Решение по дело №898/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1022
Дата: 29 юли 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Венета Димитрова Иванова
Дело: 20202120200898
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  1022

 

гр.Бургас, 29.07.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на първи юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

При секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 898/2020г. по описа на Районен съд – Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на П.Д.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес ***, срещу НП № 19-0769-006076/06.01.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се излагат доводи за процесуална и материална   незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. За него се явява адв.К. -редовно упълномощен.Поддържа жалбата.

Административнонаказващият орган не изпраща представител. Депозира становище относно жалбата с искане наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че жалбата бъде уважена се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

            Районен съд -Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.11.2019г., в 20.03 часа, в гр.Бургас, на бул.“Захари Стоянов“ до БЦ Севан в посока към кръстовище за кв.Горно Езерово, автоматизирана техническа система заснела л.а. с рег. № А7783НВ, който се движел със скорост от 108 km/h при разрешена скорост в населено място от 50 km/h. Скоростта била установена с автоматизирано техническо средство TFR1-М с фабр.№ 644/14. В декларация по чл.188 ЗДвП от 18.11.2019г. собственикът на МПС е декларирал, че на процесната дата автомобилът се управлявал от жалбоподателя, който от своя страна потвърдил това обстоятелство в нарочна декларация на основание същата разпоредба. Същият не оспорва този факт и в с.з. На същия била връчена покана за явяване в сектор ПП Бургас за съставяне на АУАН.

Във връзка с установеното на 27.11.2019г. бил съставен АУАН от свид. С.Д.-мл.автоконтрольор при сектор ПП Бургас и в присъствието на свидетелите Светлан Чавдаров и Галя Стоева за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 05.12.2019г. чрез органите на МВР Четвърто РУ МВР Бургас.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по делото писмени доказателствени средства, и по конкретно, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка, протокол за използване на АТСС , снимков материал по клип № 17153. Съдът изцяло цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и се допълват взаимно.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбодателя.

В случая нарушението е установено от автоматизирана система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Налице е и изискуемият по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата протокол.

Действително разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата изисква изготвянето на снимка на разположението на уреда, но това изискване касае само единия подвид мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, а именно тези, които са временно разположени на участък от пътя. Легалната дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и системи" и посочване на видовете такива се съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелни или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган, които могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В разглеждания случай нарушението е установено с техническо средство мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, която е била прикрепена към превозно средство/служебен автомобил А7863КК, видно от Протокола за използване на АТСС рег. № 769р-11398, а не е било временно разположено на пътя. При тези данни се налага изводът, че в случая не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото, на което е била поставена АТСС. Освен това от приложения протокол е установено по категоричен начин мястото, където е разположен автомобила, в който се е намирало техническото средство. В този смисъл липсва допуснато процесуално нарушение в това отношение.

 

Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

            Наказанията са определени от законодателя в абсолютен размер, правилно са определени съобразно конкретния случай и не могат да бъдат изменяни.

Не са налице предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.

С оглед на изложеното обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а искането за присъждане на разноски от страна на АНО уважено.

 

В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 5  ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда  възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява сумата от 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

            Р Е Ш И: 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0769-006076/06.01.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“ Бургас, с което на основание чл. 182, ал.1, т.6 от ЗДвП на П.Д.П., ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА П.Д.П., ЕГН ********** *** с БУЛСТАТ ********* сумата от 80/осемдесет/ лева, представляваща сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.