Решение по дело №2816/2012 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 514
Дата: 3 юни 2013 г. (в сила от 20 февруари 2015 г.)
Съдия: Ивелин Райчев Райков
Дело: 20123100902816
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

.…../           .06.2013 г., гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и тринадесета година, в състав:

 

                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИН РАЙКОВ

 

При участието на секретаря М.П., като разгледа докладваното от съдията Райков т.д.2816/2012 г. по описа на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 422 ГПК, образувано е по искова молба на Г.Н.Т., ЕГН  ********** срещу С.А.Х., ЕГН ********** за приемане за установено съществуване на вземане за сумата от 13 000 евро- главница по запис на заповед, издаден на 17.03.2010г., за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3378/2012 на ВРС, XX състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението и сторените в заповедното производство разноски. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 367 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника С.Х., с който оспорва иска. Възразява, че се е подписал на бланкет. Твърди се, че сумата от 6 200 евро е изписана допълнително. Сочи, че трето за спора лице е попълнило реквизитите на менителничния ефект.

В депозираната допълнителна искова молба ищцата се позовава на липсата на законова забрана реквизитите на ефекта да бъдат попълвани от лице, различно от издателя на ефекта.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители, страните поддържат становищата си.

 

За да се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

 

Не е спорно между страните, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 3378/2012 на ВРС, XX състав, въз основа на запис на заповед, издаден от ответника на 17.03.2010г. с падеж 17.12.2010г.

Процесната ценна книга съдържа всички законоустановени реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 535 ТЗ, чиято кумулативна наличност обуславя извод за валидността на менителничния ефектзаписът на заповед материализира парично вземане, в полза на ищеца, чиято изискуемост е настъпила на посочения в него падеж17.12.2010г. Начинът, по който е определена подлежащата на изпълнение сума  като сбор от две други суми не противоречи на закона. Изискването на закона в разпоредбата на чл. 535, т. 2 ТЗ е сумата да е определена, да не е определяема, сумата трябва да е аритметически изчислена/ така Павлова, М. „Записът на заповед и менителницата”, издателство ” Софи- Р”, 1998г.- стр.44/. Поради изложеното, съдът намира, че текста на документа относно размера на дължимата сума отговаря на всички законови изисквания за определеност както по отношение на размера, така и по отношение  безусловността на задължението.

Ответникът не е въвел твърдения за съществуващо обезпечено каузално правоотношение, поради което и кредиторът е освободен от задължението да доказва основанието за възникването на вземането си. / така Решение№ 84/05.07.2012г. на ВКС по т.д.№438/2011 г., I т.о, ТК, докладчик Тотка Калчева/.

По същество спорът между страните се заключва в това подписаният запис на заповед има ли бланкетен характер и относно размера на  сумата, която издателят е поел задължение безусловно да заплати.

Бланков ефект е налице, ако при издаването му същият е непопълнен /чл. 464 ТЗ/. В случая, не е установено по делото издателят да е подписал непопълнен запис на заповед, за да се подлежат на обсъждане уговорките за съдържанието на документа. Заключенията на допуснатите по делото  две съдебно-почеркови експертизи са в посока, че не е възможно да се отговори на въпроса дали съдържанието на документа е попълнени едновременно с подписването му, поради липса на методика.

Съдът не споделя възраженията на ответника за това, че съдържанието на документа е попълнено от трето лице. Законът не забранява издаването на запис на заповед, в който ръкописният текст е изпълнен от лице, различно от подписалия го издател, поради което само по себе си това обстоятелство не налага извода, че е налице разлика във времето между подписването и попълването на записа на заповед или че е подписан непопълнен запис на заповед./ Решение № 666 от 6.12.2007 г. на ВКС по т. д. № 387/2007 г., I о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева/.

Не беше доказано по делото, че сумата от  6200 евро е дописвана по- късно в съдържанието на ценната книга. Вещите лица по първоначалната и повторната съдебно-графологични експертизи заключват, че е налице идентичност на химикала, с който е написан текста „сумата от 6800 евро” и „сумата от 6200 евро”, както и че химикалната паста е с едно партидно свойство, изписването е извършено върху една и съща подложка с един и същ натиск.

С  оглед на изложеното, съдът приема за недоказани наведените абсолютни възражения срещу  записа на заповед, съответно поето с ефекта задължение за съществуващо.

Искът се явява основателен и доказан и следва да се уважи.

С оглед изхода от спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски на осн. чл. 78 ал.1 ГПК.  на ищеца следва да се присъдят сторените разноски съгл. приложения списък по чл. 80 ГПК  в размер на 2114.09 лева.

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал.1 ГПК, че С.А.Х., ЕГН **********, с адрес:*** дължи на Г.Н.Т., ЕГН  **********,*** сумата от 13 000 евро /тринадесет хиляди евро /, представляваща главница по запис на заповед, издаден на 17.03.2010г., за което задължение е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 3378/2012 на ВРС, XX състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване заповед за изпълнение-09.03.2012г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1008.52 /хиляда и осем лева и 52 ст./, представляваща реализираните в заповедното производство разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С.А.Х., ЕГН **********, с адрес:*** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.Т., ЕГН  **********,*** сумата от 2114.09 / две хиляди сто и четиринадесет лева и 09 ст/, представляваща сторените в настоящото производство разноски за държавна такса и адвокатска защита, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред АпС - Варна в двуседмичен срок от съобщението на страните.

 

                                                ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: