Решение по дело №489/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………./08.08.2018 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                     

                                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА                                          

при секретар Нина Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 489 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по предявен от Н.С.Р.,ЕГН **********, с адрес: ***, срещу  Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ Сотир Цацаров, иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 60 000 / шестдесет хиляди / лева за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес и депресия, страх, уплаха, загуба на доверие от близки, приятели, колеги и съседи, компрометиране на доброто й име в обществото, лишаването от право на труд, довело до влошено финансово състояние и влошено здравословно състояние, за уронване на авторитета и доброто й име като професионалист в ТД НАП - Варна, за трайно нарушено здравословно състояние, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно водено срещу нея  наказателно производство - по ДП № 406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, НОХД № 425/201 Зг. и НОХД № 227/2014г. по описа на ВОС, ВНОХД 354/2016 г. на Апелативен съд  - Варна и касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС, по което с Решение № 102 /27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по НОХД № 227/14 г.

 Претендира се и законна лихва, считано от датата на влизане в законна сила на Решение № 102 /27.04.2017г., постановено по касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 86 от ЗЗД.

 

ИЩЦАТА твърди, че в НАП работи от 1995г. на длъжност „Главен инспектор по приходите" отдел „Контрол" при ТД -НАП-Варна , съгласно трудов договор № 3584/08.05.1995 г., като започнала работа на длъжност инспектор по приходите, а след това правоотношението било изменено с допълнително споразумение № 40624/18.12.2006 г. Била държавен служител. За периода през годините 2006г., 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г.редовно била атестирана за индивидуалното изпълнение на задълженията си по длъжността с оценка 2 - т.е. -„Изпълнението е над изискванията". През този период нямала наложени дисциплинарни наказания по Кодекса на труда и Закона за държавния служител.

По смисъла на закона била и „длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение" и това било прието от Прокуратурата в обв. акт срещу ищцата въз основа на който било образувано и НОХД № 227/14 г..

Твърди, че с Постановление на ВОП от 22.07.2011 г. по ДП № 406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, на 04.08.2011г. била обвинена, че е съучастник в организирана схема за източване на ДДС - престъпление по чл. 256, ал.2, вр.ал.1 от НК и извършване на престъпления по служба -чл. 282, ал. 3, вр.ал.2 , вр. ал. 1 ,вр.чл.20 ал.2 от НК, което представлявало и особено тежък случай.

Във връзка с повдигнатите й обвинения по ДП 406/2009г. по описа на ОД на МВР Варна, със Заповед № 297/25.08.2011 г. на Изпълнителния директор на НАП била временно отстранена от работа, считано от 26.08.2011г. до приключване на производството, което се случило след 5 години, осем месеца и двадесет и три дни.

За нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок  ищцата подала заявление на основание глава 3 „А" от ЗСВ чрез Инспектората към ВСС до Министъра на правосъдието през 2017 г., по което нямало произнасяне и в исковата молба не включвала това нейно нарушено право като основание за обезщетение за причинените й неимуществени вреди.

Поради отстраняването й от длъжност и на основание чл. 100 ал. 3 от ЗДСл, за периода на отстраняване не й били изплащани месечните възнаграждения (заплати), водела се „заета", но не получавала заплата. Нямала право да започна другаде работа или да се издържа по някакъв начин, защото при напускане, след приключване на делото не можела да се върне на същата работа и длъжност. Периодът от време на отстраняването й не се водел за професионален и трудов стаж и поради това сама си плащала здравните осигуровки.

Това отстраняване от длъжност било сведено до знанието на целия колектив лично от Изпълнителния директор / тогава / на НАП, който пристигнал в гр.Варна и свикал нарочно събрание, на което присъствали всички служители от гр. Варна. Така пред всички колеги били засегнати честта и достойнството на ищцата, репутацията й като специалист и личност, които до този момент според нея били безупречни. Чуствала се унизена и без възможност за защита и това се отразило, освен на репутацията й, но и на самочувствието й.

На 02.04.2013 г. Окръжна прокуратура-Варна внесла в Окръжен съд гр. Варна обвинителен акт, въз основа на който било образувано НОХД № 425/2013 г.. След получаването му разбрала, че начина на прилагане на закона и на осъществяваната от нея дейност в НАП не бил разбран, вкл. и относно приложението на ръководните нормативни документи, което притеснило ищцата като цяло, като вече допускала, че може и да бъде осъдена по едно несправедливо обвинение.

С разпореждане № 1191/05.04.2013г. на съдия-докладчик, делото било насрочено за 24.06. и 26.06.201Зг. по реда на Глава 27 от НПК , като съдът потвърдил взетата мярка за неотклонение „Парична гаранция" в размер на 1000/хиляда/ лева, определена на ищцата на 04.08.2011год. с постановление за привличане в качеството й на обвиняем. С протоколно определение от 26.06.2013 г. състава на ВОС прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения и за изпълнение указанията дадени в обстоятелствената част на определението на съда. Това забавяне довело до нов стрес за ищцата.

Поради забавено разследване извън разумните срокове по чл.22 ал.1 и 2 от НПК и чл.6 от ЕКЗПЧОС направила искане по чл.368 и сл. от НПК / действал до 05.11.2017 г. - изм. с Д.в-к бр.63/17 г. / за определяне на срок за приключване на делото. С определение № 712/08.11.2013 г. по ЧНД № 1372/201 Зг. такъв бил определен от ВОС, но не бил спазен от Прокуратурата. Максималният възможен срок за внасянето на обвинителен акт според НПК / независимо от произнасянето на ВОС с „необжалваемо" определение/ бил 08.02.2014 г., независимо от определеният от съда. Едва на 24.02.2014 г. Окръжна прокуратура гр. Варна внесла в Окръжен съд гр.Варна обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 227/2014 г. по описа на ВОС, като обвинението й вече било само по чл.282 ал.З във вр ал. 2 вр с ал.1 във вр с чл.20 ал.2 от НК за сумата от 124 583.46 лв., а потвърдената мярка за неотклонение „Гаранция" в пари от 1000 / хиляда / лева.

При внасянето на този обвинителен акт не били спазени сроковете по чл.368 и сл. от НПК, определени от ВОС по нейно искане, но въпреки това делото не било прекратено от Прокуратурата или от ВОС, въпреки направените от ищцата искания и в с. з.. Тези действия на Прокуратурата я обезсърчили окончателно относно крайния изход на делото, тъй като била убедена, че сроковете били изтекли, но въпреки това Прокуратурата внесла обвинителен акт, като й била дадена и възможност той да се разгледа в с. з.

В първото по делото заседание на 19.05.2014 г. била разгледана и втората искова молба подадена от Министъра на финансиите срещу ищцата и останалите подсъдими с правно основание чл.84 от НПК с предявен граждански иск за сумата от 1 758 956,86 лв. Тази сума МФ претендирало ищцата да заплати солидарно с останалите подсъдими, независимо, че обвинението за ищцата и подс. Г. Л. Т. било за сумата от 124 583,04 лв. Претендирала се и законната лихва, считано от момента на увреждането -29.12.2006г. Получаването на тази искова молба и претендираната сума с лихвата за над 7 години и половина стресирали ищцата, защото знаела, че тази главница с претендираните лихви била непосилна за нея и семейството й. След възражения на защитниците съдът не приел този иск за съвместно разглеждане в наказателния процес. Това било първото облекчение за ищцата, защото поне угрозата от заплащането на огромна сума отпаднала, но останал страх за осъдителна ефективна присъда.

В това с. з. защитникът на ищцата запознал съда с направените до този момент искания за приключване на делото, / както и с тежките финансови и семейни проблеми, предизвикани от водене на ДП / и на основание чл.369 и сл. от НПК поискал от съда да прекрати наказателното производство спрямо ищцата, като обосновал това искане с новите срокове, предвидени в чл.369 и сл. от НПК, но съдът приел, че няма основания за прекратяване и без да мотивира отказа си дал ход на делото.

Така още една законова възможност за прекратяване на делото не била спазена от Прокуратурата и състава на ВОС, / за да може ищцата да започне работа/, който едва след две години разглеждане на делото, постановил оправдателна присъда.

След провеждането на многократни заседания /по общо 17 бил даден ход и 3 били отложени /, след почти две години /без искания за отлагане от  страна на ищцата /, била постановена Присъда № 38 от 17.03.2016 г. на ОС - Варна, с която ищцата била призната за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение по чл.282 ал.З от НК. В мотивите си съдът изрично посочил, че ищцата не била  извършила престъпление по служба и всички нейни действия били в рамките на закона и съобразно възложената работа и длъжностна характеристика. Прието било, че стриктно е спазвала задълженията си, които били вменени в посочените от прокурора в обвинителния акт нормативни актове. Това обстоятелство било твърдяно от ищцата по време на всичките 5 /пет/ проведени разпита като обвиняема. В нарушение на основни принципи на наказателния процес, органите на досъдебното производство не предприели необходимите процесуално-следствени действия, въз основа на които да се извърши задълбочена, безпристрастна и обективна проверка на факти и обстоятелства, свързани с обвиненията и нейните показания. Така не били събрани доказателства въз основа, на които да бъде установена нейната невиновност.

Не само това, но и Прокуратурата не повдигнала обвинение на лицето/лицата, извършвали през един значителен период от време данъчни измами. За тях управителят на една от засегнатите фирми признал пред Прокуратурата и посочил схемата на измами, но това не довело до привличането му към отговорност или да се търси такава от неговия „ментор" Б. Манджуков. Това било обидно за ищцата, защото тя била работила винаги съобразно изискванията на закона, но станала обвиняема и подсъдима, а на виновните за причинената щета на държавата не били повдигнати обвинения от Прокуратурата.

Присъда № 38 от 17.03.2016г. на ОС Варна била протестирана от прокурор от ВОП и във връзка с този протест било образувано Въззивно НОХД 354/2016г. С Решение № 263/07.12.2016г.на Апелативен съд - Варна била потвърдена присъдата от 17.03.2016г. на Варненския окръжен съд.

Решението на Апелативен съд- Варна отново било протестирано от Прокуратурата с касационен протест. Във връзка с това било образувано касационно дело 198/2017г. по описа на ВКС и с Решение № 102 /27.04.2017г. било потвърдено Решението на Апелативен съд - Варна , с което Присъдата влязла в законна сила на 27.04.2017г.  Ищцата разчитала, че след като два съдебни състава установили пропуските в обвинението Прокуратурата нямало да протестира, но делото достигнало и до ВКС, а нейните страхове не преставали.

След произнасяне на оправдателната присъда на първоинстанционния съд на 17.03.2016 г., подала до Изпълнителния директор на НАП гр. София искане с вх. № 20573/27.05.2016г. за отмяна на Заповед №297/25.08.2011г. за временното й отстраняване от длъжност. Тогава не била възстановена на работа. Това било нов шок за нея. Времето на отстраняване от длъжност-от 26.08.2011г. до 18.05.2017 г., не се зачитало за трудов и за осигурителен стаж.

През този период от време нормата на чл.100 ал.2 от ЗДСл. била обявена за противоконституционна от КС на РБ с решение № 5/12.05.2016 г. / ДВ  бр. 38/16г. /, но промяна за ищцата, свързана с възстановяването й на работа не последвало до 18.05.2017 г.

След произнасяне на оправдателната присъда на първоинстанционния съд на 17.03.2016 г. подала до Изпълнителния директор на НАП гр. София искане с вх. № 20573/27.05.2016 г. за отмяна на Заповед №297/25.08.2011г. за временното й отстраняване от длъжност, позовавайки се на Решението на КС на РБ от 12.05.2016 г. Получила неочакван / с оглед Решението на КС на РБ/ отказ и не била възстановена на работа. Считала, че за постановяването на този отказ имало вероятна намеса и Прокуратурата, която в този период, /независимо от доказателствата и излаганите въз основа на тях оправдателни мотиви от съда / се възползвала от правата си и подавала протести.

Поради отказа да бъде възстановена на работа завела адм. дело № 2017/16 г. пред Варненския адм. съд , което в момента било висящо пред ВАС.

Уведомила за втори път Изпълнителния Директор на НАП гр. София със заявление Вх. № 19211/02.05.2017г., за влязлата в з. с. оправдателна присъда. Едва след това със Заповед № ЗЦУ-567/12.05.2017г. /връчена й на 17.05.2017г./, Изпълнителният Директор на НАП отменил Заповедта за временното й отстраняване от служба на основание „отпадане предпоставките за временното отстраняване“ , осъществено на основание чл.100 ал. 2 от ЗДСл.

Периодът, през който била обвиняема по горепосоченото досъдебно производство и в последствие по наказателните дела продължил твърде дълго - 5 години и почти девет месеца. Това се отразило крайно негативно върху всички аспекти на личния, семейния и професионалния й живот.

След привличането й като обвиняема и отстраняването й от работа със Заповед № 297/25.08.2011г. на Изпълнителния директор на НАП, считано от 26.08.2011 г. до приключване на производството, спокойният и уреден като цяло живот се преобърнал и нищо не било както преди.

Първоначалният шок, който преживяла в деня на повдигането на обвинение - 04.08.2011г., за деяния които не била извършила бил страшен за ищцата и никога нямало да го забрави. До тогава била дългогодишен, уважаван и утвърден като професионалист служител на НАП, на който през годините му били възлагани стотици проверки / вкл. по искане на прокуратурата/ и на който до този момент никога не са му били налагани дисциплинарни наказания, нито дори забележки. За ищцата да бъде обвинена в извършване на престъпления - било толкова обидно, стресиращо и най-вече неправилно и несправедливо. Като държавен служител винаги била съобразявала действията си - в работно и извън работно време, със законите на страната . Именно Прокуратурата я обвинила незаконно, въпреки всички събрани доказателства, от които безспорно се установявала нейната невиновност. Това обвинение довело и до отстраняването й от работа и станало достояние на всичките й колеги в гр. Варна, но и във всички поделения в страната, най-малкото след публикациите в пресата. Така на 26.08.2011 г. след привличането й като обвиняема, преживяла втори ужасен шок, който буквално й подействал парализиращо. Излязла от работното си място като се срамувала и притеснявала от всички свои колеги.

След първото повдигане на обвинение, изпаднала в депресия, страдала от безсъние, страхувала се, а и все още изпитвала страх. Този страх бил за нейното бъдеще. Разсъждавала, че нищо не пречело на прокуратурата да повдигне и второ, и трето подобно обвинение - извършвала била стотици проверки за възстановяване на ДДС, като в нито една от тях не била извършвала претендираните от прокуратурата като задължителни действия, които й се вменявали в продължение на години. Именно затова се бояла да не се намери още някой прокурор, който да не разчете правилно действията й и да реши, че отново следва да стане обвиняема. През тези пет години и девет месеца -докато течало наказателното производство, не можела да спи, да се храни нормално, дори да мисли. Освен страх, изпитвала срам и неудобство от случващото й се. Започнала да избягва да се среща с хора, ограничили заедно със съпруга й контактите си с приятели и близки. Притеснявала се много как да обясни на всички тях, че като един стриктен данъчен служител не била направила нищо незаконно, но пък й били повдигнати обвинения и я  отстранили от работа. Това я подлудявало и не й давало миг покой. Не работела, губела професионалната си подготовка, изграждана с години, за която влагала много усилия и разчитала на продължаващо кариерно развитие. Била си вкъщи през деня -   в работно време и това правело впечатление на съседите и познатите от квартала. След публикации в пресата на хартия и онлаин издания бил нанасен  окончателен удар / като в-к 24 часа от 07.01.2016г. - събота, с публикация на стр. 14 „Дедесарите на разстреляния Манджуков навлизат в земеделието "," Приключва мегапроцес срещу Янко Янев от Варна и уволнени данъчни служители" /. Всички знаели защо ищцата била отстранена от работа и си стояла и се криела вкъщи. В тази публикация освен, че се посочвало името и местоработата й и че била уволнена, но се твърдяло и че „работата й по ревизии на кухи фирми около кръгът „Манджуков", носела последствия и до днес". С тази статия и публикации като в „Интриги.бг." на 19.10.2015г. бил нанесен окончателен удар по реномето й като данъчен служител и личност.

Всичко това довело и до негативни реакции между колегите й, и други близки и познати, които се съмнявали дали все пак ищцата не била прекрачила границите на задълженията си като държавен служител.Това тяхно отношение било пагубно за психиката й.

Твърди още, че при всяко получаване на призовка, целият ужас се повтарял отново и отново. След всяка поява на полицейски служител или призовкар/ка, всичките й съседи, /една от призовките била връчена на съсед/ шушукали зад гърба й и започнали да я отбягват. Това било крайно обидно за ищцата, но не можела да обяснява поотделно, че нямала вина, а и кой ли щял да я разбере след публикациите в пресата, сайтове и заповедта на началника й.

Многократните разпити, повдигане на поредни обвинения, предявяване на материали и над 20 участия в съдебни заседания за период от над 5 / пет / години се отразили на психичното й състояние. Вследствие на стреса получила храносмилателни проблеми, които станали ежедневни. Не можела да се храни. През м. 09.2012г. постъпила в болница за изследвания. Установило се, че има синдром на дразнимо дебело черво, гастрит и булбит. От 2009г. била с хипертония, която била регулирана с хапчета. От 2012 г. започнала да повишава стойностите на кръвното налягане на фона на терапия, вкл. и хипертонични кризи, като съответно й били увеличавани дозите и включени нови лекарства. Вследствие целия този стрес през годините, и конкретно през 2015 г. започнали много тежки проблеми с венците . Установило се, че има парадонтоза на почти всички зъби. Пиела много често антибиотици и обезболяващи, почти всички зъби й били разклатени и не можела да проведе и до момента адекватно лечение поради липса на доходи заради отстраняването й от работа вследствие несправедливото обвинението в престъпления от Прокуратурата. Опасявала се, че нещата дори били станали безвъзвратни.

Така бил увреден авторитета и доброто й име като професионалист в ТД НАП - Варна /във връзка с „временното" й отстраняване от работа, продължило пет години и девет месеца/, което било в следствие на незаконосъобразното й привличане в качеството й на обвиняема по досъдебно производство № 406/2009г. по описа на ОД МВР Варна по обвинение за престъпление по служба, като оставането й на работа било несъвместимо с качеството й на държавен служител.

Освен това Прокуратурата открито заявявала с обвинителният си акт / стр.17 /, че освен подсъдимите / вкл. и ищцата / в НАП имало „ и изключения- служители, които съвестно изпълнявали задълженията си и искайки по-задълбочена проверка, но не срещнали съответното разбиране, предпочели да си направят отвод вместо да влязат в конфликт с професионализма си". Този извод и твърдение направен в публичен документ какъвто е обв. акт силно  засегнали ищцата, защото тези свидетели даже не били споделили мотивите за самоотвода си с нея и колегите си, а били мълчали и това Прокуратурата наричала професионализъм. Поради това и начинът на водене на делото от страна на Прокуратурата бил обиден за ищцата.

След като на 04.08.2011г.  й връчили Постановлението за привличане на обвиняем станало ясно, че ищцата вероятно ще бъда временно отстранена от работа поради изискванията на чл. 100 ал. 2 от Закона за държавния служител, но не очаквала, че това ще се случи по описания по-горе начин - публично пред всички колеги.

Ищцата твърди, че към оня момент със съпруга й имали заем от ОББ АД, изтеглен през 2003 г. за закупуване на апартамент, върху който била учредена ипотека от банката. Месечната вноска тогава била около 270 лева. Имали още един кредит - от Райфайзенбанк АД, изтеглен през 2008г., за да изпратят дъщеря си студентка във Франция . Месечната вноска, която плащали и досега по този заем била 380 лева .

В резултат на образуваното досъдебно производство и временното отстраняване от работа ищцата останала без доходи. Като държавен служител била  без право да работи при друг работодател, т.като служебното й правоотношение не било прекратено. Семейството на ищцата, на практика, останало с минимални доходи и невъзможност да обслужва кредитите към банките и съществувала реална опасност да загубят единственото си жилище. Това тормозело ищцата, защото било последица от несправедливото обвинение. Всичките разходи по издръжката на семейството и обслужване на двата заема трябвало да се покриват от съпруга й, чийто доходи не достигали и това създавало други проблеми. Заради притеснения да не загубят апартамента, който бил основно и единствено жилище на семейството и на който била учредена ипотека от банката, погасили преждевременно остатъка по кредита, чийто размер бил 7 770.00 лева.

През 2011 г. дъщеря им продължила да бъде студентка във Франция. Тя приела много тежко, че ищцата била обвинена в престъпление. Във Франция се наложило да посещава психолог. Ищцата  била ужасно притеснена и депресирана от всичко ставащо край нея и много се страхувала как това се отразявало на дъщеря им Р.. Това още по-вече усилвало тревогата и притесненията на ищцата. Състоянието й се влошило и се наложило да посети психиатър и да приема от ноември 2011 г. до февруари 2012 година силни успокоителни. Тъй като не можела да разчита на финансовата помощ на родителите си, дъщерята на ищцата била принудена да учи редовно обучение, но и да работи изключително много, на моменти непосилно. Това продължило през 2012г., 2013г., 2014г. и част от 2015г. Това била ежедневната й болка, че освен нейния живот променила по вина на Прокуратурата и този на детето си във Франция и на близките й в България. През всичките тези години изпитвала непрекъснато безпокойство и страх за психическото и физическо здраве на детето си / което било далеч от нея и даже не можела да отиде да я види, нито пък да й помогне /. Изпитвала чувство на вина, срам и неудобство, че вместо ищцата като родител да се грижи за издръжката на дъщеря си, тя била принудена сама да се издържа и да учи като редовен студент в университет, без подкрепата на ищцата.

През годините, особено след 2013 г. финансовите затруднения в семейството им ставали все по- тежки. Всеки месец плащали 385.00 лева кредит към банка. В същото време ищцата била принудена, заради отстраняването й от работа сама да плаща здравните си осигуровки. Трябвало да се грижат и за сина им, който бил ученик - предстояло му кандидатстване след 7 клас и трябвало да посещава допълнителни курсове по български език и математика. Освен това, / което било и най-важното в случая / трябвало да отговорят и на въпросите му, защо майка му била престъпник според обвинението на Прокуратурата. Дори не можели да си позволят лукса да не кажат на сина им за обвинението или поне да преценят кога и как да му кажат. Призовката за явяване по сл. дело като обвиняема била връчена от полицай /в нарушение на изискванията /на 13 годишния им тогава син. Състоянието му след като й дал призовката било отново силен разтърсващ удар за ищцата, защото трябвало да пояснява неща, които и тя не можела да си обясни.

Имали много разходи, с които все по- трудно се справяли. Това създавало напрежение и тягост в семейството. Заживяли в абсолютна социална изолация. За да могат да се издържат съпругът на ищцата, който се пенсионирал през 2010г. като военен полицай, се преквалифицирал в корабен готвач и през 2013 г. се качил да пътува с корабите. Правел курсове по 7-8 месеца, за да имат средства да живеят, да плащат заеми, адвокатски хонорари за защитата на ищцата, да купуват поне най- необходимите неща за училище и за деня за сина им. Когато му свършел контракта, продължавал да работи в страната допълнително. Здравето му се влошило. Не контактувал с бившите си колеги, защото трябвало да обяснява дали съпругата му била престъпник. За човек работил като главен инспектор в отдел Криминален на Регионална служба Сигурност - ВП и ВКР и то само допреди година това било обидно и разочароващо и срамно за него, но ищцата, която била причина за това не можела да му помогне с години. Това го тормозело, а ищцата съсипвало ежедневно.

Започнала да изпитва непрекъснато чувство на вина към всеки член на семейството си, защото била причина за видимите промени в живота им и тяхното психическо и физическо състояние. Изпитвала непрестанна тревожност, страх и несигурност в бъдещето, вкл. относно изхода на процеса. Чувството на безпомощност и факта, че била в тежест на семейството си направо я разкъсвали и смазвали. И всичко това, поради несправедливото и незаконосъобразно обвинение на Прокуратурата, в следствие на което ищцата била  отстранена от работа, нямала право да работи и да осигурява средства за семейната издръжка, с което до този момент се справяли много добре.

След повдигането на обвинението от Прокуратурата се успокоявала, че поне делото не било медийно отразено, но това се променило след 2015 г. Изпитала огромен шок и разочарование, когато прочела посочените по-горе публикации, а освен това при изписване на името й в „Гугъл" веднага се появявали публикациите. В тях се сочело за извършените от ищцата престъпления, че „вината й била доказана чрез комплексен анализ на събраните доказателства" и т. н. Този „комплексен анализ" се оказало след решението на ВКС нереален, но това вече не можело да върне всичко назад. Това сринало окончателно ищцата. Загубила сънят си. През нощта се будела под стрес, със силно безпокойство и тревожност. Това било много мъчително за нея. Изпитвала срам и неудобство. Малкото колеги, с които поддържала някакви вкл. и добри отношения престанали да я търсят. Тогава просто спряла да излиза, защото вече нямала среда, в която да се чувства сигурна и желана и в която да не се говори за повдигнатото й обвинение. Изживявала депресия и психически стрес. Това било тенденциозно изнасяне на изводите от фактите, посочени в обвинителния акт в медиите от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Варна, по време на висящо съдебно производство, с което било уронено доброто й име в обществото.

След влизане в сила на оправдателна присъда и отпадане на всички повдигнати от Прокуратурата обвинения, на 18.05.2017г. със Заповед №ЗЦУ-567/12.05.2017г. на ИД на НАП ищцата била възстановена на длъжност. Поради твърде дългото й отсъствие от работа, трябвало в най-кратки срокове да се запознае с новите вътрешноведомствени нормативни актове и процедури, нови софтуерни продукти и отново да доказва своя професионализъм, лоялност и най-вече да спечели доверието и уважението на колегите си и новите ръководители. Това било един дълъг процес, който започнала и през който предстояло да премине и оставало да разчита и да се надява, че няма да има предубеност спрямо нея от страна на ръководството на ТД НАП - Варна и колегите, с които отново работи.

Увреждането от воденото срещу мен наказателно производство, като подсъдима и обвиняема се простирало и напред във времето. Временното й отстраняване от длъжност, по вина на Прокуратурата и то за толкова продължително време, водело след себе си загуба на осигурителен доход, което рефлектирало и за в бъдеще и намалявало размера на пенсията, на която би имала право при достигане на съответната възраст, ако не било това прекъсване на трудовите и осигурителните й права. Към датата на отстраняването й от длъжност - 26.08.2011г. получавала брутно месечно възнаграждение в размер на 915. 00 лева. Това бил размерът и на осигурителния й доход. По време на разследването по ДП и по време на съдебното дирене на колегите й в НАП Варна / работещи на идентични позиции каквато заемала на 25.08.2011 г./ били увеличавани заплатите на два пъти, както следвало за периода 01.07.2012г. - 01.05.2014г- 1100.00 лева, считано от 01.07.2012г. и  за периода 01.05.2014 г. - 18.05.2017 г.- 1050.00 лева, считано от 01.05.2014Г.

След влизане в законна сила на оправдателна присъда на
27.04.2017г. и възстановяване на работа на 18.05.2017г. били внесени
осигурителни вноски за пенсия от работодателя за периода от
26.08.2011г. -18.05.2017г. върху осигурителен доход в месечен размер на
915 лева / без съобразяване с посочените увеличения/, в съответствие с
Кодекса за социално осигуряване. Горепосочените заплати и съответно осигурителен доход били получени от всички държавни служители, без изключение работещи на идентична на нейната длъжност. Загубата на част от осигурителен доход за ищцата било категорично и безвъзвратно невъзстановима и неизчислима.

Претърпяла психически стрес в хода на воденото наказателно производство в двете му фази и страх да не бъде осъдена/ без каквато и да е вина/, вкл. и да не й бъде наложено наказание „лишаване от свобода". Касаело се за обвинения, които били тежки по смисъла на чл.93 т. 7 от НК -престъпления по чл. 256 ал. 2 от НК и с чл. 282 ал. 3 от НК, по които можело да се наложат ефективни присъди и даже при наличието на две обвинения в досъдебната фаза знаела, че ако бъде внесен обвинителен акт по тези две обвинения можело да бъде приложен и чл.24 от НК и наказанията по тях да бъдат завишени.Това било допълнителен психически стрес за ищцата.

Всички посочени по-горе финансови затруднения се дължали единствено и само на факта, че срещу ищцата били повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 256 ал. 2 от НК и с чл. 282 ал. 3 от НК и се водело наказателно производство, по което в последствие била оправдана категорично и безусловно на три съдебни инстанции.

По описания начин бил уронен авторитета и доброто й име като професионалист в ТД НАП - Варна във връзка с „временното" й отстраняване от работа, продължило пет години и девет месеца, което било в следствие на незаконосъобразното й привличане в качеството й на обвиняемо лице по досъдебно производство № 406/2009г. по описа на ОД МВР Варна по обвинение за престъпление по служба, като оставането й на работа било несъвместимо с качеството й на държавен служител.

По време на разглеждане на делото имало тенденциозно изнасяне на тезите, заложени в обвинителния акт в медиите от прокурор при Окръжна прокуратура гр. Варна, по време на висящо съдебно производство, с което също било уронено доброто й име в обществото.

