№ 1181
гР. София, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110216213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК, вР. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на Й. П., с ЕГН ********** чрез адвокат ДА.-
САК срещу Заповед за задържане на лице №225зз-1163/30.11.2022 г.,
издадена от С. БС - разузнавач при 01 РУ - С., с която на основание чл. 72 ал.
1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането й за срок до 24 часа.
С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната
незаконосъобразност – неспазена форма с липсващи реквизити, без да са
посочени ясно и точно фактическите основания, липса на описание на
данните, от които органът, издал заповедта е направил извод за евентуално
извършено престъпление, както и липса на каквито и да било доказателства за
евентуална съпричастност на жалбоподателката към престъплението, което е
посочено като правно основание. Редовно призована, жалбоподателката не се
явява и не изпраща представител. От адв. А. е постъпила молба, с която
претендира адвокатско възнаграждение и разноски в производството.
Ответникът по жалбата – С. БС - разузнавач при 01 РУ – С. се явява
лично и оспорва жалбата, като излага доводи, че издадената от него заповед е
законосъобразна и моли съда да остави без уважение жалбата срещу нея.
Прави възражение за прекомерност на поисканото възнаграждение от 1 000
1
лв. като прекомерно.
Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА –подадена в срок,
срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирано лице. Разгледана по
същество същана е ОСНОВАТЕЛНА.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 13.10.2022 г. било образувано ДП №1614/2022 г. по описа на 01 РУ-
С., пР.пР.№34070/2022 г. по описа на С. за престъпление по чл.330 ал.1 НК –
за това, че на 13.10.2022 г. в гР.София е запалена ролетна щора на гараж на
ул.”Стоил Войвода” №7. Разпитани са свидетели – пострадалата РВЗ и АДФ
/неин приятел/, като последният в показанията си заявява, че единственият
човек, с който е лоши отношения е МАК на когото преди време е разрешил да
живее в негов апартамент близо до гР.Ахелой, но впоследствие е изгонил,
поради оплаквания на съседи от пиянски събирания и употреба на наркотици.
Заявява, че приятелка на Коутс е именно жалбоподателката П.. Извършен е
оглед на местопроизшествие, изискани са записи от камери, установено е, че
на записите от камерите се вижда ясно, че евентуалният извършител на
палежа е лице от мъжки пол, качващ се в автомобил с рег.ХХХ който е
собственост на жалбоподателката. Последната е разпитана в качеството на
свидетел на 01.12.2022 г., като заявява, че е имала интимни отношения с
Коутс, приключени през ноември 2022 г., като автомобилът с посочения по-
горе рег.№ управлява както тя, така и той. Не си спомня къде се е намирала на
13.10.2022 г., не познава лице с име Ралица Захманова, не знае къде в
гР.София се намира ул.”Стоил Войвода”, знае, че Коутс и свидетелят АДФ,
но нищо повече от това. Няма каквито и да било данни по воденото ДП да е
разпитан или да е направен опит да бъде потърсен Марк Антън Коутс.
Безспорно на дата 30.11.2022 г. жалбоподателката се е явила в сградата
на 01 РУ-С., където е била задържана със Заповед за задържане на лице
2
№225зз-1163/30.11.2022 г., издадена от С. БС - разузнавач при 01 РУ – С..
Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
посочени в чл. 146 АПК.
Съдът намира, че оспореният акт е издаден от полицейски орган в
границите на предоставената му компетентност. Съгласно разпоредбата на чл.
74 ал. 1 ЗМВР заповедта трябва да е издадена в писмена форма, а алинея 2 на
същата разпоредба посочва и съдържанието на самата заповед, а именно –
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; както и правата на
задържаното лице.
В конкретния случай, съдът намира, че е спазена изискуемата от закона
форма, така както предвижда чл. 74 ал. 1 ЗМВР - издадена е писмена заповед
за задържане, която е връчена на надлежно.
В заповедта са посочени името, длъжността и местоработата на
служителя, който я е издал, както и данните, индивидуализиращи
задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация, фактическите и
правните основания за задържането, датата и часът на задържането, като са
разяснени правата на задържаното лице и в тази връзка са неоснователни
възраженията за неспазена форма.
Съдът обаче намира, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй
като се установи, че не са били налице данни за евентуално извършено от П.
престъпление.
Задържането на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за срок не по-дълъг от
24 часа, представлява принудителна административна мярка, която има за цел
чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
За прилагането на процесната принудителна административна мярка не
е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен
начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Същата
се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител
3
на престъпление. Това предполага обаче наличието на достатъчно данни, от
които да може да се направи основателно предположение, че конкретно лице
е извършило престъпление. Т.е., данните следва да са налични преди
постановяването й, респ. преди задържането на лицето, а не да се установяват
след това, като обратното би довело до произвол при прилагането на мярката
и необосновано задържане на лица, което противоречи на целта й.
Целта на мярката е да се попречи на заподозрения в извършването му
или да се укрие, или да извърши престъпление, или да осуети наказателно
преследване. В случая, като фактическо основание за задържането на П. в
заповедта е посочено "данни за извършено престъпление по чл.330 ал.1 НК по
образувано досъдебно производство №1614/2022 г. по описа на 01 РУ-С.”.
Съпоставяйки обаче датата на издаване на заповедта и датата на разпита
на жалбоподателката в качеството й на свидетел, целта на закона е
заобиколена, като полицейският орган е задържал същата с цел осигуряването
на възможност да бъде разпитана като свидетел, при неин категоричен отказ
преди това в попълнено от нея сведение.
П. след обаждането от разследващ полицай на 28.11.2022 г. /л.69 от
делото/, доброволно е предприела пътуване до гР.София и посетила 01 РУ-С.
на дата 30.11.2022 г.. В сведение, /л.73 от делото/, тя е заявила, че не желае да
дава обяснения по случая към настоящия момент, за да бъде „мотивирана” да
даде такива - в 17.25 часа на същия ден тя е била задържана с процесната
заповед.
За всеки конкретен случай на задържане обаче, в тежест на
административния орган е да установи наличието на данните, обосноваващи
това задържане, като в конкретния случай това не е сторено.
Налице е и друго основание за отмяна на заповедта, а именно
несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146 т. 5
АПК. Това е така, защото със задържането на П. е нарушен принципът на
съразмерност, приложим в административното производство по смисъла на
чл.6 АПК. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР е ПАМ,
която в зависимост от случая би могла да има превантивен или
преустановителен характеР. Т.е., задържането представлявава ограничаване
на правото на свобода и съгласно чл. 5 паР. 1 б. "с" от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, по изключение е приложимо с цел
4
да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при
обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато
обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на
престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния
случай приложената по отношение на П. ПАМ не се оправдава от никоя от
тези цели.
На първо място, самоличността на П. е била установена на място при
посещението й в 01 РУ-С., което тя е сторила напълно доброволно. Не се
установява със задържането й да е предотвратено или преустановено
извършването на престъпление. Не са налични и данни за опасност от
укриване на същата.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че в конкретния
случай издадената заповед за задържане е незаконосъобразна, поради което и
подадената срещу нея жалба следва да се уважи.
С оглед на изхода от делото и на основание чл. 143 ал. 1 АПК,
жалбоподателката има право на сторените разноски по делото, а именно: 10
лв. - платена държавна такса. В представеното адвокатско пълномощно е
отразено заплащане от страна на жалбоподателката на адвокатско
възнаграждение в размер на 1 000 лв., като в тази връзка е направено
възражение за прекомерност от ответника по жалбата в с.з. Съдът намира
същото за основателно и след като съобрази сложността на делото, броят на
с.з. намира, че същото следва да бъде определено в минимума, посочен в чл.8
ал.2 т.3 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 750 лв., или общо 760 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 ал. 2 АПК, Софийският
районен съд, 121-ви състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице №225зз-1163/30.11.2022 г.,
издадена от С. БС - разузнавач при 01 РУ - С., с която на основание чл. 72 ал.
1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането на Й. П., с ЕГН ********** за срок до
24 часа.
5
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Й.
П., с ЕГН **********, сумата от 760 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните на основание чл. 138
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6