. и свид.Д. – очевидци, подробно и непротиворечиво описват
фактическата обстановка, която са възприели, като заявяват къде са се
намирали когато са възприели водача, който е бил точно срещу тях през
пътното платно и е направил ляв завой от с.С. към главния път, видели са, че
е сам в автомобила, а след извършване на маневрата от негова страна са
възприели, че автомобилът няма никакви задни светлини, което е било и
причината да го последват, с цел да извършат проверка. Не са налице
сочените от адв.И. противоречия в показанията на тези двама свидетели
относно обстоятелството кога са установили водача, тъй като и двамата
свидетели заявяват, че са възприели жалбоподателя като водач на автомобила
още при излизането му на главния път, дори свид.Д. заявява, че го познава,
тъй като го е виждал често в с.С., като уточняват, че впоследствие са
установили имената му след справка в БДС и по снимката са установили, че
това е същото лице, което са възприели да управлява автомобила. Еднозначни
са показанията им и относно обстоятелството, че са последвали автомобила,
управляван от жалбоподателя, с цел да го спрат за проверка на безопасно
място – разклона за с.Л., подали са звуков и светлинен сигнал, но водача не се
подчинил, увеличил скоростта си и тръгнал посока път III-402, като след
навлизането си по този път излязъл извън пътя и продължил движението си
по черен път, след което го изгубили. Полицейските служители са
категорични, че през цялото време от излизане на автомобила на главния път
до момента, в който е навлязъл по черен път не са го губили от поглед и
между тях и управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало други
3
автомобили, т.е. не е имало причина жалбоподателят да не възприеме
подадения му сигнал за спиране, още повече, че сигналът е бил звуков и
светлинен и то от обозначен патрулен автомобил. Относно нарушението по
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, е посочено в какво се изразява неизправността на
управляваното МПС и е правилна преценката, че констатираната
неизправност е значителна съгласно §6, т.72 от ДР към ЗДвП, според който
значителна неизправност е тази, открита по време на проверка и може да
засегне безопасността на превозното средство или да има въздействие върху
околната среда, или да породи риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Относно третото
нарушение по л.150 от ЗДвП, то същото е безспорно доказано от писмените
доказателства по делото, а именно справка за нарушител/водач/л.22-л.23/, от
която е видно че жалбоподателят няма издадено СУМПС, т.е. е
неправоспособен.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на свид.Д. и М. по
следните причини: на първо място свид.М. свидетелства за среща между него,
свид.Д. и жалбоподателя, при която са отишли да гледат гора в с.Т., но
заявява, че това е било през м.октомври 2021 г., а АУАН и НП са издадени за
нарушения, извършени на 04.11.2021 г. Не могат да бъдат споделени доводите
на адв.И., че това противоречие между показанията на свид.Д. и М. се дължи
на изминалия период от време, а дори да е така, съдът не може да подменя
или тълкува показанията на свидетелите, а следва да ги кредитира или не
според фактите, които се излагат и то преценени поотделно и в тяхната
съвкупност. На следващо място тези двама свидетели са дали писмени
обяснения в хода на полицейската проверка, които не са доказателствени
средства, но въпреки това прави впечатление, че в тях и двамата свидетели са
отразили, че са се срещнали със жалбоподателя около 16.00 часа и са отишли
в с.Т., огледали са въпросната гора, върнали са се обратно и около 17.30 часа
са се разделили. В с.з. свид.Д. заявява, че са се разделили със жалбоподателя
около 18.00-18.30 часа, а свид.М. заявява, че са се разделили около 18.30-
19.00 часа. Тези противоречия в показанията на свидетелите Д. и М. дават
основание на съда да изключи от доказателствения материал показанията им
като противоречиви и недостоверни относно факта на доказване, който се
оспорва от жалбоподателя, а именно, че на 04.11.2021 г. около 17.55 часа
същият не е бил на процесното място и не е управлявал МПС.
4
Поради изложените съображения съдът не приема възражението,
изложено в жалбата и в с.з., че не е установено кой е водач на въпросния
автомобил и че жалбоподателят на посочените в НП дата и час не е
управлявал МПС, а е бил на работа в с.Т., заедно с колеги, като счита, че това
е израз на защитна теза от страна на жалбоподателя, която не се подкрепя от
останалите събрани по делото доказателства.
При определяне вида и размера на наказанията за констатираните
нарушения, наказващият орган е съобразил разпоредбите на чл.12 и чл.27 от
ЗАНН и правилно е определил санкционните норми, като за нарушението по
чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложил единствено предвиденото в закона
наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушението по чл.103 от ЗДвП е
наложил наказание в предвидения от закона минимум от 50 лева, а за
нарушението по чл.150 от ЗДвП е наложил наказание в максимален размер от
300 лева, като е отчел, че жалбоподателят е санкциониран неколкократно за
същото нарушение, които мотиви съдът напълно споделя.
Поради изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП е
законосъобразно, правилно и обосновано и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на процеса не следва да се присъждат разноски, тъй като
страните не са претендирали такива.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №21-0906-
001132/30.11.2021 год. на Н.В.Н., Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Ловеч,с което е наложена на Д. М. Ив., ЕГН: ********** от с.К., на основание
чл. 179, ал.6, т.2 от ЗДвП глоба в размер на 200.00 лева, на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на 50.00 лева и на основание чл.177, ал.1,т.2
от ЗДвП глоба в размер на 300.00 лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
ЗДвП, чл.103 от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
5
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6