Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.05.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2497
по описа на 2021 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2497/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на З. „Б.В.И.Г.”*** срещу решение №20238039 от 28.10.2020
г по гр.д.№18672/20 г на СРС , 27 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.411 ал.1 КЗ да
се осъди З. „О. ” АД *** да заплати разликата над 3343,58 лева до предявния размер от 4255,32
лева – част от заплатено
застрахователно обезщетение по “Каско Стандарт” за причинени при ПТП на 23.04.2019 г в гр.София на
бул.България имуществени вреди върху л.а.“Шкода Супърб“ с рег.№*******по вина на М.Д.управлявал л.а.”АУДИ А3“ с рег.№*******; ведно със
законната лихва от 20.05.2020 г до
окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се
обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС .
Първоинстанционният съд
неправилно е кредитирал САТЕ за определяне на имуществените вреди по автомобила
по средни пазарни цени , а не според представената от ищеца фактура . Към
датата на ПТП автомобилът е бил 3 години и 4 месеца и „официалният сервиз“ ще
гарантира най-добрия ремонт , а при сключване на полицата по „Каско“
автомобилът е бил под 3 години . Стойността на труда е съвсем малко по-висока в
официалния сервиз .
Въззиваемата
страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Според чл.499 ал.2 КЗ
застрахователното обезщетение не трябва да надвишава действителните вреди
.Правилно е кредитирана САТЕ , която е определила размера на обезщетението по
средни пазарни цени . По делото няма доказателства автомобилът да е бил в
гаранция , за да е трябвало да се ремонтира с оригинални части .
Въззивната жалба е допустима.
Решението е връчено на въззивника на 16.11.2020 г и е
обжалвано в срок на 30.11.2020 г.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване
на посочената част от решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Страните
не спорят по предпоставките на регресната претенция по чл.411 ал.1 КЗ , с изключение
на размера на вредите. Ответникът
е заплатил извънсъдебно плащане , а
ответникът е застраховател по „ГО“ на виновния водач .
За да отхвърли частично иска за
главница СРС е приел , че размерът на имуществените вреди трябва да се определи
според заключението на САТЕ т.е. по средни пазарни цени .
Решението на СРС правилно в обжалваната част.
Съгласно чл.400 ал.1 КЗ за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Съгласно трайната практика на ВКС при увредено МПС застрахователното
обезщетение трябва да бъде възстановено от застрахователя по „ГО“ доколкото
съответства на средните пазарни цени
– решение №147 от 06.10.2009 г по т.д. № 85/2009 г, ТК, ІІ ТО на ВКС , решение
№52 от 08.07.2010 г по т.д.№652/09 г на ВКС, I ТО , решение №79 от
02.07.2009 г по т.д.№156/09 г на ВКС, I ТО и др. По-висока
изплатена от застрахователя по „Каско” сума не обвързва ответника .
По делото не
са представени доказателства , че процесното МПС е било в гаранция , нито че е
имало друга основателна причина същото да бъде ремонтирано в т.нар.„официален
сервиз“ и по цени по-високи от пазарните . Самият термин „официален сервиз“ е неясен
и условен , както и липсва сигурност , че т.нар.“официален сервиз“ гарантира
по-високо качество на ремонта от „неофициален“ /обикновен/ сервиз . Ако се възприеме формално логиката на
въззивника излиза , че т.нар.“официален сервиз“ може да формира произволни по-високи
цени , които винаги да обвързват виновното лице и застрахователя по „ГО“ ,
което не може да се приеме за законосъобразно .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С оглед изхода на делото в
тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС .
На
основание чл.280 ал.3 т.1
ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по
търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20238039 от 28.10.2020 г
по гр.д.№18672/20 г на СРС , 27 състав ; в частта , с която е отхвърлен иска на З. „Б.В.И.Г.”*** с правно основание чл.411 ал.1 КЗ да се осъди З. „О. ” АД *** да заплати разликата над 3343,58
лева до предявния размер от 4255,32 лева – част от заплатено застрахователно
обезщетение по “Каско
Стандарт” за
причинени при ПТП на 23.04.2019 г в гр.София на бул.България имуществени вреди
върху л.а.“Шкода Супърб“ с рег.№*******по вина на М.Д.управлявал л.а.”АУДИ А3“ с рег.№*******; ведно със
законната лихва от 20.05.2020 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и в частта
за разноските .
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”*** да заплати на З. „О. ” АД *** сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.