№ 35211
гр. С., 25.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20251110140097 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 240889/10.07.2025 г.,
с която от името на А. Г. З., ЕГН ********** против ****** № 16 „******“,
Булстат ******, е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за
осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 45 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
от смъртта на майка му М. П. З.а, починала на 29.09.2023 г. в резултат на трудова
злополука, настъпила на 25.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от
25.09.2023 г. до окончателното плащане.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито заседание.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и приемането им е допустимо.
Ответникът е направил искане за допускане на съдебно-медицинска
експертиза, със задачи посочени в отговора на исковата молба, което следва да
бъде уважено.
Искането на ищеца за допускане събиране на гласни доказателства в
производството чрез разпит на трима свидетели относно състоянието на ищеца
след настъпване на трудовата злополука и претърпените от същия неимуществени
вреди, след да бъде уважено, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК бъдат допуснати
до разпит двама свидетели при режим на довеждане в насроченото по делото
открито съдебно заседание.
Искането на ответника за допускане събиране на гласни доказателства в
производството чрез разпит на трима свидетели, при режим на довеждане, за
установяване на посочените в доказателственото искане обстоятелства, следва да
бъде уважено.
Искането на ответника с правно основание чл. 192 ГПК, следва да бъде
1
уважено, като бъде задължено трето-неучастващо по делото лице – *******, да
представи справки за периода от 2005 г. до 29.09.2023 г. отноно цялата медицинска
информация за М. П. З. ЕГН: **********, в това число справки за извършените
прегледи, за извършените медицински дейности, за извършените стоматологични
дейности, за пролежаванията в лечебни заведения за болнична помощ и за
избрания от М. З.а общопрактикуващ лекар.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на
делото.
На основание чл. 140 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.10.2025 г. от 14:30 часа, за когато да се призоват страните.
ІI. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Ищецът А. Г. З. твърди, че е син на М. П. З. която била дългогодишен
служител на ответника ****** № 16 „******“. Поддържа, че последният сключен
трудов между М. З.а и ответника е трудов договор № 148 от 03.08.2022г. на
длъжност „чистач хигиенист“ при условията на 4 часа и работно време от 7:00 ч.
до 11:00 ч., и който договор е прекратен с настъпването на нейната смърт на
29.09.2023 г.
Твърди, че на 25.09.2023 г., около 09:00 часа, при изпълнение на
служебните си задължения в детската градина, М. З.а пада и си удря главата. След
злополуката пострадалата се обажда на своя син и му споделя за инцидента по
време, на който е била сама. Споделя му също, че след като нейни колежки са
научили за случилото се са я посъветвали да отиде на лекар. Малко след разговора
със сина си, на М. З.а й прилошава и друг служител на ДГПЗ се съгласява да я
транспортира до УМБАЛСМ „*******“, като по пътя към болницата пострадалата
губи съзнание. Около 10 ч. е приета в посоченото лечебно заведение с диагноза
тежка черепно-мозъчна травма. Пострадалата била оперирана, но тази медицинска
интервенция не успява да й спаси живота и на 29.09.2023 г. починала. Всички
обстоятелства относно приемането в лечебното заведение, състоянието и
причините за смъртта на М. З.а се съдържали в епикриза с ИЗ № 38488/29.09.2023
г. от УМБАЛСМ „*******.
След смъртта на своята майка, А. З. се е опитал да получи повече
информация за злополуката от директора (като законен представител на
ответника), но не е получил никаква обратна връзка или отговор. Поддържа се, че
всеки работодател е длъжен да информира Националния осигурителен институт
(НОИ) за всяка злополука свързана с негов служител, независимо дали ще бъде
квалифицирана като трудова по смисъла на чл. 55, ал, 1 от КСО. Това задължение
2
се съдържа в чл. 57, ал. 1 от КСО и следва да бъде изпълнено в срок от 5 работни
дни от настъпването или узнаването за инцидента (когато събитието е на работното
място денят на настъпването съвпада с този на узнаването). Независимо от
посоченото задължение, ответникът не само не бил спазил законовия срок, но
изобщо не декларирал злополуката пред НОИ. Това обстоятелство, принудило А. З.
да упражни правото си по чл. 57, ал. 2 от КСО и да подаде Декларация с вх. №
703/03.07.2024 г., с която информира ТП на НОИ - гр. С. за случилото се с М. З.а.
Подадената декларация инициирала процедура по разследване на злополуката във
връЗ. с която е съставена комисия, в която са включени и служители на ответника.
За резултатите от разследването бил съставен Протокол № 83/14.10.2024 г., в който
са описани факти, които налагат извод за наличие на трудова злополука. От
цитирания (и приложен като доказателство) протокол е видно, че и в този случай
работодателят е отказал да изпълни своите законови задължения и да съдейства
при разследването, а неговите представители дори са отказали да подпишат
протокола (в случай на различия е следвало да изразят особено мнение). Посочва,
че на основание чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено Разпореждане № 35590/01.11.2024
г. на ТП на НОИ-гр. С., с което декларираната злополука от 25.09.2023 г. с М. П. З.а
е призната за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Този акт е
обжалван от ДГПЗ пред Директора на ТП на НОИ- С., който с Решение № 1040-21-
10/ 10.01.2025 г. отхвърля жалбата като неоснователна и потвърждава
законосъобразността и правилността на обжалвания акт. Ответникът не е обжалвал
решението на Директора на ТП на НОИ- С. и Разпореждане № 35590/01.11.2024 г. е
влязло в законна сила на 27.02.2025г.
Ищецът твърди, че преживява тежко загубата на своята майка като
продължава да страда и до днес. Болките и страданията на ищеца били подхранени
и от отношението на работодателя, което последният е проявил и проявява към
смъртта на своя дългогодишна и лоялна служителка, която е продължила да работи
и след пенсионирането си по негова молба.
Предвид гореизложеното, моли, да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 45 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца от смъртта на майка
му М. П. З. починала на 29.09.2023 г. в резултат на трудова злополука, настъпила
на 25.09.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от 25.09.2023 г. до
окончателното плащане.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и
размер. Поддържа, че в конкретния случай обективно са се осъществили факти,
които водят до намаляване с 95% на отговорността на работодателя, а дори и до
нейното пълно изключване в съответствие с чл. 201 КТ. Излагат се подробни
съображения в този смисъл.
Поддържа се, че ако въобще на 25.09.2023 г. е настъпило внезапно
травматично увреждане на М. З. то е следствие от нейните хронични общи
заболявания, т.е. се намира в пряка причинно-следствена връзка с тях,
3
респективно, че ако не съществуваха указаните заболявания, З.а не би претърпяла
твърдяното единствено от самата нея внезапно травматично увреждане. В тази
връзка се твърди още, че М. З.а е имала затруднения в придвижването и намалено
зрение, като именно тези обстоятелства са станали причина за падането й на
25.09.2023 г.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
ОБЯВЯВА за безспорно между страните и ненуждаещи се от доказване в
производството обстоятелства, че по силата на трудов договор № 148 от
03.08.2022г. майката на ищеца /М. П. З.а/ е заемала длъжност „чистач хигиенист“
при работодателя ответник, при условията на 4 часа и работно време от 7:00 ч. до
11:00 ч.; че на 25.09.2023 г. около 09:00 часа /М. П. З.а/ е претърпяла твърдяната в
исковата молба в злополука, както и че в резултат от уврежданията, получени при
реализиране на злополуката, М. П. З. е починала на 29.09.2023 г.; че с
разпореждане № 35590/01.11.2024 г. на ТП на НОИ-гр. С., с което декларираната
злополука от 25.09.2023 г. с М. П. З.а е призната за трудова злополука по смисъла
на чл. 55, ал. 1 от КСО. Този акт е обжалван от ДГПЗ пред Директора на ТП на
НОИ- С., който с Решение № 1040-21-10/ 10.01.2025 г. отхвърля жалбата като
неоснователна.
4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4
ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито
факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните правопораждащи факти: 1) наличието на трудово
правоотношение между М. П. З.а и ответника; 2) реализиране на трудова
злополука, довела до смъртта на М. П. З.а; 3) в резултат на която са настъпили
неимуществени вреди за ищеца в твърдения размер; 4) както и причинно-
следствената връзка между трудовата злополука и причинените вреди.
В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, както и да
установи обстоятелствата, водещи до изключване и/или намаляване на
отговорността му в т. ч. и тези, на които се основава възражението му за умисъл и
груба небрежност.
III. По доказателствата:
ДОПУСКА, като писмени доказателства по делото, документите,
представените ведно с исковата молба и с отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в производството чрез
4
разпит на двама свидетели, при режим на довеждане от ищеца в насроченото по
делото о.с.з.,
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства в производството чрез
разпит на трима свидетели, при режим на довеждане от ответника.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-медицинска експертиза със задачи,
формулирани в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 500,00 лева,
платими от ответника в едноседмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение, по депозитна сметка на Софийски районен съд.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р Ц. Н. Г., С.-1000, ул. „*******“ №34 т.
*******, ******* Специалност: Съдебна медицина.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192 ГПК, трето-неучастващо по делото
лице – *******, да представи справки за периода от 2005 г. до 29.09.2023 г. отноно
цялата медицинска информация за М. П. З. ЕГН: **********, в това число
справки за извършените прегледи, за извършените медицински дейности, за
извършените стоматологични дейности, за пролежаванията в лечебни заведения за
болнична помощ и за избрания от М. З.а общопрактикуващ лекар
IV. ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към
медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на
отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към
Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2). Медиацията е
платена услуга.
Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички
страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в
Центъра за спогодби и медиация в гр. С., бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с
граждани - вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/
8955423; За повече информация: Мариана Николова, Мария Г.а - тел. 02/8955423,
********@**********.**; www.srs.justice.bg.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
5
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да
се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в
Република България, като същото задължение имат законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде
посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а
съгласно ал. 2 ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се
яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото
решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се
основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на
книжа и неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с
оглед на посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба и приложенията.
Препис от настоящото определение да се връчи и на конституираните трети
лица – помагачи заедно с препис от исковата молба и приложенията, както и
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Вещото лице да се призове с указания да работи по изготвяне на
заключението и да представи същото в законоустановения за това срок, след
представяне на доказателства за внесен депозит от ответника.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7