Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.01.2020 г.
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, І- ви
гр. състав, в закрито съдебно заседание
на 08.01.2020 г. в състав:
Председател: Ирина Славчева
Членове: И. Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело №
124 по описа на ОС - София за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 463, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 278
от ГПК.
Образувано е по жалби вх. № 5542/22.11.2019г. и
5543/22.11.2019г., подадени от „Б.х.” ЕООД и И.Й., срещу разпределение от
13.11.2019г. на постъпила парична сума по изпълнително дело № 20188640400117 по
описа на ЧСИ Васил Недялков. С така обжалваното разпределение, получената
парична сума в размер на 53553лв. от публична продан на недвижим имот с
идентификатор 65231.919.144.4.26, представляващ самостоятелен обект в сграда –
студио С-39, е разпределена по следния начин:
-
По чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД – сумата 304,80лв., представляваща такси за предявяване на
разпределение, за справки за изпращане и връчване на уведомления относно
постановление за възлагане, както и сумата 3803,10лв. – частична пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
-
По чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – сумата 323,37лв. – данък за недвижим имот;
-
По чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – сумата 49121,83лв. – частично погасяване на дълга към
взискателя и ипотекарен кредитор „П.и.б.” АД.
Жалбоподателят „Б.х.” ЕООД твърди, че е собственик на
недвижим имот, върху който е насочено принудително изпълнение. Изтъква, че има
права и задължения, идентични с тези на длъжника по изпълнителното дело.
Поддържа, че бил разбрал случайно за извършената публична продан и за
разпределението на получената от нея парична сума, както и че не е запознат с
последното, тъй като съдебният изпълнител не му го бил предявил. Моли съда да отмени разпределението от
15.11.2019г. по изпълнително дело № 20188640400117, както и да извърши ново
такова и да му го предяви.
Жалбоподателят И.Й. счита разпределението за незаконосъобразно,
тъй като вземанията за такси по изпълнението, попадащи в кръга на
привилегированите вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, били неправилно
определени. Излага конкретни доводи в подкрепа на твърдението си. Моли съда да
отмени разпределението изцяло и да постанови да бъде извършено ново такова.
Преписи от жалбите са изпратени на взискателя „П.и.б.”
АД, с писмо изх. № 522/28.01.2020г. От датата на известието за доставяне (л.
2667 от изпълнителното дело) се налага извод, че писмото е било получено от
взискателя на 03.02.2020г. В него е указано, че в тридневен срок адресатът може
да подаде възражения. Настоящият съдебен състав намира указанието за
неправилно, тъй като, съгласно специалната разпоредба на чл. 463, ал. 1 от ГПК,
разглеждането на жалбата се извършва по реда на чл. 278 от ГПК, т.е. по реда,
предвиден за частните жалби. Следователно, срокът за отговор на жалбата е
едноседмичен, съгласно чл. 276, ал. 1 от ГПК. Видно от входящите номера и дати
на постъпилите писмени възражения, този срок е бил спазен. Освен това, видно от
клеймото върху пощенския плик (л. 2670 от изпълнителното дело), е бил спазен и
неправилно определеният от съдебния изпълнител тридневен срок.
Във възражението си срещу жалбата на „Б.х.” ЕООД,
взискателят поддържа, че същата е недопустима, тъй като този жалбоподател няма
правен интерес от обжалване на разпределението. Споделя твърдението му, че
ипотекарните длъжници имат същите права за процесуална защита, каквито има и
длъжникът по изпълнителния лист, но подчертава, че по конкретното изпълнително
дело принудителното изпълнение е насочено срещу 37 недвижими имота, всеки от
които принадлежи на отделен ипотекарен длъжник, различен от длъжниците по
издадения изпълнителния лист. Прави извод, че, след като „Б.х.” ЕООД е
собственик на друг ипотекиран имот, а не на този, сумата от чиято продажба е
била разпределена с обжалваното разпределение, дружеството не би могло да бъде
засегнато от постъпващите средства от продажбата на несобствен негов имот. При
условията на евентуалност поддържа, че жалбата е неоснователна по същество.
Намира, че същата е бланкетна и че единствената й цел е да забави
изпълнителното производство, като аргументира становището си с това, че
жалбоподателят и длъжниците са свързани лица. Счита, че обжалваното
разпределение отговаря на изискванията на ГПК и правилно отразява реда на
привилегиите и полагащите се суми на отделните редове кредитори. Моли съда да
отхвърли жалбата. Претендира разноски в размер на 150 лв.
Във възражението си срещу жалбата на И.Й., взискателят
заявява, че съдържащите се в нея доводи са неоснователни и лишени от правна
логика. Изразява своето виждане за начина, по който е следвало да се извърши
разпределението, и, като цяло, го намира за правилно. Моли съда да отхвърли
жалбата. Претендира разноски.
Жалбите са постъпили в съда с копие от изпълнителното
дело и мотиви от съдебния изпълнител по обжалваното действие, с които се
оспорват доводите на жалбоподателя Й. и се описва начина на изчисление, както и
причините, поради които са достигнати съответните суми по разпределението.
С Решение № 144/10.04.2020г., постановено по гр.д. №
124/2020г. по описа на Софийския окръжен съд, е оставена без разглеждане
жалбата с вх. № 5542/22.11.2019г., подадена от „Б.х.” ЕООД, срещу
разпределението от 13.11.2019г. на парична сума от 53553 лв. по изпълнително
дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, постъпила от публична
продан на недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26, като жалбоподателят
„Б.х.” ЕООД е бил осъден да заплати на взискателя разноски в производството, а
на Софийския окръжен съд - държавна такса, каквато не е била внесена при
подаване на жалбата.
Със същото решение Софийският окръжен съд е отменил
разпределението на сумата, постъпила от публична продан на недвижим имот с
идентификатор 65231.919.144.4.26 по изпълнително дело № 20188640400117 по описа
на ЧСИ Васил Недялков. Решил е въпроса по същество, като е разпределил сумата
53553 лв., постъпила от публична продан на този недвижим имот, както следва:
·
За ЧСИ Васил
Недялков – 3666,92 лв.
·
За община С. –
323,37 лв.
·
За „П.и.б.” АД –
49562,71 лв.
По жалба на „Б.х.” ЕООД, Софийският апелативен съд е образувал
ч.гр.д. № 4014/2020г., приключило с Определение № 2791/18.12.2020г., с което е
отменил горното решение в частта му, с която се оставя без разглеждане жалба
вх. № 5542/22.11.2019г., подадена от „Б.х.” ЕООД, срещу разпределението от
13.11.2019г. на парична сума от 53553 лв. по изпълнително дело № 20188640400117
по описа на ЧСИ Васил Недялков, постъпила от публична продан на недвижим имот с
идентификатор 65231.919.144.4.26, а делото е върнато на Софийския окръжен съд
за произнасяне по частната жалба на „Б.х.“ ЕООД по реда на чл. 463 от ГПК.
При тези данни, съдът намира, че въпросът за
допустимостта на жалбата на „Б.х.” ЕООД с вх. № 5542/22.11.2019г. е бил решен
от Софийския апелативен съд и не следва да се обсъжда отново. Още повече, че, с
оглед изложените в отменителното определение мотиви, както и в Решение № 33 от
16.03.2020 г. на ПАС по в. гр. д. № 93/2020 г., разпределението е следвало да
бъде предявено на всички длъжници в изпълнителното производство, вкл. и на
ипотекарните такива (каквото качество притежава Б.х.“ ЕООД). В случая, по
делото не се спори, че „Б.х.“ ЕООД не е било уведомено за извършеното
разпределение, а и няма данни за такова уведомяване, нито за призоваване за
предявяването му. Това означава, че срокът за обжалване на разпределението от
страна на това лице не е започнал да тече, а подадената от него жалба е
своевременна и допустима.
За да се произнесе по съществото на жалбата,
настоящият съдебен състав прие за установена следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ
Васил Недялков е било образувано по молба вх. № 3441/09.07.2018г., въз основа
на изпълнителен лист от 11.04.2018г. по ч.гр.д. № 22545/2018г. на СРС, 161-ви
състав, издаден в полза на „П.и.б.” АД срещу „А и Л к.“ ООД с ЕИК *********, „В.
б.“ ЕООД с ЕИК ***и И.Ц.Й. с ЕГН **********, за сумите 952695,45 евро –
главница ведно със законната лихва върху нея от 04.04.2018г. до изплащането й,
и 37316,21 лева – разноски по делото.
В т. V от молбата се съдържа изрично искане за
насочване на принудителното изпълнение върху недвижими имоти, ипотекирани в
полза на банката с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 197, т.
ІІІ-А, рег. № 3957, дело № 573/2007г. на нотариус Борислав Механджийски, един
от които е и процесният – Студио С-39 с идентификатор 65231.919.144.4.26,
представляващ самостоятелен обект в сграда – студио С-39.
На 28.05.2019г. е приключила публичната продан на този
недвижим имот. Съгласно протокола за обявяване на наддавателни предложения от
29.05.2019г. (л. 2172 от изп.д.), за купувач на имота за сумата 53553лв. е
обявен взискателят „П.и.б.” АД.
На 25.09.2019г. до взискателя, длъжниците и
ипотекарните длъжници са изпратени съобщения за предявяване на протокол за
разпределяне на суми във връзка с проданта на процесния имот с идентификатор
65231.919.144.4.26 (л. 2497 – 2500, л. 2539 и л. 2568 – 2579 от изпълнителното
дело).
На 13.11.2019г. съдебният изпълнител е съставил
протокол (л. 2599 от изп.д.) за разпределение на постъпилата от публичната
продан сума, както следва:
-
По чл. 136, ал.
1, т. 1 от ЗЗД – сумата 304,80лв., представляваща такси за предявяване на
разпределение, за справки за изпращане и връчване на уведомления относно
постановление за възлагане, както и сумата 3803,10лв. – частична пропорционална
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ;
-
По чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – сумата 323,37лв. – данък за недвижим имот;
-
По чл. 136, ал.
1, т. 2 от ЗЗД – сумата 49121,83лв. – частично погасяване на дълга към
взискателя и ипотекарен кредитор „П.и.б.” АД.
На 15.11.2019г. съдебният изпълнител е изготвил
протокол за предявяване на така извършеното разпределение (л. 2603 от изп.д.),
съгласно който, за предявяването за били уведомени взискателят „П.и.б.” АД, ***,
длъжниците „А и Л к.“ ООД с ЕИК *********, „В. б.“ ЕООД с ЕИК ***и И.Ц.Й.,
както и ипотекарните длъжници Ц. Й. и М.С., но от всички тях е присъствал
(респ. е бил представляван) единствено длъжникът И.Й..
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че жалбата на „Б.х.“ ЕООД е основателна, поради следните съображения:
От една страна, тази жалба се основава единствено на
съображения, че жалбоподателят не бил уведомен за обжалваното разпределение, не
е запознат с него и същото не му е било предявено. Следва да се има предвид,
обаче, че неуведомяването, само по себе си, не опорочава разпределението по
същество и не е в състояние да доведе до отмяната му. Последиците от
неуведомяването имат значение само от гледна точка на това, че жалбата е
подадена в срок, както се обоснова по- горе.
От друга страна, доколкото в жалбата не са изложени
други доводи срещу обжалваното разпределение, същата е бланкетна. Независимо от
това, съдът дължи служебна проверка на разпределението, тъй като особеното производство
по чл. 463 от ГПК се развива по реда на чл. 278 от ГПК, и, съгласно съдебната
практика (Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д. № 6/2017
г., ОСГТК, Решение № 271 от 29.01.2020 г. на САС по в. гр. д. № 296/2020 г, Решение
№ 225 от 23.01.2020 г. на САС по в. ч. гр. д. № 66/2020 г., Решение № 2666 от
1.12.2017 г. на САС по в. гр. д. № 4145/2017г., Решение № 33 от 16.03.2020 г.
на ПАС по в. гр. д. № 93/2020 г., Решение № 147 от 1.01.2019 г. на САС по в. ч.
гр. д. № 124/2019 г.), в него съдът действа в условията на пълен въззив.
В резултат от така извършената служебна проверка,
съдът констатира, че по делото няма данни за заплатени пропорционални такси за
сметка на длъжника или взискателя (вкл. и такава по т. 20 от ТТРЗЧСИ за опис
процесния имот). Неоснователно в мотивите си съдебният изпълнител е изтъкнал,
че от сумата 53553лв. се приспадат обикновените такси за предявяване на
разпределение и връчване на съобщения и уведомления. Както по наименование,
така и по характер, те са обикновени, а не пропорционални, поради което не
попадат в предметния обхват на Забележка № 5 и не подлежат на приспадане. Отделно
от това, така посочените такси не надвишават 1/10 от вземането, което е
допълнително основание да не бъдат приспаднати от частично събраната сума. На
още по- голямо основание не следва да се приспадат и дължимите данъци за имота,
тъй като данъците не са такси, т.е. са изключени от приложното поле на цитираната
по- горе забележка. Поради това съдът намира, че по делото не се установяват
суми за приспадане по Забележка № 5 към т. 26 от ТТРЗЧСИ. Следователно, дори
след прилагане на тази забележка, релевантната сума, върху която следва да се
изчислява пропорционалната такса по тази точка, остава 53553лв.
Също така, съгласно изричната Забележка № 4, в размера
на паричното вземане не се включват авансовите такси. Поради това, дори такива
да са били заплатени, те не водят до увеличаване на размера на дълга, нито до
коригиране на размера на събраната част от него.
При съобразяване с горното, съдът намира, че таксата
по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху сумата 53553лв. Съгласно буква
„д“ от така цитираната разпоредба, тази такса е в размер на 3220+4*(53553-50000)/100= 3220+142,12=3362,12
лв., а не в посочения от съдебния изпълнител размер от 3803,10лв. Следователно,
в тази част разпределението е извършено неправилно, а жалбата срещу него е
основателна.
В частта за данъци върху недвижимия имот, съдът не намира
основание за коригиране на обжалваното разпределение. Наистина, приложена е справка
за неплатени задължения на Ц. Й.Й., но в нея са включени не само задължения за
данъци, а и задължения за такса „битови отпадъци“. Затова следва да бъдат
споделени мотивите на съдебния изпълнител, че таксите са вземания, различни от
данъците, поради което не попадат в привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. В същия смисъл е и трайната съдебна
практика (Решение № 40 от 20.03.2020 г. на ПАС по в. гр. д. № 124/2020 г.,
Решение № 50 от 11.02.2019 г. на ОС - София по в. гр. д. № 21/2019 г.),
съгласно която във вземанията по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД не
се включват никакви такси – нито държавни, нито местни, дори да са свързани с
недвижим имот.
Наистина, би могло да се спори, дали вземанията за
данъци върху недвижимите имоти се включват в предметния обхват на чл. 136, ал.
1, т. 2 от ГПК, доколкото те постъпват в приход на общинския бюджет, а
привилегията по този нормативен текст касае единствено вземанията на държавата
за данъци върху определен имот. Все пак, цитираната по- горе съдебна практика
(както и друга такава – напр. Решение № 696 от 30.01.2019 г. на СГС по в. гр.
д. № 15453/2018 г.) изрично или мълчаливо включва и данъка върху недвижимите
имоти в кръга привилегировани вземания по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД. Поради
това съдът намира, че съдебният изпълнител правилно е удовлетворил вземането за
този данък преди вземането на ипотекарния кредитор по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД. Самият размер на вземането за данък се установява от писмо изх. №
1100-1193/09.10.2019г. на общ. С., съгласно което, към тази дата, размерът на
непогасения данък върху недвижим имот Студио С-39, собственост на Ц. Й.Й., в
апартаментен хотел „К.“, е 323,37лв. Тъй като това е и размерът, приет от
съдебния изпълнител, в тази част разпределението е правилно.
По така изложените съображения съдът намира, че
жалбата на „Б.х.“ ЕООД е основателна единствено в частта й, касаеща таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ, а неправилното изчисляване на тази такса обуславя
неправилност на разпределението като цяло и обуславя неговата отмяна.
Съобразно трайната практика на САС, обективирана напр.
в Определение № 2367 от 28.10.2013 г. на САС по в. гр. д. № 3832/2013 г., при
констатирани пороци на извършеното разпределение, съдът трябва сам да го
коригира, като даде отговор на въпросите, кои претенции и в какъв ред следва да
се удовлетворят, както и каква конкретна сума следва да получи всеки от
взискателите.
За целта, настоящият съдебен състав съобрази, че:
-
В частта за
таксата от 304,80 лв. разпределението не е обжалвано.
-
Съгласно
изложените по- горе съображения, действително дължимата такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ е в размер на 3362,12 лв., а не 3803,10лв.
-
Съгласно
изложените по- горе съображения, действително дължимият данък върху недвижимите
имоти е в размер на 323,37лв.
При тези данни съдът намира, че сумата от 53553лв.,
получена в резултат от публичната продан на имот с идентификатор 65231.919.144.4.26, следва да бъде
разпределена, както следва:
·
Привилегировани
вземания по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД – за ЧСИ Васил Недялков – в рамер на
304,80 лв. (съобщени и неплатени обикновени такси) и и 3362,12лв. (частична
пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ), т.е. общо 3666,92 лв.
·
Привилегировано
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 2 от ЗЗД – за община С. – 323,37лв. – данък върху
недвижимия имот, вкл. лихви към 09.10.2019г.
·
Привилегировано
вземане по чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД – за взискателя и ипотекарен кредитор „П.и.б.”
АД: 53553-3362,12-304,80-323,37=49562,71лв.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят има право на
разноски. Тъй като, обаче, такива не са претендирани, съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
По делото няма данни за внасяне на дължимата държавна
такса за разглеждане на жалбата, но, с оглед изхода на делото и за процесуална
икономия, тя следва да бъде възложена в тежест на взискателя.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ разпределение на сумата, постъпила от публична продан
на недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26 по изпълнително дело №
20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, обективирано в протокол от
13.11.2019г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ
сумата 53553 лв., постъпила от
публична продан на недвижим имот с идентификатор 65231.919.144.4.26 по
изпълнително дело № 20188640400117 по описа на ЧСИ Васил Недялков, както
следва:
·
За ЧСИ Васил
Недялков – 3666,92 лв.
·
За община С. –
323,37 лв.
·
За „П.и.б.” АД –
49562,71 лв.
ОСЪЖДА „П.и.б.” АД с ЕИК *****да заплати на Софийския
окръжен съд гр. София с БУЛСТАТ *****и адрес гр. София, бул. Витоша № 2, държавна такса в размер на 25 лв.
Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен
съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него.
Председател: Членове: 1.
2.