РЕШЕНИЕ
№ 1008
гр. Добрич, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Теодора С. Димова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230103153 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Подадена е искова молба от „Йеттел България” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес
парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу В. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Добрич, ул. „*****“ № 1, вх. В, ет. 3, ап. 8, с която се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 624, 41 лева
– предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1209/2021 г., от които:
1) 297, 94 лева, представляваща неплатени мобилни услуги по
договор от 18.01.2018 г. за клиент с аб. № *********, за периода от
05.03.2019 г. – 04.08.2019 г.;
2) 123, 06 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от дата 30.10.2018 г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер + *****;
3) 193, 93 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 30.10.2018 г. за мобилен номер
+ *****;
4) 27, 48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договорен абонамент от дата 30.10.2018 г. за мобилен номер + *******.
1
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2018 г. между страните е бил
сключен договор за мобилни услуги, впоследствие подновен с Допълнително
споразумение от 30.10.2018 г., с предпочетен номер +*****, със срок на
действие от 24 месеца. Ответникът е избрал план „Тотал 24, 99“ с месечен
абонамент от 24, 99 лева. Сочи се, че ответникът не е изпълнявал
задълженията си по посочения договор. Така се е натрупало задължение в
размер общо на 297, 94 лева, дължимо за ползвани мобилни услуги в периода
от 05.03.2019 г. до 04.08.2019 г.
Като лоялен клиент на оператора, ответникът е взел и втори
абонаментен план с предпочетен номер + *******, с абонаментна програма
„тотал 10, 99“.
Сочи се, че вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от
договора във вр. с чл. 75 вр. с чл. 19б, б. „в“ от Общите условия, ищецът се е
възползвал от правото си да прекрати едностранно договора. На това
основание му е била начислена неустойка в размер на 193, 93 лева за
предсрочно прекратяване на абонамент с предпочетен номер +***** и в
размер на 27, 48 лева за предсрочно прекратяване на абонамент с предпочетен
номер + *******.
На 30.10.2018 г. ответникът е сключил и договор за лизинг, въз
основа на който е получил устройство „Samsung galaxy J4 Plus Dual Black“.
Ответникът не е изпълнявал задълженията си по договора, поради което
същият е бил прекратен предсрочно от оператора, на основание чл. 12, ал. 2
от ОУ към договора. В исковата молба се твърди, че ответникът дължи
плащането на тринадесет лизингови вноски, както и на такса за невръщане на
устройството в общ размер на 123, 06 лева.
За всички вземания е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.дело № 1209/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
След разпореждане на заповедния съд са предявени установителните искове.
В съдебно заседание не се явява законен представител, не се
представлява. Процесуалният представител изпраща писмено становище, в
което подробно развива позицията си за основателност на претенциите.
В законоустановения срок ответната страна е депозирала отговор
чрез особения представител.
В отговора се твърди, че договорите за мобилни услуги не са
подписани от ответника. Сочи се, че претендираната неустойка излиза извън
присъщите ѝ функции – обезпечителна, обезщетителна и санкционна.
На тази основа се прави искане претенциите да бъдат отхвърлени.
Особеният представител пледира за отхвърляне на претенциите и в
съдебно заседание.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
2
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 92 от ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл.
232, ал. 2 от ЗЗД.
От приложените писмени доказателствени средства се установява, че
между страните е бил сключен Договор за мобилни услуги на 18.01.2018 г.,
впоследствие подновен с Допълнително споразумение от 30.10.2018 г., с
предпочетен номер +*****, със срок на действие от 24 месеца. Ответникът е
избрал план „Тотал 24, 99“ с месечен абонамент от 24, 99 лева. На същата
дата по силата на споразумението мобилният оператор е предоставил на
ответника мобилно устройство „Samsung galaxy J4 plus dual black“ на
преференциална цена от 268, 46 лева. Страните са сключили отделен договор
за лизинг на 30.10.2018 г., съгласно който лизингополучателят се е задължил
да плати за устройството лизинговата цена от 268, 46 лева на 23 вноски от 8,
79 лева всяка (при платена първоначална вноска от 57, 50 лева).
Като лоялен клиент на оператора, ответникът е взел и втори
абонаментен план. Сключил е друг договор с предпочетен номер +*******, с
абонаментна програма „тотал 10, 99“, със срок на действие от дванадесет
месеца.
Към доказателствата по делото е приета и фактура от 05.09.2019 г., за
задължения на ответника в размер от 624, 41 лева. Сумата включва неплатени
мобилни услуги за периода от неплатени лизингови вноски, неустойки за
предсрочно прекратяване на процесните договори и потребени мобилни
услуги, за отчетен период от 05.08.2019 г. – 04.09.2019г. В счетоводния
документ е посочен срок за плащане на задълженията – 20.09.2019 г.
По делото са изготвени съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза стана ясно, че
дължимите суми за неплатени мобилни услуги по процесните договори
възлизат на 289, 15 лева, за периода от 05.03.2019 г. – 04.08.2019 г.; за
лизингови вноски възлизат на 123, 06 лева. Експертът е посочил също, че за
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
30.10.2018 г. за мобилен номер + ***** се дължи сума в размер от 193, 93
лева, а за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
30.10.2018 г. за мобилен номер + ******* се дължи неустойка в размер от 27,
48 лева. Вещото лице е констатирало, че не са постъпвали плащания по
задълженията.
Заключението по съдебно-техническата експертиза потвърди
предоставянето на мобилни услуги на ответника по процесните договори.
Заключенията са обективни и в пълнота отговарят на поставените
задачи, поради което съдът ги възприема в цялост при формиране на
фактическите си изводи.
3
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
било образувано гр.д. № 1209 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Заповедният съд е издал заповед за изпълнение № 254 на 19.04.2021 г. за
претендираните вземания. Настоящото производство е образувано в
изпълнение на указанията на съда, след връчване на заповедта по реда на чл.
47 от ГПК.
По иска за неплатени мобилни услуги е в тежест на ищеца да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за
мобилни услуги между страните; изпълнение на договорните си задължения
за предоставяне на мобилни услуги на претендираната стойност; изискуемост
на вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договорите, за което обстоятелство същият не сочи доказателства.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се
установи от приложените договори за мобилни услуги и от представеното
допълнително споразумение. Освен това и ответната страна не оспори
наличието на облигационни правоотношения между страните.
Съгласно чл. 71 от „Общите условия на Теленор България ЕАД (
предишно наименование на Йеттел България ЕАД) за взаимоотношения с
потребителите на електронни съобщителни услуги“, приложими към
процесните договори за мобилни услуги, потребителят е длъжен да заплаща
определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т.
27 от ОУ. В т. 27 от ОУ ясно е посочено, че плащането на посочената във
фактурата сума се извършва в указания в счетоводния документ срок, но не
по-късно от 18 дни от издаването . На тази основа може да бъде заключено,
че изискуемостта на вземанията е настъпила най-късно на падежната дата на
последната обобщена фактура, на 23.09.2019 г.
По силата на съглашенията ищецът се е задължил да предоставя на
ответника част от услугите по раздел II от ОУ. Операторът осигурява достъп
до услугите, а абонатът чрез действията си ги ползва. Оттук следва, че
ползването на услугите е обвързано от активността на абоната. Изпълнението
на задълженията на оператора да предостави на ответника достъп до услугите
се извежда от заключението по съдебно-техническата експертиза.
Съобразно разпределената тежест на доказване, ответникът трябва да
установи плащането на сумите по процесните фактури. Ответникът обаче не
ангажира доказателства за установяване плащането на задълженията по
издадените фактури. Поради тази причина, с оглед неблагоприятните
последици на доказателствената тежест, съдът счита, че такива плащания не
са били извършени, по аргумент на чл. 154, ал. 1 ГПК.
При това положение искът за сумата от 297, 94 лева, представляваща
неплатени мобилни услуги по договор от 18.01.2018 г. за клиент с аб. №
*********, за периода от 05.03.2019 г. – 04.08.2019 г., следва да бъде уважен
за сумата до 289, 15 лева. В останалата част до пълния претендиран размер от
4
297, 94 лева, претенцията подлежи на отхвърляне. Този извод се аргументира
със заключението по съдебно-счетоводната експертиза, от което стана ясно,
че дължимите суми за мобилни услуги възлизат на 289, 15 лева.
По иска за незаплатени лизингови вноски с правно основание по чл.
422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД е
в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за лизинг между страните; размерът на вноската;
срока на договора; както и предаването на вещта на ответника; изискуемостта
на вземането.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договора за лизинг.
Ответникът не представи доказателства, от които да се установи
плащането на претендираните лизингови вноски. Поради тази причина, с
оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът счита,
че такива плащания не са били извършени, по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК.
Наличието на лизингово правоотношение между страните се
установи от представения договор за лизинг на мобилно устройство „Samsung
galaxy J4 plus dual black“ от 30.10.2018 г. От съглашението стана ясен
размерът на вноските и падежът на всяка една от тях. Установи се, че
изискуемостта на последната вноска по договора е настъпила преди подаване
на заявлението по чл. 410 от ищеца, поради което въпросът за предсрочната
изискуемост на вземанията по процесния договор не следва да бъде
разглеждан. Ответната страна не оспори получаването на лизинговата вещ от
ищеца, а и този факт се потвърждава от изявлението на ответника,
обективирано в допълнителното споразумение от 30.10.2018 г.
При това положение искът на ищеца за сумата от 123, 06 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата
30.10.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +*****,
следва да бъде уважен.
По исковете, с които се претендират неустойки, е в тежест на ищеца
да докаже съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договор за мобилни услуги между страните; неизпълнение на договорните
задължения от ответника, което води до вреди; наличието на уговорка, с
която е уговорен размер на обезщетението за твърдяното неизпълнение, както
и конкретен размер на сумата; настъпило прекратяване на договора.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнявал задълженията си
по договорите за мобилни услуги.
Първата предпоставка от правопораждащия фактически състав се
установи от представеното допълнително споразумение и договорите за
мобилни услуги.
В т. 11 от договорите за мобилни услуги и в раздел IV от
допълнителното споразумение, е предвидено, че при прекратяването на
5
съглашението по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му договора или други документи, свързани с него, в това
число приложимите ОУ последният дължи за всяка сим карта по отношение
на която е налице прекратяване: неустойка в размер на всички стандартни
месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Предвидено е също,
че в случаите, в които е предоставено устройство за ползване по договор,
чийто срок не е изтекъл, абонатът дължи и такава част от разликата между
стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно
действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена
по договора за лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Оттук се извежда, че дължимостта на вземането за неустойка е
обусловено от предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги
при неплащане на дължими суми.
Съгласно чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД договорите могат да бъдат
прекратявани само по взаимно съгласие на страните или на основания,
предвидени в закона. Следователно, договорната връзка може да бъде
прекратявана и с едностранно волеизявление на една от страните, но само ако
такава възможност е предвидена в договора или в закон. В чл. 19б, б. „в“ от
ОУ е установено правото на оператора едностранно да прекрати договора,
когато абонатът не изпълнява задължението си за плащане на дължими суми.
Това право обаче следва да бъде упражнено посредством изпращане на
писмено уведомление до абоната. То ще прояви своето действие и договорът
ще се счита прекратен от момента на получаването му от ответника. По
делото обаче не бяха представени доказателства до ответника да е било
изпращано уведомление в този смисъл.
Ето защо, с положителност може да бъде заключено, че договорите
между страните не са били предсрочно прекратени. При това положение
неустойки не се дължат, защото не е доказана основната предпоставка,
обуславяща начисляването им.
В този смисъл са Решение от 07.12.2021 г. по гр.д. № 557 по описа на
Окръжен съд Добрич за 2021 г. и Решение от 11.03.2022 г. по гр.д. № 637 по
описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г.
Всичко изложено налага извода, че искът за установяване
дължимостта на сумата от 193, 93 лева, представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.10.2018 г. за
мобилен номер + ***** и искът за установяване дължимостта на сумата от 27,
48 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 30.10.2018 г. за мобилен номер + *******, следва да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
6
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
При определяне размера на дължимите разноски в заповедното
производство за основа следва да бъде използвана глобалната сума от 642, 41
лева.
Ищецът е представил списък на разноските. За заповедното
претендира разноски в размер на 205, 00 лева (адвокатско възнаграждение в
размер на 180, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00 лева).
В настоящата инстанция е направил разноски в размер на 1211, 72
лева (адвокатско възнаграждение в размер на 180, 00 лева; държавна такса в
размер на 175, 00 лева; депозит за особен представител в размер на 300, 00
лева, депозит за заключение по съдебно-счетоводна експертиза в размер от
250, 00 лева, депозит за заключение по съдебно-техническа експертиза в
размер от 306, 72 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъде възложена за плащане сумата от 131, 54 лева –
разноски в заповедното производство и сумата от 777, 92 лева – разноски в
исковото производство.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу В. А. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*****“ № 1, вх. В, ет. 3, ап. 8, иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 289, 15 лева, представляваща
неплатени мобилни услуги по договор от 18.01.2018 г. за клиент с аб. №
*********, за периода от 05.03.2019 г. – 04.08.2019 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението до окончателно плащане на задължението –
предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1209 по описа на Районен съд
Добрич за 2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 289, 15 лева до
пълния претендиран размер от 297, 94 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Йеттел
България” ЕАД (с предишно наименование „Теленор България” ЕАД), със
седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”, ж.к.
7
„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, срещу В. А. Г.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*****“ № 1, вх. В, ет. 3, ап. 8, иск с
правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 345, ал. 1 от ТЗ във вр.
с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 123, 06 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от дата
30.10.2018 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер + *****,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателно
плащане на задължението – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1209 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „*****“ № 1, вх. В, ет. 3, ап. 8, иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 193, 93 лева, представляваща
неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
30.10.2018 г. за мобилен номер + ***** – предмет на заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1209 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, срещу В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.
Добрич, ул. „*****“ № 1, вх. В, ет. 3, ап. 8, иск с правно основание по чл. 422,
ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 27, 48 лева, представляваща неустойка
за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 30.10.2018 г. за
мобилен номер + ******* – предмет на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1209 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*****“
№ 1, вх. В, ет. 3, ап. 8, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 131, 54 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 1209/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА В. А. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ул. „*****“
№ 1, вх. В, ет. 3, ап. 8, да заплати на „Йеттел България” ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД), със седалище и адрес на
8
управление: град София, район „Младост”, ж.к. „Младост 4”, Бизнес парк
София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от 777, 92 лева – разноски по гр.д. №
3153/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9