Присъда по дело №4371/2021 на Районен съд - Пловдив

М О Т И В И към Присъда № 70/30.08.2021г.,
постановена по НОХД № 4371/2021г. по описа на РС -
Пловдив, IV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Е.С.С. - роден на **** г. в
гр. П., живущ в *******, обл. П., ул. „*****, ****, български гражданин,
основно образование, женен, работещ, осъждан, ЕГН ********** за това, че
на 04.02.2020 г. в *******, обл. Пловдив е направил опит да се съвкупи с лице
от женски пол – Ж.А.Т., ЕГН **********, като я принудил към това със сила
и заплашване, като изнасилването е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини – престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от
НК.
Производството е по реда на чл.372 ал.4 от НПК.
Прокурорът поддържа повдигнатото срещу подс. С. обвинение, като
моли съда да го признае за виновен в извършване на престъплението и да му
наложи наказание, ориентирано към минимално предвидения от закона
размер, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок.
Прокурорът предлага вещественото доказателство да остане по делото, а
направените разноски да бъдат възложени на подсъдимия.
Защитникът на подс. С. – адв. Д.Б. моли съда да наложи на
подзащитния му наказание лишаване от свобода под минимално предвидения
от закона размер, изпълнението на което да бъде отложено с минимален
изпитателен срок.
Подс. С. признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се признава за виновен. Поддържа казаното от неговия
защитник.
На основание чл.373 ал.3 от НПК, съдът приема за установена следната,
изложена в обвинителния акт, фактическа обстановка:
Подс. Е.С.С. е роден на **** г. в гр. П., живущ в *******, обл. Пловдив,
ул. „*****, ****, български гражданин, основно образование, женен,
работещ, осъждан, ЕГН **********.
Св. Т. живеела в ******, ул. ******, в къщата на А.И.Л., с когото
съжителствали без граждански брак, като от връзката си имали три деца.
Родителите на св. Т. имали къща на същата улица, но на № *. Те работели в
**** и рядко се прибирали, като къщата се обитавала от брата на св. Т. - св.
Т.А.Т.
1

Къщата на родителите на св. Т. била двуетажна, масивна постройка,
изградена от тухли, с прозорци от алуминиева дограма, а входната врата била
масивна, дървена. На първия етаж на къщата имало три стаи - голям хол с
кухня, килер и баня, както и три спални, а на втория етаж - хол, баня и три
спални.
През м. януари 2020г. св. Л., св. Т. и трите им деца пребивавали в
къщата на родителите на последната, където също така живеел и св. Т..
Подс. С. също живеел в ****** като се познавал със св. Т., брат й - св.
Т. и мъжът, с който тя съжителствала на семейни начала - св. Л..
Подсъдимият много харесвал св. Т., въпреки, че също имал семейство, жена и
деца, като когато я видел в **** проявявал видимо за нея желание за
интимности. Тя обаче по никакъв начин не подхранвала неговите желания,
като изобщо не общувала с подс. С., който от своя страна заявявал
неколкократно на св. Т., че: „*****“, но последният не възприемал думите му
сериозно, тъй като сестра му имала дълготрайна връзка със св. Л. и три деца
от него.
На 04.02.2020г. вечерта св. Л. и св. Т. излезли от къщата, като първият
от тях отишъл да изпие една бира в барчето „*****“, а вторият - отишъл в
друго заведение, известно като заведението на „*****“, където братът на
подс. С. го бил поканил да го почерпи, по повод издържан изпит за
правоспособност. Там се намирал и подсъдимият, който вече бил употребил
голямо количество алкохол. Подс. С. разбрал от св. Т., че св. Т. тази вечер е в
къщата на брат си и св. Л. го няма там, като това възбудило у него
похотливите желания, които той таял спрямо пострадалата. Подсъдимият
решил да отиде при св. Т. и да удовлетвори нагона си като я изнасили, докато
брат й и мъжът й ги няма. Той заявил това на св. Т., като му казал: „*****“.
Св. Т. чул думите на подс. С., но не му повярвал, тъй като си помислил, че се
шегува предвид изпитото от последния количество алкохол.
В изпълнение на това свое решение, около 22.00ч.-22.30ч. подс. С.
напуснал заведението и въпреки употребения алкохол се качил на автомобила
марка „Фолксваген“, модел „Голф 3“ и отишъл в дома на св. Т..
По това време пострадалата се намирала във всекидневната на първия
етаж на къщата заедно с децата си, едното от които било болно и спяло в
съседната стая. Св. Т. седяла на дивана с другите си две деца и гледала
телевизия, а вратата на къщата била отключена, тъй като тя всеки момент
очаквала св. Л. и брат й да се приберат. Осветлението в стаята било загасено,
като само телевизорът давал известна светлина. Изведнъж св. Т. видяла, че
входната врата на къщата се отваря и в хола влязъл един мъж. В първия
момент тя помислила, че това е св. Л., но след това установила, че този мъж,
който бил подс. С., е по-висок. Подсъдимият влязъл навътре в стаята и тогава
2

св. Т. го разпознала. Тя се изплашила от факта, че подс. С. е нахлул в дома й
посред нощ и му се развикала, като го попитала защо влиза в къщата й, а той
й отвърнал: „Мълчи, защото ще те ударя“. Синът на св. Т. се разплакал,
станал от дивана и тръгнал към ключа на лампата, за да я светне, но
подсъдимият го хванал за блузата и го хвърлил обратно на дивана. Детето
млъкнало от страх и дори спряло да плаче.
Тогава св. Т. се отправила към подс. С. с намерението да го принуди да
напусне стаята, казала му да се маха от къщата, но той продължил да й
повтаря да не вика и я заплашил, че ще я удари. Подсъдимият бил видимо
употребил голямо количество алкохол, миришел силно и гледал св. Т. с
перверзен, гнусен поглед, което много я изплашило, защото тя се досетила за
намеренията му да я изнасили. Щом пострадалата се приближила до
подсъдимия, за да го избута навън от дома си, той започнал да я прегръща и
опипва, по гърдите, по задните части и по тялото, като целта му била да се
възбуди, за да може да я изнасили. След това подс. С. хванал св. Т. за
мишниците на двете ръце, завъртял я и я опрял с гръб към стената, в близост
до входната врата. После натиснал главата й към стената с лакътя на дясната
си ръка, в областта на шията й, при което затруднил притока й на въздух, като
едновременно с това с лявата си ръка, започнал да се опитва да свали клина, с
който св. Т. била обута, както и долното й бельо, за да се открият интимните
й части. Подсъдимият се опитвал да свлече надолу клина и гащите на
пострадалата, а тя с двете си ръце ги дърпала обратно. След това подс. С.
започнал отново да опипва с лявата си ръка св. Т. по гърдите, по задните
части и пъхнал ръката си отпред, където е влагалището й, без обаче да успее
да бръкне в клина й, като в същото време се опитвал да я целува и притискал
силно тялото си към нея. Св. Т. усетила дъха на подсъдимия, който много
силно вонял на алкохол. В един момент пострадалата усетила, че
подсъдимият започнал да се пипа отпред, в областта на члена си, опитвайки
се да свали панталона си и да проникне с члена си в нейното влагалище и тъй
като тя викала силно той я заплашвал, че ако не спре ще я удари и замахвал с
ръка, без обаче да я удря.
Св. Т. се съпротивлявала с всички сили на опитите на подс. С. да свали
гащите и клина й и да проникне с еректиралия си член в нейното влагалище,
викала и го бутала, като постепенно и под влияние на изпития алкохол той
започнал да разхлабва хватката върху гърлото й, с която я натискал
едновременно и към стената, при което главата и се удряла в нея и много я
боляло. Св.Т. била стресирана от случващото се и от опитите на подсъдимия
да я изнасили, чувала писъците и на децата си и всячески се опитвала да му се
противопостави. Когато той разхлабил хватката си тя успяла да го избута към
входната врага, която била леко отворена, избутала го извън дома си и
започнала да натиска вратата, за да я затвори. Подс. С. от своя страна
започнал да натиска вратата отвън, за да я отвори и да влезе отново, но в
крайна сметка св. Т. успяла да затвори вратата и да я заключи. Подсъдимият
3

продължил известно време да блъска по вратата, но виждайки, че няма да
успее да я отвори, се отказал, качил се на колата, е която бил дошъл и
потеглил обратно към заведението, където брат му празнувал.
Малко след като подс. С. потеглил с колата си, в къщата се прибрал св.
Т., на когото св. Т. разказала в най-общи линии за случилото се и той
възприел силния й уплах от насилствения опит на подсъдимия да я изнасили,
както и раздърпания й външен вид, разбърканата й коса и пребледнялото й
лице. Също така вследствие поведението на подс. С. децата се били уплашили
много и плачели. Св. Т. се разгневил и веднага излязъл от къщата, за да
потърси сметка на подсъдимия за стореното спрямо сестра му. След като той
излязъл се прибрал и св. Л., когото св. Т. изпратила след св. Т., тъй като се
притеснила от реакцията му.
Св. Т. се върнал в заведението, където заварил подс. С., скочил срещу
него и започнал да го блъска, като двамата се сбили. Свидетели на това
станали Я.С.И и А.С.С., които същата вечер били в заведението. Другите
присъстващи разтървали двамата и извели св. Т. навън. В същото това време
пред заведението се появил и св. Л., но не успял да влезе вътре, за да се
разправи с подсъдимия, тъй като другите хора му попречили.
За случилото се били уведомени полицейските органи, като св. Т.Х.Г. и
св. Х.Г.О. отишли в дома на св. Т., която им обяснила какво й се е случило и
че подс. С. се е опитал да я изнасили. Полицейските служители извършили
обход на района, като установили подсъдимият и го отвели в полицейското
управление.
В резултат от случилото се св. Т. изпитала силни болки в главата, в
областта на тила, защото докато я държал с лакътя си подс. С. я блъскал в
стената и задната част на главата й се удряла в нея. Също така св. Т. усетила
силни болки и в двете си ръце, там, където подсъдимият я държал и я бил
стиснал силно.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза на св. Т.,
не са били установени видими травматични изменения по главата, тялото и
крайниците, като същата се е оплаквала от главоболие и болки в тилната част
на главата и двете мишници.
Според заключението на съдебнопсихиатрична експертиза подс. С. по
време на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, могъл
е да разбира свойството и значенето на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият е с нормални интелектуални възможности и не
страда от психично заболяване. Може да участва пълноценно в наказателния
процес и да се защитава сам.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена на
4

основание направеното от страна на подс. С. самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство.
В подкрепа на фактическата обстановка са показанията на свидетелите
Ж.А.Т., Т.А.Т. А.И.Л., Т.Х.Г., Х.Г.О., Я.С.И, и А.С.С., разпитани в хода на
досъдебното производство, които съдът кредитира като обективни, логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи както помежду си, така
и с останалите доказателства по делото.
Както самопризнанието на подсъдимия, така и показанията на
свидетелите, са в подкрепа на приетите за установени от съда факти и
обстоятелства.
От обективна страна, фактите по делото се подкрепят и от събраните
писмени доказателства: от досъдебното производство № 52/2020г. по описа на
РУ Труд при ОДМВР Пловдив - справка за съдимост /л.26-27/,
характеристична справка /л.30/, писмо от РЦ 112 – Кърджали /л.61/, Протокол
за оглед на веществени доказателства от 05.11.2020г. /л.64-67/, както и от
заключенията на съдебномедицинската и съдебнопсихиатрична експертизи,
които съдът кредитира като обективно и компетентно изготвени с нужните
знания и опит в съответната област.
В подкрепа на фактическата обстановка по делото е и приложеното към
същото веществено доказателство – един брой компактдиск със запис от
тел.112.
При така описаната фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна, че подс. С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.152 ал.1 т.2 вр. чл.18 ал.1 от НК за това, че на 04.02.2020
г. в *******, обл. Пловдив е направил опит да се съвкупи с лице от женски
пол – Ж.А.Т., ЕГН **********, като я принудил към това със сила и
заплашване, като изнасилването е останало недовършено по независещи от
волята на дееца причини.
От обективна страна, подс. С. е осъществил състава на посоченото
престъпление, тъй като на посочените дата и място е направил опит да се
съвкупи с лице от женски пол, като я принудил към това със сила и
заплашване.
Изнасилването е двуактно престъпление, чието изпълнително деяние
включва два акта – употреба на принуда, която може да се изразява в сила
или заплашване, което само по себе си представлява престъпление по чл.143
ал.1 от НК, и съвкупление. Посочените два акта са функционално свързани
помежду си, като осъществяването на принудата чрез сила или заплашване се
явява условие за извършване на съвкуплението. Същественото при
изнасилването е осъществяването на съвкуплението без съгласието на
5

пострадалата. За съставомерността на деянието не е необходимо пострадалата
да се е съпротивлявала наистина, достатъчно е да е изразила несъгласието си
с половия акт, целен от извършителя. Ако се е съпротивлявала, не е
необходимо съпротивата й да е била продължителна, нито пък тя да е
изчерпала всички възможности да се защити. За преодоляването на това
несъгласие деецът използва сила или заплашване. Принудата е средство,
начин за сломяване и преодоляване на съпротивата и несъгласието на
пострадалата.
Тъй като в случая се касае за двуактно престъпление, е възможен и
опит, който може да бъде само недовършен. Опит ще е налице, когато е
започнала принудата с цел съвкупление, като невъзможността деецът да се
възбуди не прави опита негоден, щом като принудата вече е осъществена.
Няма да е налице доброволен отказ, след като той се дължи на съпротивата на
жертвата. Освен това, в практиката се приема, че когато е започната
принудата с цел съвкупление и последното не е могло да бъде довършено, не
може да се приеме, че се касае за блудствени действия по смисъла на чл.150
НК. Разпоредбата на чл.152 ал.1 т.2 от НК предвижда специален състав
спрямо принудата по чл.143 от НК, поради което след като са осъществени
всички елементи от състава на изнасилването, респ. щом принудата е
упражнена с цел съвкупление, деецът ще отговаря по чл.152 ал.1 т.2 от НК
/вр. чл.18 от НК/, а не за принуда по чл.143 от НК.
Установява се от доказателствата по делото, че употребената от подс. С.
спрямо св. Т. принуда с цел да преодолее несъгласието й с половия акт и
съпротивата й, се изразява както в сила, така и в заплашване. В случая
деянието е останало във фазата на опита поради оказаната от пострадалата
съпротива, поради което и не е налице доброволен отказ, тъй като
изнасилването е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини.
От субективна страна, престъплението е извършено с пряк умисъл.
Подс. С. е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им.
С оглед на посочената и приета по–горе правна квалификация за
извършеното от подс. С. престъпление, като се съобрази с целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, и обществената опасност на деянието и
на дееца, съдът е на становище, че на същия следва да бъде определено
наказание при условията на чл.54 от НК. Съдът намира, че няма основания за
определяне на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, тъй като не са
налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи обстоятелства,
нито при условията на чл.58 б.а от НК, съобразявайки обстоятелствата по
чл.18 ал.2 от НК и взимайки предвид степента на осъществяване на
намерението и причините, поради които престъплението е останало
6

недовършено.
При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът
отчита всички обстоятелства по делото, както смекчаващите – това, че
деянието е останало във фазата на опита, изразеното от подсъдимия
съжаление за стореното, това, че същият, макар и осъждан, е реабилитиран, а
така също и отегчаващите такива - това, че престъплението е извършено през
нощта, в дома на пострадалата и пред нейните деца. Не следва да се отчита
като смекчаващо обстоятелство направеното от подсъдимия самопризнание
по реда на чл.371 т.2 от НПК, тъй като същото не е негово изначално
процесуално поведение, а това е направено при искането за разглеждане на
делото по реда на съкратено съдебно следствие. Предвид горното съдът
намира, че на подс. С. следва да бъде определено наказание три години
лишаване от свобода, което се явява справедливо и би постигнало целите на
специалната и генералната превенция на наказанието. Така определеното
наказание следва да бъде намалено с една трета съгласно чл.58а ал.1 от НК и
на подсъдимия да бъде наложено наказание две години лишаване от свобода.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36
ал.1 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подс. С. не е
наложително същият да изтърпи така наложеното му наказание две години
лишаване от свобода, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на същото следва да бъде отложено с изпитателен срок от
четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК следва от наложеното на
подс. С. наказание две години лишаване от свобода да бъде приспаднато
времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР на 05.02.2020г.
Вещественото доказателство – един брой компактдиск със запис от
тел.112, следва да остане по делото след влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс. С. следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив сумата от 237.90 лв., представляваща
разноски, направени в хода на досъдебното производство.
Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в
страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	70
Дата:	30 август 2021 г. (в сила от 15 септември 2021 г.)
Съдия:	Атанаска Анастасова Анастасова

Дело:	20215330204371
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 юли 2021 г.

Присъда по дело №4371/2021 на Районен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите