Определение по дело №321/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 76
Дата: 17 януари 2020 г.
Съдия: Дарина Ангелова Костова
Дело: 20192100900321
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 юни 2019 г.

Съдържание на акта

                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 76                                         17.01.2020 г.                                         Град Бургас

 

                                                                                         

Бургаски окръжен съд                                                                                граждански състав

На  седемнадесети януари                                                            Година две хиляди и двадесета

В  закрито  заседание в следния състав:

                                                    

                                                                       Председател:  Дарина Костова                       

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 321 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения иск от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, с посочен в исковата молба адрес: гр. София, 1407, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“, № 51Д, с променен след завеждане на иска адрес на управление: гр. София 1700, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от изпълнителните директори Мария Стоянова Масларова-Гъркова и Гълъбин Николов Гълъбов, чрез юрк. Елена Николова, против Г.Т.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Г.Г. и адв. Димтрина Р.,***, със съдебен адрес:*** 45, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 26 000 лв. (двадесет и шест хиляди лева) частичен иск от 120 000 лева (сто и двадесет хиляди лева), представляваща изплатеното от ЗК „Лев Инс“ АД застрахователно обезщетение за репариране на претърпените от Наталия Пейчева Георгиева наследник на пострадалия Тодор Янков Василев неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 19.06.2019 г. до окончателното ѝ изплащане и сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящите искове.

Последвала е по делото редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове. Ищцовото дружество не е подало допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК.

В изпълнение на дадените от съда указания, ищецът е внесъл дължимата държавна такса.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение е допустим.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявения иск, съдът намира, че ще следва да пристъпи към насрочване на  делото в открито съдебно заседание – на основание чл. 374, ал. 2 от ГПК.

Съдът намира, че в настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от ищеца и ответника.

Проект за доклад:

Ищецът твърди, че на 17.07.2016 г., около 20:00ч. на път II-99 в посока от гр. Созопол за гр. Бургас, при управление на МПС - лек автомобил „Ауди“ с рег.№ А 8197 КС, нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП (управлявайки в дясна пътна лента, не видял поставения светлоотразителен триъгълник и двама пешеходци, намиращи се след него, несъобразил своевременно да се отклони в ляво, като предизвикал ПТП) и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Тодор Янков Василев, като след деянието избягал от местопроизшествието.

Сочи, че във връзка с настъпилото ПТП е образувано НОХД № 1253/2017г., по описа на БОС и с присъда №23/24.01.2017г. Г.Т.Б. е признат за виновен за това, че на процесната дата и място, нарушил правилата за движение, установени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Тодор Янков Василев, ЕГН **********, като е избягал от местопроизшествието. За така извършеното престъпление на основание чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „Б“ предл.1, вр. ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 54 от НК, вр. чл. 58А, ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода, отложено по смисъла на чл. 66 от НК с определен изпитателен срок от пет години. Твърди се още, че по предявените граждански искове с присъда № 23/24.01.2017г., изменена с решение № 48/30.05.2018 г. на Апелативен съд – Бургас, Г.Б. бил осъден да заплати на Наталия Пейчева Георгиева, ЕГН **********, в качеството ѝ на наследник и майка на починалия пострадал Тодор Янков Василев сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със законна лихва, считано от 17.07.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Сочи, че автомобилът имал сключена действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ищцовото дружество съгласно полица № 22116000655522 и анекс №1 към нея със срок на валидност от 23.02.2016г. до 22.02.2017г.

Предвид влязлата в сила присъда и присъденото в нейна полза обезщетение Наталия Пейчева Георгиева предявила пред ищеца ЗК „Лев Инс“ АД застрахователна претенция, по която била образувана щета № 0000-1000-61-17- 7562/31.08.2017 г., която приключила с подписване на споразумение № 438/16.07.2018 г. На основание чл. 493 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, ЗК „Лев Инс“ АД се задължило да изплати парично обезщетение в размер на 120 000 лв. за обезвреда на търпените от Наталия Пейчева Георгиева неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания по причина смъртта на сина ѝ Тодор Янков Василев, настъпила вследствие на тежка съчетана травма, несъвместима с живота, в причинна връзка с осъщественото на 17.07.2016 г. пътнотранспортно произшествие по вина на застрахования при „Лев Инс“ АД виновен водач - Г.Т.Б.. Твърди се още, че обезщетението било изплатено по посочената в споразумението сметка с титуляр Наталия Пейчева Георгиева както следва: на 17.09.2018 г. - 50 000 лв.;  на 26.09.2018 г. - 30 000 лв.; на 10.10.2018 г. - 20 000 лв.;  на 08.11.2018 г. - 20 000 лв.

