О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………../……………..2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Василев
въззивно гражданско дело
№ 1545 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 36887/11.12.2019 г., подадена от К.С.Р. с искане да бъде изменено в частта за
разноските Решение № 1280/06.10.2019 г. по настоящото дело. Излага становище за
недължимост на разноски за юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззиваемата страна. Твърди, че правният
спор се развива по Закона за защита срещу дискриминацията, с оглед на което
следва да намери приложение чл. 75, ал. 2 Закона за защита срещу
дискриминацията.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК,
насрещната страна Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ не изразява становище по молбата.
За да се произнесе, настоящият състав
съобрази:
Молбата за изменение на решението в
частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Производството по делото е образувано по е образувано две въззивни жалби, както следва:
1.На К.С.Р., чрез адв.К.
против Решение № 2776 от 20.06.2019 година, постановено по гр.дело № 2807/2019
година, по описа на ВРС, в частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция
за разликата над сумата от 1 000 лева до размера на 100 001 лева, представляваща обезщетение за търпените
от Р. неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания и унизено
човешко достойнство, в резултат на горното нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр от страна на ответника Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“, гр. София, търпени за периода от месец септември 2012 година
до 07.07.2016 година, по иска с правно основание
чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр.
2. На Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София, чрез ю.к. С. против
Решение № 2776 от 20.06.2019 година, постановено по гр.дело № 2807/2019 година,
по описа на ВРС в частите му, както следва:
1.С което е признато за
установено по отношение на К.С.Р., ЕГН **********, пребиваващ понастоящем в
затвора-Бургас, осъден с наказания „Доживотен затвор“, че за периода от м.
09.2012г. до 07.07.2016г. Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ е извършила нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.,
изразяващо се в неравното му третиране по лично положение – липса на поставени
преградни стени между спалното помещение и изградения в същото санитарен възел,
на основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр.
2.В частта, с която е осъдена Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, да заплати на К.С.Р., ЕГН **********,
пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, сумата от 1 000.00 лева,
представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. от страна на
ответника Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за
периода от месец септември 2012 година до 07.07.2016
година.
Съставът на ВОС се е произнесъл с Решение № 1280/06.10.2019 г., с което е отменил обжалвания първоинстанционен
съдебен акт в частта, с което е признато
за установено по отношение на К.С.Р. пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, осъден
с наказания „доживотен затвор“, че за периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016г. Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ е
извършила нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр.,
изразяващо се в неравното му третиране по лично положение – липса на поставени преградни
стени между спалното помещение и изградения в същото санитарен възел, на
основание чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр, както и в
частта, с която е била осъдена Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр.
София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, да заплати на К.С.Р.,
пребиваващ понастоящем в затвора-Бургас, сумата от 1 000.00 лева,
представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. от страна на
ответника Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за
периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016г., както и в
частта за разноските, като вместо това е отхвърлил исковата претенция на К.С.Р. пребиваващ понастоящем в
Затвора-Бургас, осъден с наказания „Доживотен затвор“, против Главна Дирекция „Изпълнения на
наказанията“ – град София, за признаване на установено, че за периода от м.
09.2012г. до 07.07.2016г. е извършила нарушение на чл.
4, ал. 2 ЗЗДискр., изразяващо се в неравното му
третиране по лично положение – липса на поставени преградни стени между
спалното помещение и изградения в същото санитарен възел, на основание чл. 71,
ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. Съставът на ВОС е отхвърлил по иска на К.С.Р., ЕГН ********** против Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21 да му заплати сумата от 1 000.00 лева,
представляваща обезщетение за търпените от Р. неимуществени вреди, изразяващи
се в негативни изживявания и унизено човешко достойнство, в резултат на горното
нарушение на чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. от страна на
ответника Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София, търпени за
периода от м. 09.2012г. до 07.07.2016 година,
потвърдил е решението, в частта, с която е била отхвърлена претенцията на К.С.Р.,
ЕГН ********** против Главна Дирекция „Изпълнения на наказанията“, гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“, № 21, за разликата над 1
000.00 лева до предявения размер от 100 001.00 лева, на основание чл. 71, ал.
1, т. 3 ЗЗДискр и е присъдил разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“, гр. София в размер на 400 лева, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
Съгласно разпоредбата
на чл. 75, ал. 2 от Закон за защита срещу дискриминацията за съдебните
производства по този закон не се събират държавни такси, а разноските са за
сметка на бюджета на съда. Горното правило не касае отговорността за разноски
на ищеца спрямо ответника по спора при отхвърляне на иска. Нормата на чл. 75
ал. 2 от ЗЗДискр. е аналогична на нормите на чл. 83
от ГПК и чл. 359 от КТ, предвиждащи,че ищците не внасят държавни такси, а
разноските се поемат от бюджета на съда. Тези правила обаче не освобождават
ищците от задължението да възстановят на насрещната страна по спора сторените
от нея разходи при отхвърляне на иска. Смисълът на чл. 78 от ГПК е да се
възмездяват страните за разходите, с които неоснователно е намалена
имуществената им сфера. Нормата на чл. 75, ал. 2 от ЗЗДискр.
улеснява достъпа на ищеца до правосъдие, но не предвижда изключения от общия
принцип относно отговорността за разноски към другата страна по спора.
С оглед на изложеното, настоящият състав
на ВОС намира, че не са налице основания за изменяне на решението в частта за
разноските. Молбата по чл. 248 от ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
С изложените
мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 36887/11.12.2019 г., подадена от К.С.Р. с искане да бъде изменено в частта за
разноските Решение № 1280/06.10.2019 г., постановено по в.гр. дело № 1545/2019 г. по описа на ВОС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на
РБ, в едноседмичен срок от съобщението до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.