Решение по дело №805/2018 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№……..                                      30.10.2018 г.                            гр.Плевен

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски окръжен съд, въззивен наказателен състав

На тридесети октомври две хиляди и седемнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ                                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ БАНКОВ                                                                                                    КРИСТИНА ЛАЛЕВА

                                                                             

 

Секретар :  Дафинка Борисова

Прокурор : ИСКРА ГАНЕВА

Като разгледа докладваното от член съдия КРИСТИНА ЛАЛЕВА

ВЧНД №  805 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.341, ал.1 от НПК вр. чл.306, ал.1, т.1 от НПК вр. глава ХХІ от НПК.         

 

            С протоколно  Определение от 10.08.2018 , постановено по ЧНД № 1927/2018 по описа на Районен съд Плевен са групирани, на основание чл.25 ал.1 във вр.чл.23 ал.1 от НК, наложените на В.И.М. ЕГН: ********** наказания, както следва:

На основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 НК е определено едно общо най-тежко наказание на осъдения В.И.М. ЕГН: ********** измежду наложените по влезлите в сила съдебни актове по НОХД № 314/ 2018 година, НОХД № 1154/ 2018 година, НОХД № 1069/ 2018 година и НОХД № 1745/ 2018 година – всичките по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН, а именно – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.57 ал.1 т.3 ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим. На основание чл.59 ал.1 НК  районният съд е приспаднал времето 11.01.2018г. – 12.01.2018г., през което осъденият е бил задържан, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода и времето 12.01.2018г. – 30.01.2018г., през което осъденият е бил с МНО „домашен арест“, като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

            Срещу определението е подадена въззивна жалба от защитника на осъденото лице, в която се твърди, че определението е неправилно, тъй като е определено високо наказание за изтърпяване.

            В открито съдебно заседание осъденото лице В.И.М. поддържа жалбата си.            Сл. защитник – адв.Ч. сочи че поддържа жалбата, но навежда доводи, че пред районен съд Плевен се развиват две отделни производства за кумулация на наложените наказания, както и че има висящо неприключило производство от общ характер спрямо същото лице.

            Пред въззивния съд процесуалният представител на Окръжна прокуратура Плевен ангажира становище, че жалбата е неоснователна, като акта на районният съд по групиране на наказанията следва да бъде потвърден.

            Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните, прецени представените писмени доказателства и провери правилността на постановения съдебен акт, констатира, че протестираното  определение е правилно и законосъобразно постановено, и следва да се потвърди изцяло. Съображенията за това са следните:

            Въззивният жалбоподател В.И.М. ЕГН: ********** е осъждан както следва:

            С Определение по НОХД № 314/ 2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия одобрил постигнато споразумение, по силата което В.И.М. се признал за виновен за престъпление по чл.209, ал.І във вр. с чл.20, ал.ІІ НК, извършено на 08.12.2017 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.І НК било отложено за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Определението влязло в сила на 30.01.2018  година.

С Определение по НОХД № 1154/ 2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия одобрил постигнато споразумение, по силата което В.И.М. се признал за виновен за престъпление по чл.209, ал.І във вр. с чл.20, ал.ІV във вр. с ал.І от НК, извършено на 16.12.2017 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДЕСЕТ МЕСЕЦА, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.І НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Определението влязло в сила на 15.06.2018  година.

С Присъда по НОХД № 1069/ 2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд признал В.И.М. за виновен за престъпление по чл.210, ал.І т.1 във вр. с чл.209, ал.І във вр. с чл.20, ал.ІІ  във вр. с ал.І от НК, извършено на 11.12.2017 година и му наложил наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.І НК било отложено за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Присъдата влязла в сила на 06.07.2018 година.

Присъда по НОХД № 1745/ 2018 година по описа на Районен съд град Плевен, състав на същия съд признал В.И.М. за виновен за престъпление по чл.210, ал.І т.1 във вр. с чл.209, ал.І във вр. с чл.20, ал.ІІ  във вр. с ал.І от НК, извършено на 27.12.2017 година и му наложил наказание ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.І НК било отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ. Присъдата влязла в сила на 03.08.2018 година.

При така установената правилно фактическа обстановка и от районният съд, последният е направил правилният извод, че са налице  данни за престъпната дейност на осъдения В. М. сочеща на  усложнена форма на престъпна дейност, като част от деянията са в условията на съвкупност, преди същият да е имал влязла в законна сила присъда, за което и да е от тях. Въззивната инстанция напълно споделя тези изводи и направения такъв, че на  основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 от НК  може и следва да бъде определено едно общо най-тежко наказание на осъдения измежду наложените му с влезли в законна сила съдебни актове по НОХД № 314/ 2018 година, НОХД № 1154/ 2018 година, НОХД № 1069/ 2018 година и НОХД № 1745/ 2018 година – всичките по описа на РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН, а именно – ТРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. След като е извършил правилно групиране на наказанията,    районният съд в изпълнение на процесуалните си задължения е взел решение относно начина на изтърпяване на наказанието. Въззивната инстанция напълно споделя направените изводи както относно обществената опасност на престъпленията извършени от осъдения, така и правилно оценените данни във връзка с личността му.   Всички деяния, за които е осъден са за за основен или квалифициран състав на престъпление по чл.209 НК – измама. Не се установяват никакви данни лицето да е осъзнало противоправния характер на действията си, дори напротив проявило е упорство в утвърждаване на престъпния си модел на поведение в обществото. Районният съд правилно е отбелязал в мотивите си , че условното осъждане е законов компромис допустим спрямо лица, чиято лична обществена опасност и особености на правосъзнанието са от такова естество, че постигането целите на наказанието и преди всичко – поправянето на осъдения, да са възможни и без ефективното изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Конкретният случай е пълна противоположност на духа на Закона в частта относно възможността за приложението на чл.66 от НК.

            При горните съображения, ПЛЕВЕНСКИ  ОКРЪЖЕН  СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 573 от 10.08.2018 постановено по ЧНД № 1927/2018 по описа на Районен съд Плевен

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                         2.