Счита, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, с изплащане на застрахователното обезщетение, ЗК „Лев Инс“ АД има право на регрес срещу Г.Т.Б. за сумата от 120 000 лв.

Прави доказателствени искания. Представя доказателства.

В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който счита иска за допустим, но неоснователен, поради което моли съда да го отхвърли изцяло.

Признава, че Г.Т.Б. с присъда №23/24.01.2017 г. по НОХД № 1253/2017 г. описа на БОС е признат за виновен за горепосоченото престъпление.

Посочва, че наказателното производство пред първа съдебна инстанция е проведено по реда на Глава XXVII от НПК „Съкратено съдебно следствие“, без да се събират доказателства в съдебна фаза на процеса. При настъпването на ПТП Г.Б. се е движел с разрешената за пътния участък скорост, но не е могъл своевременно да реагира на ситуацията на пътя, създадена от спътниците на пострадалия и от самия него, който се е движел неправомерно по средата на дясната лента на пътното платно, като не е взел необходимите мерки за своята безопасност,  под въздействието на значително количество алкохол - 2,87 промила. Водачът на МПС бил заслепен от насрещното слънце след излизане от плавен завой, а движението по пътя било интензивно, които обстоятелства му попречили своевременно да възприеме движещите се по пътното платно лица, както и да отклони автомобила в лявата лента за движение или да спре. Сочи, че в решението си БАС приел, че като участник в движението пострадалият Тодор Янков Василев също е имал виновно и противоправно поведение, с което е допринесъл, макар и в по-малка степен в сравнение с подсъдимия, за настъпването на процесното ПТП и за неблагоприятния вредоносен резултат.

Признава, че Г.Б. е осъден по квалифицирания състав на чл. 343, ал. 3, предл. четвърто, б. „Б“, предл. 1-во, вр. ал. 1, б. „В“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като наказателният съд е приел, че деецът е избягал от местопроизшествието. Сочи обаче, че макар формално водачът Г.Б. да се е отдалечил в един момент от мястото на настъпване на ПТП, това не било с цел да се укрие от органите на МВР или да попречи на разследването. Веднага след настъпване на ПТП той спрял и излязъл от автомобила, но предвид това, че е изпаднал в шок и паника, виждайки струпани много хора, чувайки викове и писъци, се уплашил от физическа саморазправа. Поради уплахата от саморазправа се отдалечил от самото място на местопроизшествието, като  спрял на безопасно място - на първата възможна отбивка и потърсил начин да съобщи за случилото се, където изчакал идването на органите на ОД на МВР. Посочва, че Г.Б. изпаднал в неадекватно състояние, бил е абсолютно сам, млад шофьор, едва на 19 години, поради което е разбираем шокът и уплахата му от случилото се.

Сочи се, че ответникът изцяло съдействал за разкриване на обективната истина. Изпълнил задълженията си по застрахователния договор, като своевременно  уведомило застрахователя за това, че е станал участник в ПТП и евентуално ще бъде ангажирана гражданската му отговорност. Напускането на мястото на местопроизшествието не е довело до по-големи щети, нито е бил в състояние да помогне по някакъв начин на пострадалия и да ограничи щетите.

Прави доказателствени искания. Представя доказателства.

Ищецът не е подал допълнителна искова молба в срока по чл. 372 от ГПК.

С допълнителния отговор ответникът поддържа направените оспорвания и възражения. Представя решение №193 от 05.11.2018 г. по н.д. № 724/2018 г. на ВКС, първо н.о., с което е оставено в сила въззивно решение № 48 от 30.05.2018 г., постановено по ВНОХД № 61/2018 г. на Апелативен съд-Бургас.

Правно основание на иска: Предявените искове обективно кумулативно съединени искове имат своето правно основание в чл. чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

По доказателствената тежест: По делото липсват въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154, ал. 2 и чл. 155 от ГПК.

На основание чл. 300 от ГПК решение № 48 от 30.05.2018 г. по ВНОХД №61/2018 по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е изменена присъда №23/24.01.2017 г. по НОХД № 1253/2017г., по описа на Бургаски окръжен съд,  задължително за настоящия граждански съд по отношение на следните обстоятелства: на 17.07.2016 г., на път II 99 в посока от гр. Созопол за гр. Бургас, на разстояние от около един километър след надлеза за „Ченгене скеле“, при управление на МПС — лек автомобил марка „ Ауди “, модел „ А 4 “ с рeг. № А 8197 КС, Г.Т.Б. нарушил правилата за движение, и по непредпазливост причинил смъртта на Тодор Янков Василев, като водачът избягал от местопроизшествието. Предвид факта, че в наказателното производство са били разгледани и гражданските последици от деянието, налице е и влязло в сила решение относно претърпените от Наталия Пейчева Георгиева в качеството ѝ на наследник на починалия пострадал Тодор Янков Василев неимуществени вреди от посоченото деяние в размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 17.07.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 и чл. 146, ал. 2 съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи  спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.

При така дадената от съда правна квалификация ищцовата страна е длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване предпоставките за регресната отговорност по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, в това число наличието на валидно правоотношение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и деликвента относно управлявания от последния автомобил марка „Ауди“, модел „А 4“ с рeг. № А 8197 КС; плащане от ищеца на дължимо застрахователно обезщетение за обезвреда на настъпилите от ПТП вреди в полза на Наталия Пейчева Георгиева.

Ответникът носи тежестта да установи всички свои правоизключващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, в това число наличието на изключение по смисъла на разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т.3 от КЗ, в случай че твърди такова.

По доказателствата:

Страните са представили писмени доказателства, които поради относимостта и допустимостта си следва да бъдат приети.

Ищецът и ответникът са направили доказателствено искане НОХД № 1253/2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас в неговата цялост ведно със съдържащото се в него досъдебно производство. Искането е допустимо и следва да се уважи.

С исковата молба ищецът е направил доказателствено искане за допускане на автотехническа и съдебномедицинска експертиза. Съдът намира, че така поставените въпроси излизат извън предмета на доказване по регресния иск на застрахователя, предвид наличието на влязла в сила присъда и влязло в сила решение по гражданския иск, поради което искането за извършване на посочените експертизи не следва да бъде допуснато. Изложеното се отнася и до искането на ответника за допускане на автотехническа и съдебно-психологическа експертиза.

С исковата молба ищецът е направил доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, като са посочени задачите, на които следва да отговори вещото лице. Съдът намира поставените въпроси за относими към предмета на делото, поради което искането за извършване на експертизата следва да бъде допуснато.

Ответникът е поискал да бъдат разпитани при режим на призоваване шестима свидетели, като не е посочил за кои факти ще бъде разпитван всеки един от тях. Предвид това по направеното искане съдът ще се произнесе в открито заседание след представяне от ответника на уточнение на искането.

Ответникът е поискал да бъдат разпитани и двама свидетели при режим на довеждане, като е посочил, че ще установяват състоянието на ответника след настъпване на процесното ПТП и къде е изчакал идването на органите на МВР. На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК следва да бъде допуснат до разпит един свидетел.

 

По изложените съображения, на основание чл. 374 от ГПК съдът

              

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

УКАЗВА на ответника в тридневен срок от получаване на съобщението да представи нарочна молба, с която да посочи за кои факти ще бъде разпитван всеки от шестимата свидетели в режим на призоваване с препис за ищцовата страна.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 03.02.2020 год. от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, съдържащо и проект за доклад.

УКАЗВА тежестта на доказване според мотивната част на определението.

ПРИЕМА приложените при предварителната размяна на книжа писмени доказателства.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените от ищеца въпроси.        

НАЗНАЧАВА за вещо лице Ели Вълчева.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лв., вносим от ищеца в седмичен срок от съобщението.

ДОПУСКА до разпит един свидетел при режим на довеждане от ответника в съдебно  заседание.

ДА СЕ ИЗИСКА и приложи копие от НОХД № 1253/2017 г. по описа на Окръжен съд Бургас.

ОСТАВЯ без уважение исканията на ищеца и на ответника за назначаване на съдебна автотехническа, съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи.

Определението е окончателно.

 

Съдия: