РЕШЕНИЕ

                                                              

                                                               №973/20.5.2019г.2019г.

 

                                   Година 2019                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                  двадесет и седми състав

На четиринадесети май                                   Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА Х.- ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД № 1040 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано след като АС-Варна е отменил Решение №1689/19.10.2018г. постановено от 1-ви състав по АНД №2589/2018г. по описа на ВРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

          Първоначално производството е било образувано по жалба на: Н.А.Х. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №293/18.10.2017 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което за нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева. 

            В жалбата се моли за отмяна на НП. Сочи се бланкетно, че същото е  незаконосъобразно. Оспорва се материалната компетентност на актосъставителя и издалият НП. Оспорва се нарушението и констатациите в АУАН и НП без да се сочат съображения.

           В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, а се представлява от процесуален представител. В последното по делото заседание процесуален представител не се явява, а депозира писмено становище, в което моли НП да бъде отменено, като излага съображения за допуснати процесуални нарушения при издаването на НП.

           Възиваемата страна, редовно призована, не изпраща надлежно упълномощен представител и не изразява становище по делото.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            На 21.08.2017г. около 16,30 часа служители на „Общинска полиция” ОД МВР – Варна, сред  които и св.Т.И. изпълнявали служебните си задължения в районна Приморски парк, гр.Варна, когато забелязали, че лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ВТ 4477 КА, е паркирал на алеята в Приморски парк-Варна, в близост до ресторант „БМ“. Автомобилът бил паркиран на място, което не било обозначено за паркиране. Поради горното св.И. съставил глоба с фиш, като същата била съставена срещу лицето П.К.И. /ползвател на автомобила/, като уведомлението за това било поставено на предното панорамно стъкло на процесния автомобил. Впоследствие било изпратено уведомление по реда на чл.186, ал.3 от ЗДвП, като по делото отсъстват доказателства дали това уведомление е изпратено  на собственика на автомобила –Н.А.Х. или на неговия ползвател П.К.И..

      Впоследствие, по законоустановения ред въззивницата, чрез свой пълномощник, адв.И., възразила срещу съставения фиш, като във възражението било посочено, че нарушението не е извършено.  При така депозираното възражение, на 02.09.2017 г. срещу Х. бил съставен АУАН от св. И.  за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.

     АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, като бил изпратен за връчване на въззивницата, заедно с Декларация по реда на чл.188 от ЗДвП. АУАН бил връчен на лице, като от неговото съдържание и приложената по делото доказателства, изискани от АНО, в това число и писмо №0803-00-14/20.09.17г на Община Велико Търново, може да се предположи, че същото е връчено не лично на въззивницата /както е отбелязано в него/, а на адв.И. /ползвател на автомобила и пълномощник на въззивницата/.  Ведно с АУАН на АНО била върната и непопълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.

          Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,  АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание  чл. 178е от ЗДвП за нарушение на чл.15, ал.7 от същия закон определил на възз. административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

        Наказателното постановление било връчено лично на въззивницата на 28.05. 2018г..

        В хода на съдебното производство съдът изиска и приобщи по делото справка за собственост на лек автомобил марка „БМВ“ с рег. № ВТ 4477 КА, от която е  видно, че собственик на автомобила към процесната дата е била именно въззивницата, а негов ползвател, вписан в масивите на МВР е П.К.И..

         Бе изискана и приобщена по делото справка за нарушител/ водач, видно от която възз. е санкционирани и друг път за нарушения на ЗДвП.

        Бяха изискани и приобщени по делото доказателства за компетентността на АНО и актосъставителя.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, справка за собственост на МПС, справка за нарушител/водач, заповеди и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на свидетеля Т.И. –актосъставител, тъй като същите са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства.

 

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП / на 04.06.2018г. видно от представените от жалбоподателя доказтелства / и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

          При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно приложените по делото заповеди на кмета на Община Варна. Видно от Заповед №4791/25.11.2015г. на Кмета на Община Варна, съгласно която Зам.кмета –Т.И., издал настоящото НП е оправомощен от Кмета на Община Варна да издава НП по ЗДвП, а видно от Заповед №0122/20.01.2017г., на Кмета на Община Варна, именно органите на общинска полиция са определени, като контролни органи по ЗДвП на територията на Община Варна. Ето защо съдът не споделя възраженията в жалбата, че АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи.

        АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил обвинен, а именно, че е паркирал лек автомобил в Приморски парк. Налице е единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено.

       Действително АУАН е бил съставен в отсъствието на въззивницата без по делото да са налице доказателства за хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Липсват доказателства поканата за съставяне на АУАН въобще да е била изпратена на въззивницата. Доколкото обаче актът е бил връчен в последствие на упълномощено от възз.лице /видно от писмото на Община Велико Търново/, то съществено нарушение на процес. правила не е налице. Безспорно АУАН е съставен в присъствието на един свидетел и това е И.Д., присъствал при съставяне на АУАН–видно съдържанието на АУАН. Действително актът е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е от категорията на съществените, водещи до опорочаване на производството, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита на наказания субект да разбере за какво точно нарушение е наказан. 

        Фактологията по делото, навежда на несъмнен извод, че с горепосоченият лек автомобил е било извършено нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата и на посоченото място автомобилът е бил паркиран в Приморски парк в гр.Варна, на необозначено за целта място. Посочената разпоредба забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места. Допускането на такова нарушение е скрепено и с изричната санкция на чл.178е от ЗДвП, съгласно която на водач, който паркира в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци се налага наказание глоба от 50 до 200 лева. По делото безспорно от показанията на св.И., които съдът кредитира изцяло и от писмените доказателства е доказано, че автомобилът е бил паркиран в обсега на Приморски парк на гр.Варна, извън места обозначени за паркиране. Съдът намира, че посоченото място на което е установен паркиран автомобилът е част от приморския парк и това обстоятелство е ноторно известно както на жителите, така и на гостите на гр.Варна.

      Въпреки горното съдът намира, че по делото липсват категорични доказателства, че именно въззивницата е извършила нарушението, в което е обвинена.

      Нормата на чл.188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител.

     В конкретния случай видно от справката от централната база  на сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението, е Н.А.Х., а негов ползвател е П.К.И..  Т.е. изначално собственикът на МПС е уведомил органите на полицията, че именно И. е ползвател на МПС. Вероятно и поради тази причина фишът е бил съставен срещу него. По делото обаче отсъстват доказателства, каква е причината след като фишът е изпратен  срещу И., АУАН впоследствие е съставен срещу Х.. Въпреки, че съдът двукратно изиска такава информация от АНО , съответно с разпореждания от 01.03.2019г. и 03.04.2019г., такива доказателства до края на съдебното следствие не бяха представени. Не бяха представени, съответно отсъстват и в АНП доказателства, на кога е било изпратено за връчване уведомлението по чл.186, ал.3 ЗДвП. Единствено, след изискване от страна на съда, бе представено възражение от въззивницата, в което се сочи, че не е извършила нарушението. По делото отсъстват доказателства- декларация по чл.188 от ЗДвП от страна на ползвателя И., че не той  е управлявал МПС на въпросната дата, а че е управляван от въззивницата. По преписката липсва и декларация по чл.188 от ЗДвП от Х., но такава не е и нужна, тъй като същата още при регистрация на автомобила е заявила и посочила на контролните органи кой е негов ползвател, следователно кой следва да носи отговорност за извършеното с него нарушение. Тъй като св.И. не е свидетел –очевидец на паркирането на автомобила от конкретен водач, съответно не е установил неговата самоличност, следвало е АНО при наличие на данни за различен собственик и ползвател, да проведе самостоятелно разследване и да установи, включително и като изиска обяснения, попълване на декларация и прочие именно от ползвателя И.. Като не е сторил това , АНО не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН. Като не е проявил никаква процесуална активност, и като не е изяснил обстоятелствата по случая е допуснал и съществено процесуално нарушение.

    Поради това съдът намира, че не е доказано нарушението за което е издадено НП, да е извършено от наказаното лице, което обосновава извод за неправилност на същото.

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление №293/18.10.2017 год. на Зам.кмета на Община Варна, с което на Н.А.Х. с ЕГН ********** за нарушение на чл.15, ал.7 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 178е от ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50/петдесет/ лева. 

         

         Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: