О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ .............../ 12.09.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I – ви състав, в закрито съдебно заседание проведено на дванадесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НЕВИН ШАКИРОВА
МЛ.С. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното от съдия Невин
Шакирова
въззивно гражданско
дело № 1685
по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано е
по повод жалба с вх. № 16661/02.07.2019г.,
подадена от М.И.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** – взискател
по изпълнението срещу отказ на ЧСИ по изп.д. № 20188920402526
по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 и с район на действие, този на ВОС,
обективиран в Разпореждане от 17.06.2019г. да предприеме
действия по заличаване на наложена възбрана върху недвижим имот с ид. 10135.3511.594.1.30 /л. 100/.
Жалбата е
основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на отказа на ЧСИ.
Изложени са доводи, че на 06.02.2018г. върху имота, предмет на изпълнение е
наложена възбрана по изп.д. № 7031/2018г. по описа на
ДСИ, преобразувано в изп.д. № 2526/2018г. по описа на
ЧСИ Хр. Георгиев. От друга страна изп.д. № 174/2018г.
на ЧСИ Л. Станев е образувано по молба на „Сосиете Женерал Експресбанк“, в
качеството му на ипотекарен кредитор с вписана първа
по ред ипотека върху същия имот на 04.09.2012г. Жалбоподателят е бил
присъединен взискател по последното с втора по ред
вписана ипотека на 10.02.2017г. По това изп.д. е
вписана възбрана върху същия имот на 23.02.2018г. Ипотекираният и възбранен имот е продаден на публична продан по изп.д. № 174/2018г. на ЧСИ Л. Станев. С постановление за
възлагане от 22.06.2018г. по това дело имотът, съставляващ самостоятелен обект
с ид. 10135.3511.594.1.30 е възложен на купувача
Денка Сярова. Доколкото е обявен купувач и постановлението за възлагане е
влязло в сила, то отказът за заличаване на вписана възбрана по искане на
взискателя е незаконосъобразeн. Възбраната в случая не е противопоставима
на купувача и не брани права. Моли поради това за постановяване на решение, с
което отказът на ЧСИ да се отмени и същият се задължи да вдигне наложената
възбрана върху описания имот.
В срока по чл.
436, ал. 3 от ГПК длъжникът не е депозирал писмени възражения по жалбата.
В писмените си
мотиви ЧСИ е описал
извършените процесуални действия, като изразил становище за неоснователност жалбата
основан на разрешението дадено с т. 3 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС.
СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на
основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, прие за установено следното:
Изп.д. № 20188920402526 по описа на ЧСИ Христо Георгиев /с предишен №
7031/2018г. по описа на ДСИ при ВРС/ е образувано по молба на М.И.Д. срещу С. Димо
Й. за събиране на парично вземане по изпълнителен лист № 707, издаден по
ч.гр.д. № 960/2017г. по описа на ДРС, като по искане на взискателя на
06.02.2018г. е била вписана възбрана върху ипотекирания на 10.02.2017г. в полза
на взискателя от третите лица Марияна Димова Вълчева и Янко Андреен
Вълчев недвижим имот, представляващ апартамент с ид.
№ 10135.3511.594.1.30, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, ул. “Идеал
Петров“ № 1-А, ет. 3.
С
Постановление за възлагане от 22.06.2018г. по изп.д.
№ 20188950400174 по описа на ЧСИ Людмил Станев описания недвижим имот, изнесен
на публична продан от 18.05.2018г. до 18.06.2018г. е възложен на Денка Иванова
Сярова за сумата от 74 511 лв.
С молба от
14.05.2019г. по изп.д. № 2526/2018г. на ЧСИ Христо
Георгиев, взискателят М.Д. сезирал ЧСИ с искане за
вдигане на наложената възбрана върху възложения на публична продан недвижим
имот.
С обжалваното
разпореждане от 17.06.2019г. ЧСИ оставил искането без уважение, основан на
разрешението, дадено с т. 3 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на ВКС.
При така
установената фактическа обстановка, СЪДЪТ
формира следните правни изводи:
Депозираната
жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК /съобщението за обжалваното
разпореждане на ЧСИ е връчено надлежно на взискателя на 24.06.2019г., а жалбата
е депозирана по пощата с клеймо от 01.07.2019г./, от процесуално легитимирана
страна – взискател в изпълнителния процес и удовлетворява изискванията за
съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата обаче
е насочена срещу неподлежащ на обжалване акт на ЧСИ съгласно предметния обхват
на чл. 435, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, както и правото на жалба е упражнено от лице
без правен интерес от търсената правна защита. Съображенията за това са
следните:
Принципно е
положението, че в изпълнителния процес взискателят упражнява правото си на
принудително удовлетворяване, а длъжникът е длъжен да търпи упражняваната от СИ
принуда, само ако тя е законосъобразна. Общото между всички уредените в чл.
435, ал. 1 от ГПК хипотези на подлежащи на обжалване действия на СИ, съответно
право на жалба на взискателя в изпълнителното производство е, че всички те са в
защита на взискателя и са насочени към успешно реализиране на правото му на
принудително удовлетворяване при процесуална незаконосъобразност на принудителното
изпълнение и са насочени срещу незаконосъобразните действия и откази на СИ.
Така, отказът на СИ да извърши искано изпълнително действие подлежи на
обжалване, доколкото засяга неблагоприятно правото на принудително
удовлетворяване на взискателя, но не и всеки отказ за удовлетворяване на всяко
негово искане; отказа на СИ да извърши нова оценка подлежи на обжалване, понеже
застрашава правото на пълно удовлетворяване на взискателя; спирането,
прекратяването и приключването на изп. производство
подлежи на обжалване, доколкото преглаждат по-нататъшния път за продължаване и реализиране
на правото на принудително удовлетворяване на взискателя. Обратните хипотези не
са уредени в закона като действия/откази на СИ, подлежащи на обжалване от
взискателя, доколкото не биха засегнали неблагоприятно упражняването и
реализирането на правото на принудително удовлетворяване на взискателя. Така,
извършването на исканото изпълнително действие, извършването на нова оценка, както
и отказа на СИ да спре, да прекрати или да приключи ПИ не са сред уредените
хипотези на актове, подлежащи на обжалване от взискателя. Изхождайки от
лимитативния законодателен подход при уредбата на подлежащите на обжалване
действия на СИ и на легитимацията на лицата, имащи право на жалба, съдът приема,
че отказа на ЧСИ да отмени поискано от взискателя и вече извършено изпълнително
действие, каквато е хипотезата на отказ за отмяна на наложена възбрана като
обезпечителна мярка в рамките на индивидуалното ПИ не е същински отказ на
съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие по чл. 435, ал. 1,
т. 1 от ГПК, съответно не е сред подлежащите на обжалване действия/откази на СИ
от взискателя. Този отказ не накърнява реализирането на правото му на
принудително изпълнение, не прегражда по-нататъшния път на изпълнителното
производство и защитата на правото на взискателя, нито случаят е изрично уреден
в закона. Ето защо, отказът на ЧСИ да отмени /“вдигне“/ наложена обезпечителна
мярка в производството по ИПИ не е акт, подлежащ на обжалване от взискателя по
изпълнението.
С оглед
установеното по делото на следващо място, съдебният състав приема, че в
конкретния случай не е налице и правен интерес за взискателя да обжалва отказа
на ЧСИ да отмени/“вдигне“ наложената възбрана върху имота, предмет на принудително
изпълнение. Същият е обоснован с твърдения, че съществуването на първа по ред
вписана възбрана върху имота, предмет на изпълнение, след провеждане на
публичната продан и влизане в сила на ПВ е неоправдано с оглед интереса на
купувача, доколкото възбраната му е непротивопоставима,
както и не брани права. Съгласно даденото в т. 3 от ТР № 1/2015г. на ОСГТК на
ВКС разрешение, наложената обезпечителна
възбрана не се погасява, нито се отменя след извършване на публичната продан на
възбранения недвижим имот, тъй като същата брани
интереса и на купувача от публичната продан. След влизане в сила на ПВ от
публична продан, придобилият собствеността купувач и всеки последващ
приобретател на имота може да поиска заличаване на
вписаната възбрана по изпълнението, ако не му е противопоставима
и не брани права. Т.е. правен интерес да иска заличаване на вписаната възбрана
има придобилият собствеността купувач и всеки негов следващ приобретател,
доколкото обезпечителната възбрана брани негови права и негова е преценката
дали да се откаже от привилегията на тази защита или не. Факта, че възбраната е
вписана именно по искане на взискателя по изпълнението, не му дава право да се
разпорежда с правото на третото лице, придобило от публична продан, да се
ползва от облагата на наложената в производството по ИПИ възбрана. Не на
последно място не е без значение и резултатът, който може да бъде постигнат с
постановяване на решение по същество на така подадената жалба. Дори съдът да
достигне до евентуален извод за незаконосъобразност на отказа за вдигане на възбраната
и да постанови неговата отмяна, това решение не би се отразило по никакъв начин
на правната сфера на жалбоподателя и не би породило никакви благоприятни правни
последици за него.
В заключение,
депозираната жалба е процесуално недопустима – насочена е срещу отказ на ЧСИ,
който не подлежи на обжалване от взискателя по изпълнението, за който в случая
липсва и правен интерес от търсената правна защита. Като недопустима жалбата
следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея
производство – прекратено.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 437 вр. чл. 435, ал. 1, т. 1 от ГПК жалба с вх. № 16661/02.07.2019г.,
подадена от М.И.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** – взискател
по изпълнението срещу отказ на ЧСИ по изп.д. №
20188920402526 по описа на ЧСИ Христо Георгиев, рег. № 892 и с район на
действие, този на ВОС, обективиран в Разпореждане от
17.06.2019г. да предприеме действия по заличаване на наложена възбрана върху
недвижим имот с ид. 10135.3511.594.1.30 /л. 100/ и ПРЕКРАТЯВА образуваното въз основа на
нея производство по в.гр.д. № 1685/2019г. по описа на ВОС, ГО, I – ви състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен
съд, гр. Варна в едноседмичен срок, който за страните започва да тече от получаване
на съобщението за постановяването му, на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
На основание
чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от определението да се връчи на страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.