РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 17.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на деветнадесети декември през
две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА И.
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7585 по описа
за 2017 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., чрез ю.к. В. В. срещу И.М.Г. ЕГН **********,***, съединени в
условията на първоначално обективно
кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответникът
дължи на ищеца обща сума в размер на 1301,37 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 1136,16 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 06.04.2017 г.,
както и 165,21 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2015 г.
до 04.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба,
че ищцовото
дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по
делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 5299/2017 г. по описа на ПлРС е
уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който в
предвидения от закона срок е депозирал възражение по реда на чл.414 ГПК, по
повод на което е депозиран и настоящия иск. В обстоятелствената част на
исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на
топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 25884, находящ се в *** е клиент на
топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на
чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия
без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от
2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007 г. и във вестник
„Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число
и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение
на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 5299/2017
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 25884 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага
се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.с.“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „Т.с.“ ЕООД на база на реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Моли се съда, по реда
на чл.219, ал.1 ГПК, да бъде привлечено като трето лице помагач и „Т.с.“ ЕООД. В подкрепа на искането си сочи, че има сключен
договор при общи условия с „Т.с.“ ЕООД за
извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между потребители
в сграда –етажна собственост. Твърди, че през процесния период остойностяването
на топлинната енергия за процесния имот е ставало по данни предоставяни от тази
фирма. Излага се, че отношенията между дружеството - ищец и фирмите за дялово
разпределение се уреждат и с ОУ на договорите между „Т.П.“
ЕАД и търговец по см. на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в СЕС гр. Плевен. Твърди се, че за третото лице
помагач съществува правен интерес да участва в делото, тъй като с участието си
може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинна
енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно
ОУ, както и подписания от страните договор. Навежда доводи, че за ищцовото
дружество съществува правен интерес от привличането на това трето лице –
помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване
на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия дружеството може да
заведе регресен иск срещу него. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск, както и искането за привличане на
трето лице помагач. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да им
присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва
претендираната сума. Навежда доводи, че е заплащала сумите по постигнатото
между страните споразумение за разсрочване на задълженията. Твърди, че ищецът
претендира повторно плащане, което е неоснователно. Моли съда да й присъди
разноски по делото.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да отхвърли
предявения иск като погасен чрез плащане. Моли съда да разгледа депозираното в
отговора възражение за изтекла давност.
В проведеното по
делото о.с.з. третото лице помагач не изпраща
представител. С нарочна писмена молба представя документи, които касая
разпределението на топлинна енергия за процесния период по отношение на
топлоснабдения имот.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. №5299/2017 г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: 2740,16 лева – главница,
представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.12.2009 г. до 06.04.2017 г., както и 1005,10 лева, представляващи лихва за
забава за периода от 02.02.2010 г. до 04.07.2017 г. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3486/14.07.2017
г.
В дадения от съда срок длъжника е упражнил правото си да подаде
възражение срещу издадената от съда заповед, поради което и ищецът е депозирал
искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане
в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен, от
които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на
потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по делото препис -
извлечение от сметка за задълженията, както и от сметките за дялово разпределение, издадени от топлинния
счетоводител се установява каква топлинна енергия е начислявана на ответника по
делото за исковия период - 01.11.2014 г. до 06.04.2017
г.
Видно е от депозирания по делото Списък на живущите в блок „ШПК 3“ с
искане за спиране на топлоподаването е, че ответницата е вписана като живущ в
блока.
Приобщено по делото е и заявление от ответницата по делото до ищеца, с
предложение за плащане от нейна страна на задължението, което има към ищцовото
дружество.
Установява се от приобщения по делото Договор №9210/15.07.2015 г., за
разсрочено плащане на стари задължения към „Топлофикация – Плевен“ ЕАД, че
страните са се договорили, че задълженията на ответника за периода от
01.12.2008 г. до 31.03.2015 г. за топлинна енергия за отопление и топла вода на
стойност 2000 лева ще бъдат погасени, както следва: първоначална вноска в размер
на 200 лева, вонсима до 15.07.2015 г. и с последователни месечни вноски за
периода от 30.08.2015 г. до 31.01.2017 г. в размер на 100 лева за всяка вноска.
Видно
е от приобщените по делото касови бонове, от които се установява, че на:
15.07.2015 г. ответницата е заплатена сумата от 200 лева; на 28.08.2015 г.,
ответницата е заплатила сумата от 100 лева; на 03.11.2015 г., ответницата е
заплатила сумата от 100 лева; на 29.09.2015 г., ответницата е заплатила сумата
от 100 лева; на 30.11.2015 г., ответницата е заплатила сумата от 100 лева; на 28.12.2015 г. ответницата е заплатена
сумата от 100 лева; на 27.01.2016 г. ответницата е заплатена сумата от 100
лева; на 07.03.2016 г. ответницата е заплатена сумата от 100 лева; на 08.04.2016
г. ответницата е заплатена сумата от 100 лева; на 11.05.2016 г. ответницата е
заплатена сумата от 100 лева; на 08.06.2016 г. ответницата е заплатена сумата
от 100 лева; на 11.07.2016 г. ответницата е заплатена сумата от 100 лева; на
10.08.2016 г. ответницата е заплатена сумата от 100 лева; на 12.09.2016 г.
ответницата е заплатена сумата от 100 лева.
По делото е изслушано и заключението по
допуснатата ССЕ която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. В
заключението си вещото лице сочи че: сумите за топлинна енергия за процесния
имот, собственост на ответника са изготвени от ищцовото дружество на базата на
изготвяни отчети от фирмата за дялово разпределение и при ползване на топла
вода; главницата за периода от 01.11.2014 г. до 06.04.2017 г. е в размер на
1136,16 лева; размера на лихвата върху главницата за периода от 05.01.2015 г.
до 04.07.2017 г е в размер на 165,21 лева;
че между страните е сключен Договор №9210/15.07.2015 г., за разсрочено
плащане на стари задължения към „Топлофикация – Плевен“ ЕАД за периода от 01.12.2008
г. до 31.03.2015г., по който договор ответникът е платил първоначална вноска от 200 лева и още 13 вноски по 100
лева. В проведеното по делото о.с.з. вещото лице сочи, че с внасяните от
ответницата суми са се погасили стари вноски преди ноември 2014 г. Твърди и, че
първият месец, който не е платен е именно ноември 2014 г. Излага, че във сметка
411 първият неплатен месец е ноември 2014 г., от който период се претендират
сумите.
Въз основа на изложената фактическа обстановка
и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в негова полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и
спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, срещу които в срок е постъпило възражение от
длъжника и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на част от вземането, което
поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата допустимост.
Не се спори и, че ответника е собственик на недвижим имот, находящ се в *** и, че сградата, в която се намира имотът е присъединена към
топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът приема, че същите са
потребители на топлинна енергия.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същия не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника, съобразно разпоредбата на
чл.59, ал.1 от ОУ е длъжен да заплаща месечните дължими суми за топлинна
енергия, а именно: в тридесет дневен срок след изтичане на периода за който се
отнасят. Уредена е и отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на
задължението за заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо
изпращането на покана.
Спорно
по делото е дали ответницата дължи
претендиранаите от ищеца суми. Не се спори между страните, а и от представените
по делото писмени доказателства се установява както, че между тях е бил сключен
договор за разсрочено плащане на стари задължения, обхващащ част от процесния
период, така и, че всички дължими от ответницата вноски са с настъпили падежи.
От изслушаната по делото ССЕ, неоспорена от страните се установява, че с
внесените от ответницата суми са покрити задължения преди ноември 2014 г.,
т.е., че първият месец, по който няма плащане е именно ноември 2014 г. От изслушаната по делото ССЕ се установява и
какви са задълженията за заплащане на консумирана топлинна енергия от страна на
ответницата.
Въз основа на представените
доказателства, настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребители на топлинна енергия е възникнало задължението да
заплащат месечните дължими суми за ползването на топлинната енергия.
Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок, както и
неизпълнението за заплащане на сумите по сключения между страните договор за
разсрочване на плащането мотивира, съдът да приеме за безспорно
доказано, че ответника дължи процесните суми – главница и лихва.
С оглед пълнота на изложението
съдът счита, че следва да отбележи, че в настоящия случай не следва да
разглежда наведеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
изтекла погасителна давност. Съгласно разпоредбата чл. 133 от ГПК когато в срока за отговор по
исковата молба ответникът
не подаде писмен отговор и не направи възражение, той губи възможността да
направи това по-късно. Следователно с изтичането на срока за отговор се
преклудира процесуалната възможност на същия да заяви правопогасяващи възражения по иска - той
може да навежда доводи за неоснователността на предявения иск, но не може да
релевира каквито и да е било правопогасяващи възражения срещу исковата
претенция. В случая ответната страна се е позовала на изтекла в нейна полза
погасителна давност по отношение на главницата след срока за подаване на отговор на исковата
молба. Такова възражение не е направено
и в приобщеното по делото гр.д. №5299/2017 г. по описа на ПлРС. Възражението е
релевирано от процесуалния представител на ответника едва в хода по същество. Към този момент
възможността за упражняване на това правопогасяващо възражение е била
преклудирана според смисъла на визираното в чл. 133 от ГПК правило.
Предвид изложеното
съдът намира, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и
съответно датата на подаване на исковата молба, с която е предявен установителният
иск по чл.422, ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца за
заплащане на претендираната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С депозиране на възражение в заповедното
производство и незаплащане в рамките на срока за възражение на дължимите суми
изцяло или частично, ответникът е станал повод за водене на делото, поради
което не е налице основание разноските да останат в тежест на ищеца така, както
ги е направил и същите следва да бъдат понесени от ответника. Съразмерно с
цената на предявените искове на заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 59.31 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 295,00 лв, от които 75,00 лв. заплатени държавни такси,
100 лв. юрисконсултско възнаграждение, част от претендираното възнаграждение в
размер на 150 лева, както и 120 лева за платена ССЕ.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.М.Г. ЕГН **********,*** на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сума в размер на обща сума в
размер на 1301,37 лева / хиляда
триста и един лева и тридесет и седем стотинки/ за консумирана топлинна енергия,
от които 1136,16 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2014 г. до 06.04.2017 г., както и 165,21
лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.01.2015 г. до 04.07.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до
окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА И.М.Г. ЕГН **********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сумата от 59,31 лева /петдесет и девет лева и тридесет и една стотинки/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 5299 по описа за 2017г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА И.М.Г.
ЕГН
**********,*** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й.В., сумата от 295,00 лв. /двеста деветдесет и пет лева/, представляваща сторени в
исковото производство разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: