Р Е Ш Е Н И Е
№ I-38
25.04.2019г., гр. Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, I – ви
въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание, на десети април две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Таня РУСЕВА-МАРКОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 312 по описа
за 2019г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор М. Д.
чрез юрисконсулт Албена Благоева (пълнм. л.5) против Решение № 260 от
11.12.2018г., постановено по гр.д. № 386/2018г. по описа на РС Карнобат, с
което са отхвърлени исковете на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу В.П.
за приемане на установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество главница
в размер на 750 лева, ведно със законна лихва от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението; договорна
лихва в размер на 83,25 лева; неустойка за неизпълнение в размер на 391,50
лева; обезщетение заради забава за периода от 19.03.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда в размер на 104,10 лева; такса разходи в размер
на 45 лева, за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 897/06.11.2017г. по ч.гр.д. № 1310/2017г. по описа на КРС.
Въззивното
дружество намира решението на РС за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че
са неправилни изводите на РС Карнобат за това, че длъжникът не е надлежно
уведомен за извършена цесия, тъй като се представлявал от особен представител.
Сочи, че към исковата молба представил копие от уведомлението за извършена
цесия от страна на „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с изх.
№ УПЦ-С-ИАМ/2506582 от 15.03.2018г. като е направено искане за връчване на
ответника ведно с препис от исковата молба. Твърди, че искането е в
съответствие с практиката на ВКС и неправилно първа инстанция е приела, че не е
налице надлежно съобщаване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Намира за неправилен
извода, че цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор,
поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. Сочи,
че липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава
длъжника да плати на новия кредитор, уведомяването не било елемент от договора,
а било в интерес на цесионера и третите лица и служило като гаранция длъжникът
да не извърши плащане към цедента, към когото вече няма задължение. Счита, че
неуведомяването на длъжника не се отразява на валидността на договора за цесия
и за цесионера е възникнало качеството кредитор. Твърди, че фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за извършена цесия не е от значение за делото, тъй
като се установило, че претендираното с исковата молба вземане не е погасено.
Намира, че длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за цесия само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от него лице до момента на уведомяването. Поддържа, че фактът, че
ответникът е представляван от особен представител не променя извода за надлежно
уведомяване, осъществено в хода на исковото производство чрез приложеното към
исковата молба уведомление, тъй като приемането на съдебните книжа не било
действие, за което се изисква изрично упълномощаване.
Моли да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат изцяло
уважени. Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на В.П.
чрез особен представител адв. Минка Колева на
14.02.2019г. като 26.02.2019г., в законния срок, е постъпил писмен отговор на
въззивна жалба. Ответницата чрез особения представител оспорва въззивната жалба
и намира решението на РС Карнобат за правилно и законосъобразно. Счита, че
особеният представител не може да е адресат на материално-правни изявления, а
само упражнява процесуални права на страната. Намира за неоснователен довода,
че връчването на уведомление не е от значение за основателността на иска, след
като е установено, че задължението не е погасено. Поддържа, че ответницата не е
надлежно уведомена за извършената цесия, поради което и решението на РС като
правилно и законосъобразно, моли да бъде потвърдено.
С определение № 454/13.03.2019г. по
в.гр.д. № 312 по описа на ОС Бургас съдът намери въззивната жалба за допустима
като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
В
съдебно заседание пред въззивна инстанция страните, редовно призовани не се
явяват като въззивното дружество представя писмено становище, с което поддържа
въззивната жалба.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа страна следното:
РС
Карнобат е сезиран с искова молба за признаване за установено, че ответникът В.Б.П.
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата в размер на 750 лева – главница по
договор за паричен заем № 2506582/02.03.2016г., ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане; 83,25 лева – договорна лихва за периода 18.03.2016г. до
30.09.2016г.; 391,50 лева – неустойка за неизпълнение за периода
18.03.2016г.-30.09.2016г.; 45 лева – такси разходи; 104,10 лева – обезщетение
за забава за периода от 19.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
В
исковата молба се твърди, че между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за
събиране на вземания“ ООД (с правоприемник „Агенция за събиране на вземания“
АД) било подписано на 01.09.2016г. Приложение № 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по договор за паричен заем №
2506582/02.03.2016г. било прехвърлено на правоприемник „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
вкл.лихви. Договорът за заем съдържал клауза, която урежда правото на кредитора
да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Твърди, че „Изи Асет
Мениджмънт“ АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания“ АД да уведоми
длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника два
пъти било изпратено уведомление за извършената цесия, но то се върнало в
цялост, тъй като получателят не бил открит на адреса, поради което представя
заедно с исковата молба уведомление за извършена цесия, което моли да се връчи
на ответника заедно с исковата молба. Моли да се приеме, че уведомлението е
връчено на длъжника. Твърди, че с договор за паричен заем „Изи Асет Мениджмънт“
АД предоставило в заем на В.П. сумата в размер на 750 лева като била уговорена
лихва в размер на 83,25 лева и заемополучателят следвало да върне 833,25 лева в
срок до 30.09.2016г. на 15 равни двуседмични погасителни вноски в размер на
55,55 лева всяка, с падеж на първата – 18.03.2016г. и падеж на последна –
30.09.2016г. Съгласно чл. 16, ал. 2 заемателят заявил, че е запознат и съгласен
с Тарифа за таксите, съгласно която ако забави плащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 дни дължи на заемодателя такса разходи в
размер на 9 лева, която се начислява за всеки следващ 30 дневен период като
всички начислени разходи за събирането на просрочените вноски не може да
надхвърлят 45 лева, поради което ответникът дължи такса разходи в размер на 45 лева.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от
подписване на договора да предостави на заемателя обезпечение на задълженията
по договора, но тъй като не предоставил такива му се дължало заплащане на
неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лева, която страните постигнали
споразумение да бъде заплатена на 15 равни вноски всяка в размер на 26,10 лева,
платими на съответни падежни дати на погасителните вноски по договора за заем,
поради което погасителната вноска, която трябвало да заплаща заемополучателят
била 81,65 лева. Срокът на договора изтекъл на 30.09.2016г. Сочи, че му се
дължи законна лихва за забава в размер на 104,10 лева, която била съвкупност от
лихвите за забава изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва. Твърди, че длъжникът не е
извършвал плащане.
На
основание чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е назначен особен представител, който
е представил отговор на исковата молба. Счита, че уведомление за извършената
цесия следва да извърши стария кредитор и само по този начин би се създала
достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна като няма пречка стария
кредитор на упълномощи новия. Сочи обаче, че ответницата не е надлежно
уведомена за цесията предвид обстоятелството, че съобщението се е върнало в
цялост. Счита, че надлежно уведомяване е само личното уведомяване на длъжника,
поради което намира, че искът е неоснователен, тъй като цесията не може да
произведе действие спрямо длъжника. Оспорва дължимостта на сумите по договор за
паричен заем. Моли искът да бъде отхвърлен.
В
съдебно заседание пред първа инстанция ищецът не се явява, представя писмено
становище, моли да се уважи предявеният иск, особения представител моли искът
да се отхвърли.
Към
делото е приобщено ч.гр.д № 1310/2017г. по описа на РС Карнобат, от което се
установява, че на 27.10.2017г. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В.Б.П. за
сумата в размер на 750 лева - главница, ведно със законна лихва от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва в размер на 83,25 лева от 18.03.2016г. до
30.09.2016г.; неустойка за неизпълнение в размер на 391,50 лева за периода от
18.03.2016г. до 30.09.2016г.; обезщетение заради забава за периода от
19.03.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 104,10
лева; такса разходи в размер на 45 лева. Сочи, че задължението произтича от
договор за паричен заем, сключен на 02.03.2016г. с № 2506582 между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и В.Б.П..
За
претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
897/06.11.2017г. по ч.гр.д. № 1310/2017г. по описа на КРС. Съобщението до
длъжника за издадената заповед е връчено при условията на чл. 47, ал. 7 ГПК,
поради което на заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането по заповедта, което разпореждане е връчено на заявителя на 09.03.2018г.
В законния едномесечен срок, а именно на 05.04.2018г., са представени
доказателства за предявяване на установителен иск по реда на чл. 422 ГПК.
Представен
е (л.3) договор за паричен заем № 2506582 сключен на 02.03.2016г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и В.Б., съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД като заемодател
предава в собственост на заемателя В.Б. сумата от 750 лева, като заемателят се
задължил да я върне при предвиден в договора погасителен план при месечна
вноска в размер на 55,55 лева с 15 вноски, при уговорен в договора лихвен
процент и общ размер на всички плащания 833,25 лева. Посочено е, че сумата се
усвоява при подписване на договора. Страните са се съгласили да се рефинансира
текущ заем на заемателя по Договор за паричен заем 2384947 в размер на 458,40
лева и се съгласяват и прихващат насрещни вземания като с предоставената сума
се погасява задължението по посочения договор, а остатъка от сумата се
предоставя на заемателя като договорът има силата на разписка. В чл. 4 е
предвидено заемателят да предостави в срок от три дни от датата на сключване на
договора на заемодателя едно от предвидените обезпечения: 1) две физически
лица, които да отговарят на определи в договора изисквания; 2) банкова гаранция
като при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят
дължи неустойка в размер на 391,50 лева, която се заплащала разсрочено заедно с
погасителните вноски като към всяка от вноските се прибавя сумата от 26,10
лева. Чл. 8 определя, че заемателят дължи на заемодателя законна лихва върху
забавената сума за всеки ден забава. Чл. 10 предвижда, че заемодателят може по
всяко време да прехвърли правата си по договора на трето лице. Заемателят е
декларирал, че е запознат с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
която е предвиден разход за събиране на вземането при забава в плащането на
вноска повече от 30 дни в размер на 9 лева като разходите се изразяват в
изпращането на напомнителни писма, съобщения, телефонни разговори и общият
размер на начислените разходи не може да надвишава 45 лева.
Представено
е предложение за сключване на договор за паричен заем с декларация от
заемополучателя за обработване на личните данни, както и извлечение от тарифа
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
Представен
е Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД – продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД - купувач, с
който продавачът прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“ ООД изискуеми и
ликвидни в пълен размер вземания, които ще се индивидуализират в Приложение №
1, неразделна част от договора. Предвидено е в т. 2.4.1, че прехвърлените
вземания произтичат от потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Съгласно т. 4.8
след потвърждаване на приемането на Приложение 1 от страна на купувача,
продавачът се задължава да предостави на купувача писмено потвърждение за
сключената цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Представени
са два броя потвърждения за извършена
цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, издадени от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
прехвърляне на вземания съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания
от 16.11.2010г., посочени в приложение 1/16.11.2010г. и приложение
1/01.09.2016г.
Представено
е приложение № 1/01.09.2016г. към договор за продажба и прехвърляне на
вземания, съгласно което под № 1418 е прехвърлено вземането към В.П. с дата на
договора 02.03.2016г., главница -750 лева, обща дължима сума към 01.09.2016г. -
1283,67 лева.
Представено
е уведомително писмо л. 18 и л. 19 от „Агенция за събиране на вземания“ ООД, до
длъжника, в което се съдържа изявление за извършената цесия. Съгласно
представени обратни разписки изявлението за промяна на кредитора не е получено
от длъжника.
По
делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която в
счетоводството на заемодателя не са отразени плащания, общо дължимите вноски в
размер на 1224,75 лева включват 750 лева – главница; 83,25 лева – договорна
лихва от 18.03.2016г. до 30.09.2016г.; 391,50 лева – неустойка за период от
18.03.2016г. до 30.09.2016г.; отделно 45 лева – разходи за събиране на вземането - общо 1269,75 лева. Размерът на лихвата за забава
е изчислен в размер на 303,40 лева като в съдебно заседание вещото лице направило
корекция и е посочило, че лихвата е в размер на 128,02 лева.
С
доклада по делото първоинстанцонният съд е разпределил подлежащите на доказване
по делото факти, както и е посочил, че ищецът трябва да докаже съобщаването на
цесията на длъжника, както и че съдът служебно извършва проверка за наличие на
неравноправни клаузи и относно валидността на договорената неустойка.
С
постановеното решение РС Карнобат е приел, че особеният представител не може да
приема адресирани до представляваното лице материално-правни изявления на трети
лица, каквото е уведомяването за сключен договор за цесия чл. 99,ал. 3 ЗЗД,
поради което длъжникът не може да се счита за уведомен за извършената цесия, затова
тя няма действия спрямо него, дружеството ищец не е кредитор на ответника и е
отхвърлил предявените искове като неоснователни.
Съдът счита, че не са налице други относими към спора
доказателства.
С оглед изложената фактическа обстановка, от правна страна, съставът
на съда намира следното:
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са съединени в условията на обективно
кумулативно съединяване искове по чл. 79, вр. чл. 240, ал. 2, чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е предявен в рамките на предвидения в
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване на
указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд. Предвид характера на
предявения иск за установяване съществуването на вземанията по заповедта за
изпълнение и разпределението на доказателствената тежест в настоящото
производство тежестта на доказване е върху ищеца, който следва да установи по
пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума, наличието на валидно облигационно отношение между
ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по което последното е изпълнило
задълженията си за предоставяне на уговорената сума в заем на ответника точно,
наличието на възникнало в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД изискуемо вземане
срещу ответника за заплащане на претендираната сума на соченото основание,
размера на дължимата от ответника сума за главница, забавата на ответника да
изпълни задълженията си по договора в срок, както и наличието на валидно
облигационно отношение по договор за цесия и че ответникът е уведомен за цесията
съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Във въззивна инстанция не
са въведени твърдения за допуснати от първа инстанция процесуални нарушения на
съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата.
Налице са доказателства - рамков договор и потвърждение за извършена
цесия в подкрепа на твърденията на ищеца за облигационно отношение по договор
за цесия, с който вземането на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД към ответника е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. В кориците на делото обаче
не се установи надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия и в тази
връзка изрично с доклада първа инстанция е указала, че ищецът не сочи
доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия. Действително
съгласно решение №198/18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. ТО на ВКС се приема, че
в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит в
исковата молба, по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява
правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради
осъществяване на предвидените в договора предпоставки, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника –ответник.
Посоченото от ВКС разрешение, обаче не променя изискването предишният кредитор
да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Това следва от разпоредбата на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, съгласно която предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Вярно
е, че законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, поради което може да се извърши и в хода на
съдебното производство и да бъде съобразено на основание чл. 235, ал.3 от ГПК (в този смисъл Решение № 123/24.06.2009 г.по
т.д.№ 12/2009 г. на ВКС,ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г.по т.д.№ 1711/2013
г.на ВКС, I т.о.;Решение № 78/09.07.2014 г.по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, II
т.о.). Само уведомяването от стария кредитор обаче ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на кредитора с нов и ще обезпечи
точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за
действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от
цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера
/новия кредитор/ (в този смисъл ТР № 142-7/11.11.1954 г. на ОСГК и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009
г., ІІ т.о. на ВКС.). По правило няма
пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на
уведомлението за цесията. В случая обаче в кориците на делото не се съдържа
изявление, изхождащо от стария кредитор, нито пълномощно, с което да e упълномощил новия кредитор да уведоми длъжника
за извършената цесия. Следва да се има предвид, че в представения договор е
посочено, че се касае за потребителски заем, както и че се прехвърлят вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит по смисъла на ЗПК. Изрично чл.
26, ал. 4 от ЗПК предвижда, че „кредиторът информира потребителя за прехвърляне
на вземането по ал. 1“. Специалният закон съдържа императивно правило в чл. 26, ал.4 ЗПК, че се изисква нарочно уведомяване на
длъжника от кредитора по договора. В настоящия случай не са налице
доказателства, водещи до извод, че длъжникът е бил уведомен за прехвърляне на
задължението от първоначалния кредитор на следващия кредитор - ищеца “Агенция
за събиране на вземания“ЕАД. Подобна роля не може да играе нито исковата молба,
нито заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като съдържащите се
в тях изявления изхождат не от стария, а от новия кредитор "Агенция за
събиране на вземания" АД.
По изложените съображения съдът намира, че липсата на уведомление от първоначалния
кредитор до длъжника за извършеното прехвърляне, съставлява нарушение на чл. 99 ЗЗД, така и на императивна норма на закона – чл. 26, ал.4 ЗПК. В съвкупност с обстоятелството, че длъжникът
не е установен по делото и се представлява от особен представител, съдът
намира, че ответникът не е валидно уведомен за извършената цесия и затова
ищецът не е активно материално легитимиран да води иска по чл. 422, ал.1 ГПК, поради което претенцията се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Изводът на този състав съвпада с крайния извод на РС Карнобат, поради
което решението следва да бъде потвърдено.
С оглед отхвърляне на въззивната жалба и
потвърждаване на решението на РС Карнобат, с което искът е отхвърлен,
разноските следва да останат за сметка на въззивното дружество.
На основание чл. 280 ГПК решението е необжалваемо.
Воден от горното, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260 от 11.12.2018г., постановено по гр.д. №
386/2018г. по описа на РС Карнобат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.мл.с.