Р Е Ш Е Н И Е
№ 22.04.2021
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 23 март 2021 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 2726 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото
дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД твърди в исковата си молба, че
на 28.05.2020г. подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК пред Районен съд – Стара Загора за вземанията си към С.И.С. в
размер на 124,02 лева. По входираните документи било образувано частно
гражданско дело № 1629/20 по описа на Районен съд – Стара Загора, по което дело
длъжникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което ищецът
подавал настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката продавал електрическа енергия
на клиентите си при публично известни условия. Действащите общи условия през
процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от
общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия
били публикувани на сайта на дружеството: http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
По силата на
чл. 7, т. 1 от Общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с
електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящо се в гр. Стара
Загора, ул. Кап. П. Ангелов № 1, индивидуализиращ се с ИТН: 2040328. За С.И.С.
бил открит клиентски номер **********. Същият бил потребител на обекта на
потребление до 14.11.2018г., когато бил демонтиран електромера на обекта и били
свалени показанията, обективирано било в Протокол, подписан от двама свидетели.
Обектът на потребление представлявал незаконна постройка, построена върху
общинска земя и въз основа на Заповед на Община Стара Загора, за която били
уведомени с Писмо с изх. № 10-11-12522/13.11.2018г. и собствениците на обекта
били длъжни да ги премахнели, но не сторили това и Общината преминала към
принудително премахване, както и те били длъжни да окажат съдействие по
принудителното премахване.
Ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължил да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в
сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение
на задълженията си по общите условия ЕВН България Електроснабдяване ЕАД доставило
на обекта, обитаван от С.И.С. за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г. електроенергия
на обща стойност 107,56 лева, която до този момент не била заплатена от
ответника. Поради забава в заплащане на консумираната ел. енергия ответникът
дължал законна лихва в общ размер от 16,46 лева за периода от 13.11.2018г. до 27.05.2020г.
Законна лихва
за забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата
на образуване на настоящото производство, както следва:
|
Период
на доставка |
Падеж |
Вид |
Номер док. |
Сума |
|
23.09.2018-2210.2018 |
12.11.2018 |
Главница |
ФЕ ********** |
64,58 |
|
13.11.2018-27.05.2020 |
|
Лихва |
|
10,08 |
|
23.10.2018-14.11.2018 |
10.12.2018 |
Главница |
ФЕ ********** |
42,98 |
|
11.12.2018-27.05.2020 |
|
Лихва |
|
6,38 |
Моли съда да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване
ЕАД към С.И.С., както следва:
-
107,56 лева,
представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г.;
-
обезщетение
за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва за периода от
13.11.2018г. до 27.05.2020г. в размер на 16,46 лева;
-
законна
лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда - 28.05.2020г., до окончателното
изплащане на задължението.
Моли съда в тежест на ответника да
бъдат присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, както и направените по ЧГД № 1629/2020г. по
описа на РС-Стара Загора разноски в размер на 75 лева.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, с който заявява, че оспорва изцяло предявената
искова молба от "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД по основание и
размер. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана по следните
съображения:
По
делото липсвали доказателства, че ищцовото дружество и С.И.С. се намирали в
облигационни отношения по силата на договор за продажба на електрическа
енергия.
Също
така, липсвали доказателства, че ответникът бил собственик и/или ползвател на
захранения с електричество имот, находящ се в град Стара Загора, ул. „Кап. П.
Ангелов" №1. Същият нямал качеството на клиент по смисъла на чл.1, т.4 от
Общите условия на ищцовото дружество /съгласно чл.1, т.4 от ОУ:
"Клиент", имащ качеството на физическо лице, можело да бъде
потребител на електрическа енергия за битови нужди - собственик или ползвател
на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД, съгласно действащото законодателство, което ползвало
електрическа енергия за домакинството си/
и
на потребител на електрическа енергия за битови нужди по смисъла на Закона за
енергетиката.
По делото нямало данни, че правата и задълженията на С.И.С. по отношение
на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД се упражнявали от друго лице
по смисъла на чл.6, ал.2 от Общите условия на "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД /съгласно чл.6, ал.2 от ОУ: Правата и задълженията на Клиента можело да
се упражняват и от друго лице при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота заявил своето изрично писмено съгласие пред
ЕВН ЕС или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъдело
потребител на електрическа енергия в неговия имот за определен срок/.
Ищцовото дружество не представяло и доказателства, че откритият
клиентски номер на името на С.И.С. бил при условията на чл.13, ал.4 от Общите
условия на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД /съгласно чл.13, ал.4 от ОУ: В случай че
Клиентът не бил собственик, а наемател на обекта, представял и нотариално
заверена Декларация - съгласие от собственика за прехвърляне на партидата на
името на наемателя/.
Счита,
че ищцовото дружество не ангажирало доказателства дали ответникът е собственик
или ползвател на имота за процесния период. "ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД не представяло доказателства, удостоверяващи вещно
право върху обекта или договор за наем, както и изрично съгласие по чл.6, ал.2,
респективно по чл.13, ал.4 от Общите условия на собственика /титуляр на имота/,
в случай, че ответникът не бил собственик на имота. Липсвали доказателства и по
делото не било представено заявление-декларация, от което да било видно, че
ответникът желаел да получава ел. енергия за процесния обект, за какъв период
от време, както и на какво основание.
От
представените с ИМ доказателства не се установявало, че между страните възникнали
отношения, имащи характер на договор за доставка на ел. енергия, по силата на
които ищцовото дружество открило на ответника партида, по която да се отчитало
евентуално консумирана ел. енергия и което заплащане се претендирало от страна
на "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД.
Оставало
неустановено на какво основание "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД открило
на ответника партида, на какво основание се начислявали суми за евентуално
потребена ел. енергия и на какво се основавала исковата претенция към С.И.С. за
дължимост на сумите.
Предвид,
че ищцовото дружество не ангажирало доказателства за съществуване на правна
връзка между него и ответника, основана на сключен между страните договор за
продажба на ел. енергия, се явявало изцяло неоснователна исковата претенция за
заплащане на претендираните суми.
Също
така, предвид липсата качеството на ответника на собственик и/или ползвател на
захранен с ел. енергия имот, същият не бил клиент по смисъла на Общите условия
на ищцовото дружество и същите нямало обвързваща сила по отношение на
ответника.
От
представените към исковата молба доказателства не се установявало по безспорен
начин, че начислената от страна на ищцовото дружество електроенергия на обща
стойност 107,56 лева за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г. била доставена
и реално потребена от ответника.
Счита, че претендираните суми били недължими
от ответника и същите били формирани в нарушение на чл.13 от Директива
2006/32/ЕО на Европейския парламент, съгласно която сметките се изготвяли от
електроразпределителните дружества въз основа на реално енергийно потребление и
информацията била предоставена по ясен и разбираем начин.
Оставал
недоказан фактът, че продавачът доставил на купувача посоченото във Фактура
№**********/31.10.2018г. и Фактура №**********/30.11.2018г. количество
електрическа енергия за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г. на обект с ИТН
2040328. По делото не били представени и доказателства, че за отчитане на
евентуално потребената в обекта електрическа енергия действително било
монтирано годно средство за търговско измерване - електромер № *********. Не
било известно електромерът кога и къде бил монтиран в процесния имот.
В
настоящия случай нямало данни, че през СТИ да преминало реално потребено
количество ел. енергия за посочения период, поради което нямало и основание
ищцовото дружество - монополист да получил цена за недоставена от него и
неползвана от ответника електрическа енергия.
Оспорва представения от ищцовото
дружество Протокол за монтаж/подмяна на средство за измерване от 14.11.2018г.
Счита, че записаните показания на електромера не отговаряли на количеството
евентуално потребена ел. енергия в процесния имот. От същият не ставало ясно
дали върху електромерът имало поставена пломба и/или стикери от първоначална,
нито от последваща проверка. Не можело да се установи на кой обект бил поставен
електромера.
Представеният
от ищцовото дружество протокол не бил подписан от ответника. Същият не присъствал
на проверката показанията на електромера и демонтажа му.
Не
било известно дали подписалите го двама свидетели, за които били посочени само
три имена, не били служители в "ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД.
Същият не бил съставен в съответствие с всички изисквания. Протоколът като
частен свидетелстващ документ, не се ползвал с противопоставима на ответника
материална доказателствена сила, относно съдържащите се в него факти, които
били изгодни за ищцовото дружество. Предвид това, следвало да се приеме, че
"ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД не доказал наличието на валидни
предпоставки за издаване на процесиите фактури, за чиято стойност ищцовото
дружество претендирало заплащане.
Отделно
от това, счита, че процесният електромер не съответствал на метрологичните
изисквания и не отговарял на изискванията за точност при измерването на
електрическа енергия. Същият не съответствал на техническите изисквания.
Относно Писмо с изх.
№10-11-12522/13.11.2018г. на Община Стара Загора, счита, че от същото не става
ясно дали процесния имот попада в обхвата на незаконно построените строежи в
кв. 5150 кв. „Кольо Ганчев" в град Стара Загора. Не била ясна връзката
между посоченото в писмото на Община Стара Загора и начислените суми за
евентуално потребено количество ел. енергия, чието заплащане претендирало
ищцовата страна. Намира, че същото било неотносимо към предмета на настоящото
производство.
Счита, че в настоящото производство
ищцовата страна не ангажирала достатъчно доказателства, установяващи размера на
евентуалното задължение на ответника. От приложените към ИМ доказателства не се
установявало по безспорен начин, че претендираните суми били основателни и че
същите не били заплатени. Не се установявало основателността на начислените
количества евентуално доставена и потребена ел. енергия. Също така, не се
установявало, че отразените в процесиите фактури суми за доставена електрическа
енергия била определена в съответствие със законовите и подзаконови разпоредби,
въз основа на показания от технически изправен електромер, поради което счита,
че исковата претенция следвало да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Счита, че предвид неоснователността и
недоказаността на предявеният главен иск, то искането за заплащане на законна
лихва в размер на 16,46 лева била също неоснователно и предвид акцесорния
характер на искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, същият следвало също да бъде
отхвърлен.
Прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение на пълномощника на ищцовото дружество
по ч.гр. дело № 1629/2020г. по описа на Районен съд - град Стара Загора, както
и в настоящото производство. Моли съда на основание чл.78, ал.8 ГПК, да намали
претендираното от ищцовото дружество юрисконсултско възнаграждение до
минималните размери, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с
чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, поради неговата
прекомерност и необоснованост по размер. Следвало да има предвид, че настоящото
производство не представлявало правна и фактическа сложност, нито материалният
интерес на ОСИ надвишавал размерите, предвидени в чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
След като
обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за
установено следното :
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 1629/2020г. по описа на Районен
съд - Стара Загора се установява, че на основание чл. 411 ал.3 ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение № 698/02.06.2020г., с която е разпоредил длъжникът С.И.С.
да заплати на кредитора „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, сумата от 107,56
лв. – главница, представляваща неплатена цена за доставена електрическа енергия
за обект в гр.Стара Загора, ул.Кап.П.Ангелов
№ 1, с ИТН 2040328 за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г., сумата от 16,46 лв. – обезщетение за забава за
периода от 13.11.2018г. до 27.05.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 29.05.2020г. до изплащането й, както и сумата от 75 лв. – разноски
по делото.
На основание чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвид връчване на заповедта при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК с разпореждане на заявителя е указано, че може
да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. В законоустановения срок по чл.415 ал.1 ГПК заявителят е предявил
иск за съществуване на вземането си, предмет на настоящото производство.
Няма спор, че ищцовото дружество е краен
снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката
крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи
условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила
за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без
изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по
покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва
индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото
обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се
установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че
общите условия са били публикувани и произвели действие. Според §1, т.42 от ДР
ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
В настоящия случай ответникът има качеството
на потребител на електроенергия, с оглед безспорно
установеното,че до
14.11.2018г. ответникът С.И.С. е бил потребител на ищцовото
дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр.Пловдив, по партида с
клиентски номер №1001095063, с ИТН 2040328,
отнасяща се за обект на
потребление: гр.Стара Загора, ул.Кап.П.Ангелов № 1, ап.11. Следователно като потребител има задължение да
заплаща на продавача стойността на консумираната ел.енергия веднъж месечно в
10-дневен срок от издаване на фактурата и с оглед разпоредбата на чл.18, ал.1 и
ал.2 от общите условия.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено по
безспорен начин, че по силата на Общите
условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД,
влезли в сила на 27.06.2008г., ищецът е доставил на
ответника електрическа
енергия, за което е открит клиентски номер №1001095063, като за задължението на ответника
за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г. са издадени от ищеца фактури с номера: 1*********/31.10.2018г.,1*********/30.11.2018г. на обща стойност от 107,56 лева.
Видно от протокол за демонтаж от
14.11.2018г., е закрита партидата на клиента С.И.С. с клиентски номер №1001095063, с ИТН
2040328, на адрес: гр.Стара Загора, ул.Кап.П.Ангелов № 1, ап.11 във връзка с
процедура на Община Стара Загора за премахване на незаконна постройка.
Според чл.11 т.1 от Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД /в
сила на 27.06.2008г./, клиентът се е задължил да заплаща всички
свои задължения, свързани със снабдяването
с електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в същите. Общите условия са публикувани на сайта на дружеството http://www.evn.bg/Chastni
klienti/Elektricheska-energia/normativni-dokumenti-(1).aspx. По делото не се представиха доказателства
същият да е изпълнил това свое задължение, поради което същият дължи
заплащането на ползваната ел.енергия.
Съгласно чл.27, ал.1 от приетите с
Решение № ОУ-013 от 10.05.2008г. на ДКЕВР Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване АД е предвидено, че клиентът дължи обезщетение за забава
в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Поради забава в заплащане
на горепосочената главница ответникът дължи законна лихва в общ размер от 16,46
лева за периода 13.11.2018г. - 27.05.2020г., която беше изчислена служебно от
съда.
Ето защо, предявеният иск за установяване на вземането за главница в размер
на 107,56 лв. – главница, представляваща
неплатена цена за доставена електрическа енергия за обект в гр.Стара Загора, ул.Кап.П.Ангелов №
1, ап.11 с ИТН 2040328 за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г., за която са издадени от ищеца фактури с номера: 1*********/31.10.2018г.,1*********/30.11.2018г., сумата от 16,46 лева за периода 13.11.2018г. - 27.05.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2020г. до изплащането
й се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед пълното уважаване на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част от
исковете направените по делото и по ч.гр.д. № 1629/2020г. по описа на Районен
съд – Стара Загора разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител в размер на 450 лв. Съдът счита, че не следва
да намали размера на юрисконсултското възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ и чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като същото по всяко от делата е в размер на 50 лева,
т.е. под минималния размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на С.И.С. с ЕГН **********,***, че дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов, сумата от 107,56 лв. –
главница, представляваща неплатена цена за доставена електрическа енергия за обект в гр.Стара Загора, ул.Кап.П.Ангелов №
1, с ИТН 2040328 за периода от 23.09.2018г. до 14.11.2018г., за която са издадени от ищеца фактури с номера: 1*********/31.10.2018г.,1*********/30.11.2018г., сумата от 16,46 лв. – обезщетение за забава за периода от 13.11.2018г. до 27.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 29.05.2020г. до изплащането й, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД с
п.а. против С.И.С., с п.а.
заповед № 698/02.06.2020г.за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1629/2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора.
ОСЪЖДА
С.И.С. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов сумата от 450 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.
№ 1629/2020г. по описа на Районен съд - Стара
Загора, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :