Р Е Ш Е Н И Е
№201 01.11.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
в публично
заседание в състав:
Председател: Йорданка Майска-И.
секретар Красимира
Любенова
като
разгледа докладваното от съдия Й.Майска
Гражданско дело № 1191 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
молбата на И.Ф.О. с ЕГН-********** *** И.А.ІІ № 9, заявена чрез пълномощника
адв.К.К. от АК-Сливен, с посочен съдебен адрес *** Константинов 10, ет.3, чрез адв.К. против Ф.Ф.М. с ЕГН-**********
*** И.А.ІІ № 9 като майка и законен представител на малолетното им дете А.И.О.
с ЕГН-**********.
Видно от обстоятелствената част на
исковата молба с Решение № .../30.11.2017г., по гр.д. .../2017г. по описа на РС-Несебър и Решение №
..../03.04.2018г. по в.гр.д. № .../2018г. по описа на ОС-Бургас ищецът е осъден
да заплаща на ответницата, като майка и законен представител на малолетното им
дете Алис месечна издръжка в размер на 240евро. Ищецът твърди, че няма
възможност да изплаща посочения размер на издръжката, тъй като поради настъпили
междувременно усложнения изпитва сериозни затруднения във финансов и личен
план. Твърди се в исковата молба, че ищецът е безработен, считано от
15.04.2017г. и няма никакви доходи, живее при родителите си и те са поели
изцяло неговата издръжка. По финансови причини не се е явявал и не е могъл да
ангажира адвокат за посочените по-горе дела, по които бил осъден да заплаща
издръжка на детето си. Моли, дължимата от него издръжка да бъде намалена до
130лв.. Представя писмени доказателства-копие от Заповед № 42/15-04-2017г. за
прекратяване на трудовото му правоотношение и копие от трудовата си книжка. Не
са отправени доказателсвени искания.
Претенцията е с правно основание чл.150 СК.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от назначения по реда на чл.47,
ал.6 от ГПК особен представител на ответната страна, с който е сторено
възражение за липса на компетентност на българския съд да разгледа настоящия
спор с позоваване на Регламент (ЕО) № 4/2009г., чл.2, т.10, чл.3, б.“а“ и
б.“б“, тъй като обичайното местопребиваване на майката и детето е във Федерална
Република Германия, поради което компетентен да се произнесе по настоящото
искане на ищеца е германският съд.
По същество претенцията се оспорва като неоснователна по следните
съображения: на първо место се сочи, че ищецът се позовава на прекратяване на
трудовия му договор от 15.04.2017г., т.е на факти настъпили по време на
предходния процес по гр.д. .../2017г. по
описа на РС-Несебър и в.гр.д. № .../2018г. по описа на ОС-Бургас приключило с
Решение № ..../03.04.2018г., поради което и преклудирани е неотносими към
настоящия такъв. На следващо место се сочи, че от м.септември 2017г. ищецът е
работил във ФРГермания, като е имал и собствен бизнес на територията на
РБългария, от който също е реализирал значителен доход, а именно чрез“А. ..“
ЕООД с ЕИК-......., на което е управител е едноличен собственик на капитала.
Така от ГФО на това дружество за 2017г. то е приключило тази календарна година
с печалба от 18000,00лв. и неразпределена печалба от 23000,00лв., които не са
разпределени под формата на дивиденти. От счетоводния баланс на дружеството към
31.12.2017г. дружеството е разполагало по касова наличност и сметки в страната
със сумата от 46000,00лв.. Независимо, че за 2018г. дружеството е подало
декларация по чл.38, ал.9 от ЗСч, то видно от Протокол № 01/29.03.2018г.
печалбата за 2017г. не е разпределена, от което се прави извод и че е налична.
По-нататък се сочи, че при вярност на сочената от ищеца липса на доходи, вместо
да реализира доходи от свой имот, той сам се е поставил в невъзможност да дава
издръжка на детето си, като е извършил дарението на собствените си 9/14ид.ч. от
ПИ с идентификатор № 51500.501.274 на трето лице с нот.акт № 149, том 13,
вх.рег.№ 4392, № дв.вх.рег.4359/29.06.2018г. на СВ при РС-Несебър. Предвид
горното особения представител на ответника оспорва твърдените в исковата молба
фактически обстоятелства довели до твърдяната от ищеца невъзможност да дава
определената от съда издръжка и да поиска намаляването й. Сторено е възражение
по приемането на представените от ищеца доказателства копие от Заповед № 42/15.04.2017г.
за прекратяване на трудовото правоотношение и копие от трудовата книжка на
ищеца, с аргумент за неотносимост към предмета на настоящото производство и тъй
като установяват факти и обстоятелства, които са преклудирани от влезлите в
законна сила решения. Представят се писмени доказателства. Отправено е искане
за прилагане на гр.д. № .../2017г. на РС-Несебър, където е установено
обичайното местопребиваване на майката и детето и тяхната адресна регистрация
във връзка с възражението за липса на компетентност на българския съд за
разглеждане на спора. Моли за служебно изискване от АВ-Имотен регистър на
цитирания в отговора нотариален акт за дарение; за служебна справка н НАП за
регистрирани трудови договори на името на ищеца, трудово възнаграждение и
осигурителен доход за периода от 01.01.2018г. до датата на справката, както и
на препис от годишна данъчна декларация
по чл.50 от ЗДДФЛ за 2018г. за ищеца; Справка от Агенция по заетостта дали има
извършена регистрация от 01.01.2018г. до датата на справката от името на ищеца.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните по
делото, а и видно от представените по делото писмени доказателства по
приложеното гр.д. № .../2017г. по описа на НРС, малолетният А.И.О., роден на ***г.
е син на ищеца и ответницата.
С Решение № .../30.11.2017г., по
гр.д. № .../2017г. по описа на РС-Несебър и Решение № ..../03.04.2018г. по
в.гр.д. № .../2018г. по описа на ОС-Бургас ищецът е осъден да заплаща на
ответницата, като майка и законен представител на малолетното им дете Алис
месечна издръжка в размер на 240евро.Решението на въззивната инстанция е влязло
в законна сила на 03.04.2018г.. С настоящата молба ищецът навежда, че считано
от 15.04.2017г. е безработен, като със Заповед № 42/15.04.2017г. е прекратено
трудовото правоотношение, като представя и копие от трудовата книжка на ищеца.
Така представената заповед е от 15.04.2017г., т.е. близо седем месеца преди
постановяване на първоинстанционното решение по гр.д. .../17г. на НРС, поради
което е неотносима към предмета на настоящото производство, тъй като установява
факти и обстоятелства, които са преклудирани от влезлите в законна сила решения
по посочените по-горе граждански дела.
Съдът намира сложената за разглеждане искова претенция е допустима, като е налице активна процесуална легитимация на ищеца попадащ в кръга на
задължените за издръжка лица, съгласно чл.140, ал.1, т.2 от СК и пасивна легитимация на ответника,
както и законна представителна власт на майката на непълнолетното
дете, но неоснователна.
По силата на
чл.143, ал.1 и ал.2 от СК всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и
материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на
детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си.
Съгласно
разпоредбата на чл.142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето,
което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата /арг. от ал.2 на чл.142 от СК/, като в
конкретния случай по посочените в Решение № .../30.11.2017г., по гр.д. № .../2017г.
по описа на РС-Несебър и Решение № ..../03.04.2018г. по в.гр.д. № .../2018г. по
описа на ОС-Бургас съображения е определена в размер на 240евро. Към момента не
са налице категорични данни по делото къде живеят майката с детето, като
последните не са установени на адреса си в България, поради което и с оглед
осигуряване на защита на интересите им е назначен особен представител.
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на
присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
За успешното провеждане на настоящото производство ищецът следва да докаже
по безспорен и несъмнен начин, че възможностите му да заплаща издръжка в
определения размер са намалели и това намаляване е трайно обстоятелство.
С доклада
при разпределянето на доказателствената тежест изрично е указано на ищцовата
страна, предвид носената от нея доказателствената тежест за твърдените обстоятелства, необходимостта от
ангажирането на доказателства относно тези факти, като ищеца следва да установи
със средствата и способите по ГПК тяхната основателност и конкретно относно изменението на обстоятелствата, настъпило след
пърновачалното определяне на размера на издръжката, обуславяща исканото
намаляване на издръжката в посочените размери. В тази връзка съдът изрично е указал на ищеца, че непредставянето на доказателства, въз основа на които да се установи по безспорен и категоричен начин твърдяните обстоятелства, води до
неоснователност на исковата претенция, за заплащане на издръжка.
Въпреки това
по делото не се представят други
доказателства, освен обсъдените за доказване на твърденията в исковата
молба/изложени по-горе/, които да обосноват изменението на обстоятелствата,
настъпило след пърновачалното определяне на размера на издръжката и които да
установяват по безспорен и несъмнен начин, че
възможностите на ищеца да заплаща издръжка в
определения размер са намалели и това намаляване е трайно обстоятелство.
Както бе посочено по-горе Семейния Кодекс
регламентира задължението на родителите да издържат своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Това задължение е от първи ред, което означава, че при разглеждане
на въпроса за издръжката приоритет имат интересите на детето. Това поставя на
преценка възможностите на задължените лица да осигуряват необходимите средства
за детето, с оглед да осигурят живот, какъвто би имало, ако живеят заедно. Така представените доказателства не
доказват трайно изменение на обстоятелствата, обосноваващо уважаване на
претенцията за исканото намаляване размера на издръжката.
С оглед
изложеното претенцията се явява недоказана по своето основание, поради което подлежи
на отхвърляне.
С оглед
изхода по делото, в тежест на ищеца следва да бъде възложена дължимата държавна
такса в размер на 154лв., върху размера на исканото намаляване на издръжката.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Ф.О. с
ЕГН-********** *** И.А.ІІ № 9, заявена чрез пълномощника адв.К.К. от АК-Сливен,
с посочен съдебен адрес *** Константинов
10, ет.3, чрез адв.К. иск против Ф.Ф.М. с ЕГН-********** *** И.А.ІІ № 9
като майка и законен представител на малолетното им дете А.И.О. с ЕГН-**********,
за намаляване размера на присъдената месечна издръжка от определения размер от 240евро
малолетното им дете Алис до допустимия от закона минимум, като неоснователен.
ОСЪЖДА
И.Ф.О. с
ЕГН-********** *** И.А.ІІ № 9 да заплати в полза на Държавата, по
сметка на РС-Несебър държавна такса в размер на 154лева.
Решението подлежи
на обжалване в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните пред Окръжен съд-Бургас .
РАЙОНЕН СЪДИЯ: