№ 1443
гр. Бургас, 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501698 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по
частна жалба на ,,Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:гр.София, п.к. 1527,
ул.,,Панайот Волов“№29,ет.3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска
и Янислав Бориславов Янакиев, чрез пълномощника- юрисконсулт Йордан
Методиев, против Разпореждане №4960 от 25.08.2021г., постановено по
ч.гр.д.5626/2021г. по описа на РС-Бургас, с което е оставено без уважение
заявлението на кредитора/частен жалбоподател/ за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Н. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.***
ж.к. *** бл.** ет.** ап.**, за вземане по Договор за паричен заем № 3255803
от 23.06.2018г, за следните суми: главница- 617.02 лева; договорна лихва-
21.78 лева; 139.72 лева- законна лихва за забава,както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми, както и съдебно- деловодни разноски в размер на 225 лева.
В частната жалба се заявява становище за незаконосъобразност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт. Развиват се подробни
съображения във връзка с приложение разпоредбата на чл.11,ал.1,т.11 и т.12
от ЗПК;твърди се, че в конкретния случай погасителният план бил
инкорпориран в договора за заем. Излагат се аргументи, че при фиксиран
1
лихвен процент за целия срок на договора и за всички вземания по него, не се
прилагало изискването за посочване последователността на вноските и
тяхното разпределение. Навеждат се доводи в тази насока. Цитира се съдебна
практика(Решение№900 от 22.03.2017г. по гр.д.№5412/2016г. на РС-Варна;
Решение№17 от 27.01.2017г.по гр.д.№2412/2015г. на РС-
Видин).Жалбоподателяг намира, че след като клаузите за главница, договорна
лихва и законна лихва за забава нямали неравноправен характер, заповедният
съд следвало да уважи искането на заявителя. Моли се отмяна на
обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е
предявена от правно-легитимирано лице в законоустановения срок и срещу
обжалваем съдебен акт и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирано
заявление от,,Агенция за контрол на просрочени задължения“ЕООД, с което
се претендира по реда на чл. 410 от ГПК, да бъде разпоредено длъжникът Н.
Г. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.*** ж.к. *** бл.** ет.** ап.**, да заплати
следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 3255803 от
23.06.2018г, както следва: главница- 617.02 лева; договорна лихва- 21.78 лева;
139.72 лева- законна лихва за забава и законна лихва от момента на подаване
на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и
съдебно- деловодни разноски в размер на 225 лева.
Към заявлението са приложени: Договор за паричен заем № 3255803
от 23.06.2018г.; Пълномощно.
Според заявителя вземането произтича от Договор за паричен заем
№ 3255803 от 23.06.2018г, сключен между Н. Г. Г. и ,,Изи Асет
мендижмънт“, по който на длъжника е предоставена сума при договорените
между страните условия в размер на 1500 лева. По силата на Приложение№1
към Рамков договор за прехвърляне на вземания(цесия)от 30.01.2017г. между
,Изи Асет мендижмънт“АД и ,,Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД, на основание чл.99 от ЗЗД, е прехвърлено вземането на
2
цедента към длъжника.
БРС с Разпореждане №4686 от 10.08.2021г. е указал в тридневен
срок да представи погасителния план- Приложение 1, предвиден в чл.2.2 от
Договора за паричен заем като неразделна част от договора.
С молба вх.№ от 20.08.2021г. заявителят уточнил, че погасителния
план бил инкорпориран в договора за потребителски кредит с отразени
размер, брой и периодичност на плащане на погасителните вноски.
С обжалваното Разпореждане от 25.08.2021г. първоинстанционният
съд е оставил без уважение искането на заявителя за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК за претендираните суми като е посочил, че
заявителят не е представил изискан от съда Приложение №1,сочен като
неразделна част от договора за паричен заем, а от уточненията, направени от
заявителя, не ставало ясно какъв е размерът, броят и периодичността на
плащане на погасителните вноски,
При тази фактическа обстановка съдът приема следните правни
изводи:
Спрямо договора за паричен заем, във връзка с който са възникнали
процесните вземания, обект на заявлението по чл.410 ГПК, е приложим
Законът за потребителския кредит /ЗПК/.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, който е приложим в отношенията между
страните, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и
съдържа изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита
и условията на усвояването му; лихвен процент по кредита и условията на
прилагането му; годишен процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора
за кредит ; условията за издължаване на кредита от потребителя, вкл.
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски.
Разпоредбата на т.12 допълва, че планът следва да съдържа разбивка
на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата,
изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложима,
допълнителните разходи, Правната норма на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато
3
не са спазени изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и
чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е недействителен.
В конкретния случай, вземането произтича от договор за паричен заем,
сключен между ,,Изи Асет мендижмънт“АД и Н. Г. Г., ЕГН **********, по
който на заемателя Г. е отпусната сума в размер на 1500 лева. На 01.10.2020г.
било подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения/цесия/ от 30.01.2017г. на основание чл.99,ал.3 ЗЗД
между „Изи Асет мендижмънт“АД и ,,Агенция за контрол на просрочени
задължения“ЕООД.
От съдържанието на Договора за паричен заем е видно, че включва
следната информация: обща сума на кредита -1500 лева; размер на
двуседмична погасителна вноска-111.11 лева; срок на заема:15(петнадесет)
четиринадесетдневки; фиксиран годишен лихвен процент по заема-35%;
лихвен процент на ден, приложим при отказ на договора-0.10%; ГПР-40.41%;
обща сума, дължима от заемателя при забава в плащанията на някоя от
погасителните вноски(т.8) -1666.65 лева. Уговорено е сумата да бъде
предоставена на заемополучателя веднага след сключване на договора.
Съгласно чл.3,ал.1, страните се съгласили да рефинансират текущия заем на
заемателя, като същият заявил, че желае да погаси изцяло задължението си по
договор за паричен заем №6185135, в размер на 320.78 лева.
Настоящата инстанция намира, че от представения по делото договор
за заем и инкорпорирания в него погасителен план, може да се направи извод,
че страните са постигнали съгласие относно съществените елементи на
кредитното правоотношение и са го обективирали в писмена форма.
Приложеното копие от договора съдържа индивидуализиращи данни за
страните, както и основните параметри, характерни за един договор за
потребителски кредит – общ размер, продължителност, обща дължима сума
от потребителя, размер на месечната вноска, начин на усвояване,падеж на
задължението,годишен лихвен процент, годишен процент на разходите .
Заявителят в заявлението си посочва, че заемателят е извършил
плащания в общ размер на 1594,65 лева.
Според т.8 от Договора за заем, годишния процент на разходите по
заема е 40,41 %.
Според т.7 от представения договор за заем, общата сума,дължима от
заемателя като се вземат предвид допусканията по т.8 от договора, е в общ
размер от 1666,65 лева-т.е. останали са неизплатени 72 лева.
В случая обаче заявителя претендира сумата от 1039,42 лева,което
искане съдът намира за неоснователно предвид направеното от самия
заявител признание за плащане от заемателя на сумата от 1594,65лв. при
общо дължима сума от 1666,65лв. по договора за заем.Останалите за плащане
72 лева не става ясно от заявлението какво задължение покриват-главница,
4
лихва и т.н., поради което и така изчислената от въззивния съд сума от 72
лева не следва да присъжда на заявителя.
Районният съд е отхвърлил заявлението по съображения, различаващи
се от тези на настоящата инстанция, но като краен резултат обжалваното
разпореждане е правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №4960 от 25.08.2021г., постановено
по ч.гр.д.5626/2021г. по описа на РС-Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5