№ 308
гр. гр.Несебър, 04.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150100571 по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, а при условията на евентуалност: иск по чл. 26,
ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, както и иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД.
Ищцата З. Ц. Ц. е предявила срещу ответника „С.-К.“ АД иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД за прогласяване нищожност поради противоречие със законна на клаузата на чл. 20 от
Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 614751/30.05.2020г., при условията на
евентуалност - иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради
противоречие с добрите нрави на клаузата на чл. 20 от Договор за потребителски кредит –
кредитна линия № 614751/30.05.2020г., а при условията на кумулативност – иск по чл. 55, ал. 1,
изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД от ЗЗД за сумата от 49,50 лв., платена на основание чл. 20 от Договора -
получена при изначална липса на основание Ищцата сочи, че между страните по делото е сключен
цитираният договор. Излага съображения за противоречие с добрите нрави на цитираната клаузи.
Намира, че клаузата на чл. 20 от договора е нищожна поради неспазване на закона –
неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5, т. 19.Извършва анализ на цитираните норми. С тези
доводи от съда се иска да уважи претенциите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „С.-К.“ АД е подаден отговор, с който се твърди
неоснователност на исковете. Не се оспорва, че е сключен договор, по който на ищцата била
отпусната сумата от 220 лв. на 30.05.2020г., а от нея била върната сумата от 277,28 лв. на
25.06.2020г. Излагат се подробни съображения за валидност на сключения договор и всички
негови клаузи, вкл. чл. 20. Обръща се внимание, че размерът на неустойката не е прекомерен. От
съда се иска да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски. Отправя се възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищцата е да докаже, че посочената сделка - Договор за
потребителски кредит – кредитна линия № 614751/30.05.2020г., е сключена, както и твърденията
си, че клаузата на чл. 20 от договора противоречи на закона
С изготвения по делото проект за доклад (обективиран в Определение № 893 от
25.07.2022г.), обявен впоследствие за окончателен, съдът е отделил като безспорно между страните
по делото, че между тях е действал Договор за потребителски кредит – кредитна линия №
614751/30.05.2020г., по който на ищцата била отпусната сумата от 220 лв. на 30.05.2020г., а от нея
била върната сумата от 277,28 лв., включваща неустойка в размер на 49,50 лв., на 25.06.2020г. Тези
факти се потвърждават и от приложените към исковата молба договор (на л. 5 – л. 10 от делото) и
разписка (на л. 12 от делото).
В случая се оспорва клаузата на чл. 20 от Договора, която според ищцата противоречи на
закона и на добрите нрави. Както е посочено с обявения за окончателен доклад на първо място
следва да се разгледа съответствието на тези клаузи със закона.
Клаузата на чл. 20 от Договора е в смисъл, че се начислява неустойка от 0,9 % на ден от
стойността на всеки усвоен транш, платима на падежа на всеки транш – в случай на неизпълнение
на задълженията по чл. 17, чл. 18 и чл. 19 от договора – кредитополучателят, в срок до 3 дни от
подписване, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на кредитора или неотменяема банкова гаранция.
На първо място следва да се посочи, че не се установява тази клауза да противоречи на
закона. Принципно уговорката на клауза за неустойка е допустима и сама по себе си такава клауза
не заобикаля ЗПК, а конкретната клауза не е свързана с изпадане на кредитополучателя в забава,
поради което чл. 33, ал. 1 от ЗПК е неприложим. Наред с това – допустимо е да се уговори
неустойка за неизпълнение по договора и начисляването й зависи единствено от изпълнението на
определени задължения, поради което възникването на вземането за неустойка не е задължително
условие към момента на сключване на договора и в тази връзка липсва нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК. Друг е въпросът дали подобна клауза съответства на присъщите функции на
неустойката, но този въпрос има отношение към приложението на „добрите нрави“ и ще бъде
разгледан във връзка с иска по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Наред с това не става въпрос за
неравноправна клауза, тъй като сама по себе си неустойката не е необосновано висока по смисъла
на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП (размерът от 0,9 % от стойността на всеки транш сам по себе си не е
необосновано висок), а освен това икономическите последици са ясни още при сключване на
договора (неустойката от 49,50 лв. фигурира в погасителния план към договора на л. 43 от делото).
Т.е. сама по себе си клаузата на чл. 20 от Договора не противоречи на закона, поради което
този иск следва да бъде отхвърлен и да бъде разгледан евентуалният такъв – за противоречие с
добрите нрави.
По предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че посочената сделка - Договор за
потребителски кредит – кредитна линия № 614751/30.05.2020г., е сключена, както и твърденията
си, че клаузата на чл. 20 от договора са в противоречие с добрите нрави.
Както се посочи (при изводите относно първия иск) не е спорно, че договорът е сключен. С
чл. 20 от Договора неустойката е уговорена за компенсирането на евентуална
2
неплатежоспособност на кредитополучателя (бъдещо несигурно събитие). На практика с тази
неустойка не се обезпечава вземане на кредитора и по-специално вредите от неизпълнението,
каквато е основната функция на неустойката (арг. от чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). В т. 3 от
Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009г. на ОСТК на ВКС е предвидено, че
нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите
й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Посочено е, че условията и
предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, като могат
да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии: естеството им на парични
или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка;
дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи-поръчителство, залог,
ипотека и др.; вид на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част; съотношението
между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В случая самият
характер на неустойката е извън посочените нейни функции. С нея не се обезпечава вземане на
кредитора и целта не е да се обезщетят предвидимите вреди от неизпълнението на договора, а да се
компенсира една възможна бъдеща неплатежоспособност на кредитополучателя и то чрез
поръчителство или банкова гаранция, които следва да се осигурят в изключително кратък срок – 3
дни. Този характер на неустойката не позволява да се извърши преценка на съотношението между
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Т.е. с
уговарянето на тази неустойка кредиторът получава освен обезщетение за очакването вреди от
неизпълнението на задължението за връщане на кредита, така и допълнително обезщетение за
вреди, несвързани с неизпълнението на това задължение. Налага се извод, че присъждането на
такава неустойка би довело до несправедлив резултат, несъвместим с добрите нрави и водещ до
прекомерно обезщетяване за кредитора, извън нормалното при подобни случаи. Следователно
клаузата на чл. 20 Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 614751/30.05.2020г. е
нищожна, тъй като представлява клауза за неустойка, която излиза от присъщите й функции и
поради тази причина по арг. от т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009г.
на ОСТК на ВКС – противоречи на добрите нрави.
С оглед всичко изложено предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД следва да се
приеме за основателен и да бъде уважен изцяло за клаузата по чл. 20 от Договора.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД:
В тежест на ищцата е да докаже, че превела сумата от 49,50 лв. Следва да докаже
твърденията си, че договорът е нищожен поради противоречие със закона или добрите нрави. В
тежест на ответника е да докаже, че е имало основание за получаването на тази сума.
Вече се посочи, че между страните не е спорно, че сумата от 49,50 лв. е преведена от
ищцата на ответника. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, клаузата на чл. 20 от Договора, която предвижда начисляването на неустойка (в размер на
49,50 лв. съгласно погасителния план на л. 43 от делото) е нищожна поради противоречие с
3
добрите нрави. В чл. 34 от ЗЗД е предвидено, че когато договорът бъде признат за нищожен или
бъде унищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от
нея. Според чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на договора,
когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая е налице
нищожност на конкретна клауза от договора – за начисляване на неустойка, като видно от
основния предмет на договора (за кредит, с уговорено възнаграждение в размер на договорна
лихва), съдът намира, че страните биха сключили същия и без клаузата за неустойка. Ето защо по
арг. от чл. 34 от ЗЗД ответникът следва да върне на ищцата единствено получените суми на
основание тази нищожна клауза, като същите следва да се считат за получени без основание по
смисъла на чл. 55, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Искът за присъждане на сумата от 49,50 лв. е основателен и
следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски –
сумата от 50 лв. за внесена държавна такса.
Видно от договора за правна защита и съдействие (на л. 63 от делото) ищцата е била
представлявана в процеса безвъзмездно – на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата – по иска за нищожност и иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Според чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. По арг. от чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (с оглед цената
на договора) за всеки от исковете следва да се определи възнаграждение от по 300 лв. (общо 600
лв.). Т.е. ответникът следва да заплати на адвоката възнаграждение в размер на 600 лв.
На ответника не се дължат разноски с оглед изхода на делото – обявяване на нищожност на
посочената в исковата молба клауза от договора.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД от З. Ц. Ц.,
ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Н., кв."К."№***, ет.*, ап. 26, срещу „С.-К.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл."О." № 13 Б, за обявяване на нищожна
поради противоречие със закона на клаузата на чл. 20 от Договор за потребителски кредит –
кредитна линия № 614751/30.05.2020г., сключен между З. Ц. Ц. и „С.-К.“ АД.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 от
ЗЗД от З. Ц. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.Н., кв."К."№***, ет.*, ап. 26, срещу „С.-К.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл."О." № 13 Б, клаузата на чл.
20 от Договор за потребителски кредит – кредитна линия № 614751/30.05.2020г., сключен между З.
Ц. Ц. и „С.-К.“ АД – поради противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 34 от ЗЗД „С.-К.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Ш., пл."О." № 13 Б, да заплати на З. Ц. Ц., ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр.Н., кв."К."№***, ет.*, ап. 26, сумата от 49,50 лв., получена без
4
основание, а именно: въз основа на нищожната клауза на чл. 20 от Договор за потребителски
кредит – кредитна линия № 614751/30.05.2020г., сключен между З. Ц. Ц. и „С.-К.“ АД, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.05.2022г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „С.-К.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Ш., пл."О." № 13 Б, да заплати на З. Ц. Ц., ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр.Н., кв."К."№***, ет.*, ап. 26, сумата от 50 лв., представляваща направени по делото
разноски за платена държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. „С.-К.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Ш.,пл."О."№** *, да заплати на адвокат Д. В.
М. от АК П., с адрес в гр. П., ул. „П.Ш.“ №** ет. 3, ап. Б, сумата от 600 лв., представляваща
възнаграждение за безплатна правна помощ, осъществена по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5