№ 14770
гр. София, 06.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20221110115087 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от а срещу е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата в общ размер на 4682,80 лева, представляваща сбор от недължимо
платени суми за такса пренос и достъп ниско напрежение през електроразпределителната
мрежа по клиентски № ,, от които 559,27 лева, обективирани във фактура № ********** от
30.11.2016 г., 810,50 лева, обективирани във фактура № ********** от 31.12.2016 г., 504,43
лева, обективирани във фактура № ********** от 31.01.2017 г., 286,28 лева, обективирани
във фактура № ********** от 28.02.2017 г., 415,43 лева, обективирани във фактура №
********** от 31.03.2017 г., 522,48 лева, обективирани във фактура № ********** от
30.04.2017 г., 410,44 лева, обективирани във фактура № ********** от 31.05.2017 г., 534,59
лева, обективирани във фактура № ********** от 30.06.2017 г., 639,38 лева, обективирани
във фактура № ********** от 31.07.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 23.11.2021 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че се намира в облигационно правоотношение с ответника за доставка
на електрическа енергия и мрежови услуги на обект, находящ се в с. Баня, общ. Нова Загора,
поземлен имот № ,, като електрическата енергия се отчитала от СТИ собственост на е по
клиентски № ,, а ответното дружество издавало фактурите за доставената и потребена от
ищеца ел.енергия в посочения обект, сумите по които ищцовото дружество заплащало на
ответното такова. Поддържа, че неоснователно ответникът му начислил такси за пренос и
достъп ниско напрежение за периода от 01.11.2016 г. до 31.07.2017 г. в претендирания
размер, които ищецът заплатил на ответника. Счита, че същите са недължимо платени, тъй
като от границата на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е
монтирано СТИ транспортираното количество ел. енергия се извършвало по собствено на
клиента а електрическо съоръжение ТП /трафопост/ захранвано от кабелна линия 20кВ.
Твърди, че цялото ел. съоръжение било собственост на ищеца изградено в с. Баня. Сочи, че
измерването на доставената ел. енергия следвало да се осъществи чрез СТИ, което да е
поставено на границата на собственост на електрическите съоръжения, което не било
направено, поради което доставената ел. енергия не била законосъобразно отчитана, а това
водело до отпадане на задължението на ищеца да заплаща цена за „пренос ниско
напрежение“ и „цена за достъп средно/ниско напрежение“. По така изложените доводи
счита платените от него суми за платени без основание, поради което предявява
разглеждания иск и моли същият да бъде уважен в цялост.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
оспорва предявения иск. Поддържа, че процесната сума е платена въз основа на сключен
между страните по делото Договор за продажба на електрическа енергия от 04.02.2016 г.,
съгласно който ищецът се задължил да заплаща всички дъжими суми за мрежови услуги,
включително цена за достъп и пренос през разпределителната мрежа. Поддържа, че сумите
за мрежови услуги се заплащат по данни на оператора на разпределителната мрежа е, като
ответникът не носел отговорност за коректността на данните, нито за дължимостта и
изискуемостта на тези вземания. Отделно от това сочи, че въз основа на сключен между
него и е рамков договор за от 30.10.2015 г., заплатил на електроразпределителното
дружество процесните суми, поради което твърди, че се явява посредник при плащането на
дължимите суми за мрежови услуги между ищеца и е. По така изложените доводи моли за
отхвърляне на предявения иск.
Третото лице – помагач на страната на ответника е изразява становище за
неоснователност на претенцията на ищеца. Оспорва твърдението на ищеца за липса на
основание за заплащане на процесните суми, като твърди, че такова произтича от договора
за продажба на електрическа енергия от 04.02.2016 г. Поддържа, че е ирелевантно за
дължимостта на сумите мястото на поставяне на електромера, тъй като нямало законово
изискване електромерът да бъде поставен на границата на собственост между
електрическите съоръжения, а имало изискване да бъде поставен до или на границата на
имота на клиента. Отделно от това оспорва твърдението на ищеца да притежава въздушна
електропроводна линия 20 kV (ВЕЛ) с дължина 2,1 км. Поддържа, че измерването на ел.
енергия се е извършвало на ниво „ниско напрежение“ по искане на ищеца, като считано от
20.12.2019 г. се е извършвало на ниво „средно напрежение“. Излага подробни съображения
за дължимостта на цена за достъп и пренос през електроразпределителната мрежа. Моли за
отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и представените писмени доказателства (включително
представените договори между страните по делото, както и инвентарна книга на ищцовото
дружество) сочат, че ищецът е собственик на обект в с. Баня, обл. Сливен, както и че в
имота е разположен трафопост, който е собственост на ищеца заедно с въздушната
електропроводна линия (ВЕЛ) – 20 kV, като именно чрез трафопоста имотът на ищеца е бил
снабден от ответното дружество с електрическа енергия. Съгласно неоспореното и прието
по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, което съдът намира за
обективно и компетентно изготвено, захранването на обекта се е осъществявало от
посочения мачтов трафопост – МчТП – 20/0.4 kV, 250 kVА, намиращ се в североизточната
част на имота. Мачтовият трафопост е присъединен към въздушна електропроводна линия
„Жребчево“, 20 kV, като средството за търговско измерване се намирало в самия трафопост,
след трансформатора, на страна НН (ниско напрежение) – 0.4 kV при уредба НН на МчТО
„ПБ а“ и през процесния период измервало в частта ниско напрежение. Съгласно
заключението мястото на присъединяване към съществуващата електроразпределителна
мрежа за процесния период от 01.11.2016 г. до 31.07.2017 г. е уредба НН на мачтовия
трафопост, собственост на клиента, присъединен към ЖР стълб № 44/13/15 на отклонението
за ТП „УКВ“ захранен от ВЛ 20 kV „Жребчево“ от в/с Баня, п/ст. „Твърдица“ при ниво на
напрежение към точка от конструкцията на съществуващата електроразпределителна мрежа
– 0,4 kV.
Съгласно представения по делото Договор за продажба на електрическа енергия от
04.02.2016 г., ведно с приложение № 1 и изменения към договора, сключен между е и а,
ответното дружество се е задължило да продава на ищцовото дружество електрическа
енергия на ниво ниско напрежение. Следователно страните са били в облигационно
правоотношение по повод доставка и продажба на електроенергия, като в тази връзка са
били издадени и сочените в исковата молба фактури за начислена ел. енергия за описания
обект на ищеца, сумите по които се твърди да са били недължими. Между страните не се
спори, поради което и с доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че ищецът е заплатил на ответника сумата в общ размер на
2
4682,80 лева, представляваща сбор от суми за такса пренос и достъп ниско напрежение през
електроразпределителната мрежа по клиентски № , за исковия период от 01.11.2016 г. до
31.07.2017 г. за процесния обект, находящ се в с. Баня, общ. Нова Загора.
Между страните не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че считано от 20.12.2019 г. мястото на измерване на процесния обект се
извършвало на ниво „средно напрежение“ и СТИ е поставено на друго място.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че сумата
е получена от него на валидно правно основание или че е възстановил същата. Съдът
намира, че наличието на установеното между страните облигационно правоотношение не
изключва възможността да възникне посоченият състав на неоснователното обогатяване.
Относно предпоставките, при които се дължи цена за достъп и пренос на ел. енергия на
ниво средно или ниско напрежение в съдебната практика се приема, че дължимостта на
цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно измереното
количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на установени от
Правилата за измерване на количеството ел. енергия и договорите за продажба на ел.
енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване (така
Решение № 227 от 11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г. на ВКС, II ТО).
Съгласно чл. 120 ЗЕ ел. енергията, използвана от потребителите, се измерва със
средства за търговско измерване /СТИ/ собственост на преносното или на съответното
разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя.
Границата на собственост върху ел. съоръженията и мястото на средствата на СТИ
съгласно чл. 120, ал. 2 ЗЕ се определят съгласно изискванията на Наредба № 6 и на
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за
измерване на количеството ел. енергия (обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.), съгласно които при
отдаване на електрическа енергия от електропреносната /електроразпределителната/ мрежа
към потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на присъединяване на
потребителя към мрежата (чл. 14). За да бъде присъединен един потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик
на електрическа уредба /трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
на потребителя. Когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на съответното
електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на ниско
напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Разглежданият
случай обаче не е такъв, тъй като трафопостът и кабелите за пренос не са собственост на
електроразпределителното предприятие.
Съгласно чл. 28 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители
и клиенти на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата
на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 2 от Наредбата границата на собствеността е при
клемите за присъединяване на проводниците на електропровода към проходните изолатори
за преминаване през външните стени на уредбата. От заключението на вещото лице се
установява, че границата на собственост на електрическите съоръжения между „а - х“ ООД и
оператора е при клемите за присъединяване на проводниците при ЖР на ВЕЛ 20
kV.Средството за търговско измерване е поставено в табло на трафопоста, собственост на
ищеца, което обуславя извода, че мястото на измерване на потребеното количество ел.
енергия през процесния период не отговаря на изискванията на Наредба № 6 и ПИКЕЕ. Това
е така, защото присъединяването е на място, на което уредът за измерване не е поставен, а
неговото разположение е след това, в имота на ищеца, където, присъединяването е директно
със собствени съоръжения. В случая границата на собственост е преди трафопоста
3
/собственост на ищеца/, а средството за търговско измерване е поставено след това, на ниво
ниско напрежение. В трафопоста се намира трансформатор, за който също се налага извод,
че е собственост на ищеца, следователно доставената на ищеца електроенергия се
трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения, собственост на ищеца,
разположени в неговия трафопост. При това положение и с оглед разпоредбата на чл. 120 и
сл. от ЗЕ, следва да се приеме, че средството за търговско измерване не е поставено на
необходимото място. Както бе посочено, дължимостта на цената за пренос на ел. енергия е
обвързана от спазването на изискването консумираната ел. енергия да е измерена в местата,
установени от ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на ел. енергия.
Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от
уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване на цената
за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството консумирана енергия на място,
различно от определеното, тези два елемента на цената на електрическата енергия са
недължими (в този смисъл Решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. 1054/2011 г. на ВКС, II ТО).
По изложените съображения следва да се приеме, че извършеното от разпределителното
дружество измерване е неправомерно, поради което ищецът не е имал задължение да
заплаща начислената му от ответното дружество цена за достъп и пренос през
разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел.
енергия по цени за ниско напрежение.
Следователно не е налице основание за начисляване от страна на ответника през
процесния период на исковите суми за цена за достъп и пренос, съответно за фактуриране на
същите, поради което и ответникът дължи връщането на платените такива. Между страните
не се спори, а и от представените по делото фактури и преводни нареждания се установява,
че през процесния период от 01.11.2016 г. до 31.07.2017 г. са начислени и заплатени от
ищеца такси за пренос и достъп в претендирания общ размер на 4682,80 лева, поради което
предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен в цялост.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът,
като същият претендира такива в общ размер 1337,31 лева, от които 187,31 лева за платена
държавна такса, 350 лева за платен депозит за вещо лице и 800 лева за платено адвокатско
възнаграждение. Ответната страна релевира възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за основателно, като дължимото в полза на
ищеца адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минимума, предвиден в
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
768,28 лева. При това положение дължимите в полза на ищеца разноски възлизат на сумата
в общ размер на 1305,59 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА е, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 14, ет. 3, да заплати на а, с ЕИК , и седалище и адрес на управление гр.
Твърдица, ж.к. „Индустриален“, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в общ размер на
4682,80 лева, представляваща сбор от недължимо платени суми за такса пренос и достъп
ниско напрежение през електроразпределителната мрежа по клиентски № ,, от които 559,27
лева, обективирани във фактура № ********** от 30.11.2016 г., 810,50 лева, обективирани
във фактура № ********** от 31.12.2016 г., 504,43 лева, обективирани във фактура №
********** от 31.01.2017 г., 286,28 лева, обективирани във фактура № ********** от
28.02.2017 г., 415,43 лева, обективирани във фактура № ********** от 31.03.2017 г., 522,48
лева, обективирани във фактура № ********** от 30.04.2017 г., 410,44 лева, обективирани
във фактура № ********** от 31.05.2017 г., 534,59 лева, обективирани във фактура №
********** от 30.06.2017 г., 639,38 лева, обективирани във фактура № ********** от
31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 23.11.2021 г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 1305,59 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
4
ответника - е, ЕИК ,.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5