Р Е Ш Е Н И Е
№ 1470 18.04.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански
състав
На
осемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година
В открито заседание на трети април
2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА
КАЦАРОВА
Секретар:Катя Янева
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 9369 по описа за
2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.422
вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото дружество „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Васил Левски“ № 114, мецанин, твърди, че е носител на вземания срещу
ответника Г.Н.Т., ЕГН **********,***, по силата на Договор за паричен заем № ***********
г., който е сключен между „Вива кредит” ООД като кредитор и ответника като
кредитополучател. Подписвайки договора за заем, кредитополучателят
удостоверява, че е получил Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по договора. Заявява се, че процесните вземания са прехвърлени на
ищцовото дружество по силата на Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. и
Приложение № 1 към него от 01.01.2018 г. Съгласно Договора
за заем кредиторът отпуска на кредитополучателя
паричен заем в размер на 600 лева, който се
усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на «Изипей» АД. С подписването на
договора ответникът удостоверил, че е получил от заемодателя сумата от 600лв.,
като договорът има силата на разписка за предаване на сумата. Кредитът е следвало да
бъде върнат на 3 месечни
вноски, включващи главница и договорна лихва, както и такса за експресно
разглеждане, всяка от които в размер на 244,77 лева. От заявлението за
издаване на заповед се установява, че начислената и непогасена договорна лихва за периода от 08.06.2017 г. до 07.08.2017 г. е в размер на 40,74 лева. Заявява се, че ответникът дължи и такса за експресно разглеждане в размер
на 93,57лв. Заемателят се задължил да предостави обезпечение на кредитора чрез
поръчител - физическо лице или валидна банкова гаранция. Поради неизпълнение на
това задължение на ответника е начислена е неустойка в размер на 93,57лв.
Претендира се и заплащане на разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 220лв., включващи по 10лв., дължими на
всеки четвърти ден забава от всяка погасителна вноска и 15лв. – на всеки
единадесети ден забава от всяка погасителна вноска – разходи за провеждане на
телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за
събирането на просрочените вземания, но не повече от 175лв., както и 70лв. -
разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, включващи
ангажиране дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по
събиране на вземането. Последната падежна дата на кредита е 07.08.2017 г.
Заявява се, че ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника,
но предвид връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, съдът е
предоставил възможност на същия да предяви установителен иск относно вземането
си.
С оглед изложеното, от съда се иска да постанови
съдебно решение, по силата на което да признае за установено съществуване на
вземане срещу ответника в размер на 600 лева – главница; 40,74
лева –договорна лихва
за периода от 08.06.2017 г. до 07.08.2017 г.; 93,57лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, 93,57лв. – такса за експресно разглеждане, 220лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Претендират се и направените по
делото разноски.
Ответникът
е депозирал отговор на исковата молба в предоставения му едномесечен срок.
Заявява, че няма връзка с ответника, поради което и не може да ангажира
доказателства, няма доказателствени искания.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след
като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №
3349/ 2018 г. на ПРС, ХV гр. с-в. се установява, че в полза на ищеца е издадена
Заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК против ответника за
следните суми: 600 лева – главница, дължима по договор за паричен заем № ************
г.; сумата 40,74 лева – договорна лихва
за периода от 08.06.2017 г. до 07.08.2017 г.; 93,57лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, 93,57лв. – такса за експресно разглеждане, 220лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане,
както и 75 лв.-разноските по заповедното производство. Връчването на заповедта е
извършено по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като след това ищецът е предявил иск
по чл. 422 за установяване на вземането си. Искът е предявен в срока по чл.
415, ал. 1 ГПК.
На ****** г. между „Вива
кредит“ ООД, като кредитор и ответника Т., като кредитополучател, бил сключен
договор за паричен заем /лист 7-9 от делото/, по силата на който „Вива кредит“
ООД е отпуснал на ответника паричен заем в размер на 600 лв., за срок от 3
месеца. Заемателят се задължил да възстанови получения заем, ведно с дължимата
договорна /възнаградителна/ лихва, както и такса за експресно разглеждане, на
три равни месечни погасителни вноски, като падежите за всяка вноска са
конкретно определени в договора. Заемодателят изпълнил задълженията си по
договора, като е предоставил договорената сума, като съгласно чл.2, ал.2 от
договора заемателят е удостоверил получаването й с подписване на договора.
В чл. 4 от договора е
предвидено, че заемателят се задължава да представи обезпечения, отразени в
разпоредбата, като при неизпълнение на тази разпоредба, е уговорена неустойка в
размер от 93,57 лв., която се заплаща от заемателя разсрочено с всяка от
погасителните вноски, като дължимата месечна вноска става в размер на 275,96
лв. Предвидени са обезщетения за забава на главницата, както и разходи за
извънсъдебно събиране на вземанията съгласно Тарифа на кредитодателя, покриващи
разходите за писмени покани, електронни съобщения, провеждане на телефонни
разговори.
На 01.12.2016 г. е сключен
Рамков договор за прехвърляне на парични вземания между „Вива кредит“ ООД в
качеството му на кредитор - цедент и ищцово дружество в качеството му на
цесионер, по силата на който цесионерът е придобил процесните вземания по
договора за паричен заем със заемополучател Т. / съгласно Приложение № 1/
01.01.2018 г./.
Липсват доказателства за
връчване на уведомление до длъжника за цедиране на вземанията му, преди
подаване на заявлението за издаване на заповед и съответно преди постъпване на
исковата молба в съда. Препис на уведомлението е приложен към исковата молба и
редовно връчен на особения представител на ответника по настоящето дело.
Цедентът е упълномощил
ищцовото дружество да уведомява всички длъжници по всички вземания на
Дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е цедирало, съгласно рамковия договор.
Не се установява по делото
да са извършвани плащания от ответника нито към цедента, нито като цесионера
след датата на цесията.
При така установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените
искове, дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното
договорно основание /договор за цесия/ и в претендирания размер, както и че
ответникът е надлежно уведомен за цесията. Ищецът следва да докаже изправността
на цедента – наличието на сключен договор за кредит в съответствие с
императивните законови разпоредби, в това число валидно постигната договореност
между страните за връщане на кредита с лихва, настъпване на предпоставките за
изискуемост на претендираните обезщетение за забава и такси, като установи
вземанията си и по размер, включително и тези касаещи начислените такси. Ищецът
следва да докаже, че кредиторът е изпълнил задълженията си по договора за
кредит, в това число че е предоставил сумата по кредита. Ответникът следва да
докаже всички факти, които сочи да изключват, унищожават или погасяват
процесните вземания в т. ч. за наличие на законови предпоставки за обявяване на
договора за недействителен, т. е. противоречие с национални и европейски
нормативни актове, накърняване на добрите нрави и наличие на неравноправни
клаузи.
На първо място следва да се
разгледа установяването на факта на надлежно уведомяване за прехвърляне на
вземането от кредитора по сключения от него договор за паричен заем. Видно от
приетите по делото доказателства, цедентът не е изпратил на ответника
уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В случая не се установява да е налице редовно
връчване на уведомление за цесия на ответника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което и не се твърди от ищеца. При лежаща
върху му доказателствена тежест, както и предвид изричните указания на съда, че
този факт подлежи на доказване от негова страна, същият не е ангажирал
доказателства в сочената насока.
Съдът намира, че няма
пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който
длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията следва
да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане
(решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о.,
решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о.). В този
смисъл още е и ТР ОСГК на ВС на НРБ № 1/54 г., а също така и решение № 3 по т.
д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т.
о, всичките постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно Решение № 78 от
9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, постановено по реда
на чл. 290 ГПК, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и
тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за
изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ
значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да
бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило
на чл. 235, ал. 3 ГПК.
В случая обаче длъжникът не
е получил препис от исковата молба и приложенията, тъй като връчването е
извършено надлежно по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. Затова, тъй като ответникът не
е получил и в хода на съдебното производство процесното уведомление, следва
изводът, че извършената цесия все още не е произвела спрямо ответника своето
действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. В тази връзка следва да се отбележи,
че макар и уведомлението да е било връчено на особения представител на
ответника, назначен му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, уведомяването
му за цесията не би могло да произведе действие спрямо ответника, тъй като се
касае за представителство по закон, а не за договорни пълномощия.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления до
представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.
34, ал. 3 от ГПК, защото не е страна по спорното материално правоотношение.
Следователно, получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, а именно: заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект.
Следователно, към настоящия
момент цесията не е произвела правно действие по отношение на длъжника и не му
е противопоставима. Ето защо и исковете на ищцовото дружество следва да бъдат
отхвърлени. За пълнота следва да се посочи, че сочената разпоредба на чл.99,
ал.4 от ЗЗД не касае действителността на договора за цесия, а единствено
противопоставимостта на същата на длъжника, която ще настъпи след надлежното му
уведомяване за нея.
С оглед изхода на делото
ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства,
като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията
за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне, само когато е
основателна.
Ответникът не е направил
искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради
което не следва да му се присъждат такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Васил Левски“ № 114, мецанин, против Г.Н.Т., ЕГН **********,***, обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
чл.240, ал.1 и 2 чл.92 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че Г.Н.Т. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 600лв.,
представляваща неизплатена главница по Договор за паричен заем № ***********
г., който е сключен между „Вива кредит” ООД, вземанията по който са
прехвърлени на 01.01.2018 г. с Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г. на "Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, сумата
40,74 лв. – договорна лихва за периода
от 08.06.2017 г. до 07.08.2017 г., сумата 93,57лв. –
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, сумата 93,57лв. – такса за експресно разглеждане, сумата 220лв. – разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение, ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението – 02.03.2018г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № **** по ч. гр. д. № 3349 по описа за
2018 г. на Районен съд – Пловдив, ХV гр.с., като неоснователни.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от датата на връчване на препис от него на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