РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. К., 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20225100500107 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 437, ал. 1, вр. с чл. 435, ал.
2, т. 7 от ГПК.
Oбразувано e по депозирана от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, гр. С., с ЕИК
********** - длъжник по изпълнително дело № 20228120400471 на ЧСИ
Р.С. с рег.№ ***, с район на действие Окръжен съд – К., жалба против
отказ да бъде намалено адвокатското възнаграждение на взискателя по
реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК в размер на 1800.00 лева, както и отказ за
коригиране на начислената такса за заплащането за 5 банкови запора в
размер на 90.00 лева, обективирани в констативен протокол с изх. №
29874/09.05.2022 г. и констативен протокол с изх. № 30071/09.05.2022 г. ь
Недоволен от отказите е останал жалбоподателят ЗЕАД „Б.В.И.Г.“,
гр.С., който ги обжалва. Излага съображения. Моли съда да отмени
обжалваните откази. Претендира присъждане на направените по делото
разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Ф. С. К., чрез
представител по пълномощие - адв. Н.М. от АК К., е подал писмени
възражения, с които оспорва жалбата като неоснователна и моли същата
да се остави без уважение. Излага съображения. Претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител Р.С. е
1
представил мотиви, в които излага съображения за неоснователност на
жалбата. Сочи, че адвокатското възнаграждение е съобразено с
действителната правна и фактическа сложност на производството.
Окръжният съд, във връзка с подадената жалба, като извърши
преценка на доказателствата по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от лице, имащо
интерес от обжалването - длъжник в изпълнително производство, и е
насочена срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния
изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК – 1. отказ на съдебния
изпълнител да намали адвокатско възнаграждение на пълномощника на
взискателя, представляващо разноски по изпълнението, обективиран в
констативен протокол с изх. № 29874/09.05.2022 г., и 2. отказ на
съдебния изпълнител да уважи възражението на длъжника против
поканата за доброволно изпълнение в частта й за събрани такси за
наложени 5бр. банкови запори, обективиран в констативен протокол с
изх. № 30071/09.05.2022 г.
Въззивният съд, за да се произнесе по жалбата, взе предвид следното:
Изпълнително дело № 471/2022 г. по описа на ЧСИ Р.С. с рег. № ***,
с район на действие ОС - К., е образувано на 21.04.2022 г., по молба на Ф.
С. К., чрез адв. Н.М., и въз основа на изпълнителен лист № 90/15.04.2022
г., издаден от Апелативен съд - П. по решение № 187/11.04.2022 г.,
постановено по в.т.д. № 25/2022 г. по описа на Апелативен съд - П., с
което е изменено решение № 260337/18.11.2021 г., постановено по т. д. №
115/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД,
ЕИК ********** е осъдено да заплати на Ф. С. К. сумата от 30 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и
страдания от настъпило на 27.10.2018г. ПТП при управление на лек
автомобил марка Ф.Г. с ДК № ********, собствен на Д.К.М., с водач
Ц.П.П., застрахован при ЗАД „Б.В.И.Г.“, ведно със законната лихва,
считано от 20.11.2019г. до окончателното изплащане, както и сумата от 3
735,04 лева, представляваща разликата между изплатеното му
обезщетение за временна нетрудоспособност и трудовото му
възнаграждение и възнагражденията му по граждански договори, които
би получил за периода 28.10.2018 г. - 28.02.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 20.11.2019 г. до окончателното изплащане.
Видно от материалите по изпълнителното дело са приложени договор
за правна защита и съдействие ведно с пълномощно, видно от които
взискателят Ф. С. К. е упълномощил адв. Н.М. от АК - К. да го
представлява пред ЧСИ Р.С., с рег. № *** за образуване и водене на
делото и е заплатил в брой сумата от 1 800 лева с ДДС.
Към момента на подаване от длъжника на молбата за намаляване на
2
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, адвокатът-
пълномощник на взискателя е извършил по същото всички необходими и
дължими от него процесуални действия, а именно посочил е
изпълнителни способи, и с последваща молба от 21.04.2022г. /л.33 от ИД/
е поискал налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „Р./Б.“
ЕАД.
По молба на взискателя за удовлетворяване на паричното му вземане
са направени справки за имущественото състояние на длъжника,
вследствие на което са наложени обезпечителни мерки, като са изпратени
б броя запорни съобщения за наложен запор на банковите сметки на
длъжника ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД до „Р. (Б.)“ ЕАД, Банка „Д.“ ЕАД, „О.Б.Б.“
АД, „П.Б. (Б.) АД, „П.И.Б.“ АД, „У.Б.“ АД и „Ю.Б.“ АД.
С разпореждане с изх. № 27952/21.04.2022 г. на ЧСИ за образуване на
изпълнителното дело, като разноски са приети заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800.00 лева, както и авансови такси по
ТТРЗЧСИ в размер на 108.00 лева.
С поканата за доброволно изпълнение с изх. № 27996/21.04.2022 г.
(лист 52), връчена на длъжника на 28.04.2022 г., същият е поканен
доброволно да заплати задължението си по изпълнителното дело, което
към 21.04.2022 г. възлиза в общ размер на 47 668.15 лева, от които 33
735.04 лева главница, 8 274.45 лева лихви, 437.70 лева разноски по
изпълнителното дело, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, с включен ДДС в размер
на 3 418.46 лева, както и други дължими суми в общ размер на 1 802.50
лева /в т.ч. ДТ, адв. възнаграждение и пр./.
За постъпила от длъжника сума в размер на 47 733.75 е съставен
констативен протокол с изх. № 28560/28.04.2022 г., която е разпределена
на 13.05.2022 г., както следва: пропорционални такси в размер на 3 293.20
лева; такса по т.2 от ТТРЗЧСИ в размер на 60.00 лева; 7 броя вдигане на
запор на банкова сметка в размер на 84.00 лева; уведомление по т.4 в
размер на 12.00 лева; пощенски такси по т.31 в размер на 35.70 лева;
съобщение за прекратяване на изпълнителното дело по ч.4 в размер на
12.00 лева; съобщение за прекратяване на изпълнителното дело по т.4 в
размер на 12.00 лева; съобщение за прекратяване на изпълнителното дело
по т.5 в размер на 24.00 лева; такса по т.12 в размер на 36.00 лева; 6 броя
съобщения за налагане на запор на банкова сметка по т.9 в размер на
18.00 лева; такса по сметка №74466/21.04.2022 г. – т.1, т.2, т.5 от
ТТРЗЧСИ в размер на 108.00 лева; ДТ за справка в РБСС в размер на 2.50
лева; обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000.00 лева;
разлика между изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност
в размер на 3 735.04 лева; лихва по обезщетение за неимуществени вреди
в размер на 7 422.77 лева; лихви по разликата между изплатеното
обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 912.94 лева.
3
Оставащата сума в размер на 2 019.00 лева /1 800.00 – адвокатски хонорар
и 129.60 лева – пропорционална такса по т.26/ и 90.00 лева за обжалвани
обикновени такси, предстоят на разпределение, съгласно констативен
протокол с изх. № 31055/13.05.2022 г.
Длъжникът е подал възражение вх.№ 18752/04.05.2022г., с което е
посочил, че моли да бъде намален адвокатския хонорар на взискателя до
минимално дължимия според чл.10, т.1 т Наредба №1/2004г. – 200лв. за
образуване на изпълнителното дело.
По възражението ЧСИ Р.С. се е произнесъл с обжалвания
констативен протокол с изх. № 29874/09.05.2022 г., с който е оставил
възражението без уважение.
Длъжникът е подал и възражение вх.№ 18917/09.05.2022г., с което е
посочил, че моли да бъде отменен актът, с който в негова тежест се
вменява заплащане на сума в размер на 90лв., представляваща налагане на
5 броя запори по банкови сметки на дружеството.
По възражението ЧСИ Р.С. се е произнесъл с обжалвания
констативен протокол с изх. № 30071/09.05.2022 г., с който е оставил
възражението без уважение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна
и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, поради което съдът намира, че същата е
процесуално допустима.
По основателността й, съдът съобрази следното:
Отговорността за разноски е уредена в чл. 79 от ГПК, като е
посочено, че са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато
изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от
взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
По първото оплакване:
Правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение
е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложима не само в
исковото, а и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на
разноските в тази им част. Преценката за правната и фактическа сложност
4
на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти,
сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими
обстоятелства.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г.
на ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат
по правилата на чл. 78 от ГПК, когато страната е доказала заплащането на
възнаграждението, т.е. само заплатените от страната разноски подлежат
на възмездяване.
Към момента на подаване от длъжника на молбата за намаляване на
адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело, адвокатът -
пълномощник на взискателя е извършил всички необходими и дължими
от него процесуални действия, като е посочил изпълнителни способи.
След пристъпване към принудително изпълнение по инициатива на
взискателя чрез пълномощника, длъжникът е извършил плащане на
задължението, след налагане на запор върху негова банкова сметка.
Предвид горното, определянето на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело следва да бъде по реда на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. По т. 1 от цитираната разпоредба, дължимото се
минимално възнаграждение за образуване на изпълнителното дело е в
размер на 200 лв. По т. 2 от посочената разпоредба във вр. с чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредбата, минималното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и съдействие по делото е в размер на 771 лв.
Или, общото минимално възнаграждение, изчислено по реда на чл.
10, т. 1 и т. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 971
лв., а с ДДС е в размер на 1 165,20 лева. Следва да се посочи, че
дължимостта на ДДС в производството се установява от приложеното от
процесуалния представител на взискателя удостоверение за регистрация
по ЗДДС от 30.05.2016 г. на НАП.
Изцяло неоснователно се претендира от жалбоподателя, че
адвокатското възнаграждение е дължимо само за образуване на
изпълнителното дело по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. Тази
претенция не съответства на действителното процесуално
представителство и съдействие такова, каквото е било дължимо,
съответно - предоставено от адвоката на взискателя към момента на
подаване на молбата за намаляване на адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело. Така пълномощникът на взискателя е поискал
предприемането на конкретни изпълнителни действия и е внесъл
необходимите такси и разноски, за да бъдат те надлежно извършени от
5
ЧСИ и към този момент не е дължал друго. Следва да се посочи, че
адвокатското възнаграждение се дължи от образуване на изпълнителното
дело до приключването му. В случая, при определяне размера на
дължимото адвокатското възнаграждение следва да се отчете
обстоятелството, че възражението за прекомерност е направено от
длъжника на един сравнително ранен етап от развитие на изпълнителното
производство, а именно непосредствено след получаване на поканата за
доброволно изпълнение, като същевременно в нейния срок задължението
не е било платено. Едва след налагане на запор на банковите сметки на
длъжника, т. е. след предприемане на принудително изпълнение по
инициатива на адвоката-пълномощник на взискателя, от длъжника е
постъпила сумата, която е разпределена от ЧСИ /л.101 от ИД/. Поради
това, по изложените съображения жалбата на длъжника срещу
определените с констативен протокол изх. № 29874/09.05.2022 г. на ЧСИ
Р.С., с рег. № ***, по изпълнително дело № 471/2022 г. разноски по
изпълнението, представляващи заплатено от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 1 800 лв., е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
По второто оплакване:
Не отговаря на истината твърдението на жалбодателя, че съдебният
изпълнител е наложил запор върху несъществуващи банкови сметки на
длъжника и това е така, тъй като запорите са наложени след справка в
регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ /л.10 – 31 от ИД/, от
която се установява, че длъжникът е титуляр на банкови сметки в 7 банки.
При това, разноските за реализирането на този изпълнителен способ –
запор върху банкови сметки на длъжника, следва да останат в тежест на
длъжника, тъй като, както правилно е посочил в жалбата си последният,
съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са
за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия
бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. В настоящия
казус обаче хипотезите, очертаващи изключенията, не са налице.
Или, правилно съдебният изпълнител е приел, че в тежест на
длъжника следва да останат разноските за наложените запори върху
негови банкови сметки. Съгласно разпоредбата на ч.9 от ТТРЗЧСИ за
налагане на запор, без извършване на опис, се събира такса 15лв. В случая
са наложени запори върху 7 банкови сметки, поради което таксата за тях
е в размер на 105лв.
Предвид изложеното, жалбата, в частта й срещу обжалвания отказ на
ЧСИ да намали разноските за наложени 5 броя запори, се явява
неоснователна.
6
В обобщение, по изложените съображения жалбата на длъжника
срещу констативен протокол с изх. № 29874/09.05.2022 г. и констативен
протокол с изх. № 30071/09.05.2022 г. е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
При този изход на делото, на ответника по жалбата се следват
направените в настоящото производство разноски в размер на 360.00 лева
с ДДС, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък на разноските и договор за правна защита и
съдействие и пълномощно от 23.05.2022 г.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20498/20.05.2022 г.,
подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, гр.С., пл. „П.“ №*, с ЕИК **********,
срещу отказ на ЧСИ Р.С., с рег. № ***, с район на действие ОС – К., да
намали като прекомерно адвокатското възнаграждение в размер на 1 800
лв., заплатено по изпълнителното производство от взискателя Ф. С. К.,
обективиран в констативен протокол с изх. № 29874/09.05.2022 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 20498/20.05.2022 г.,
подадена от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, гр.С., пл. „П.“ №*, с ЕИК **********,
срещу отказ на ЧСИ Р.С., с рег. № ***, с район на действие ОС – К., да
отмени ПДИ в частта й за разноските, с която на длъжника се вменява в
тежест заплащане на сума в размер на 90лв. за налагане на 5 броя запори
по банковите сметки на дружеството, обективиран в констативен
протокол с изх. № 30071/09.05.2022 г.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“, гр.С., пл. „П.“ №*, с ЕИК **********,
да заплати на Ф. С. К., ЕГН **********, от гр. С.З., ул. „И.“ № *, ет.*, ап.
*, направените в настоящото производство разноски в размер на
360.00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7