№ 1007
гр. София, 28.09.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Мирослав Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Николов Въззивно частно
наказателно дело № 20211100603426 по описа за 2021 година
Производството е образувано по частна жалба на адв.Й., упълномощен от лицето М.
ИВ. Ж. да го представлява по досъдебно производство ЗМ № 109/2020 г. по описа на 02 РУ-
СДВР, пр. пр. № 55001/2019 г. по описа на СРП, срещу определение от 02.07.2021г. на СРС,
НО, 107 с-в, постановено по НЧД №8283 по описа на съда за 2021г., с което е оставена без
разглеждане жалбата на М. ИВ. Ж. против постановление за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство ЗМ № 109/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр.
пр. № 55001/2019 г. по описа на СРП.
В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на първоинстанционния акт.
Сочи се, че М. ИВ. Ж. притежава качеството „пострадал“ от престъплението самоуправство
по чл.323,ал.1 от НК и има правен интерес да обжалва постановлението за прекратяване на
наказателното производство. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.
Софийският градски съд, като се запозна с обжалваното определение, с
доказателствените материали по делото и като обсъди доводите, изложени в частната
жалба, намери за установено следното.
На първо място въъзивният съд приема, че жалбата е подадена от легитимирано лице,
предвид наличието на правен интерес от обжалване на определението на СРС, в
законоустановения 7-дневен срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, поради което и е процесуално
допустима.
С постановление на прокурор при СРП е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство ЗМ № 109/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. № 55001/2019 г.
по описа на СРП, водено за престъпление по чл.323, ал. 1 от НК.
Срещу това постановление е подадена жалба от адв. Й., упълномощен от лицето М.
ИВ. Ж. да го представлява по досъдебното производство.
Първоинстанционният съд е приел, че жалбата изхожда от лице което няма подлежащ
на защита правен интерес да претендира отмяна на постановения от прокурор при СРП акт, с
който е прекратено наказателното производство. Контролирания съд за това свое решение се
е обосновал с обстоятелството, че престъплението по чл.323,ал.1 от НК не е насочено срещу
личността и правата на отделните граждани, а имало непосредствен обект обществените
1
отношения, свързани с осигуряване на реда на обществено спокойствие.
Въззивният съдебен състав намира обжалваният съдебен акт за неправилен, по
следните съображения:
Самоуправството е престъпление против законно установения ред на
взаимоотношения между отделните граждани, държавата или обществени организации, като
пряко се засяга дейността по решаване на правни спорове. Субект на престъплението е
страна по правоотношение, най-често с имуществен характер или неин представител.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК се изразява в
осъществяване не по установения от закона ред на едно оспорвано от другиго, свое или
чуждо, действително или предполагаемо право. Следователно, за да има изобщо възможност
да се извърши самоуправство, трябва да има възникнал спор за право между две страни,
изразяващ се или в несъгласие със съществуването на правото или с избрания начин за
осъществяването му. Деецът следва да е страна по правоотношението, правото му да се
оспорва от насрещната страна и вместо да отнесе спора за решаване до съда или до друг
компетентен орган, той сам да осъществи спорната престация. Престацията се намира в
насрещната страна и деецът, който претендира за нея, я завладява не по установения от
закона ред - т.е. в нарушение на законите, които уреждат реда за решаване на правни
спорове. Следователно страните по това правоотношение, което е
възникнало във връзка със спор по повод на определено имуществено право, могат да бъдат
извършител и пострадал от това престъпление, като обстоятелството, че престъплението по
чл. 323 от НК е в глава Х "Престъпления против реда и общественото спокойствие" (и
евентуално не включва в състава си съставомерност за причинени вреди) изобщо не
ограничава възникването на фигурата на пострадал и възможността му да претендира
обезщетяване на произтеклите от деянието вреди, стига да е доказана причинната връзка
между инкриминираното поведение на дееца и последвалите вреди /виж. Решение № 553 от
11.11.2002 г. на ВКС по н. д. № 461/2002 г., II Н. О. на ВКС; Решение № 564 от 12.03.2012 г.
на ВКС по н. д. № 2488/2011 г., I Н. О.; Решение № 346 от 23.12.2011 г. на ВКС по н. д. №
1787/2011 г., I Н. О.; Решение № 30 от 4.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 2150/2012 г., II Н. О.,
както и много други/.
От показанията на М. ИВ. Ж., дадени от същата в хода на досъдебното производство,
последната твърди, че е страна по имуществен спор, възникнал във връзка с недвижим имот,
от който е била незаконосъобразно отстранена.
При това положение М. ИВ. Ж. може да претендира имуществени и неимуществени
вреди от престъпление по чл.323,ал.1 от НК,т.е. се явява пострадало лице по смисъла на чл.
74,ал.1 от НПК и притежава процесуална правоспособност по чл.243,ал.4 от НПК да
обжалва постановлението, с което се прекратява наказателното производство.
Тъй като първоинстанционният съд не се е произнесъл по фактическите и правните
основания за прекратяването на наказателното производство, атакуваното определение
следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия състав за произнасяне по
същество. В противен случай би се пропуснала една съдебна инстанция, която да вземе
отношение по обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване
на наказателното производство, както и би се ограничило правото на заинтересованите
страни да инициират въззивна проверка във връзка със законосъобразността на
първоинстанционния акт.
Така мотивиран и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски Градски съд, НО, 1-ви
въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТМЕНЯ определение от 02.07.2021г., постановено по НЧД №8283 /2021г. по описа
на Софийския районен съд, Наказателно отделение, 107 състав, с което е оставена без
разглеждане жалбата депозирана от адв. адв.Й., упълномощен от лицето М. ИВ. Ж. да го
представлява по досъдебно производство ЗМ № 109/2020 г. по описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. №
55001/2019 г. по описа на СРП.
ВРЪЩА делото на СРС, на същия състав за разглеждането й по същество.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя за сведение.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3