Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 20.11.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 5643 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** срещу С.П.Н. с ЕГН **********
*** по реда на чл.415 от ГПК за установяване на вземането, предмет на Заповед №
1282/22.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 2375/2017г. по описа на ВРС за следните суми: сумата от
1158,04 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна
енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. на обект, находящ
се в С., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 22.12.2016г. до окончателното плащане върху
главницата, сумата от 113,72 лева, представляваща лихва за забава за периода
15.09.2015г. до 14.12.2016г. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна енергия за
стопански нужди съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ за обект магазин, находящ се в С. за периода 01.05.2014г. до 30.04.2016г.,
като е обвързан от Общите условия за продажба на топлинна енергия на „Т.С.”
ЕАД. Съгласно чл.32, ал.1 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат месечните
суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че ответницата е
използвала предоставената й в периода топлинна енергия, но не е заплатила
същата. За сградата-етажна собственост е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „***” ЕООД. Сумите за
процесния имот са начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след
края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дяловото разпределение на база реален отчет на уредите. За имота на
ответника са издадени изравнителни сметки.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Предявените искове са с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД. Предявени са след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК и
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК в
срока, предвиден в разпоредбите на чл.415, ал.1 от ГПК и са процесуално
допустими.
Ответницата не е взел становище по иска, като не е
депозирал писмен отговор в законоустановения срок, не се е явила в първото по
делото съдебно заседание, не е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие.
Още с исковата молба ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за
постановяване на такова.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 и
чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
На ответника е указано, че при непредставяне на писмен
отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждането му в негово отсъствие, може да бъде постановено
неприсъствено решение.
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
предвид представените от ищеца доказателства, както и изслушаните заключения от
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, съдът намира, че предявеният
иск е вероятно основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
настоящото и в заповедното производство разноски. В настоящото производство
ищецът е направил разноски в размер на 50 лева за платена държавна такса, 400
лева за депозити за вещи лица и за юрисконсултско възнаграждение, което съдът
на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП във вр. с
чл.25, ал.1 и 26 от НЗПП определя в размер на 100 лева. В заповедното
производство ищецът е направил разноски в размер на 50,87 лева за платена
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.П.Н.
с ЕГН ********** *** дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** сумата от 1158,04 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.
на обект, находящ се в С., ведно със законната
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 22.12.2016г. до окончателното плащане върху главницата, сумата от 113,72 лева, представляваща лихва за
забава за периода 15.09.2015г. до 14.12.2016г., за които суми е издадена Заповед
№ 1282/22.02.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 2375/2017г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА С.П.Н.
с ЕГН ********** *** да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление *** сумата от 550 лева, представляваща направени в настоящото производство разноски, както
и сумата от 100,87
лева, направени в заповедното производство разноски.
Решението
е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление:***, в качеството му на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 219, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Страната,
срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от ВОС в
едномесечен срок от връчване на решението да го отмени, ако е била лишена от
възможност да участва в делото при някоя от хипотезите по чл.240, ал.1 от ГПК.
Преписи от решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: