РЕШЕНИЕ
№ 938
гр. Пловдив, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20245300500627 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.232 ал.2
от ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Гиро ленд“ ЕООД, ЕИК
*****, чрез адв.Н. Г., против Решение № 4748/24.11.2023г. по гр.д.№
5663/2023г. на Районен съд – Пловдив, XIV гр.с., с което дружеството е
осъдено да заплати на Л. А. М., ЕГН **********, сумата от 17 602,47 лв.-
главница, представляваща наемни вноски за периода 22.06.2020 г.- 21.09.2020
г. по Договор за наем от 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата
от подаването на исковата молба в съда на 24.04.2023г. до окончателното
погасяване на вземането, както и сумата от 704,10 лв.- разноски за държавна
такса по делото. Моли да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважи исковата претенция.
Въззиваемата страна Л. А. М., ЕГН **********, гр.*****, депозира
писмен отговор, че жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на
1
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните
доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за
установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от Л. А. М. против „Гиро ленд“ ЕООД, е
заведена искова молба, с която посочва, че с ответника бил сключен договор
за наем на имот. Наемодателите били той като собственик на имота и неговия
баща, който имал запазено право на ползване върху 1/2 ид.ч. Бащата на ищеца
починал на *** г., след което ищецът станал единствен наемодател на
ответника. Поддържа, че ответникът не платил дължимия наем за периода и
иска неговото присъждане, ведно със законната лихва и разноските.
Към исковата молба прилага Договор за наем от 22.10.2018г.,
Удостоверение за наследници, Нотариален акт № ***г., нот.д.№ ***г., ведно с
Нотариален акт за поправка на Нотариален акт № ***г., по описа на Нотариус
М. Ц., рег.№ *****.
Ответникът „Гиро ленд“ ЕООД е депозирал в срока по чл. 131 от ГПК
Писмен отговор, ведно с писмено уточнение към него като неразделна част, с
който оспорва иска изцяло. Застъпва, че ищецът бил недобросъвестна страна
като завел още 4 бр. производства за плащане на наем. Възразява, че е платил
месечните наеми в брой на ищеца, но нямал разписки за това. Прави
възражение за прихващане до размера на претенцията със сумата от 35205 лв.,
платени на ищеца в брой през месец октомври 2020 г.
В хода на производството, преди първото съдебно заседание, ищецът е
представил и Договор от 01.10.2018г. за учредяване на вещно право на
ползване, написан изцяло ръкописно /на л.33/.
В първото съдебно заседание на 24.10.2023г. е допълнен Доклада по
делото на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК като се отделят за признати и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между страните е сключен
договора за наем, по силата който е била предадена вещта, както и ползването
на имота от ответното дружество поне до януари 2021 г.
Районният съд, за да уважи иска изцяло, излага основни съображения,
че договорът за наем е сключен на 22.10.2018 г. между Л. А. М. и А. Л. М. като
наемодатели и „Гиро ленд“ ЕООД, като наемател за партерен етаж от сграда с
адрес ***, срещу месечно възнаграждение в размер на левовата
2
равностойност на 3000 евро, платими авансово за всеки 6- месечен период,
съответно на 22.04. и 22.10. на текущата година. В договора бил уговорен и
механизъм за промяна на наема, но същият не е относим, доколкото се
претендира посочената в договора първоначална стойност. От нотариалния акт
от *** г. се е установило, че правото на собственост върху имота по договора
за наем принадлежи на единствено на ищеца Л. А. М..
Досежно представения договор от 01.10.2018г. за учредяване на
вещно право на ползване, Районният съд е констатирал, че не е в изискуемата
от закона форма на нотариален акт, поради което не удостоверява
възникването на такова за единия от наемодателите. Мотивира, че доколкото в
същия се съдържат всички реквизити на договор за заем за послужване
/безвъзмездно право на ползване на определена вещ/, то този документ
удостоверява възникването на такова правоотношение между страните по
него.
Районният съд аргументира, че договорът за наем обвързва валидно
сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху
наеманата вещ /наем на чужда вещ/. Такъв договор не поражда действие за
действителния собственик, също както и договорът за продажба на чужда вещ,
но няма пречка собственикът да зачете правоотношението в зависимост от
взаимоотношенията си с наемодателя.
Районният съд е наложил правен извод, че между страните по
договора е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което
ищецът и неговият баща са изпълнили задълженията си, като са предали
държането на наетата вещ на ответника /чл. 3 от Договора за наем/ и за
последния е възникнало задължение за плащането на уговорената цена.
Съгласно представеното Удостоверение за наследници А. Л. М. е поч.
на *** г., като негов единствен наследник е ищецът и като такъв към него са
преминали правата и задълженията по договора за наем.
Районният съд е аргументирал, че обстоятелството дали наемателят
ползва реално наетата вещ е ирелевантно за задължението му към
наемодателя за плащане на наем. Задължението на наемателя за плащане на
наем е обусловено от изпълнение на насрещното задължение на наемодателя
да му предостави на разположение вещта, обект на наемното
правоотношение. Доказано е възникването на задължение за плащане на
3
наемна цена за периода от 22.06.2020 г. до 21.09.2020 г. в размер на левовата
равностойност на общо 9000 евро, или 17602.47 лв. Районният съд се позовава
и на съдебна практика - Решение № 238 от 04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г.
на II т. о.
По отношение на възражението за прихващане, Районният съд
акцентира, че същото не е било прието за съвместно разглеждане, а
свидетелски показания са недопустими за погасяване на установени с писмен
акт парични задължения- чл. 164, ал. 1, т. 5 от ГПК. Ответникът не е доказал
плащане на задълженията.
С въззивната жалба на „Гиро ленд“ ЕООД са направени оплаквания,
че с Писмения отговор по чл.131 от ГПК е направено възражение за
прихващане с насрещно вземане в общ размер на 35 205 лв. срещу ищеца до
размера на исковите претенции, платени в брой при начална липса на
основание през месец октомври 2020 г. на среща между него, управителя на
ответното дружество, фактическата съжителка на управителя на ответното
дружество и служител на ответното дружество.
Във връзка с дадени с Доклада по делото указания за конкретизиране
на посоченото възражение за прихващане, с Молба от 24.08.2023г. е било
уточнено, че сумата е била предадена в края на месец октомври, но
дружеството не можело да посочи точна дата, тъй като в деня на срещата е
валял дъжд, като самата среща е проведена в автомобила, с който са
пристигнали. Срещата се е състояла в близост до наетия обект. Сумата е била
предадена наведнъж. Уточнено било с молбата също, че възражение за
прихващане с твърдяното процесно вземане, не е правено по други
производства между страните.
Районният съд отказал да приеме възражението за разглеждане по
делото, като по този начин облекчил максимално правораздавателната си
дейност при постановяване на своя краен акт и необосновано лишил от защита
ответната страна. Настоящото дело било петото заведено срещу ответното
дружество, като по първото ищецът е заявил, че не е получил нито един наем
по договора. Въпреки това там се претендирал само наем за периода
22.04.2021 г. до 21.10.2021 г. В действителност ищецът е получил всички
наеми за периода от 22.10.2018 г. до 21.04.2021 г. /вкл./, въпреки, че
фактически ползването на имота е преустановено и ключовете за обекта са му
4
върнати януари 2021 г. Всички суми по договора за наем са му платени на
ръка, по негово изрично искане, като документи срещу това не са давани.
Житейски нелогично е наемодателят да сключи договор за наем с авансово
плащане на наемната цена за шест месеца напред /чл. 4 от договора/, с
включена клауза, че при забава в плащането на наема с повече от 15 дни може
да развали договора едностранно /чл. 9 от договора/ и да бъде оставен
наемателят да ползва имота в периода от 22.10.2018 г. до януари 2021 г., без да
е получено нито едно плащане по договора за наем.
Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да
следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По
отношение на изложените оплаквания относно неприетото възражение за
прихващане, въззивният съд констатира, че с протоколно определение от
24.10.2023г. Районният съд е оставил без уважение искането за съвместното
му разглеждане по делото. Ето защо, въвеждането на доводи, свързани с този
процесуален въпрос, отново с въззивната жалба, е безпредметно. Неотносими
са обстоятелствата дали по други дела между същите страни са били приети
направените аналогични възражения за прихващане. Следва да се посочи само
това, че страните са нямали възражения по направения доклад, включително и
относно допълнението към него.
Въззивният съд намира, че е доказано възникналото наемно
правоотношение, по което вещта е била предадена, като няма никакво
значение дали ответното дружество реално е ползвало имота след
предаването му. Както се изясни, по делото няма спор между страните, че
вещта е предадена от наемодателя на наемателя /протоколно определение от
24.10.2023г. за отделяне на спорни от безспорни факти/. Договорът за наем е
неформален. За възникването на наемното правоотношение е достатъчно да са
изпълнени основните елементи от фактическия му състав - съгласие на
страните и наемната цена, която наемателят дължи на наемодателя. В случая,
ответникът не е ангажирал доказателства за заплащане на претендираната
5
наемна цена в процесния период, за който му е бил предаден имота.
Решението се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване
изцяло.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 4748/24.11.2023г. по гр.д.№ 5663/2023г. на
Районен съд – Пловдив, XIV гр.с.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6