РЕШЕНИЕ
№ 1107
гр. Велико Търново, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20214110102774 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания,
за които кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена
на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е
чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат се твърдения, че между страните е налице облигационно
отношение, по силата на което ищецът е предоставял на ответника услуги за доставяне на
топлинна енергия за обект в ************* Сочи се, че ответникът дължи на ищцовото
дружество процесните суми, представляващи сбор от суми за потребена топлинна енергия,
отдадена от щранг-лира и сградната инсталация и такса разпределение за посочените в
исковата молба месеци. Ищецът заявява,че задължението на ответника произтича от това,че
е собственик на имота на горепосочения адрес, който е част от сграда етажна собственост,
присъединена към абонатна станция. Ищецът навежда твърдение, че с оглед липсата на
доброволно изпълнение за заплащане на горепосочените суми, по заявление на "Т****"АД
подадено до ВТРС, е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №****., по
описа на Великотърновския районен съд относно посочените суми, като срещу заповедта за
изпълнение е подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че
претендираните суми за процесния период са дължими, поради което иска от съда да
постанови решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, а именно, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата по 515,99 лв.- главница, представляваща
стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за
месеците ***************., сумата 55,10лв.- лихва за забава за периода 01.02.2019г. до
28.06.2021г., ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
1
задължение по чл.410 от ГПК по частно гражданско дело ****, по описа на
Великотърновския районен съд, както и да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначеният му по реда на чл.47 ал.5 от
ГПК особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
основателността на предявените искове по съображения, изложени в отговора. Сочи, че не е
налице надлежно основание за възникване на гражданско-правни отношения между
ищцовото дружество и собствениците на апартаменти в етажната собственост. Счита, че
представените по делото протоколи от събранията на етажната собственост са непълни, за
което излага съображенията си в отговора. Отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцовото дружество “Т****” АД в качеството му на доставчик на топлинна енергия
е подало на 28.06.2021г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
против ответника И. К. Ц. за суми за топлинна енергия, отдадена от щранг лирата, топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация и такса разпределение за обект: гр.******.
Въз основа на заявлението на “Т****” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение №*** против длъжника И. К. Ц. по ч.г.гр.д.№***по описа на
Великотърновски районен съд за следните суми: сумата от 515.99 лв., представляваща
главница сбор от вземания за доставена, но незаплатена топлинна енергия отдадена от
щранг-лира в имот в ***** ап. 13, дължими по извлечение по сметки за следните месеци:
**************, сумата от 55.10 лева, представляваща лихва за забава за периода от
01.02.2019 год. до 28.06.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението - 28.06.2021 год. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 75.00 лева (седемдесет и пет лева) разноски по делото, от
които: внесена ДТ в размер на 25.00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на
50.00 лева, определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната
помощ, вр. чл. 26 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след
дадени от съда указания, в едномесечен срок заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
По делото е приет като писмено доказателство Договор от 03.10.2012г., при ОУ за
извършване на дялово разпределение на ТЕ, сключен между ищеца и потребителите на ТЕ в
сграда - ЕС на процесния адрес гр*****.
По делото е представен като доказателство копие от протокол на ОС на ЕС на
процесния адрес за дялово разпределение на топлинна енергия от 26.09.2012г.
По делото са приети като писмени доказателства Протоколи *****за проведени ОС
на собствениците на самостоятелни обекти в процесната сграда в режим на ЕС на адрес
***** , на които са приети решения от етажните собственици относно пускане на
централното отопление от "Т*****" АД за процесните отоплителни сезони 2018/2019г.,
2
2019/2020г., с приложени списъци на присъстващите на събранията етажни собственици,
както и Заявки за отопление за процесни отоплителни сезони.
От представеното по делото извлечение от сметка на потребителя се установява, че
отразените в справката задължения на ответника за топлинна енергия са на стойност
515,99лв. главница и 55,10лв.-лихва за забава.
По делото са приети като писмени доказателства и действащите към исковия период
Общи условия за продажба на топлинна енергия от "Т****" АД на потребители в гр****
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, от заключението на която,
неоспорено от страните, се установява, че през процесния период абонатната станция №***
на адрес гр.****** е работела и е доставяла в СЕС ТЕ за отопление. Сметките на ответника
по делото за всеки един от месеците, включени в исковия период са за ТЕ отдадена от
сградната инсталация, ТЕ, отдадена от щранг-лира в имота, такси разпределение и суми за
изравняване. Вещото лице е посочило, че сумите за ТЕ отдадена от сградната инсталация в
имота на ответника, ТЕ, отдадена от щранг-лирата в имота, както и сумите за такси
разпределение и изравнителните суми са правилно определени, като е спазена нормативната
уредба в пълен обем. Посочено е, че търговският уред за измерване на ТЕ в АС *** е с
визуално отчитане, а индивидуалните уреди за измерване на начислената топлоенергия в
имотите на процесната СЕС са с дистанционно отчитане. В заключението е изложено, че
дяловото разпределение на ТЕ е извършвано ежемесечно, на база месечен отчет на уреда за
търговско плащане/топломера в АС/ и месечно отчитане на индивидуалните уреди за дялово
разпределение.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86
ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска
установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
Разгледани по същество същите са основателни. Съображенията за това са следните:
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на
съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
По тези искове ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно
доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо
ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на
фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да
установи по безспорен начин качеството потребител на топлинна енергия на ответника,
основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са
3
начислени съответните суми за топлинна енергия, за които е издадена заповед по чл.410 от
ГПК.
На първо място, за да възникне задължение за ответника да заплаща доставена
топлинна енергия е необходимо той да има качеството потребител на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
топлоснабдявания имот. В случая, по делото не се спори, че ответникът е собственик на
жилището, за което се претендира заплащане на топлинна енергия за процесните
месеци/няма наведени възражения от страна на ответника относно правото на собственост
върху процесния обект/. Съгласно чл. 153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители/ на топлинна енергия. В
Закона за енергетиката не е предвидено сключването на индивидуални договори между
всеки потребител и топлофикационното дружество. По силата на чл.150 от ЗЕ продажбата
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при общи условия, одобрени от
ДКЕВР, като от влизането им сила се счита, че е налице сключен договор при Общи условия
за доставка на топлинна енергия между ищцовото дружество и битовия потребител, без да е
необходимо изрично писмено съгласие от потребителя. С оглед гореизложеното съдът
приема, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия за процесния
обект и процесния период. Възраженията на ответната страна за липса на облигационна
връзка между ответника и ищцовото дружество съдът намира за неоснователни. Досежно
възражението на ответната страна за нищожност на решение на ОС на ЕС, посоченият от
особения представител на ответника порок на решението - нарушаването на нормите за
кворум при провеждане на общото събрание на етажната собственост и за липсата на
мнозинство при гласуване му не води до неговата нищожност, поради което съдът не може
инцидентно да се произнесе в това производство по въпроса за законосъобразността на
посоченото решение. В настоящата хипотеза по аналогия следва да намерят приложение
дадените разяснения в Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г.,
ОСГК на ВКС, съгласно които когато са опорочени процедурата по свикване на ОС, реда и
кворума за приемане на решения /процесуална незаконосъобразност/ или решенията на
общото събрание противоречат на императивни разпоредби на закона, те са
незаконосъобразни и отменяеми, но не и нищожни. Ответникът е обвързан от действието на
решението на общото събрание на етажната собственост, след като не го е оспорил чрез
предявяването на съответния конститутивен иск по чл.40 от ЗУЕС за отмяната му в
законоустановения преклузивен срок.
В конкретния случай предмет на спора е искова претения за топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация, отдадена от щранг-лира в имота и такса разпределение.
Съгласно чл.153 ал.6 от ЗЕ клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
4
сградата. Заплащането на отдадената от сградната инсталация топлинна енергия не е
резултат от реалното потребление на топлинна енергия от ползвателите на сградата, а следва
от факта, че инсталацията е обща част по предназначение и всеки отделен ползвател трябва
да поеме съобразно дела си частта от разходите, свързани с експлоатацията на тази обща
част. Притежателите на отделни имоти в топлоснабдена сграда-етажна собственост се
смятат за потребители до датата на прекратяване на топлоснабдяването на абонатната
станция за сградата-етажна собственост, като прекратяването на топлоснабдяването може да
се направи само за всички имоти в сградата, по решение на поне 2/3 от притежателите на
вещни права в сградата. В тази насока са и разясненията от задължителен характер, дадени с
ТР №2 от 25.05.2017г. по т.д. 2/2016г на ОСГК на ВКС. В настоящия случай, по делото не са
наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че от етажната собственост е взето
решение за прекратяване на правоотношенията с ищцовото дружество. Преминалата през
общите части топлинна енергия се разпределя между съсобствениците и за нея се дължи
съответната цена при въведената система за дялово разпределение. В този смисъл е
константната съдебна практика изразена в редица решения на ВКС / напр. Решение №
507/22.1.2013 г. по гр.д. № 1557/2011 г., ІV г. о., Решение № 35/21.2.2014 г. по гр.д. №
3184/2013 г., III г.о. и др./.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на
изготвената съдебно-техническа експертиза се установи, че етажната собственост, в която
ответника притежава апартамент е присъединена към топлопреносната мрежа, като видно от
заключението за процесния период абонатната станция на адреса е работила и е доставяла в
процесната сграда етажна собственост топлинна енергия. Съгласно пар.1 т.3 от ДР на
Наредба №16-334/06.04.2007г за топлоснабдяването, „инсталация в сграда” или „сградна
инсталация” е съвкупността от главните вертикални и хоризонтални разпределителни
тръбопроводи, вкл. до отоплителните тела, както и съоръжения за разпределяне и доставяне
на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на клиентите. Следва да се има
предвид, че дори при липса на отоплителни тела в топлоснабдения имот, потребителя като
клиент в СЕС, дължи на основание чл.140 ал.3 от ЗЕ и чл.145 ал.3 от ЗЕ заплащане на
съответната стойност за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за процесния
период. С оглед изложеното, независимо, че в процесния имот не се доставя топлинна
енергия за отопление, имотът остава присъединен към топлопреносната мрежа на ищцовото
дружество, чрез сградната инсталация, която както бе посочено е обща част и носителите на
вещни права следва да се считат за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани
с употребата на общата вещ.
Отдадената от сградната инсталация топлинна енергия се разпределя между всички
абонати, пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти в сградата, като
изчислението се извършва по приложимата Методика към Наредба №16-334/06.04.2007г. В
заключението си вещото лице е посочило, че при определяне на сумите за топлинна енергия
отдадена от сградната инсталация, от щранг-лирата и сумите за такси разпределение в
процесния имот е спазена в пълен обем нормативната уредба. Видно от заключението
5
задължението на ответника възлиза на сумата 515,99лв.
С оглед гореизложеното искът за установяване дължимост на главница,
представляваща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия,
отдадена от щранг-лирата, такса разпределение за процесните месеци се явява основателен
и доказан в пълния претендиран размер от 515,99лв.
Съгласно чл.32 ал.6 от ОУ, при неизпълнение в срок на задълженията за заплащане
на топлинна енергия, купувачите дължат на продавача обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. По делото няма наведени твърдения и ангажирани доказателства
за заплащане на дължимата сума за топлинна енергия, поради което ответникът дължи на
ищеца обезщетение за забава, което определено от съда по реда на чл.162 от ГПК, с
помощта на ел.калкулатор, възлиза на сумата общо 55,10 лв., начислена за период от
01.02.2019г. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което искът за лихва за
забава също е основателене и доказан в пълния претендиран размер от 55,10 лв., за
посочения период.
С оглед основателност на иска за главница за 515,99лв., основателна е и
акцесорната претенция за законната лихва за забава върху посочената главница, считано от
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК /28.06.2021г./ до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото
производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да
се произнесе и за разноските в заповедното производство. В конкретния случай разноските в
заповедното производство, включени в заповедта за изпълнение са 75лв., от които държавна
такса в размер на 25лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.,определено от
съда чл.78 ал.8 ГПК вр.чл.37 от ЗПП вр.чл.26 от Наредба за заплащането на правната
помощ. В исковото производство направените от ищеца разноски са 75 лв. за държавна
такса и 300 лв. за възнаграждение за вещо лице и 200лв. за възнаграждение за особен
представител на ответника. По отношение претенцията на ищеца за юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство съдът следва при определяне на размера на
юрисконсултското възнаграждение да съобрази разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК/изм. ДВ
бр.8 от 2017г./, като с оглед разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено юрисконсултско възнаграждение за настоящото исково производство в размер
на 100лв. При това положение общият размер на разноските на ищеца са общо 750 лв., като
с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сумата 750 лв., за разноски в заповедното и исковото производство.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И. К. Ц. с ЕГН
**********, с настоящ адрес в гр. ***********, ДЪЛЖИ на „Т*********” АД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. ***** сумата от 515.99 лв. (петстотин и
петнадесет лева и деветдесет и девет стотинки) - представляваща главница сбор от вземания
за доставена, но незаплатена топлинна енергия отдадена от щранг-лира в имот в гр.*****
дължими по извлечение по сметки за следните месеци: м. **********., сумата от 55.10 лв.
(петдесет и пет лева и десет стотинки) – представляваща лихва за забава за периода от
01.02.2019 год. до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - /28.06.2021 г./ до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед №**** за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№****. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА И. К. Ц. с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр.*****, ДА ЗАПЛАТИ
на „Т-****” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, направените в
заповедното производство по частно гр.дело ****по описа на ВТРС и в настоящото исково
производство разноски в общ размер 750 лв./седемстотин и петдесет лева/ за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице, възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, заверен препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№***** на ВТРС.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7