Претърпяла психически стрес в хода на наказателното производство, изпитвала страх да не бъде осъдена и да не й бъде наложено наказание „лишаване от свобода" за престъпления от общ характер по така повдигнатите обвинения по чл. 256 ал. 2 от НК и с чл. 282 ал. 3 от НК

Също така, било трайно нарушено здравословно състояние на ищцата.С посоченото по -горе била засегната, освен честта и достойнството й като човек, но и здравето й по описания начин. Глобално това дало отражение върху цялата същност на ищцата като човек и й причинило описаните по-горе неимуществени вреди.

Твърди, че претърпените неимуществени вреди от незаконното й привличане като обвиняема по ДП № 406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, за престъпление по чл. 256, ал.2, вр.ал.1 от НК и на  чл. 282, ал. 3, вр.ал.2 , вр. ал. 1,вр.чл.20 ал.2 от НК и подсъдима по НОХД № 425/2013г. и НОХД № 227/2014г. по описа на ВОС , ВНОХД 354/2016 г. по описа на Ап. Съд Варна и касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС , по което с Решение № 102 /27.04.2017г. била потвърдена оправдателна присъда на ВОС по НОХД № 227/14 г. и отказа на Прокуратурата да прекрати на основание чл.368 и сл. от НПК /изменен/ обвиненията срещу ищцата, били в причинно-следствена връзка и пряка и непосредствена последица с така повдигнатите й и поддържани незаконосъобразни обвинения за извършени престъпления от общ характер. Предвид което и за ищцата се пораждал правен интерес от предявяване на иск срещу Прокуратурата на Република България, за осъждане на последната, да й заплати претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес и депресия, уплаха, загуба на доверие от близки, приятели, съседи и колеги и влошено здравословно състояние, ведно с дължимата законна лихва, считано от 27.04.2017г., когато било влязло в законна сила Решение № 102 по касационно дело 198/2017г. по описа на ВКС.

          В съдебно заседание поддържа претенцията си и моли за уважаване на иска, както  и за присъждане на разноски.

 

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба, в който заявява, че искът е допустим, но оспорва като прекомерен, несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика, размера на търсеното обезщетение.

Излага следните основания:

Твърди, че като се имало предвид предмета на доказване по ДП № 409/09 г. по описа на ОД на МВР - Варна - материята, която е следвало да бъде установена, проучена и анализирана, наказателното преследване било протекло в абсолютно разумни срокове. Срокът на проведеното срещу ищцата наказателно преследване не следвало да бъде обсъждан и вземан предвид с оглед компенсацията, която тя търсила с оглед Глава Трета от ЗСВ и предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ.

Отстраняването на ищцата от длъжност не било станало по реда на чл. 69 от НПК. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ счита, че обезщетение за отстраняването на ищцата от работа не било дължимо от Прокуратурата на Р България. Доколкото нямало претенция за обезщетяване на причинени имуществени вреди, неотносими към претенцията на ищцата били обстоятелствата, които тя сочела в исковата си молба: прекъснат осигурителен доход, намален размер на трудов стаж и евентуално, в бъдеще - на размер на пенсия, невъзможност да започне друга работа.

Тъй като Прокуратурата не била инициатор, инспиратор на отстраняването на ищцата от длъжност, счита за неотносими към претенцията и твърдените от ищцата вреди по повод на начина, по който било станало това отстраняване и неговото огласяване и претърпените от това вреди: засегнати чест и достойнство, репутация и самочувствие, чувство на унижение.

Спазването на действалите срокове по чл. 368 и 369 от НПК било от изключителната компетенция на Съда. Поради това и доколкото такова нарушение не било установено от съда /в трите му инстанции/ от Прокуратурата не следвало да се дължи обезщетение за твърдените от това неимуществени вреди -семейни и финансови проблеми.

Твърди, че медийните публикации /включително тези, които ищцата е представила/ не били по информация на Прокуратурата, както и че Прокуратурата не била давала разрешение за разгласяване на обстоятелствата по ДП № 406/09 г. по описа на ОД на МВР - Варна и по НОХД № 227/14 г. Поради това счита, че не следвало да се търси обезщетение от Прокуратурата на Р България за уронване на реномето на ищцата в резултат на представените публикации.

Обвинението срещу ищцата за престъпление по чл. 256, ал. 1 от НК е било за период от около година и 4 месеца - от 04.08.2011 г. - до 08.12.2012 г. При евентуално обсъждане на обезщетение за предявените обвинения по този текст от НК и по чл. 282, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК счита, че следва да бъде отчетено обстоятелството - предвиденото за деянията наказание - от една страна и факта, че спрямо ищцата е била взета мярка за неотклонение -„гаранция" в размер на 1 000 лв., за която твърди, че обективно не е ограничила или нарушила по никакъв начин правата и свободите й. Не били налице никакви доказателства мярката за неотклонение по отношение на ищцата да е повлияла в отрицателен аспект на бита й, на контактите й, на статуса й.

В исковата молба не били посочени конкретно негативните реакции у близките и познатите на ищцата, които тя търпяла по време на воденото наказателно производство - нито по време, нито по вид. Не били посочени и конкретно какви вредни последици същите имали върху психиката й. Липсвали представени доказателства освен такива действително да са били налице, то те да били провокирани и да са били в резултат само и единствено в резултат на предявеното обвинение по отношение на ищцата. По никакъв начин Прокуратурата на Р България не била огласявала воденото срещу ищцата наказателно производство. Узнаването на това обстоятелство от трети лица не било в резултат на действия от Прокуратурата, както и че за реакциите на тези лица Прокуратурата на Р България не дължала обезщетение.

НК не боравел с понятието„публичен" документ. Лицата, на които обвинителния акт се връчвал се определяли от закона - НПК, а и не били представени доказателства съдържанието на обвинителния акт по ДП № 406/09 г. по описа на ОД на МВР - Варна да е било станало известно на по-широк кръг. Твърди, че в обвинителния акт, установените в хода на ДП факти били отразени добросъвестно и подробно и че по съществото им същите не са били оборени в хода на съдебното дирене и че признаването на ищцата за невиновна било резултат от начина, по който съдът ги бил анализирал. Поради това счита, че твърдяната от ищцата вреда, отделно от другите, а именно „обида" от изложеното в обвинителния акт, не следвало да бъде обсъждана отделно, а в рамките на доказаните неимуществени вреди, причинени от воденото наказателно преследване.

Не били представени доказателства за това в хода на ДП ищцата да е направила искания за провеждане на ПСД или за събиране на доказателства, които не са извършени/събрани и само това да е причината за признаването й за невиновна по предявеното обвинение.

Не следвало да се ангажира отговорността на Прокуратурата на Р България за твърдените от ищцата търпени негативни последици от действията на конституирания от съда по силата на закона граждански ицещ. Счита, че обективно професионалните умения на ищцата не могат да бъдат и не са били засегнати в отрицателна насока в резултат на водено наказателно производство. От представените от нея доказателства било видно, че от 1995 г. тя заемала длъжност „Главен инспектор по приходите в сектор „Проверки*', отдел „Проверки" дирекция „Контрол" при ТД на НАП.

Не били налице доказателства Прокуратурата да е инициирала, подбуждала, стимулирала, каквото и да е негативно отношение - нито у ръководството на НАП, нито у колегите, към ищцата.В исковата молба не било посочено как, с кои действия, от кого от НАП, са били засегнати честта и достойнството й. Поради това намира за недоказан, а оттам - неоснователен искът за обезщетяване на такива вреди от Прокуратурата.

Обезщетението по чл. 2 от ЗОДОВ се дължи на този, по отношение на когото е бил постановен незаконен акт или е било предприето незаконно действие. Обезщетение е дължимо само на претърпяното лично от лицето, като пряка и непосредствена последица от този акт или действие. Затова били неотносими и неоснователни претенциите за обезщетяване на претендираните като търпени вреди от трети лица - дъщерята, сина и съпруга на ищцата.  Не били посочени конкретно вредите, нанесени на семейните отношения на ищцата и доказателства за твърдения в тази насока не били представени.

По повод твърденията на ищцата, че в резултат на стреса от воденото срещу нея наказателно производство получила здравословни проблеми: синдром на дразнимо дебело черво, гастрит, булбит, парадонтоза изразява становище, че същите нямат пряка и непосредствена връзка с воденото наказателно производство.

От наличната в интернет информация било видно, че синдромът на дразнимо дебело черво е фунционално гастро-ентерологично заболяване, при което е нарушена връзката между автономната нервна система и червата, че е най-честото чревно заболяване, широко разпространено в световен мащаб, че от него по-често боледуват жените, чиито симптоми се появяват между 30 и 50 год. възраст. За гастрита се посочвало, че е възпаление на стомашната лигавица, причинено от злоупотреба с много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, при продължителна употреба на някои лекарства, цигари. За булбита било посочено, че причина за него е консумирането на вредна храна, крайности в яденето и че доминираща причина за това заболяване се свързва с инфекциозни заболявания. За пародонтозата било посочено, че представлява хронично възпалително заболяване, което може да протича постоянно или епизодично, че е второто по разпространение след кариеса, че е многофакторно заболяване, един факторите за които е инфектиране с патогенни микро-организми; занемарена орална хигиена, неправилно направени пломби или конструкции в устата. За това заболяване като ятроченни фактори са посочени наличие на кариеси, аномални в захапката, изкривени и ротирали зъби, че за същото съществуват и такива с генетична пре-дестинация , но че основен и най-важен фактор за заболяването зъбния камък и занемарена хигиена. За пародонтозата се сочи, че стресът отежнява протичането, но нямало публикации, в които той да е сочен като първопричина.

Сама ищцата сочела, че и преди привличането й към наказателна отговорност страдала от хипертония. Твърди, че воденото срещу ищцата наказателно преследване не било единствената причина, само в резултат на която, като пряка и непосредствена последица, това заболяване се е проявявало във времето или е променяло параметрите си.

Съгласно т.4 от TP № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва по претенцията на ищеца възниква от влизане в сила на оправдателната присъда спрямо него. Поради това счита, че по претенцията на г-жа Р. лихва се дължи от 27.04.2017 г.,а не от 07.04.2017 г.

Ищцата не била представила доказателства за направени разноски по подготовката на настоящото производство - изготвяне на искова молба, представени доказателства и пр. и такива за направено възнаграждение на адвокат по този повод, нито за сключен договор за правна помощ към момента на предявяването на иска си.

В съдебно заседание оспорва претенцията, поддържа подадения отговор на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

 

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от Присъда № 38 от 17.03.2016г., постановена по НОХД 227 / 2014г. по описа на Окръжен съд – Варна, Н.С.Р. е призната за невиновна и е оправдана по възведеното обвинение по чл. 282 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК.  С Решение № 263/07.12.2016г.на Апелативен съд - Варна била потвърдена присъдата от 17.03.2016г. на Варненския окръжен съд, а по касационно дело 198/2017г. по описа на ВКС с Решение № 102 /27.04.2017г. било потвърдено Решението на Апелативен съд - Варна, с което Присъдата влязла в законна сила на 27.04.2017г.

С Постановление за привличане на обвиняем от 04.08.2011г., Н.С.Р. е привлечена за престъпление по чл. 256 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК – 1/ за това, че на 29.12.2006г. в гр. Варна, в качеството си на служител на ТД на НАП Варна, чрез използването на документи с невярно съдържание дала възможност на Я. Н. Я. в качеството му на представляващ „Евро Комерс 01“ ЕООД да получи от държавния бюджет последваща се парична сума в особено големи размери, 124 583,46 лв. , като издала със служителката на ТД на НАП – Варна Г. Л. Т. АПВ, с който на „Евро Комерс 01“ ЕООД е възстановено ДДС в посочения размер, и 2/ за това, че  29.12.2006г. в гр. Варна, в съучастие с Г. Л. Т. като съизвършител, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – инспектор по приходите в ТД на НАП Варна не изпълнила служебните си задължения по извършена проверка на дружество „Евро Комерс 01“ ЕООД, във връзка с издаден АПВ на ДДС, като от деянието са нстъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай.

Със заповед Nо 297 / 25.08.2011г., издадена от Директор на Дирекция УЧР към ЦУ на НАП, Н.С.Р. е временно остранена от служба – от длъжността „главен инспектор по приходите“ в отдел „Контрол“, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП Варна. Причината за временното отстраняване от служба е „образувано наказателно производство срещу държавния служител“.

С Постановление за привличане на обвиняем от 14.03.2012г., Н.С.Р. е привлечена за престъпление по чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК – за това, че на 29.12.2006г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, в съучастие като съизвършител с Г. Л. Т., във връзка с издаден АПВ в хода на извършена проверка на дружество „Евро Комерс 01“ ЕООД, не изпълнила служебните си задължения, като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай.

С Постановление за привличане на обвиняем от 08.10.2012г., Н.С.Р. е привлечена за престъпление по чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК – за това, че на 29.12.2006г. в гр. Варна, в качеството си на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, в съучастие като съизвършител с Г. Л. Т., във връзка с издаден АПВ в хода на извършена проверка на дружество „Евро Комерс 01“ ЕООД, не изпълнила служебните си задължения, като от деянието са настъпили значителни вредни последици и то представлява особено тежък случай.

С Постановление за привличане на обвиняем от 01.11.2013г., Н.С.Р. е привлечена за престъпление по чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2, вр. чл. 26 ал.1  от НК – за това, че за периода от 18.12.2006 до 29.12.2006г. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Г. Л. Т. като съизвършители, в качеството си на длъжностно лице - инспектор по приходите в ТД на НАП Варна, в хода на извършена проверка на дружество „Евро Комерс 01“ ЕООД,във връзка с издаден АПВ, с който е възстановено ДДС в размер на 124 583,46 лв. на дружество „Евро Комерс 01“ ЕООД, за данъчен период на месец ноември 2006г., във връзка с подадена СД по ЗДДС на основание резолюция за извършване на проверка и работна карта не изпълнила служебните си задължения, с жел да набави за Я. Н. Я., в качеството му на представляващ „Евро Комерс 01“ ЕООД облага – възстановен неследващ се данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 124 583,46 лв., като от деянието са настъпили значителни вредни последици в общ размер на 124 583,46 лв. и то представлява особено тежък случай.

Със заповед No ЗЦУ – 567 / 12.05.2017г., издадена от изпълнителния директор на НАП е отменена заповед No 297 / 25.08.2011г. за временно отстраняване от служба на Н.С.Р., поради отпадане на предпоставките за временното отстраняване, осъществено на основание чл. 100 ал.2 от ЗДСл, като е наредено служителят Н.Р. да се яви на работа за изпълненени ан служебните си задължения на длъжност: главен инспектор по приходите  в сектор „Проверки“, отдел „Проверки“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП Варна в работния ден, следващ деня на връчване на настоящата заповед.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 17.12.1988г., Н.С.Р. се намира в брак с А. И. Р..

Видно от разпореждане за отпускане на пенсия от 30.05.2011г., издадено от ТП на НОИ, на А. И. Р. се изплаща пенсия за осигурителен стаж и възраст в месечен размер на 586,92 лв.

Установява се от представените удостоверения за раждане, че Н.С.Р. и А. И. Р. имат от брака си родени две деца – Р. А. Р., родена 1989г. и Д. А. Р., роден 1998г.

От служебна бележка, издадена на 13.03.2012г. от ОУ „Добри Чинтулов“ – Варна се установява, че Д. А. Р. е бил ученик в VII клас за учебната 2011/2012г.

От представеното Допълнително споразумение No 1 от 09.03.2005г. към Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 22.07.2003г., както и от Договор за банков кредит от 09.07.2008г.  се установява, че Н.Р. и Атанас Рашков са теглили кредити от съответните банки – за закупуване на жилище и потребителски кредит.

От представените документи на л. 90 до л. 96 се установява, че Р. Р. е записана като студентка за академичните 2010/2011г. до 2014/2015г.  в университета Люмиер Лион 2, Франция.

Видно е от удостоверение за пенсионно застраховане или база на пенсиониране на наемни работници по общия режим на социално застраховане във Франция за Р. Р., че същата е работила в периода 2009 – 2015г., както е посочено в удостоверението.

 От приложените оценка/ пункт за психологично изслушване на студенти и повторно записване за среща /л. 99  -л.102/, се установява, че Р. Р. е посещавала психолог във Франция през 2012г.

От представените трудови договори на л. 103 – л. 110 от делото се установява, че А. И. Р. работи периодично като готвач на кораб и на сушата от 2013г. насам.

На л.111 до л. 130 от делото са представени медицински документи във връзка със заболяванията на ищцата – за извършени прегледи и предписани медикаменти.

На л. 131 до л. 142 от делото са представени различни медиийни публикации, касаещи процеса, воден срещу ищцата и други замесени лица.

На л. 209 до л.221 е прието писмо от зам.-министър на правосъдието проф. Николай Проданов, от което се установява, че при извършена от Инспектората на ВСС проверка било установено, че общият срок на движение на НОХД 227 / 2014г. по описа на ОС – Варна е 7 години, 8 месеца и 20 дни, като относимия спрямо ищцата период продължил 5 години, 8 месеца и 24 дни, считано от датата на повдигане и предявяване на обвинението на 04.08.2011г.  до влизане в сила на окончателния съдебен акт на 27.04.2017г. Заключението е, че общата продължителност на производството не надхвърляля разумния срок, като заявлението на ищцата било неоснователно.  

За установяване на твърденията си ищцата е ангажирала гласни доказателства посредством разпита на свидетелите М. И. Н., Д. А. Я. и Б. В. Й. Показанията на трите свидетелки са еднопосочни и непротиворечиви, като от тях се установява, че Н.Р. е работилав Дирекция „Средни данъкопладци“ от 2010г., като през август 2011 г. е била отстранена от длъжност. Отношението на колегите към нея било колегиално, същата се ползвала с авторитет, като служител в дирекцията с едни от най- квалифицираните специалисти. Свидетелките я описват като сериозен и съвестен инспектор, професионалист. Като човек Н.Р. била толерантна и спокойна, много фина, обрана и задълбочена. След като през 2011г. публично пред всички колеги била временно отсранена от работа, Н.Р. се променила -  била смачкана, изглеждала подтисната, посърнала, резервирана при разговори, дръпната и отчаяна. Споделяла, че се чувства обезкуражена, че ще приключи всичко, подтисната била, че й липсвали доходи и осигуровки.  При разговот чувствала срам и неудобсттво. Имало публикации в медиите, които я подтискали и се притеснявала за сина си, като му обяснявала, че майка му не била извършила престъпление. Останала без доходи, станала затворена, притеснителна и травмирана. Здравословното й състояние се влошило – вдигала високото кръвно и я болял много корем, венците й кървели, като имало период, в който не можела да се храни. Направила тежко възпаление в устата. Страхувала се за живота си. Споделяла със свидетелката Я., че е посещавала психиатър. Гледаше в една точка и само повтаряля, че щели да я обвинят и за друго, че нямала средства и семейството й нямало какво да яде.

От приетата на л. 190 до л.193 комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че към настоящия момент психичното състояние на ищцата е следното:   Личност - лабилна, интроверт, потисната, тревожна. Наблюдават се белези на патологичен душевен живот. В обичайни ситуации Н.Р.  е относително адаптивна, но в ситуации на затруднение и опозиция е склонна към бърз интензитет на негативните емоции, скъсен импулсивен самоконтрол, експлозивно отреагиране на кумулирано напрежение; Налице е слаба комуникативна връзка с другите и склонност към социална самоизолация. Според вещите лица, психическото състояние на Н.Р.  непосредствено след събитието е било подчертано дезадаптивно, в състояние на силна фрустрация. Тя не е могла да функционира нормално в ежедневието. Възстановяването е протичало трудно, имайки предвид личностовите особености и съпътстващите здравословни проблеми. Към настоящият момент личностовата структура на ищцата е дисхармонична. Към периода на изследване е налице разширен диапазон за емоционални преживявания - предимно в негативния емоционален регистър, като позитивния също присъства, но е по-слабо изразен. Има данни за тревожни преживявания, които са оказали негативен ефект върху психо-емоционалното състояние. Характерът на случката е възприет като травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и/или промяна в социалното и емоционално функциониране. Анализът на всички материали по настоящото дело-медицинската документация и подробното психиатрично и психологично изследване  дават основание на вещите лица да приемат, че ищцата е с изградена личностовата идентичност, самостоятелност и със самочувствие. Н.Р. е с добра социална реализация. Към момента на настоящото освидетелстване на Н.Р. психичните оплаквания, които е имала към момента на инцидента са редуцирани, но лесно се актуализират. Тези психични оплаквания могат да се кодират -MKB-F-41.2 Смесено-тревожно-депресивно разстройство.

По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице – д-р П.Л.П. – специалист по дентална медицина, от което се установява, че по делото няма никаква медицинска документация, от която да се установява какво е било здравословното състояние на Н.Р. към 01.08.2011г., а са представени само амбулаторни листи от извършени прегледи: амбулаторен лист № 288/21.06.2012 г., амбулаторен лист № 218/11.03.2015 г., рецепта Би-Ровамет /антибиотик/, амбулаторен лист № 102/09.05.2016 г., амбулаторен лист № 000131 от 2016 г. за изваждане на постоянен зъб, рецепта за Клиндамицин от 13.07.2016 г. Амбулаторните листи са след 2011 г., като има амбулаторни листи само за преглед.  Вещото лице констатира, че към настоящия момент дъвкателната функция при ищцата намалена, много затруднена, а на моменти - невъзможна, предвид разклатените от II степен зъби, възпалението и кървенето от венците. Затруднената обработка на храната в устната кухина води до заболявания и в цялата храносмилателна система. Вещото лице сочи, че поради разклатените и изместените от нормалната си позиция зъби бил нарушен говора и лицевата естетика. Пояснява, че една от причините за поява на пародонтит/пародонтоза/ е преживяно нервно сътресение, като  стресът е рисков фактор за възникването и влошаването на пародонтита.

          По делото е изслушано и прието заключение на вещото лице – д-р– М.С.- специалист по вътрешни болести  и гастроентерология, от което се установява, че във времето на въпросния период Н.Р. е имала оплаквания, като проява на заболявания от страна на храносмилателния тракт: Хроничен еритемоексудативен гастрит. Ерозивен булбит. Синдром на раздразненото дебело черво, които са причинно- следствени свързани с дисбаланс в нервнопсихическия й статус, със стреса негативните емоции, които е имала през този период и които заболявания са се успешно повлияли и трайно преминали, след включване на антидепресанти.

 

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ освен наличие на влязла в сила оправдателна присъда (решение), ищецът следва да установи реално претърпени вреди, както и причинна връзка между претендираните вреди и повдигнатото обвинение, тъй като на репариране подлежат само действително настъпилите в патримониума на ищеца вреди.

В този смисъл и за успешното провеждане на настоящото производство по заявения иск, ищцата трябва да установи в условията на пълно и главно доказване всички факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си последици, а именно: че по отношение на нея са повдигнати посочените обвинения за извършени престъпления, наказателното производство, по които е приключило с прекратяване на посочените основания /първото/ и с постановена оправдателна присъда /при повторното/; че от тези действия на длъжностни лица на ответника за нея са произлезли конкретните вреди по вид и размер- настъпилото влошаване на общия й здравословен статус, психическо състояние,  претърпените болки и страдания, както и наличието на причинно-следствената връзка между тях и водените срещу нея наказателни производства, претърпените страдания и интензитета на стреса, опозоряването на името й и репутацията й.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, а и страните не спорят, че с постановление за привличане на обвиняем от 04.08.2011г., Н.С.Р. е привлечена за престъпление по чл. 256 ал.2 вр. ал.1 от НК и чл. 282 ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК, а със заповед Nо 297 / 25.08.2011г., издадена от Директор на Дирекция УЧР към ЦУ на НАП, Н.С.Р. е временно остранена от служба – от длъжността „главен инспектор по приходите“ в отдел „Контрол“, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители“ при ТД на НАП Варна.  С влязла в сила на 27.04.2017г. присъда № 38 от 17.03.2016г., постановена по НОХД 227 / 2014г. по описа на Окръжен съд – Варна, Н.С.Р. е призната за невиновна и е оправдана по възведеното обвинение по чл. 282 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26 ал.1 от НК.  

Предвид събраните по делото доказателства – гласни и писмени,  обсъдени в тяхната съвкупност съдът приема, за доказани претърпените от ищцата неимуществени вреди -  стрес и депресия, страх, загуба на доверие от близки, приятели, колеги и съседи, компрометиране на доброто й име в обществото, уронване на авторитета и доброто й име като професионалист в ТД НАП – Варна, лишаването от право на труд, довело до влошено финансово състояние и влошено здравословно състояние, за трайно нарушено здравословно състояние по време на водения срещу нея процес. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги съобразява с останалите доказателства по делото и намира, че същите кореспондират с целия събран доказателствен материал, поради което и същите следва да се приемат за достоверни. Установява се безспорно, че от датата, на която ищцата е била временно отстранена от длъжност, поради привлечането й като обвиняема същата е бил уплашена, разстроена и притеснена, чувствала се е неудобно пред колегите си,  пред които публично е било направено изявление във връзка с нейното отстраняване. Ищцата е била подтисната, посърнала, резервирана при разговори, дръпната и отчаяна. Споделяла, че се чувства обезкуражена, че ще приключи всичко, подтисната била, че й липсвали доходи и осигуровки.  При разговор чувствала срам и неудобство. Имало публикации в медиите, които я подтискали и се притеснявала за сина си, като му обяснявала, че майка му не била извършила престъпление. Останала без доходи, станала затворена, притеснителна и травмирана. Здравословното й състояние се влошило – вдигала високото кръвно и я болял много корем, венците й кървели, като имало период, в който не можела да се храни. Направила тежко възпаление в устата. Страхувала се за живота си. Вещите лица категорично установяват, че воденото наказателно производство срещу ищцата е довело до нарушения в нейното психично състояние и към настоящия момент ищцата продължава да се бори с преживяването си за уронено достойнство и авторитет, които нарушават качеството й на живот, като специалистите по гастроентерология и дентална медицина сочат, че същата страда от заболяванията, които твърди, както и че тези заболявания, за които липсват данни ищцата да е страдала преди, съдът приема, че са настъпили именно в резултат на преживения стрес от повдигнатото обвинение и отстраняването от работа.  

Безспорно е налице и правнорелевантната причинна връзка между действията на ответната страна и увреждането на ищцата, която се извежда от общите правила на чл. 51 от ЗЗД и чл.4 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне размера на дължимото обезщетение на причинените неимуществени вреди се препраща към разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, която използва като критерий – този на  „справедливостта“.  С Постановление No 4 от 23.12.1968г. на Пленума на Върховния съд, което е постановено при действието на отменения ЗУС и е определено като задължително за съдилищата, съобразно Тълкувателно Решение No 1 от 2010г. по тълк.д. 1 / 2009г. на ВКС, са дадени надлежни разяснения за критериите, от които следва да се ръководи съда при определяне на размера на обезщетението по справедливост.  Според мотивите в посоченото постановление, понятието "справедливост" не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

В този смисъл и при определянето на размера на обезщетението съдът взе предвид тежестта на повдигнатите срещу ищцата обвинения, включително и като последица за нейната работа като инспектор в ТД на НАП - Варна, продължителността на воденото срещу нея наказателно производство /от привличането й като обвиняем от август 2011г. до влизане в сила на решението на 27.04.2017г. са изминали близо шест години/, последиците за здравословното й състояние и уронването на доброто й име, като в този смисъл и съдът намира, че искът е основателен за сумата от 30 000лв., сума, която съдът приема, като справедлива за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди, поради което претенцията следва да бъде уважена в този й размер и отхвърлена за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 60 000 лв.

По отношение на акцесорните претенции за присъждане на законната лихва: Според дадените задължителни указания по т.4 от  ТР № 3/2005 год. по т.д. 3/ 2004 на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавните органи изпадат в забава, съответно дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение. В случая оправдателната присъда е влязла в сила на 27.04.2017г., поради което дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат присъдени,  ведно със законната лихва, считано от 27.04.2017г.

С оглед изхода на спора, направеното своевременно искане и представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете в размер от 1171,50 лв., на осн. чл.10, ал.3 ЗОДОВ. Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 2330 лв.,  което съдът намира за неоснователно, доколкото е в рамките на определения минимален размер по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Воден  от горното, съдът                                                                          

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Н.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 30 000лв. /тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян психически стрес и депресия, страх, уплаха, загуба на доверие от близки, приятели, колеги и съседи, компрометиране на доброто й име в обществото, лишаването от право на труд, довело до влошено финансово състояние и влошено здравословно състояние, за уронване на авторитета и доброто й име като професионалист в ТД НАП - Варна, за трайно нарушено здравословно състояние, които са пряка и непосредствена последица от неправомерно водено срещу нея  наказателно производство - по ДП № 406/2009г. по описа на ОД МВР - Варна, НОХД № 425/201 Зг. и НОХД № 227/2014г. по описа на ВОС, ВНОХД 354/2016 г. на Апелативен съд  - Варна и касационно дело № 198/2017 г. по описа на ВКС, по което с Решение № 102 /27.04.2017г. е потвърдена оправдателна присъда на ВОС по НОХД № 227/14 г., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда – 27.04.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за горницата над 30 000лв. /тридесет хиляди лева/ до предявения размер от 60 000лв.  / шестдесет хиляди лева/, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2, представлявана от Главния прокурор на РБ да заплати на Н.С.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1 171,50 лв. /хиляда сто седемдесет и един лева и петдесет стотинки/, представляваща сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 10, ал.3 ЗОДОВ.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд - Варна.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: