№ 260148 / 23.5.2021 г.
Р Е Ш Е Н И Е
ГР.МОНТАНА, 23.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана.…….…...трети наказателен състав в публично
заседание на 26 април......…………..………….……………………………….
през две хиляди двадесет и първа година.......….……………………в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при секретаря Гинка Митова.....................………....……и в присъствието на прокурора..……………………….……....…....като разгледа докладваното от
съдията Цветкова………………………..….……..........АН дело 395 по описа
за 2021г...…………………………………....и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.340 от НПК във връзка с чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 19-0996-001348/ 27.05.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана на Л.Н.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление е останал Л.Н.М., който обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание доразвива доводите изложени в жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на жалбоподателя и посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С акт за установяване на административно нарушение е констатирано, че на 28.04.2019г. около 00.55 часа жалбоподателя в село Гаврил Геново, обл.Монтана на ул.”17”, при кметството, като водач на МПС „Ауди 80” с ДКН XXXX е управлявал същото, без да е поставил обезопасителен колан по време на движение.
На водача на МПС бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. При предявяването на акта жалбоподателят направил възражение, като оспорил констатациите. В срока по чл.44 от ЗАНН не направил допълнителни възражения.
Административнонаказващият орган е счел, че нарушението е доказано, поради което е издал атакуваното наказателно постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на писмените доказателства събрани в хода на въззивното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява описаната по – горе фактическа обстановка. В тази насока са и свидетелските показания на Х.П.-актосъставител и В.М.-свидетел по установяване на нарушението и съставяне на акта, които съдът изцяло кредитира, като обективни и безпристрастни, без наличие индиция за заинтересованост.
Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП „редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”, а жалбоподателят по никакъв начин в процеса не доказа твърденията си. Предвид на това съдът намира, че правилно и законосъобразно е издадено обжалваното наказателно постановление за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя за извършването на посоченото по-горе административно нарушение.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид, а и от разпита на свидетелите се установи, че при същата проверка са констатирани и други нарушения, за които също са съставени АУАН.
В случая правилно е определен размера на глобата от наказващия орган, на основание чл. 183, ал. 4, т.7, предл.1 от ЗДвП. В конкретния случай наложената глоба е с размер, фиксиран от законодателя и не може да бъде намалявана, съгласно забраната на чл.27, ал. 5 от ЗАНН.
Жалбоподателят навежда доводи, че съставеният акт е въз основа на лични отношения между него и свидетеля М.. В тази насока представя и писмени доказателства – арг.л.20-22 от делото. От показанията на свидетеля В.М. дадени в съдебно заседание се установява, че взаимоотношенията между двамата са само и във връзка с изпълняване на служебните си задължения, а не лични. Нещо повече, постановлението за отказ за образуване на ДП л.20 от делото е от 2008г, тоест преди 12 години.
Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Районен съд - Монтана
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0996-001348/ 27.05.2019г. на Началника на Сектор „ПП” към ОД на МВР-Монтана, с което на Л.Н.М. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, като на основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред АС-Монтана в 14-дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: